вторник, 31 март 2009 г.

Три книги за писането

Неотдавна прочетох три книжки, даващи идеи и съвети за писането. Направиха ми силно впечатление и бих искал да ви ги препоръчам.

I. Супа за начинаещи



Автор: Сигор
Издател: Редор
Година: 2007
Формат: 130 Х 200
Стр: 120
Цена: 7 лв

Книгата е второ издание на "Искам да напиша книга", 2005, същия автор, изд. "Колобър". Пълна с куп съвети за начинаещите писатели, написана на прост и разбираем език. Сред засегнатите теми са: книгите и интернет, правопис, страниране, разпечатване, самиздат, разпространение, обем на тиражите, хонорар за автора, издаване и какво ли още не.

Запомнящо се: "Писаното слово е светилникът на живота", "Хванете някаква посока, хванете даже грешен път - покоят равен е на смърт", "Книгата е най-трайният продукт на човешката дейност", "Една книга е успешна, ако тиражът й се продаде изцяло до 3 години от излизането й от печат" и др.

Важно: "По данни от съвкупното разпространение, подредбата на разделите литература по реда на обемите на реализация е горе-долу следната:
1. Книги за здравето
2. Окултна литература
3. Практическа икономика
4. Занимания за свободното време
5. Мемоари и политическа публицистика
6. Художествена литература
7. Готварски книги
8. Историческа литература
9. Поезия"

2. Основно ястие за напреднали



Автор: Стивън Кинг
Издател: Весела Люцканова
Година: 2006
Формат: 130 Х 200
Стр: 256
Цена: 10 лв

Ето това е вече настолна книга. Всеки човек, който пише, според мен би трябвало да я притежава. Вярно, че е 50% автобиографична, но останалите 50% са просто златни. Лошият чичко Стиви дава акъл, почерпен от богатия си опит, без да се церемони много-много. Тази статия я направих, следвайки един от тях: "Разгледай произведението като ястие, поднесено на читателя - първо супа, после основно ястие, накрая десерт".

Запомнящо се: "Убий фаворита си!", "Почти всеки писател поне веднъж е бил обвиняван, че похабява таланта си", "Пиши на затворена врата, редактирай на отворена", "Писането е облагородено мислене", "Критиката към теб трябва да е определена, да има причина, описани силни и слаби страни, недостатъци и прочее. В противен случай е само въздух под налягане" и др.

Важно: "Не обяснявай! Така хабиш творческа енергия", "Пиши с една-единствена цел: да направиш себе си и други по-щастливи".

III. Десерт за майстори



Автор: Милан Кундера
Издател: Колибри
Година: 2007
Формат: 130 Х 200
Стр: 168
Цена: 12 лв

Ето я и висшата лига. Писана не от кого да е, а от Пражкия дисидент, автор на "Непосилната лекота на битието" и още много книги - Милан Кундера. Авторът притежава богат език и сложен начин на изразяване, без съмнение интелектуалец.

Запомнящо се: "Добре е заглавието да отразява основната тема", "Малко метафори, които да бъдат кулминационни точки", "Едно произведение не трябва да се свежда до идеите в него", "Борбата на човека срещу властта е борба на паметта срещу забравата" и др.

Важно: "Когато те интервюират, спомни си трите закона на интервюто:
1. Интервюиращия те ти задава въпроси, които на него са му интересни, а на тебе - не.
2. След интервюто той подбира само отговорите, които му допадат.
3. Накрая пречупва твоите виждания през своята лична призма и се получава изкривяване, нямащо нищо общо с това, което си казал."

Забележка: Препоръчвам горещо на всички колеги, занимаващи се с писане, да прочетат книгите в последователността, която съм ги дал - а не като мен да започнат с десерта, да продължат със супата и да оставят основното ястие за накрая :-)

сряда, 25 март 2009 г.

Точка на Пристигане



Автор: Колектив
Издател: Квазар
Година: 2002
Формат: 130 Х 200
Стр: 464
Цена: 5,99 лв

Накратко: Сборник с разкази нова българска фантастика, фентъзи, хорър. 24 автори, 27 творби. Много може да се каже за тази антология. Според мен обаче най-точно е мнението на писателя Ивайло Иванов, който е един от авторите: "Сборника е като ученически бележник - изпъстрен с най-различни оценки, от 2 до 6".

