вторник, 20 юли 2010 г.

Пощальонът на Неруда



Автор: Антонио Скармета
Издател: Колибри
Формат: 130 Х 200
Година: 2010
Стр: 124
Цена: 10

Един чудесен кратичък роман, написан от Антонио Скармета – чилийски писател, преподавател и сценарист, лауреат на престижни литературни награди. Неговите книги са преведени на над двадесет езика, а „Пощальонът на Неруда” е филмиран с Филип Ноаре в главната роля.
Младият пощальон Марио Хименес има един-единствен клиент – големия поет и бъдещ нобелист Пабло Неруда. Пощата, която великият чилиец получава е толкова много, че е необходим един пощальон само за него. Марио обаче е влюбен в красивата кръчмарска дъщеря Беатрис и моли Неруда да му помогне, за да спечели сърцето й. Една красива история, позната ни още от книги като „Сирано дьо Бержерак” на Ростан и „Любов по време на холера” на Маркес.
Книгата обаче не е любовен роман, не е и политически такъв, въпреки събитията в Чили по това време. Тя е основно исторически роман за последните години от живота на Пабло Неруда, за главоломните му успехи като автор, известността му по цял свят, опитите му да стане президент и назначаването му за посланик на Чили в Париж. Тя е хумористичен роман за неудачите на младия Марио Хименес във всичко, с което се захване, за неговото преклонение и обожание пред великия дон Пабло. Роман за едно на пръв поглед невъзможно приятелство – между стар, известен и велик творец и никому неизвестен, наивен млад пощальон. И всичко това – на фона на събитията в Чили: комунизмът, прохождащата демокрация, военния преврат в годината на смъртта на поета.
Лекият и приятел стил, с който се лее повествованието, тънкият хумор на Скармета, контрастът между идилията в живота на обикновените хора и грозотата на политическата сцена в Чили превръщат „Пощальонът на Неруда” в красив шедьовър и гордост за всяка библиотека.

Ето тук можете да прочетете още една анотация за творбата.

А пък ето тук можете да прочетете статията и в Словесата.

сряда, 14 юли 2010 г.

Нещо Зло Се Задава



Автор: Рей Бредбъри
Издател: Бард
Формат: 130 Х 200
Година: 2010
Стр: 288
Цена: 11.99

Винаги досега съм уважавал Рей Бредбъри като автор. Като малко дете с интерес следях телевизионната поредица „Театър на Рей Бредбъри”, където филмираха негови разкази, нерядко доста зловещи. Това ме накара да се запозная с творчеството му и да прочета сборника „Възпявам електрическото тяло”, както и романите „451 по Фаренхайт” и „Дървото на Вси Светии”. Всичко това затвърди в мен впечатлението, че Бредбъри е много добър автор.
След прочитането на „Нещо зло се задава” вече съм твърде убеден, че той е много повече.
Той е ВЕЛИК автор.
Не мога да разбера защо този страхотен роман, издаден преди кажи-речи петдесет години, излиза чак сега на български. Е, не бива да се учудвам – „Бленуващите кристали” на Стърджън, послужили за вдъхновение на Бредбъри, виждат бял свят на английски преди шест десетилетия, а на български – едва миналата година.
Накратко: сюжетът на пръв поглед не е кой знае какво – две тринадесетгодишни хлапета, Уил Холуей и Джим Найтшейд са привлечени от току-що пристигналия в градчето пътуващ цирк. Цирк, който е едновременно плашещ и пленителен, който може да сбъдне най-съкровената човешка мечта, ала цената за това е ужасна. Момчетата са сътворени като уникални образи, колоритни и запомнящи се. Майстор Бредбъри е направил страхотни описания, писал е пищно и сочно, черпейки с препълнени шепи от богатството на английския език, използвани са всички възможни изразни средства. Единствената творба, която съм срещал досега и можеща да си съперничи в това отношение с „Нещо зло се задава” е романът на Ник Кейв „И магарето видя ангела”. Тук е мястото да сваля шапка на Любомир Николов за прекрасния превод – човекът, благодарение на когото българските читатели могат да се насладят на автори като Кинг, Толкин, Гришам и Шекли.
В романа Бредбъри е гениален композитор, дирижиращ епичен опус. Придал е живост на неодушевените предмети, намесил е сериозна доза хорър от висш клас – личи си откъде автор като Стивън Кинг например е бил вдъхновен за творби от рода на „Сблъсък”, „Необходими Неща”, „Бурята на века”. Романът е пълен с мъдрост, философия и синтезирана житейска логика, достъпна за всеки. И на фона на всичко това изпъква една тиха красота – красотата на приятелството между две млади момчета, двама буйни пакостници, които мечтаят да порастнат, да открият непознати светове, жадуват за приключения.
„Нещо зло се задава” е роман-легенда, една кутия, пълна със звезди от лятото. Финалът затрогващ по своето естество – могъщата смиреност на доброто смазва агресивното зло с безапелационна кротост. Книга, задължителна буквално за ВСЕКИ. След прочитането й не просто уважавам, а почитам Бредбъри. Прочетете я и вие.
И докато го правите, си спомняйте за „Макбет” на Шекспир, от чиито редове е взето заглавието на романа:

By the pricking of my thumbs
Something wicked this way comes!*


----------------------------------------------------------------------------
* „Чувствам, палци ме сърбят – значи злото е на път!” (превод Валери Петров)

Линк към статията в Slovesa.net

неделя, 4 юли 2010 г.

Дзверове



Автор: Адриан Христов
Издател: АВС
Формат: 130 Х 200
Година: 2010
Стр: 144
Цена: 7.99

Адриан Христов е ново име на българския литературен небосклон, по-скоро непознат на по-голямата читателска маса. Дебютната му книга „Дзверове” е сама по себе си доста оригинален творчески подход. Погледнете само корицата! Това прасе, което вие по луната е култ, бе хора!

За добро или лошо, прасетата, вълците и овцете са основните характери, от които изобилства книгата. Творбите представляват ултракратки форми, които аз определям лично като комбинация между хайку и бял стих. Бях силно заинтригуван, след като прочетох някои от тях:

що е то
естествена смърт
чудели се прасетата

всички прасета пърдяли
но едно го правело
по ноти

и понеже имал само прасета
замести петела с прасе
и ставаше по първи прасета

ранена лисица
дъвчела жив петел
пусни ме
ще ти изпълня едно желание
ти вече го изпълни
други желания нямам

Единственият минус, който бих искал да спомена, е че за тези кратки форми формат А5 е прекалено голям – А6 би свършил идеална работа.

За финал бих искал да споделя с вас за последно една от кратките форми – тази, която е отпечатана на задната корица на книгата:

истината е обезкуражаваща
казал вълкът на прасето
а аз искам
да имаш кураж
прасе такова

Прекрасно злободневно четиво, идеално за повдигане на духа на читателя, особено подходящо за четене в метрото или трамвая.

Линк към статията в Словесата