събота, 29 май 2010 г.

Как чета?



Брей, видях че и мен са ме поканили в блогърска игрица, и то не кой да е, а колегата-блогър Преслав Ганев. Инициатор на играта е Алекс от Аз чета. Приготвили са ми петнадесет въпросчета относно маниера ми на четене. И така - нека играта на въпроси и отговори да започне!

1. Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?

Има една руска поговорка - "Ако четеш и ядеш едновременно, ще си глътнеш паметта". Самото четене е акт на хранене на мозъка, поне аз така го възприемам, така че ми е просто излишно да ям, докато чета.

2. Какво обичаш да пиеш, докато четеш?

Най-често пия вода, но има някои книги (като романите на Чарлз Буковски), които си вървят и с алкохолец. Рядко пия алкохол, когато чета, но правя ли го - питиетата са бира, вино, ракия.

3. Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?

Ако ми хареса пасаж си го преписвам отделно на листче. Имам сакрално отношение към книгите и самата идея да драскам по тях ме ужасява.

4. Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?

Книгоразделител, или визитка/календарче/картонче. Прегъването на листа и оставянето на книгата отворени просто ги съсипва.

5. Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?

О, определено художествена. Твърдо.

6. Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?

Мога да спра, когато си искам, но винаги предпочитам да дочета главата/частта. В краен случай поне абзаца : ) (това си признавам че го копирах дословно от Преслав, но не бих се изразил по-добре).

7. Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?

Е, чак да я захвърля едва ли. Ако много ме издразни, просто прескачам пасажи и продължавам напред, докато завърша книгата. Стремя се да открия по нещо добро във всяка книга.

8. Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?

Понякога, но по-често продължавам.

9. Какво четеш в момента?

"Душа назаем" на Тихомир Димитров.

10. Коя е последната книга, която си купи?

"Жътварите" на Джон Конъли.

11. От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?

Ами преди четях по 2-3 наведнъж, но сега съм си наложил като започна една книга да я изкарам докрая, после почвам следващата и така.

12. Имаш ли си любимо място/време за четене?

Най-обичам да чета в удобен фотьойл/кресло, вдигнал крака на табуретката. Най-често чета в леглото вечер преди лягане.

13. Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?

О, самостоятелни издания. Преди се увличах по поредици, предимно фантастика и фентъзи, но сега някак си не съумявам да събера душевни сили да започна цяла поредица...

14. Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?

Определено. Като чужд автор препоръчвам Джон Конъли най-често, а от българските Адриан Лазаровски ("Сбъдващият мечти") и Николай Светлев ("Всичкият блясък на Злото")

15. Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)

Стремя се да е едновременно и по автор, и по жанр, но понякога просто хаосът е пълен, за жалост.

Хвърлям ръкавицата на други трима книжни блогъри:

Цонко - Първи впечатления от последно прочетено

Алвин - Палатков лагер за пингвини

Копо - TANSTAAFL

П.С. Като получих поканите от Преслав и респ. от Алекс се досетих, че от вас двамата пичове още очаквам едни ревюта ;-)

петък, 21 май 2010 г.

Отмъщение от Отвъдното



Автор: Джон Конъли
Издател: Прозорец
Формат: 130 Х 200
Година: 2009
Стр: 320
Цена: 14 лв.