Личната ми класация в антологията:

I. The Masterpiece: Адриан Лазаровски - Сбъдващият Мечти
Перлата в короната. Разказът, който с един брутален удар ми разкри, че "не съм сам", че в България се пише хорър, и то качествен - на световно ниво. Причината, поради която започнахме да си кореспондираме с Адриан, впоследствие се запознахме и сега сме приятели. Брутален психопат - сериен убиец, вилнеещ във Варна. Груби извращения на сексуална основа и не само. Горещо го препоръчвам.

II. Страхотните:

Искрен Зайрянов - Време за "игра" (великолепна екшън-фантастика, направо готов филмов сценарий)
Пламен Митрев - Нощта на тоталното разбиване (уникален коктейл от холивудски филми, актьори, режисьори, кечисти и самият Конан на Робърт Хауърд)
Мирослав Пенков - Лявото око на Хор (мрачен, страховит и ужасяващ разказ в стил Лъвкрафт)

III. Добрите:

Благой Иванов - Роди се злодей (генетичното създаване на свръхчовека)
Ивайло Иванов - Последното сражение (италианец в Египет, призраци, пясъци, война, брррр)
Александър Бакалов - Кръговрат (за хората и котките)
Кирил Добрев - Интервю с вампир и Селска космогония (забавно и весело)
Николай Теллалов - Среща (класически)
Красномир Крачунов - Пред кривите огледала на времето (заглавието говори достатъчно)
Юлиана Манова - Амброзия (интересен алтернативен поглед)
Спасимир Тренчев - Молба към живите (оригинален подход)

Резюме: Антологията е много хубава като цяло - и другите разкази, които не съм споменал, си имат своите достойнства. Ако успеете да си я намерите за коричната цена или по-ниска, не се колебайте.

вторник, 17 март 2009 г.

Всичкият Блясък на Злото



Автор: Николай Светлев
Издател: Светра
Година: 1993
Формат: 130 Х 200
Стр: 160
Цена: 15 лв (като за мен - 2 лв)

Накратко: Любимият ми роман, писан от българин. Брутален, безмилостен и истински. Апокалипсисът в реалната си, най-чиста форма. Настолна книга. Точка.

Плюсове:
+ Оригиналните надписи на корицата - "АНТИСЕЛЪР", "Забранено за хора със слаби нерви!", "Не се препоръчва на политици, депутати, милионери, спекуланти, духовници, синдикалисти, министри и други властници!";
+ Краткият, стегнат начин на писане, изразяващ се в събиране на много неща за казване в малко текст;
+ Богатият език на писателя - "от таткото хлуеше смразяваща студенина", "снагата му се изпъна в безсмъртен гърч", "очите й се озмиюрчиха", "заглобена насред ливадата" и др.;
+ Стилът на писане на автора - натуралистичен, шокиращ в прякото назоваване на всички телесни дейности, смятани в една или друга степен за нечисти и оттук – премълчавани често като табу (кървене, уриниране, повръщане, пърдене, изсиране, семеизпразване и др. са използвани без опит за замяна с евфемизми). Описанията са силно въздействащи, експресивни, фразите се стремят към краткост, изразителност, ударна сила и речта притежава специфична музикална ритмичност;
+ Свръхреалното описание на лудницата, каращо те да потръпваш;
+ Един от второстепенните персонажи - синът на Калин Вранев, се казва точно като мен :-);
+ Откровени сцени, изтъкани от бруталност и хорър-елементи (каращи малкото ми черно сърчице да се гърчи от кеф) - мизерия до оскотяване, изнасилвания, педерастия, канибализъм (включително между роднини), жестоки убийства, самоубийства, зли поличби, копрофилия, мъртвите ходят, Армагедон;
+ Сбъднатите пророчества в книгата - писана 1993-а, описваща събитията през 1997-а, познала голяма част от тях: хиперинфлацията, спекулациите по това време, бесещите се от отчаяние пенсионери, чудовищните цени на хранителните продукти, ескалирането на човешкото недоволство;
+ Присъствието на многобройни фолклорни персонажи - Крали Марко, Муса Кеседжия, Сур Елен Шестокрилец, самодиви и др;
+ Присъствието на личности от световната и българската история - Александър Велики, римски императори, комунистически лидери, владетели, управници и пр.;
+ Безмилостната истина в книгата - "Защото по-удобно бе да си с железна халка на врата, отколкото сам да се грижиш за себе си", "Хищникът никога нямаше да се научи да преживя трева като крава, а и обратното също бе вярно" "Все пак Фердинанд изпревари с едни гърди сина си Борис III, сякаш напред го очакваше Македония и Беломорска Тракия, за които полегнаха неоплакани двеста хиляди български леша", "И заплака горко Крали Марко насред Софийското поле, както бе влязъл до пояс в него, защото някога на Косово поле се бе сражавал с цялото си юначество срещу християнската войска, на страната на богопроклетия Мурат, защото в него бе Властта" и др.

