четвъртък, 26 август 2010 г.

Алманах "ФАНТАSТIКА" 2009



Автор: Колектив
Издател: Човешката Библиотека
Формат: 165 Х 235
Година: 2010
Стр: 400
Цена: 20 лв

И така, дами и господа, на пазара е новият Алманах Фантастика '09. Похвални са усилията на издателите от "Човешката Библиотека" веднъж годишно да пускат един обемист алманах, който да отрази най-важните фантастични събития през изминалата година. Моите най-искрени уважение към Калин Ненов и Атанас Славов - личи си, че са работили доста и то здравата по създаването му. За разлика обаче от предишния брой, който прочетох, в този намерих и неща, които не ми се понравиха. Но нека да започна отначало с нищенето.

Какво ми хареса в алманаха:

1. Упорството на възприятието - Джон Варли: уникална, просто уникална новела. Неслучайно е носител и на Хюго, и на Небюла. Оригинална идея, вплетена в лекият, така естествен разказвачески стил на автора, непреходни истини, поднесени по смилаем за читателя начин и разбираеми термини. Варли рисува картина на едно напълно реално общество - с проблемите и плюсовете му, с удивителна логика пресъздава съществуването му от А до Я, а любовта и мъката просто те сграбчват за сърцето и ту стискат, ту пускат. Задължително четиво за всеки любител на природата, естествените източници на енергия и на фантастиката като цяло.
2. Портрет в 3D - Ангелина Илиева: това е цял раздел, включващ три разказа на Ани.
Качеството на творбите й не подлежи на съмнение - който е чел нейни творби, знае за какво говоря, а който не е обезателно трябва да прочете. Останах приятно изненадан от разказа "За оня мрачен миг, преди да съмне" - не го бях чел досега, много, много добро произведение.
3. Прошка за грешните - Георги Христов: това ме заби в земята просто, страхотно е! Нищо не съм чел от автора досега, но попадне ли ми, ще му изгълтам цялата библиография. Страховит хорър с елементи от българската митология, разкъртващо е просто, препоръчвам за любителите на хоръра и на българското фентъзи.
4. Секцията "Млади гласове" - има какво да се види тук, определено. Като автор ми е познат само Антон Фотев, но и двете момичета се справят изненадващо добре.
5. Раздел "Фантастихия" - поезията е страхотна, даже мисля че е по-добра и от тази в предишния брой. Стиховете на Сашо Карапанчев, Анибал Радичев, Мирослав Моравски, Георги Кацаров и Александър Бурмов не са за изпускане.
6. Некрономикон - Александър Драганов: статия, заслужаваща специално внимание. Става въпрос за едноименния легендарен том от творбите на Х.Ф. Лъвкрафт, разбира се. Полезна информация, хвърляща светлина над тази мрачна книга.
7. Как "Стар Трек" изпревари бъдещето - Ангел Петров: много хубава статия за технологиите, използвани в едноименния сериал, които са претърпели реализация в днешния бит.
8. Елегия за книгата - Кори Доктороу: уникален материал от канадския фантаст в прослава на книгата като цяло. Засяга належащи проблеми пред съвременното общество, свързани с писаното слово.

Какво ме издразни в алманаха:

