понеделник, 30 ноември 2009 г.

Двойната Сянка



Автор: Колектив
Издател: Яспис
Формат: 130 Х 200
Година: 2004
Стр: 288
Цена: 8 лв

Може би най-добрата хорър-антология, която изобщо съм чел. Този сборник съдържа 15 разказа, въздействащи ту като брутален чук в мозъка, ту като остър скалпел, разполовяващ съзнанието на четящия. И как да е иначе, като вътре са събрани произведения на най-добрите майстори в жанра. Българското участие в сборника е представено само от скромните двама души: единият Йото Йотов, издател на сборника а другият - Адриан Лазаровски, преводач на антологията. Творбите им се връзват отлично на фона на останалите майстори - о, да, българският хорър за пореден път не ме разочарова. Но стига приказки. Нека разнищването на сборника започне сега!

1. Рей Бредбъри - Малкият убиец: някога да сте чели нещо посредствено или некачествено от Рей Бредбъри? Аз не съм. Дядо Рей ще ви накара да изтръпнете, не се съмнявайте в това и за миг.
2. Робърт Чеймбърс - Жълтият знак: фин ужас за художници, картини, катафалки през нощта... Не съм го чувал този автор преди, но това не му пречи да се справя отлично.
3. Йото Йотов - Рибарят: под псевдонима Тойо Йокугава авторът е издал ей тази книга. Този разказ е първият и любимият ми от Йотов, чуден класически хорър за едно странно създание, което е ГЛАДНО...
4. Робърт Блох - Живият мъртвец: не се бъркайте с едноименния филм, няма нищо общо. Много по-хубаво е. Този разказ те кара да си задаваш въпроса: добър актьор, или добър вампир? Напомни ми мистериозните обстоятелства, при които е сниман филма "Носферату: Симфония на ужаса" и как странно се държи изпълняващият главната роля Макс Шрек. Играейки вампира Граф Орлок... Не, отплеснах се - по-добре гледайте филма и филма за филма.
5. Кларк Аштън Смит - Двойната сянка: ако никога преди не сте чели хорър-фентъзи, сега е момента. Такава обреченост, такава безнадежност. Браво, мистър Смит.
6. Франк Белкнап Лонг - Океанският кръвопиец: история, издържана в най-добрите традиции на Лъвкрафт. Банда нещастни моряци на кораб в открито море са нападнати от незнаен ужас, ммм, да.
7. Стивън Кинг - Крауч Енд: историята е филмирана, ама то на чичко Стиви какво не му е филмирано, да питам. Разказът е реверанс отново към големия Х.Ф.Л., който Кинг признава за свой учител. Мъж и жена се изгубват в един град, който е много особен и по-специално една част от него, която не е от този свят... Не пропускайте.
8. Йото Йотов - Аз, дървото: много добро разказче, което по съдържание доста напомня моят "Звярът в гората". Признавам, че Йото се е справил по-добре от мен, но посланието и в двата случая е едно: не сечи гората, че не знаеш какво ще се случи с теб после.
9. Лорд Дансени - Печалният разказ за Тангобринд Златаря и за участта, която го сполетя: пъй, че дълго заглавие! Много хубаво разказче, отново дарк фентъзи, действието се развива в Ориента, ама можеше да бъде малко по-дългичко, прекалено бързо свърши за жалост.
10. Ричард Матисън - Щом има желание: авторът на "Аз съм легенда" доказва, че е сила, с която всички трябва да се съобразяват! Адът на може би най-големия човешкия страх, а именно да те погребат жив е така изкусно и майсторски описан, че може да ти докара пристъп на клаустрофобия.
11. Робърт Блох - Люси никога не ще си тръгне: как се казва усещането, което изпитваш, когато видиш ужаса, събран в едно малко дете? Да ти настръхнат ташачетата, така се казва.
12. Йото Йотов - Първата любов: не е кой знае какво разказче, но става. Както може да познаете от заглавието, основната тема е любовта.
13. Огъст Дърлет - Кулата на Прилепа: история под формата на дневници и писма, напомняща стила на Лъвкрафт и особено на Едгар Алън По. Вампириииииии...
14. Адриан Лазаровски - пролог към романа "Конан - Кръвта на Ктхулу": какво се получава, когато кръстосаш Конан на Робърт Хауърд с Ктхулу на Лъвкрафт? Неочаквано добра комбинация, ето това се получава! Историята започва супер. Остава да чакаме само автора кога ще завърши романа и дали изобщо ще го завърши...
15. Хауърд Филипс Лъвкрафт - Кошмарът в Дънуич: ето я и перлата в короната, разказът, който да те довърши отвсякъде. Това ми е любимата творба на писателя, прочетете за демоните, чудовищата, скритите тайни и за един огромен страховит звяр, който на всичкото отгоре е и невидим.