Минуси:

- Единственото нещо, което бих споменал като НЯКАКВА форма на минус, е може би прекалената опростеност на корицата и евтиното книжно тяло. Но ако вземем предвид следните факти: 1. Писателят сам издава книгата в собственото си издателство. 2. През 93-а НЯМАШЕ разни модерни компютри с фотошопи и други чудесии. 3. Големият за тогава (а за сега да не говорим) тираж на книгата предполага опростяване. Става ясно, че това едва ли е минус;
- Брутализмът вътре няма да допадне на някои "по-нежно" настроени читатели и сигурно ще акцентират върху него, а не върху литературните достойнства на книгата, които са неоспорими (добре, че не съм от тях.) Надписът "Забранено за хора със слаби нерви!" не е просто писателско/редакторско/издателско хрумване с цел реклама, а съвсем реално предупреждение.

Резюме: Първата книга от трилогията за Доброто и Злото - следващите две са съответно "Приказка за Непобедимото Добро" и "Аз, Грешният Иван" (която е най-добрата българска фантастична книга за 2000 г). За пръв път "Всичкият Блясък на Злото" излиза на испански със заглавие "La Gran Gloria Del Mal", превеждан е и на английски - "All Evil's Glory". С испанското издание писателят дебютира на панаира на книгата в Барселона през 93-а. Първата реакция срещу автора е стадо разгневени испански баби-католички, желаещи да линчуват Николай Светлев, заради което се налага намесата на охраната на панаира. Втората реакция е срещу самата книга: куп търговци на книги, обслужващи интересите на бабите, се опитват да изкупят целия наличен тираж с цел неговото унищожаване - не успяват. С английското издание писателят участва на панаира на книгата в Лондон през 94-а. По романа има и написан сценарий, но по различни причини книгата все още не е филмирана. След барселонската премиера идва ред и на българската - авторът разлепя провокативни плакати из София, след което изнася незабравимото шоу "Съдът на Злото" пред Столична Библиотека с участието на Асен Кисимов, актриси от Военния Театър, тъпанджия, палач и др. Следва тримесечната мегауспешна продажба на книгата на пл. "Славейков" от самия автор, където той става обект на псувни и въпроси от типа на "Какъв сте вие? Сатанист, садист, идиот, педераст"?

А тази книга е нещо велико за мен, препоръчвам я на всички, които не са я чели, а са зажаднели за нещо по-твърдо...

понеделник, 9 март 2009 г.

Хоро от Гарвани



Автор: Бранимир Събев
Издател: Фабер
Година: 2008
Формат: 130 Х 200
Стр: 172
Цена: 5 лв

Накратко: Какво ли да кажа за първата си книга? Минаха цели седем години, докато види бял свят - една година да се напише, още една да се редактира, и после още пет години, през които се ходеше по мъките, събираха се пари и вечно изскачаше "нещо по-важно". 14 диаболични разказа в жанр хорър/мистика/трилър/съспенс. Не знаех, че издаването на книга е толкова трудно в България и че се иска толкова много воля и инат. Ще публикувам пет ревюта относно книгата - на онлайн-фензина Shadowdance, на Ангел Богданов от читателския му блог, на Христо Блажев от неговия читателски блог, на Александър Драганов от Цитаделата, и на Тихомир Димитров от читателския му блог. Своя коментар ще оставям в ей такива скоби //:

Shadowdance:

"Научих за "Хоро от гарвани" от форума на списанието, където авторът Бранимир Събев пусна тема, за да си я изрекламира. Честно казано ми стана малко тъжно от този факт. Не защото авторът сам си промотира произведението, а защото изобщо му се налага. Сборникът хорър разкази е издаден на собствени мускули, разпространява се на добра воля и като цяло е труден за откриване. Уви, фантастиката в България все още не може да разчита на реална помощ от никого и авторите трябва да се справят кой както може /което си е самата истина/.
За разлика други автори, Събев така и не допусна промотирането на Хоро от гарвани да излезе от рамките на добрия вкус, поради което и подходих към сборника с доста позитивна настройка.
За съжаление останах по-скоро разочарован. Колекцията разкази споделят толкова много черти, че на практика прочетеш ли един, си прочел и всички останали, но не това е основният им проблем, а фактът, че не плашат. Хорърът е най-труден в литературата, защото тя е най-опосредственото чрез най-различни културни елементи изкуство. На хартия не можеш да стреснеш с рязко появяващ се зад ъгъла звяр, не можеш да ужасиш като просто опишеш кървища и зверства.
Хоро от гарвани излъчва усещането за автор, инспириран от творчеството на ранния Кинг (всички разкази са почти дразнещо американизирани на ниво ситуация, място и герои например), но неразбрал какво кара същите тези разкази да "функционират". А именно – това да ти пука за героите и най-вече – да се потопиш в атмосферата. Героите на Събев са плоски и без собствена индивидуалност, а местата, където се развива действието – безлични и само бегло скицирани.
Това би могло да се компенсира умерено от оригинални истории и идеи, но такива за съжаление отсъстват. Липсва и изненада, плот туист или каквото и да било от сорта. Всеки разказ започва по един модел – събира се група льохмани по някаква работа, по време на разговора някой от тях предлага да разкаже история на другите и разказът почва. Той никога няма пряко отношение към тази външна рамка, двете никъде не се допират. Самият разказ винаги и без изключение започва или с цялата история (т.е. изначално знаем цялата интрига и с досада чакаме и героите да я схванат), или с толкова прозрачна мистерия, че ефектът е идентичен /но както е казал мъдрецът, на вкус и цвет товарищи нет/.

Плюсове:
+ Чудесно оформление на корицата и високо качество на страниците. Струва си да се отбележи, тъй като сборничето е самиздат, а е по-добре скърпено и същевременно по-евтино от повечето издавани от "големите" ни издатели на бг-фантастика книги /за оформлението трябва да благодаря на моя приятел Петър Маринов, който е един малък бог на web&graphic design и на издателите от Фабер/
+ Добър, ако и неблестящ с нещо особено стил. Авторът умее да борави с езика и ако беше вложил повече въображение, резултатът щеше да изглежда повече от добре.
+ Историите са динамични и сюжетно ориентирани, а освен това до една са кратки и се четат бързо и лесно, без да омръзват.

Минуси:
– Липсва съспенс, няма изненади, няма ужас. /напротив, има си от всичко - и мистика, и загадки, мрачна атмосфера, лека нотка хумор плюс споменатите вече неща/
– Не ти пука за героите. /хм, тук не бих се съгласил, ама никак/
– Историите са клиширани и стандартни, а повечето от тях – и доста простички като идея. /тук не виждам нищо лошо - все пак всичко ново е добре забравено старо, не беше ли така/
– Всички разкази са по един и същ модел, което ги прави още по-предвидими. /всички разкази са от типа "разказ в разказа", което не ги прави предвидимо изобщо - просто ги обединява в един цикъл/
– Дразнещо американизиране на всички истории. Не държа на българизми, обаче се дразня и от имитиране на чисто американски ситуации от автори, които нямат от къде да са толкова запознати с тях /интересно как на всички им е неприятно когато действието се развива в Щатите и веднага правят забележка, а когато се развива в България е едва ли не по подразбиране. За мен това лично е някаква несъзнателна проява на изкривен патриотизъм/
– Неестествени диалози. Повечето звучат като авторов текст с тиренце отпред, а не като реплика, която човек би казал на друг човек без да е под влиянието на дима от запалени мистични корени. /виж, над това не се бях замислял - явно трябва да се поработи повече в тази насока/