1. Силата на силните - Дмитрий Биленкин: фантастична повест, която не ми допадна по абсолютно никакви параграфи. Просто ми бе скучна тази съветска фантастика и това си е. Успях да прочета как главния герой бяга незнайно от кого незнайно къде незнайно накъде, после внезапно пропадна в непонятни времеви изменения, които мозъкът ми просто отказа да ги смели и се озова някакъв старец, който на всичкото отгоре се оказа познат от спомените му. Когато обаче героят започна монолога си (който не бе нищо повече от авторски мисли с тиренце отпред) пред стареца посредством ръсене на пълни с технологични термини шепи, се отказах да дочитам творбата.
2. Какви ще бъдете? - Братя Стругацки: по същество това не е разказ, а глава от неиздаван на български роман на Братята - "Пладне XXII век". Сигурно романът е добър, но от този откъслек не успях да разбера нищо повече от това, че няколко руснака (доста пестеливо описани, впрочем) долетяха на Земята, кацнаха на морския бряг, наловиха риба и му седнаха да хапнат и релаксират.
3. Таблицата на Станислав Лем - моите уважения към полския фантаст, но това което е направил е повече от неприемливо. Да си единственият славяноезичен автор, поканен за член на Асоциацията на американските фантасти - много хубаво, браво. Да съставиш двутомен труд "Фантастика и футурология", с което което критикуваш американската фантастика през 60-те и 70-те години и да те изгонят от въпросната асоциация - ще замълча. Но да съставиш груба шаблонна таблица, с която принизяваш ЦЯЛАТА американска фантастика до сюжети от типа "Земята е застигната от катастрофа" или "е атакувана от извънземни чудовища" е, меко казано, смешно. Много ми е интересно къде г-н Лем ще постави в таблицата си писани през този период романи като "Нещо зло се задава" и "Дървото на Вси Светии" на Бредбъри, "Господарят на светлината" на Зелазни, "Гробищен свят" и "Междинна станция" на Саймък, примерно, да не изброявам повече.
4. Бъдещето в НФ - банално и новаторско - Васил Сивов: познавам Васко Сивов от сбирките в клуб Ефремов, но това няма да ми попречи да му се скарам за тази статия. Последната предлага интересен поглед върху много аспекти на засегнатата тема и като се замисля, Сивов е много прав за доста неща. Това, което ме вбеси, бяха нещата, които каза относно хоръра в тази статия. Първо, имам чувството, че тази статия или не е нова, а е "отлежала" поне 7-8 години, или Васко няма информация за хоръра днес. Просто е изброил твърде малко автори от българския хорър, повечето от които вече са неактивни (за голямо мое съжаление) и на тях гради разсъжденията си. А съгласете се, че градиш ли нещо на слаба основа, то се срутва и точка. Последният автогол, който Васко си вкара, бе уникалното умозаключение: "Авторите на хорър не са се справили с общото за всички ни фантастично наследство, т.е. не са им четени достатъчно вълшебни приказки, когато са били малки". Останах ням. Браво бе Васко, ти с няколко думи направи психологически профил на всички автори и читатели на хорър, изкарвайки ги едва ли не потенциални психопати, серийни убийци и абонати на лудниците! Хора, разберете веднъж завинаги - ние, които четем и творим хорър, не сме изроди за затвора, нито пък кръвожадни изверги. Ние сме съвсем нормални хора, които обичаме да четем и пишем страшни истории и това е съвсем естествено, също както има хора които обичат сладолед и такива които не ядат люто. Тази наша страст не е продиктувана защото като малки не са ни чели приказки или твърде много са ни пляскали. И нещо друго от статията - тази наша особеност няма абсолютно никаква връзка с песимизма на българина. Ако имаше такава връзка, хора като мен, Адриан Лазаровски, Иво Казар, Юлиана Манова, Елена Павлова, Спасимир Тренчев, Йордан Матеев щяхме да сме продали шестцифрена бройка от книгите си. Не стига, че все по-малко българи пишем хорър (лично наблюдение от първа ръка), ами и имам чувството, че и отвсякъде се стремят да ни намалят още повече. Не е толкова важно какво е написано, а как е написано, още Оскар Уайлд е казал, че литература се дели единствена на добра и лоша, това е. В литературата не трябва да има ограничения за какво да се пише и как да се пише.

Това беше моето виждане спрямо Алманах Фантастика 2009.

неделя, 15 август 2010 г.