Единственият минус, който бих посочил на сборника може би е корицата. Нещо не ми допада комбинацията от Тропика на Козирога и един размазан демоничен вампир - струва ми се прекалено крадено, а и ако не беше сянката на демона книгата прилича едва ли не на любовен роман. А е много повече. Прочетете.

вторник, 17 ноември 2009 г.

Други Светове - Бр. 19



Автор: Колектив
Издател: Джемини
Формат: 130 Х 200
Година: 1992
Стр: 128
Цена: 12 лв (като за мене - 2)

„Други светове“ е вестник за фантастика и разкази на ужаса основан през 1992 г. Основател и издател е Александър Попов. Отначало периодичното издание излиза като вестник, а последните две издания (бр. 19 и бр. 20) са оформени като списание. Фантастиката публикувана в издание е предимно преводна. Рядко се появяват и български произведения, като най-голямо по обем е романът „Провинция 5“ на издателя Александър Попов (под псевдонима Ал Викърс), и продължението „Муменшанц“.
Сдобих се с "Други Светове" благодарение на Генерала. След като прочетох "Гробищен Танц", естествено, нямаше как да откажа на щедрото предложение да се снабдя и с други издания от същата поредица. Като цяло това списанийце не е лошо, макар че впоследствие разбрах - и във вестниците, и списанията, че и в другите издания от тази поредица участват немалък брой български писатели под английски псевдоними. И така, да разцъкаме тези Други Светове:

1. Робърт Силвърбърг - В търсене на извора: една чудесна история, вплитаща немалка доза реализъм в повествованието с приказни елементи. Много добър разказ, много добър превод, поздравления.
2. Айзък Азимов - За човешката глупост: силна статия на един от стожерите в научната фантастика. Съгласен съм в по-голямата част от скептицизма на автора, който не се оставя да го водят за носа като обикновените лековерни хора - с влудяващо спокойствие той изтъква, че не вярва в Бог, във Второто Пришествие, спиритуализма, прераждането и много други неща. Все пак, това си е негова лична позиция и отстоява вижданията си с нелоши аргументи, приемайки единствено науката. Но трябва да призная - не ми стана никак приятно, когато покойният вече Айзък декларира, че не вярва в летящи чинии. Все пак, да си крайъгълен камък във фантастиката и да обявяваш, че не вярваш в извънземни, е нещо като да изтъкваш бурно предимствата на електронните книги, докато продължаваш да издаваш собствените си творби на хартия. Примерно.
3. Ранд Солингер - Сянката: имам силни съмнения, че авторът е българин, пишещ под псевдоним. Няма лошо. Разказчето е хорър и си го бива горе-долу - започна прекалено стандартно и клиширано, но завърши доста добре. Предпочитам подобни разкази пред такива, които започват добре, а завършват бозаво.
4. Брус Стърлинг - Кибернетика и космос: хубава статия на Брус Стърлинг, хареса ми! Останах доволен. Почитателите на твърдата научна фантастика също биха останали доволни.
5. Огнян Каминов - Музиката на живота: не съм чувал името на автора преди, но не пише никак лошо, браво. Харесаха ми извънземните, описанията и вижданията им, както и немалката доза хумор. Разказът на Андрея Илиев "Ето това е живот!" много ми напомня на този.
6. Американските командоси - статия без указан автор. За почитателите на екшъна, огнестрелните оръжия и американците може и да е интересна - лично за мен не бе.
7. Муменшанц - продължение на романата "Провинция Пет" на Ал Викърс. Тук е поместена само първата част от романа. Не съм чел Провинция Пет, останах със смесени чувства от Муменшанц, не мога да кажа дали ми е харесало или не.
8. Морийн О'Хара - В навечерието на сватбата: муахаха, готин хорър! Хареса ми. Главният герой е жена, която тъкмо ще се жени - какво ли ще се случи обаче в действителност?
9. Александър Димитров - Опитен образец: кратко и забавно фантастично разказче, допадна ми, о да.
10. Информационен бюлетин - заглавието говори само по себе си. Наградите Хюго за 1992-а и Небюла за 1991-а, анкетка, талон за абонамент, такива дреболийки.

