вторник, 20 юли 2010 г.

Пощальонът на Неруда



Автор: Антонио Скармета
Издател: Колибри
Формат: 130 Х 200
Година: 2010
Стр: 124
Цена: 10

Един чудесен кратичък роман, написан от Антонио Скармета – чилийски писател, преподавател и сценарист, лауреат на престижни литературни награди. Неговите книги са преведени на над двадесет езика, а „Пощальонът на Неруда” е филмиран с Филип Ноаре в главната роля.
Младият пощальон Марио Хименес има един-единствен клиент – големия поет и бъдещ нобелист Пабло Неруда. Пощата, която великият чилиец получава е толкова много, че е необходим един пощальон само за него. Марио обаче е влюбен в красивата кръчмарска дъщеря Беатрис и моли Неруда да му помогне, за да спечели сърцето й. Една красива история, позната ни още от книги като „Сирано дьо Бержерак” на Ростан и „Любов по време на холера” на Маркес.
Книгата обаче не е любовен роман, не е и политически такъв, въпреки събитията в Чили по това време. Тя е основно исторически роман за последните години от живота на Пабло Неруда, за главоломните му успехи като автор, известността му по цял свят, опитите му да стане президент и назначаването му за посланик на Чили в Париж. Тя е хумористичен роман за неудачите на младия Марио Хименес във всичко, с което се захване, за неговото преклонение и обожание пред великия дон Пабло. Роман за едно на пръв поглед невъзможно приятелство – между стар, известен и велик творец и никому неизвестен, наивен млад пощальон. И всичко това – на фона на събитията в Чили: комунизмът, прохождащата демокрация, военния преврат в годината на смъртта на поета.
Лекият и приятел стил, с който се лее повествованието, тънкият хумор на Скармета, контрастът между идилията в живота на обикновените хора и грозотата на политическата сцена в Чили превръщат „Пощальонът на Неруда” в красив шедьовър и гордост за всяка библиотека.

Ето тук можете да прочетете още една анотация за творбата.

А пък ето тук можете да прочетете статията и в Словесата.

сряда, 14 юли 2010 г.

Нещо Зло Се Задава



Автор: Рей Бредбъри
Издател: Бард
Формат: 130 Х 200
Година: 2010
Стр: 288
Цена: 11.99

Винаги досега съм уважавал Рей Бредбъри като автор. Като малко дете с интерес следях телевизионната поредица „Театър на Рей Бредбъри”, където филмираха негови разкази, нерядко доста зловещи. Това ме накара да се запозная с творчеството му и да прочета сборника „Възпявам електрическото тяло”, както и романите „451 по Фаренхайт” и „Дървото на Вси Светии”. Всичко това затвърди в мен впечатлението, че Бредбъри е много добър автор.
След прочитането на „Нещо зло се задава” вече съм твърде убеден, че той е много повече.
Той е ВЕЛИК автор.
Не мога да разбера защо този страхотен роман, издаден преди кажи-речи петдесет години, излиза чак сега на български. Е, не бива да се учудвам – „Бленуващите кристали” на Стърджън, послужили за вдъхновение на Бредбъри, виждат бял свят на английски преди шест десетилетия, а на български – едва миналата година.
Накратко: сюжетът на пръв поглед не е кой знае какво – две тринадесетгодишни хлапета, Уил Холуей и Джим Найтшейд са привлечени от току-що пристигналия в градчето пътуващ цирк. Цирк, който е едновременно плашещ и пленителен, който може да сбъдне най-съкровената човешка мечта, ала цената за това е ужасна. Момчетата са сътворени като уникални образи, колоритни и запомнящи се. Майстор Бредбъри е направил страхотни описания, писал е пищно и сочно, черпейки с препълнени шепи от богатството на английския език, използвани са всички възможни изразни средства. Единствената творба, която съм срещал досега и можеща да си съперничи в това отношение с „Нещо зло се задава” е романът на Ник Кейв „И магарето видя ангела”. Тук е мястото да сваля шапка на Любомир Николов за прекрасния превод – човекът, благодарение на когото българските читатели могат да се насладят на автори като Кинг, Толкин, Гришам и Шекли.
В романа Бредбъри е гениален композитор, дирижиращ епичен опус. Придал е живост на неодушевените предмети, намесил е сериозна доза хорър от висш клас – личи си откъде автор като Стивън Кинг например е бил вдъхновен за творби от рода на „Сблъсък”, „Необходими Неща”, „Бурята на века”. Романът е пълен с мъдрост, философия и синтезирана житейска логика, достъпна за всеки. И на фона на всичко това изпъква една тиха красота – красотата на приятелството между две млади момчета, двама буйни пакостници, които мечтаят да порастнат, да открият непознати светове, жадуват за приключения.
„Нещо зло се задава” е роман-легенда, една кутия, пълна със звезди от лятото. Финалът затрогващ по своето естество – могъщата смиреност на доброто смазва агресивното зло с безапелационна кротост. Книга, задължителна буквално за ВСЕКИ. След прочитането й не просто уважавам, а почитам Бредбъри. Прочетете я и вие.
И докато го правите, си спомняйте за „Макбет” на Шекспир, от чиито редове е взето заглавието на романа:

By the pricking of my thumbs
Something wicked this way comes!*


----------------------------------------------------------------------------
* „Чувствам, палци ме сърбят – значи злото е на път!” (превод Валери Петров)

Линк към статията в Slovesa.net

неделя, 4 юли 2010 г.