Петимата Велики Воини



Автор: Матю Райли
Издател: Бард
Формат: 130 Х 200
Година: 2010
Стр: 400
Цена: 12.99

Матю Райли далеч не е непознато име на българския читател. Първата си книга – „Битката” австралийският писател публикува едва 22-годишен, финансирайки самичък 1000 бройки от романа. Днес, вече на 36, Райли е горд автор на десетина книги от областта на трилъра, екшъна и приключенията, които са публикувани в над 20 държави и продадени в милиони екземпляри.
„Петимата велики воини” е третата книга от серията за Джак Уест, австралийският суперкомандос. Джак заедно с верният си екип от воини ще се впусне в смъртноопасна мисия, залогът за която е спасението на цялата планета.
На практика тази книга е продължение на „Шестте свещени камъка” и за да успее да вникне в събитията, човек трябва да е чел първо нея. Подозирам, че след „Седемте смъртоносни чудеса” (първата от серията за Джак Уест, която може и да се чете отделно от останалите), „Шестте свещени камъка” и „Петимата велики воини”, следващата книга на Райли за Джак Уест ще се казва „Четиримата/четирите нещо-си” – така де, имаме налице едно обратно броене от логическа гледна точка.
Според мен тази книга е определено насочена към твърдия контингент фенове на творчеството на Райли. Аз лично не успях в нея да намеря нещо, което да не съм видял досега в предишните книги от серията за Уест, в самостоятелните книги „Битката” и „Храмът на инките” или в серията за Шейн Скофийлд – Плашилото („Експлозивно”, „Обект 7”, „Плашилото”). Основната идея в романите на Матю Райли е следната: имаме налице някакво съкровище, събитие или артефакт(и), с помощта на които човек ще стане безумно богат/мъдър/владетел на света/ще спаси последния от унищожение/комбинация от всички изброени. Към така лелеяната цел се изсипват едновременно една камара бойци от всички региони на света, представители на разнообразни спецчасти, терористи, иманяри и т.н. Започва жестока битка за надмощие и собственост, временни примирия и съдействие, предателство, смърт, кръв, куршумите във въздуха стават повече от кислорода и пр. Не ме разбирайте погрешно – Матю Райли е страхотен автор, пише увлекателно и обсебващо, държи те на нокти до самия край, книгите му се четат на един дъх с убийствено темпо и много бих искал да ги видя филмирани всичките. Просто идеята във всичките му книги досега е една и съща, сериозно се изтърква и започва да дразни. Скромното ми лично мнение, че върхът в творчеството на Райли беше серията за американеца Шейн Скофийлд, а най-добрата книга – последната, „Плашилото”. Страхотна, върховна. Самото започване на серията за австралиеца Джак Уест беше грешка.
Стискам палци догодина да излезе следващата книга за Шейн Скофийлд и силно се надявам да видим на български „Адският Остров” (продължение на „Плашилото”) и неиздаваният у нас досега спортно-фантастичен роман “Hover Car Racer”.

вторник, 10 август 2010 г.

Смъртта Ще Дойде Боса



Автор: Андрея Илиев
Издател: Феникс
Формат: 130 Х 200
Година: 2009
Стр: 160
Цена: 6.99 (като за мене - 3)