Поредната книга на любимият ми автор. Честно да си призная, има и по-хубави негови неща на български. "Отмъщение от отвъдното" е по-тънка от обичайното (по принцип книгите на Конъли са с по 100-200 страници по-дебели) и за мен е от романите му средна ръка (като за неговия стил - сравнена с много други си е просто великолепна). За какво става дума накратко: старият ни познайник Чарли Паркър е изгубил разрешителното си за детектив плюс това за носене на оръжие и се хваща да работи в един бар. Естествено, неспокойна душа като него не може да стои мирна и се захваща с лично разследване - за покойния му баща, причините, поради което е убил двама тийнейджъри и после се е самоубил. От тази гледна точка книгата е важна, разкрива сериозен фрагмент от тъмното минало на Птицата.
Какво ме подразни в романа - ами, Джон вече сериозно започва да се повтаря, да споменава едни и същи лица, места, събития и прочее. От една страна това е хубаво, помага на читател, посягащ за пръв път към романите му да навлезе по-лесно в света му и да прочете коя да е книга, без да загуби от цикличността, все пак романите спокойно могат и да се четат неподред. От друга страна, това започва да дразни такива върли фенове като мен, които са си наредили в библиотеката един до друг всичките му неща, излезли на български досега. Другият, и по-сериозен минус, е хомосексуализмът в романите на Джон. Вярно, няма описани сцени на нежност, близост или секс (пази Боже), ала самото присъствие на такива хора започва да дразни. Не ме разбирайте погрешно - нямам нищо против хората с такава ориентация, просто освен традиционните Ейнджъл и Луис във всеки роман ВИНАГИ присъства ПОНЕ ЕДИН такъв, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО. При това такива герои, които спокойно могат да бъдат хетеро и романът да не пострада нито грам от това. Като последен минус ще спомена цитатите в началото на главите, взети оттук-оттам - ама хич не се връзват с цялостната картина на повествованието.
Какво ми хареса обаче - Конъли не изневерява на стила си, пише по същия начин, за почти същите неща, обаче вкарва постоянно нови идеи, герои и събития, които те карат да следиш написаното със затаен дъх. Както винаги, добавя и много реални исторически факти, които щом се омесят с хубавите описания и се получава жив, истински свят и четящият добива страхотна картинност на случващото се. Ще цитирам някои любими моменти:

"Проблемът бе, че нещастната любов не потъва в алкохола - колкото повече я натискаш към дъното, толкова по-напористо се издига на повърхността".

"един човек, чието християнско милосърдие бе по-оскъдно от това на обикновен алигатор".

"Той се усмихна закачливо и аз ясно видях младежа в капана на старческото тяло".

"- Паркър - повтори той, предъвквайки думата като парче месо, чийто вкус не можеше да определи точно".

"Той беше от хората, които ще хвърлят камък по витрина и после ще се учудят, когато той не отскочи".

"гласът му бе дрезгав като пила, която се плъзга по грапав метал".

"следите от стъпки оставаха сред кристалите като нежелани спомени, отказващи да умрат".

"Всички ние показваме пред света едно лице и крием друго, иначе никой не би оцелял".

"Защото с назоваването идва и разбирането на дадено нещо. А с разбирането идва възможността то да бъде унищожено".

И все пак, въпреки негативите, които изтъкнах, Джон Конъли си е Джон Конъли и книгата е хубава.

петък, 14 май 2010 г.

Страшни разкази



Автор: Колектив
Издател: Nezir Ltd.
Формат: 130 Х 200
Година: 1993
Стр: 168
Цена: 18 лв (като за мен - 2)

Обичам да се ровя в кашоните със стари книги по сергиите - доста често в тях откривам истински съкровища. Е, на моменти се чувствам малко като клошар, докато премятам прашните томчета между ръцете си, но както е казал Бердяев - бисерите са на бунището. И е бил много прав човека.
Сборникът "Страшни разкази" ми беше абсолютно непознат - да си призная, даже повечето от авторите в него са ми тотално неизвестни. Което не попречи на тези четиринадесет истории на ужаса да накарат дебелата ми, обръгнала на какъв ли не хорър кожа да потръпва на моменти. Нека представянето на сборника да започне... СЕГА!!!
1. Едгар Алън По - Сърцето издайник: едва няколко странички, ала класикът си класик и доказва, че и сега е сила, с която трябва да се съобразяваш. Три листа чист ужас, един побъркан, един старец и един, не, ДВА човешки органа, бълващи страховитост.
2. Джеймс О'Брайън - Какво беше това?: хубава история за едно странно, непонятно и агресивно създание, изпипана в стария стил края на XIX-началото на XX в.
3. Х. Р. Уейкфийлд - Пазачите на границата: обикновена наглед история, свършваща рязко и неочаквано, оставяйки усещане за нещо тайнствено и недоизречено.
4. Чарлз Бомънт - Земя гратис: много, много добро. Всички ние познаваме хора, които обичат авантата, далаверата и да се облажат без пари за чужда сметка. Тук има един такъв човек, но до какво ще доведе прекалената лакомия?
5. Джеймс Хелвик - Патологична реминисценция: ама че заглавие, докато го кажеш на глас, пет пъти ще си преплетеш езика! Но е много хубав разказ със зловещ край. Пази се, сериен убиец върлува наоколо...
6. Хари Келеман - Девет мили пеша: сякаш четях разговор между Шерлок Холмс и доктор Уотсън. Бива, не е зле, едно от малкото неща в сборника, които свършват весело.
7. Уилям Джейкъбс - Маймунската лапа: не знам защо, но през цялото четене правих асоциация с "Мастилената маймуна" на Джон Конъли от сборника "Нощни приказки". Маймунска работа! Внимавай какво си пожелаваш!
8. Хауърд Лъвкрафт - Чужденецът: ето го и истинският властелин на хоръра, всепризнатият майстор завинаги. Разказ в типичен негов стил без капка диалог, само чист страх, тайнственост и обреченост от началото до края.
9. Уилям Харви - Августовска жега: тайнствеността на старите градски легенди ескалира в нестихващо напрежение. Никак не е зле.
10. Конрад Ейкън - Пътешествието: нищо особено, предвидим край, скучни диалози и никакво действие. Едно от малкото по-слаби неща.
11. Джон Меткалф - Раздвоението на адмирала: зловещо, наистина зловещо. Има нещо страшно в морето, нещо, за което много малко хора се осмеляват да говорят, нежели да го доближат...
12. Хенри Кътнър - Плъховете от гробището: красота! Е, заглавието комай изчерпва сюжета и веднага може да се досетиш за какво става дума. Напомня Кинг и Матисън. Една битка, обречена от самото начало...
13. Джон Диксън Кар - Смърт от невидими ръце: чисто криминале. Един огромен, дебел детектив разследва убийство така, както са го правили Холмс, Поаро и други велики търсачи на истината.
14. Жан Нойберг - Между редовете: достоен завършек на сборника. Просто последният разказ от книгата хвърля поглед към първия - Сърцето издайник на По, както и към личността на култовият автор. Страхотно е.