Дзверове



Автор: Адриан Христов
Издател: АВС
Формат: 130 Х 200
Година: 2010
Стр: 144
Цена: 7.99

Адриан Христов е ново име на българския литературен небосклон, по-скоро непознат на по-голямата читателска маса. Дебютната му книга „Дзверове” е сама по себе си доста оригинален творчески подход. Погледнете само корицата! Това прасе, което вие по луната е култ, бе хора!

За добро или лошо, прасетата, вълците и овцете са основните характери, от които изобилства книгата. Творбите представляват ултракратки форми, които аз определям лично като комбинация между хайку и бял стих. Бях силно заинтригуван, след като прочетох някои от тях:

що е то
естествена смърт
чудели се прасетата

всички прасета пърдяли
но едно го правело
по ноти

и понеже имал само прасета
замести петела с прасе
и ставаше по първи прасета

ранена лисица
дъвчела жив петел
пусни ме
ще ти изпълня едно желание
ти вече го изпълни
други желания нямам

Единственият минус, който бих искал да спомена, е че за тези кратки форми формат А5 е прекалено голям – А6 би свършил идеална работа.

За финал бих искал да споделя с вас за последно една от кратките форми – тази, която е отпечатана на задната корица на книгата:

истината е обезкуражаваща
казал вълкът на прасето
а аз искам
да имаш кураж
прасе такова

Прекрасно злободневно четиво, идеално за повдигане на духа на читателя, особено подходящо за четене в метрото или трамвая.

Линк към статията в Словесата

събота, 3 юли 2010 г.

Лунно Сияние



Автор: Рейчъл Хоторн
Издател: Издателска Група "България"
Формат: 130 Х 200
Година: 2010
Стр: 224
Цена: 11.99

И мен не ме подмина вълната от романи подобни на "Здрач", която заля световния книжен пазар. Признавам си, беше ми много любопитно да разбера що за четива са въпросните книги, които се превърнаха в мания, съперничеща си само с тази за Хари Потър.

Накратко: тийнейджърката Кайла е красиво американско момиче, което обожава природата. Изгубила родителите си като малка, тя не подозира, че над нея тегне мрачна тайна, която ще промени живота й завинаги. Раздвоена мужду увлеченията си към Лукас и Мейсън, две абсолютни противоположности, Кайла ще се гмурне в шеметен водовъртеж от пламенни изживявания, потресаващи разкрития и мистериозни обрати, за да открие истината за себе си и истинската любов.
Какво харесах в книгата: корицата и оформлението са на страхотно ниво, браво. Струва си да се отбележи, дори оригиналната американска корица в сравнение с българската си е чисто дърво. Отличният превод на Адриан Лазаровски е залог за качество, както и добрата работа на редактора. Развеселих се от споменаването на д-р Брандън, който говори с обърнат словоред като учителя Йода. Писано е стегнато, без излишни разливания и въпреки това природните описания в романа са на много добро ниво. Сцената, когато Кайла и Мейсън пият бира под звездите и си говорят е просто замечтателна, връща те назад във времето, когато си бил по-малък и всичко е било по-лесно. Самата развръзка и краят на романа са определено интригуващи и предполагат бурно продължение.
Какво не харесах: това си е на практика „Здрач” с върколаци, ако мога да се изразя така книгата е „върколашки чиклит”. Четиво, предназначено за тийнейджърки и стари моми, те са основната таргет-група. Романа не е хорър, не се заблуждавайте, т.нар. „шифтъри” се превръщат от хора във вълци с едно мигване на окото, промяната е рязка и внезапна, липсва ужасяващото превръщане на човека във вълк, когато костите се разкривяват, муцуната се удължава с пукане, а самият върколак се тресе от гърчове в ембрионална поза, докато от разкъсващите му се дрехи надничат бързо окосмяващи се резени плът… Извинявайте, увлякох се, ама какво да направя, като съм фен на класическите чудовища. Не ми се видя реалистична сцената, когато двете 17-годишни момичета обсъждат момчетата в палатката – този начин на мислене е присъщ на девойки, които са поне 5-6 години по-малки.
Като цяло романът следва световните комерсиални тенденции на „Здрач”-оподобните книги. Истински интерес обаче представлява самият край, когато се нареждат основните късчета от мозайката, която постила пътя към следващите три (засега) книги от поредицата. Определено истинската интрига предстои в продълженията на сагата за Тъмните Пазители.

Линк към статията в Словеса.нет