По една щастлива случайност докопах "Смъртта ще дойде боса" от кашоните с книги до Софийския и бързам да споделя впечатленията си с Вас. Беше ми горещо препоръчана от Адриан Лазаровски, а и щом е писана от Андреята - трябва да се види определено. Да си призная честно, повечето романи от серията "Креалистични" на Феникс не ми допадат, но този е едно от малките изключения. Типичният за Андреята стил - разговорен, кратък и стегнат по войнишки (направо мирише на партенка на моменти ;-) Макар авторът да има добри попадения и в други стилове като българско фентъзи ("Самодивата", "Реваншът на Тангра"), за мен истинската му сила си остава в кримито и реалистиката - този роман, "Детектив в зоната на здрача", "Когато ангелите подивеят", "Да събудиш динозавър". И, естествено, несравнимата "Когато един мъж е на колене". В "Смъртта ще дойде боса" за пръв път се сблъсквам с интересен авторски похват - две сюжетни линии, и двете разказани от първо лице! Едната проследява героят Румен - корав наемник, бившо ченге лежало по затворите, хладнокръвен килър, и въпреки това не е абсолютно зло. Другата проследява Калин - на пръв поглед "почтен" бизнесмен, достоен за уважение богаташ с лъскав офис, секретарка, мерцедес и охрана, а всъщност - страхливо и жалко подобие на мъж, натрупало богатството си чрез отвратителни измами и машинации. Андреята пише честно, без да спестява нищо на читателя от на моменти отвратителното ни ежедневие.
Разбира се, ще спомена и някои минуси. Уличният разговорен стил на моменти ми идваше малко в повече, да не говорим за поредното сравнение на хълмове с женски хълбоци (иновация - появи се и сравнение раменете на як циганин с конски такива). На едно място в диалозите има прекалено говорене с недомлъвки до степен и аз да не разбера, аджеба, за какво става дума. Но това са дреболии.
Солидната доза екшън, неочакваните поврати в повествованието, заплетената до самия край интрига - всичко това прави "Смъртта ще дойде боса" достойно четиво за любителите на кримито и реалистиката, за почитателите на серията "Креалистични романи" на Феникс и разбира се, задължителна част от библиотеката на почитателите на творчеството на Андрея Илиев.

четвъртък, 5 август 2010 г.

Покани Ме Да Вляза



Автор: Йон Айвиде Линдквист
Издател: Колибри
Формат: 130 Х 200
Година: 2010
Стр: 488
Цена: 18

След прочитането на „Покани ме да вляза” думата, която за мен описва този роман най-точно, е оригиналност. Авторът на пръв поглед е леко смахнат швед – и по снимката на задната корица, и по биографията му до момента: илюзионист, специализиран във фокусите с карти, комик, телевизионен и театрален сценарист… Книгата, преведена на много езици и филмът по нея са пожънали световен успех и обрали куп награди до такава степен, че освен оригиналната шведска екранизация Let The Right One In скоро по кината ще излезе и американската й версия Let Me In.

Малкият Оскар е плах и затворен в себе си шестокласник, живеещ сам с майка си в мрачно стокхолмско предградие. Ежедневно е тормозен, преследван и унижаван от съучениците си до степен на моменти да се напикава. Изведнъж в съседство се нанася странно момиченце, с което двамата се сприятеляват. Загадъчната Ели не ходи на училище, появява се само вечер, а тялото й винаги е студено. В желанието си да са заедно всеки един от тях ще промени другия, ще разбере тайните му, за да го направи по-добър…

Личното ми мнение е, че авторът можеше да пише малко по-сбито, на моменти леко се разлива в почти 500-страничната шведска тухла „Låt Den Rätte Komma In”. За сметка на това повествованието е увлекателно, напомня Стивън Кинг. Да предупредя отсега почитателите на „Здрач” – в романа няма и грам сърцераздирателност, о, не, напротив. Хорърът е на високо ниво, понякога ми идваше в повече дори на мен. Бруталностите се случват с ужасяваща логика като естествено развитие на действието, а вампирът-зомби беше просто нещо, от което да изтръпнеш на макс. Хомосексуалните педофилски вметки са в изобилие, няма да се понравят на всеки.

„Покани ме да вляза” е страховит, зловещ роман, но също така и история за приятелството и доверието. Доразвита е идеята, че вампирът не може да влезе при теб, ако не го поканиш. Тази мрачна особеност на вампирското съсловие е издигната до символ на близостта, на спасението. Ако харесвате шведски автори, книгата е само за вас. Ако пък харесвате вампирите повече в оригиналният им, класически вид… е, можете да сте сигурни, че ще останете изненадани приятно.

И още нещо. Докато четете, потънали в историята и на вратата ви се почука, не отговаряйте автоматично с „Влез!”

Все пак, знае ли човек…

Линк към статията в Словеса