Достойно четиво за обикновените читатели и задължително за всеки хорър-фен - това са "Страшните разкази".

неделя, 9 май 2010 г.

Пиратски Ширини



Автор: Майкъл Крайтън
Издател: Бард
Формат: 130 Х 200
Година: 2010
Стр: 320
Цена: 11.99 лв

След прочитането на „Пиратски ширини” съм убеден, че Майкъл Крайтън е най-разнообразният писател, който някога съм чел. Автор на бестселъри в областта на фантастиката („Щамът Андромеда”, „Сфера”), технотрилъри („Ген”, „Жертвата”), екшъни като „Изгряващо слънце” и „Конго”, всеизвестния „Джурасик Парк”. Крайтън е автор дори на един от най-успешните телевизионни сериали – „Спешно отделение”.

И въпреки това останах изненадан, че последната книга, която американският писател написва, преди да се спомине, е история за пирати.

Не, не ви поднасям. „Пиратски ширини” е приключенски роман за смели морски вълци, а асоциациите с книгите на Емилио Салгари и филмовата поредица „Карибски пирати”, които всеки би направил веднага, не са случайни.

Сюжетът на пръв поглед не е нещо неизвестно и ново, което да не сме чували. През 1665 година Ямайка е самотна британска колония насред испанските владения в Карибския басейн. Столицата й Порт Роял е едно от двете легендарни пиратски средища – град на бандити, моряци и проститутки, изпъстрен с кръчми и бардаци.

Подпомогнат от обстоятелствата, един смел капитан се решава на безумно дързък ход, за да стане баснословно богат, атакувайки испанците. В своето рисково начинание той не е сам, предвожда екипаж от колоритни бойци с различни умения, а за да успее в експедицията, си има на своя страна таен съюзник в лицето на самия ямайски губернатор.

От книгата си личи, че Крайтън е правил много исторически проучвания, за да придаде максимална достоверност на романа. Героите са живи, пълнокръвни образи, описанията директно пренасят читателя ту в мръсните задимени кръчми на брега, ту на скърцащата палуба в открито море. Битките нямат край, смелите пирати биват изправени дори срещу легендарни чудовища и народи, а неочакваната развръзка придава допълнителна литературна стойност на книгата.

Ако ви се чете книга, която да ви върне назад във времето, когато сте се захласвали по юношеските истории за морето и ви се иска да вкусите от екзотиката на далечните страни, ако обичате да четете истории за пирати, морски битки и свирепи урагани… „Пиратски ширини” е само за вас.

Линк към статията в Словесата