При все негативната нотка на това ревю и въпреки че като цяло не ми допадна, Хоро от гарвани не ме и подразни и смятам, че ако авторът седне и помисли известно време над сюжетите си и как да направи така, че на читателя истински да му пука за тях, повечето от разказите в сборника могат да станат много добри, въпреки клишираните си теми.

Оценка: 5/10

/Не е зле като оценка - само като си спомня авторите Александър Драганов, Христо Пощаков, Спасимир Тренчев, Николай Новкиришки и др. как бяха безмилостно надялкани от критики и с доста по-ниски оценки... :-)/"

Ангел Богданов:

"Сборник разкази на ужаса, писани от автор-ентусиаст. Сюжетите са добре познати от филмите на ужасите. Разказите имат няколко минуса: опит действието да се позиционира в САЩ, а доста по-добре би било да са си у нас; еднотипната схема - някакъв елементарен диалог, последван от същинската история, без да се прави връзка между двете части; различни досадни дребни неточности. Положителните страни са стегнатия разказ, добрия диалог и липсата на автоцензура. Допадна ми разказът "Старият антиквар", "Кървавият дървосекач" и "Вечният кандидат-студент" също не са лоши. До някъде съм склонен да адмирирам идеята на автора да създаде свой "мрачен район" (Клатърбък) на САЩ по подобие на Мейн на Стивън Кинг или Стики Шайн на Елена Павлова, но това има нужда от доработка. Книгата е с много добро оформление и хубава хартия и отличен печат. Комбинацията е рядка, когато става дума за българска фантастика/фентъзи/хорър."

Александър Драганов - Цитаделата:

"Това е сборник разкази, който пред феновете Бранимир сподели, че е писал преди години, но чак сега е издал. И понеже обичам ужасиите, реших да си взема книжката и да я прочета. Понеже става дума за разкази е излишно да разказвам сюжета на всеки един от тях. Бих искал да вметна, че става дума за страшни истории, като всяка от тях е написана по сходен начин - става дума за хора, които се събират и си разказват някаква зловеща история, която е същинския хорър разказ. Сред историите има разкази за призраци, за върколаци, за вещици и за проклятия, а също и за необясними случки. Авторът е доста сладкодумен и историите му хващат, не мога да кажа, че ме ужасиха, но определено са "creepy". Имам една съществена критика обаче - поради пустата му мода, въведена от Стивън Кинг и слашърите, в книгата постоянно се говори за секс, понякога много хард и според мен самоцелно. Мисля, че това занижава качеството на самата книга и би отблъснало някои читатели. Встрани от това обаче, без забележки. Ще чакам още книги от автора :)"/хъ, че къде се говори за секс пък - в "Хоро от Гарвани" имаше едно специфично словоизлияния, в "Обесения затворник" имаше на практика, във "Вечния кандидат-студент" за малко, а във "Войникът и неговата любима"... Прав е Драганов - май наистина секса не е малко :-)/

Христо Блажев - Книголандия:

"“Хоро от гарвани” е сборник от разкази със сходна структура – различни хора по различни поводи започват да си разказват хорър истории, които ту тук, ту там се засичат една с друга, но без претенции да се сберат в общ план.
Разказите са с типичен привкус на Стивън Кинг, без кървави сцени, а по-скоро с омаята на мистериозното, ирационалното зло, което няма нужда от обяснение на действията си. Сред неговите герои са прокълнат мотор, върколак, статуя, демоничен палач, затворник-самоубиец, зомби-дървосекач, странен антиквар… Бранимир се е разпрострял нашироко в намирането на злото, което броди около ни. Мой фаворит сред разказите определено е “Войникът и неговата любима”, не бях срещал подобна идея досега.
“Хоро от гарвани” си има времето и мястото. Тя е за след тежък ден, с чаша в ръка и само една мъждукаща нощна лампа. Лична оценка - 9/13."/признавам си - това ме разтопи просто/

Тихомир Димитров:

Бранимир Събев е интересен човек. Многократно награждаван за поезия и проза автор, който чете много. Собственик е на един от готините блогове за книги, където споделя впечатления от нещата, които е прочел.