Става сборничето - мисля, че в цялостен план съм повече доволен, отколкото недоволен.

вторник, 3 ноември 2009 г.

Кървави Луни



Автор: Мирослав Пенков
Издател: Камея
Формат: 130 Х 200
Година: 2000
Стр: 160
Цена: 4 лв (за мене - 2)

Това е една книжка, която дълго време търсих и накрая успях да се сдобия с нея благодарение на Иван Крумов на Златния Кан в Благоевград. Чел съм разкази на Мирослав Пенков в старите броеве на списание Зона F и бях очарован. Това сборниче не ме разочарова, напротив, хареса ми - качествен български хорър. Отрицателните му страни не са много:

- прологът леко напомня пролога на "Необходими Неща" на Стивън Кинг;
- на едно място в разказа "Лед" имаше оплитане на имената, нищо сериозно;
- разказът "Сърцето на отдушника" започна и продължи страхотно, но завърши някакси мъгляво;
- разпитът на Харолд Кайлър от "Жив мъртвец" е почти едно към едно с разпита на Уиндъм Ърл от "Автобиографията на агент Дейл Купър";
- в няколко разказа се повтарят неща като чаршаф, събран на топка, изритана на земята завивка, възглавница под странен ъгъл и т.н.;
- в разказа "Бялата роза" се хващам на бас, че Хариет е женско, а не мъжко име.

Плюсовете на сборника с 15 разказа обаче са:

+ Въпреки се в началото си напомня "Необходими Неща" на Стивън Кинг, прологът като цяло е много добър;
+ Въведението на книгата е написано не от кого да е, а от големия Агоп Мелконян;
+ За писател, който е издал първата си книга, преди да е изкарал абитуриентски бал, Мирослав Пенков се е справил ПОВЕЧЕ ОТ БЛЕСТЯЩО;
+ Много богат език, описанията са страхотни;
+ Авторът се е вдъхновил много от Кинг, пише с ярки и изразителни детайли подобно на големия майстор, картините, рисувани от него са реалистични, издържани в изненадващо добър стил;
+ словосъчетанието "най-щастливия нещастник", което срещнах веднъж;
+ идеите на разказите макар да напомнят Кинг са самобитни и оригинални;
+ убийственият израз "натрапчиви погледи, които ако бяха дарени с живот, щяха да убиват с грубостта си".

Ако случайно тази книжка ви попадне, скъпи мои любители на хоръра, не се колебайте и за миг. Защото...
Защото "бурята вече стихва, а в тъмата бавно изгряват Кървавите Луни. Възкачват се мудно, пълзят по черния свод и започват да пълнеят, да се наливат като пиявици с човешкия страх. Те ще са с нас, ще ни наблюдават, оставяйки кървава диря след себе си. Ще чакат да се изплашим, да стъпим извън пътеката..."