Сближават ни доста неща – любовта към хоръра и фантастиката, обичта към Словото. Дори не се познаваме „на живо”, но хей, намираме се в 21 век! Никога не е било толкова лесно и приятно да общуваш с някоя сродна душа, дори да ви делят километри.

Колекционирам книги от български автори с автограф и редовно чета ревютата на Бранимир, защото е обективен критик. Представяте ли си каква беше радостта ми, когато получих подписано копие от спретнатата му книжка с разкази, а после в блога му намерих и доста обективно ревю на тема „Душа назаем”, където похвалите преобладават, верно, при това звучат доста искрено, но не ми бяха спестени и някои от недостатъците на книгата.

Всичко, което съм постигнал като автор и писател го дължа на обратната връзка с читателите, а тя е още по-ценна, когато тези читатели са професионалисти.

Така че бързам да върна жеста, но няма да си говорим за недостатъци, защото такива, дори да ги има в книгата на Бранимир, са пренебрежимо малки.

„Хоро от гарвани” е сборник с разкази на ужасите:

„Върколакът”
„Статуята”
„Обесеният затворник”
„Палачът”
„Вещицата”
„Старият антиквар”
„Плачещата”
и
„Вечният кандидат-студент”

са само част от заглавията в него.

Отдавна не бях чел истински български хорър. Книжлето ми достави голямо удоволствие. Стилът на автора е увлекателен и лек, без да задължава читателя прекалено много. По-скоро създава усещането за страхотийки, разказани от приятел край лагерния огън, късно вчерта.

Бранимир има интересен подход: всеки разказ е история в историята. Краткото интро потапя читателя в средата на сюжета, пресъздава онази меланхолична атмосфера край лагерния огън, която сигурен съм, липсва на всички. И после някой от героите разказва нещо, от което да ти настръхнат косите.

Викали ли сте духове като деца? А някога да сте чували за образа на Дама Пика в огледалото, който се появява по тъмно, след като задължително повториш десет пъти „Дама Пика, ела при мен”?

Точно такива сантименти пресъздават разказите на Бранимир. Текстовете му са сюжетни, в тях има много действие и диалог, за кратко време се случват доста неща. Описанието е по-скоро храна за въображението на читателя, но там където го има, авторът залага на детайлите (петната от кръв по дъното на пижамата на обесения затворник, който многократно е бил изнасилван преди това).

Разказите знаят точно кога да спрат. И те оставят жаден за още. Понякога са с отворен край, който невинаги е неочакван – удоволствието се крие по-скоро в начина, по който е поднесен сюжетът.

Бранимир не можа да ме уплаши, защото и той като мен е откърмен с творчеството на Стивън Краля. Но книжката е доста приятна, лека, неангажираща с нищо повече от няколко скъсани нерви за по-чувствителния читател.

Събев просто е създаден да разказва градски легенди. Много е добър в това. Нямам търпение да се докосна и до други тъмни кътчета от авторската му душа.

/просто най-доброто/

А тук ще си позволя да пусна няколко положителни коментара за разказите в сборника, събрани от уеб-пространството:

"mishel1357@abv.bg - София
Много ми хареса, несъмнено имаш силно въображение. Произведението бие на нещо средно между любовно и фантастика, което ми допадна, аз също пиша и разбирам колко важно за един автор е да получи нужното признание. Когато аз пиша влагам нещо от себе си в произведението, част от душата си. Любопитно ми е ти какво влагаш в това произведение, част от миналото, желание от бъдещето, или просто една фантазия която с нищо не се свързва с живото ти?

ivan1403@abv.bg -в.търново
Здравейте, много рядко нещо ме заинтригува така. Аз също като млад се опитвах да пиша, но за съжаление не стигнах до никъде. Желая ви успех.

goldstorm@abv.bg - svishtov
Харесва ми разказа ти, като всички твои разкази. Винаги има описателност, с която можеш да си представиш всичко, малко страх и ужас, и винаги нямам търпение да стигна до края на разказа за да разбера какво е станало. Успех

Тано Джински - Хисар
Гласувах "За". Харесва ми стилът. Малко е песимистично, но определено си личат идеите ти. Сигурен съм, че можеш да напишеш и нещо още по-добро (с повече "action"). Продължавай! Ще следя за нови твои творби. ;-) Добре написано, добро чувство за диалог. Определено можеш да пишеш. Стилът ти ми харесва.

Александра Петрова -
Поздравления! Много отдавна не бях чела толкова хубава творба. Мисля, че имате много голям талант който трябва да развивате.

polomita@abv.bg - Sofia
Може да съм само на 12, но тази книга е невероятна!!!

parawax28@abv.bg -Burgas
Мисля, че разказът ти е добре измислен. Хареса ми!

diTko <> -
На мен разказа ми хареса. Моят съвет е продължавай само напред и нагоре! Добър разказ!

kamino20@abv.bg -София
Великолепен разказ! Завладяващ сюжет! Това е второто произведение, което чета от този талантлив автор и мога да кажа че съм впечатлена! Считам, че единственото, което авторът трябва да стори е да продължи да пише!"

И накрая любимите ми коментари-трепачи от сайта БГ Пентаграм:

Bilqnka: Аз прочетох разказа "Към Ада" и мога да кажа,че е невероятно интересен и си струва да бъде публикуван и не само в България. Моето мнение за българската литература винаги е било отрицателно,но автори като вас ми дават надежда за бъдеще на литературата при нас.Благодаря за което!Препоръчвам на всички да прочетат това произведение!

aniezina: След като стана ясно, че ще получим това интервю, се заех малко да опозная Бранимир Събев и за целта прочетох доста негови неща. Мога да кажа единствено- УАУ! Не обичам българска литература и за това не мога да го сравня с никой роден автор, но доста добре се нарежда до световно известните. Браво! Дано наистина да успее да получи заслужената слава.

Mystikal: Прочетох някои произведения.Наистина са много хубави и интересни.Браво!Но защо всички сте толкова разочаровани от бълг.литература?Вярно някои от модерните автори не ги бива, но такива като Емилиян Станев, Йордан Йовков, Йордан Радичков,Павел Вежинов и много други. Тези имат страхотни класики.Не са хорър, но са напоени с много чувство и лично аз съм плакала на произведения на Станев и Йовков.
Но новите автори не ги бива.Единствено Бранимир Събев има изключителен талант и му пожелавам да продължава все така.

Резюме: Въпреки че като цяло за някои може да не е кой знае какво, мисля че първата ми книжка е добра и плюсовете й са:
+ Страхотна корица, отлична визия и качествени страници;
+ Ниска цена - искам да се появи този, който може да предложи на пазара нова или издадена преди година 172 стр. книга с лакирана корица 4+1 и 80-грамови офсетови страници само за 5 лв парчето;
+ Хорър-феновете ще останат доволни - няма чак толкова много хорър в родното ни литпространство;
+ За млад автор считам, че съм се справил добре - все пак разказите са писани в периода, когато съм бил на 19-21 г.;
+ Мнението на редактора ми - "пишеш увлекателно и неусетно пренасяш читателя в създадения от тебе свят";
+ Книгата се чете лесно и бързо, без да омръзва;
+ Ето този пасаж: "Виждал ли си как гарваните се вият на хоро, момче? Събират се в идеален кръг, птиците проклети, и бавно обикалят една след друга. А граченето им може да те накара да изтръпнеш – така да изтръпнеш, сякаш песъчинки стържат по костите ти. Рядко го правят, но щом се извият на хоро, винаги е на лошо – я градушка ще удари, я ще стане земетресение… я кой знае какво…"

Книгата вече е много трудно да бъде открита в хартиен вариант, затова чувствайте се свободни да я прочетете цялата безплатно онлайн тук.

понеделник, 2 март 2009 г.

Бленуващите Кристали



Автор: Теодор Стърджън
Издател: Човешката Библиотека
Година: 2008
Формат: 165 Х 235
Стр: 112
Цена: 8 лв

Накратко: Историята проследява приключенията на осемгодишния Хорти Блуит, който бяга изтерзан от приемното си семейство и намира подслон в един пътуващ цирк, взел със себе си само своята счупената кукла. Един цирк от чудаци: джуджета, хора с хриле, мъже алигатори, уникални животни и какво ли още не. Уроди — както ги наричат нормалните хора, дошли да погледат. Собственикът на цирка, демоничният Пиер Людоа, е открил нова форма на живот - кристали, които крият в себе си огромна сила. Сила, която Пиер иска да използва за своите пъклени планове. Ала Хорти не е обикновен човек...

Какво не ми хареса:
- Обяснителните бележки, поставени в края на книгата. Неудобно е при всяка непозната дума да отгръщаш към края, още повече, че тези думи в самата книга не са отбелязани нито със звездичка, нито по някакъв друг начин, която да те насочи. А самите бележки не са организирани по азбучен ред, а тематично, още по-лошо;
- В самите обяснителни бележки срещнах следния пасаж, описващ думата кечър - "в бейзбола играч, който стои зад пичъра (удрящия) и лови пропуснатите от него топки". WRONG! В бейзбола кечъра стои зад батера, който е удрящия, и лови пропуснатите от него топки, които му подава пичъра (хвърлящия);
- Някои неточности в превода и оформлението ми хванаха очето - още на първата страница има изречение "Родителите на Хортън бяха горе, но семейство Блуит не знаеше това". Къде горе - на тавана ли? Впоследствие се разбира, че родителите на Хортън са починали, сиреч са на небето. На друго място срещнах сцена как Людоа слага на масата алкохол, памук и спринцовка, за да обработи раната на Хорти. Моля, само не ми казвайте, че английската дума alchohol сте я превели като алкохол, а не като спирт, както би трябвало да е :-) Между другото, на първата страница се басирам, че при изразът "Той бе добро дете" местоимението трябва да отпадне;
- Корицата е пълна греда - този ярък син цвят дразни окото, а илюстрацията сякаш я е рисувал третокласник. Подвежда, че книгата е детска, а не е така. Вярно, че вътре се разказва за деца и не трябва да се съди за книгата по корицата, ама чак пък толкоз...

Какво ми хареса:
+ За първи роман Теодор Стърджън буквално влиза с гръм и трясък в писателското съсловие. Книгата е просто страхотна - пленява с богата образност на героите, оригинални идеи и притежава непреходна актуалност. Фактът, че за пръв път излиза през далечната 1950 г. ни най-малко не й повлиява - няма и следа от някаква архаичност, било като стил на писане или нещо друго;
+ За първа преведена книга мога с някои условности да приема, че Калин Ненов се е справил добре. Още повече, че аз като читател предпочитам да чета недотам добре преведени книги, отколкото в оригинал;
+ Автора е писал концентрирано, успял е с малко думи да каже много - нещо, което силно ценя. Начинът, по който е преплел човечност и доброта със зло и на моменти стряскащи хорър моменти е просто уникален, напомня добрите неща на Стивън Кинг;
+ Много ми харесаха българските еквиваленти на думите pinhead и strongman - съответно "главанак" и "силач", за което заслугата е на Николай Светлев;
+ Ето този пасаж просто ме размаза от кеф - "Помниш ли котето на килима, Зий? Разказвахме си за него. Килимът е мек, нали помниш, и то забива ноктенца в него и се пррротяга. Ляга отпред, а отзад се надига - и се прозява:йииоуаррг! После отпуска едно рамо и просто се размазва. И ако повдигнеш някоя лапичка с пръст, тя е хлабава като пискюл и тупва обратно - фуп! - върху мекия пухкав килим. А ако продължиш да си го представяш, докато го видиш, цялото, и мястото, където козинката е леко разрошена, и ивичката розово, дето се подава отстрани, понеже котето е твърде отпуснато, за да си затвори съвсем устата - е, тогава няма начин да те боли повече."

Резюме: Книгата ми хареса, определено. Препоръчвам Ви я! А ето и любимата ми нейна корица, единствената, в която няма синилки: