вторник, 30 ноември 2010 г.

Аз Съм Легенда



Автор: Ричард Матисън
Издател: Офир
Формат: 130 Х 200
Година: 1998
Стр: 232
Цена: 3900 лв (за мен 5,40)

Ричард Матисън е легенда сред световното писателско съсловие, подобно на името на най-известния си роман. Повлиял на немалко автори (един от които е самият Стивън Кинг), Матисън е и небезисвестен холивудски сценарист. Освен филмираният "Аз съм легенда", по който е направен римейкът с Уил Смит, други продукции на Матисън са "Смаляващият се човек", "Челюсти 3-Д", автор е на серии от "Зоната на здрача", "Търси се жив или мъртъв", "Господари на ужаса", писал е сценарии за филми по творби на Едгар Алън По. Чест гост във филми на Матисън е холивудската хорър-икона Винсент Прайс.
В кратичкият по обем "Аз съм легенда" авторът ни среща с героя Робърт Невил - последният оцелял жив човек на земята. Дните му минават в обикаляне из града, снабдяване с жизненонеобходими неща и в сеене на смърт, а нощите - в пристъпи на лудост и пиянство. Щом слънцето залезе, вампирите излизат от обиталищата си и обсаждат неговата добре барикадирана къща. Хвърлят камъни по закованите с дъски прозорци, напразно напъват якото стоманено резе на вратата, стенат, мъчат се да превъзмогнат бариерите от чесън, ала напразно. Но най-ужасното е неговият бивш съсед, приятел и колега Бен Кортман, който всяка нощ хрипливо го зове: "Невил, излез, Невил!"
Романът е само около 140 страници, останалото са нелоши разкази и една поема. Побъркван от самота, Робърт Невил постоянно се опитва да намери причината за вампиризма - вирус ли е, какво е, изследва под микроскопа, иска да намери истината, да открие лек срещу заразата. Докато един ден разбира, че не е съвсем сам сред освирепелите за топлата му кръв вампири...
Внимание заслужава статията, с която започва романът - а именно своеобразният предговор на преводача Любомир Найденов "Дисекция на едно познато чудовище", в която пише пространно за вампирите, за вярата в тях, за човешкия страх, за истините, за лъжите, за необяснимите факти. Нещо ценно за всеки почитател на вампирите.
Препоръчвам книгата за всеки фен на хоръра, а защо не и на фантастиката - този роман е не по-малко фантастичен, отколкото ужасен...

неделя, 21 ноември 2010 г.

Чупливи Неща



Автор: Нийл Геймън
Издател: Бард
Формат: 130 Х 200
Година: 2007
Стр: 384
Цена: 10,99 лв

Самобитен и оригинален автор е Нийл Геймън. Повече самобитен, отколкото оригинален, смея да заявя. Във всички случаи обаче е добър писател. Наистина добър.
За настоящия сборник в интернет се срещат различни мнения. Едно небезизвестно онлайн списание го провъзгласи за книга на броя си, на годишните си награди му връчи приз за най-добър сборник с разкази излизал изобщо и като цяло изля куп суперлативи. Малко попресилено. Вероятно най-добро представяне на сборника ще прочетете в Старлайтър. Малко по-хладни към книгата са в Сивостен, а изказването на колегата Ангел Богданов за автора е доста честно: "За мен е удоволствие да чета този автор, но ми е много трудно да опиша впечатленията си от книгите му." Вярно си е. Но най-кратко, точно и обобщено представяне за Геймън и сборника му е безспорно при Алвин: "Все същата странна птица. С няколко чудесни разказа."
За мен Геймън е добър автор и ще потърся да прочета "Американски богове", както и евентуално нещо друго, но този сборник ми се струва някакси... прекалено разпилян. Има страхотни разкази, редувани обаче от поезия (!!!), което смятам като кофти в един сборник. Лично аз прочета ли добър разказ, след което веднага стихотворение в немерена реч се чувствам така, сякаш ям зеле с мляко. Има творби, които са по-скоро есеистични, а други изтъкани от импресионизъм до такава степен, че напомнят повече авторска мастурбация по белите страници, нежели нещо друго. В началото на сборника има увод от автора, който разкрива немалко истини относно разказите. Почувствах се кофти - признанията му са, че в повечето случаи ги е писал по поръчка. Тук му поръчали тематичен разказ за някой конкурс, там за някоя антология или сборник... Но нека карам подред:

+:

1. Етюд в изумрудено - вече писах за този разказ. Просто е нещо гениално, смесването на световете на Лъвкрафт и Конан Дойл е страхотно, феновете и двамата автори ще останат повече от доволни. Но моля ви, прочетете специално този разказ в алманаха Фантастика 2008. Първо, там липсва уводната част в сборника, която убива над 50% от удоволствието от първото четене. Второ, бележките под линия, които в сборника липсват, а има нужда от тях, са безценни. Трето, в алманаха превода е в пъти по-кадърен от този на Бард. Недомислици като Старите вместо Древните и Древният Козел, Бащата на Хилядата вместо Козирога с Хилядното Потомство ще вбеси ултрасите на Лъвкрафт без съмнение.
2. Председателят Октомври - нелоша приказка за дванадесетте месеца от годината, които са се събрали край лагерния огън и си разказват истории. Приказка за приятелството на две момчета, мистика и тъга по едно изгубено време, издържана в добрите традиции на стария Рей Бредбъри, на когото е посветена.
3. Забранени невести - нарочно съкратих заглавието до първите две думи, просто нямам нерви да изписвам такова състоящо се от дузина думи, заело четири реда. Но е отличен хорър, напомнящ ми класическите писания на Мерит, По и Блох.
4. Другите - кратичка приказка за това как изглежда Ада. Хубаво е.
5. Спомени и съкровища - разказа е чиста лудница! Едно извратено момче, служещо на извратен господар. Жалко, това нещо можеше да се доразвие до уникален роман.
6. Фактите в случая с отпътуването на г-ца Финч - старата история за зловещия цирк, криещ страшни тайни. Не е оригинално, но е много добре разказано.
7. Арлекин Валентин - разказ, изтъкан от забава и страх, вплетени в уникално приятна комбинация, подобно ромбовете по костюма на шут.
8. Проблемът със Сюзан - алтернативен завършек на Хрониките на Нарния от К. С. Луис. Вярвайте ми обаче, ако сте по-деликатна натура, обичаща въпросните Хроники, по-добре да не четете това.
9. Звена от хранителната верига - хорър, каращ ме да настръхна, напомни ми разказа на Джон Конъли "Госпожица Фрум, вампир". Какво ли няма да направят добрите мъже, за да задоволят женските нужди...
10. Голиат - става разказа, действието се развива буквално във вселената от филма "Матрицата". На техно-кибер феновете ще им се понрави.
11. Слънчевата птица - красота! Добре дошли в клуба на епикурейците, хора, за които гастрономическите удоволствия стоят на първо място в този свят. Хора, които искат да ядат от всичко на тази планета, неща, за които не би ви хрумвало никога, че стават за ядене. Те вече са яли всичко, което може да се яде. С едно изключение...
12. Монархът на долината - история от света на "Американски богове", почитателите на книгата ще останат доволни. Шадоу се озовава в шотландски замък, наобиколен от нагли богаташи, където трябва да се бие с чудовища.

- :

1. Всичките останали 19 творби в сборника. Преспокойно можеше и без тях, смалявайки книгата почти наполовина. Всичките поезии, импресии, детски спомени и въображения, страници от намерен на автобусна спирка дневник, съдържащ словоизлиянията на полуоткачена лесбийка, петнадесетте рисувани карти от вампирско таро, които всъщност са двадесет и две, отнесените разговори с непонятни момичета на един купон, писания в стил Кастанеда на някой предрусал и прочее баласт.

Но имате ли свободно време, прочетете този сборник. Струва си най-малкото заради дузината положителни разкази.

четвъртък, 4 ноември 2010 г.

Каменното Яйце



Автор: Петър Бобев
Издател: Народна Младеж
Формат: 140 Х 200
Година: 1989
Стр: 152
Цена: 0,66 лв (за мене - 2 лв)

Петър Бобев ми е познат като писател, творящ основно във фантастичния и приключенския жанр. Никога няма да забравя какво силно впечатление ми направи като малък романа му "Зеления вампир". Затова когато видях "Каменното яйце" да си почива кротко в един кашон на символична цена реших, че трябва да притежавам тази книга.

За този роман бях чул от няколко познати интересната хипотеза, че това е българският първообраз на "Джурасик Парк" и едва ли не Крайтън е бил крал от българския автор. Факт: "Каменното яйце" излиза за пръв път 1989-а, варианта на Крайтън - година по-късно. Според мен е може би съвпадение, макар да се сещам веднага за един мой доцент, който обичаше да казва, че случайности случайно не се случват.

Книжката е много приятна, предназначена основно за юноши. Повече е приключенска, отколкото фантастична. Ученият успя да извлече мезозойско ДНК от намерени вкаменени динозавърски яйца - версия, която лично на мен ми се струва по-реалистична от леко наивната в Джурасик Парк, където точиха кръв от праисторически комар, хапал приживе страшните гущери. Да бе, нали. Е, във версията на Крайтън успяха да възкресят един куп динозаври, разбира се, а в българската - само тиранозаврите, но нищо. Описанията как гигантските влечуги търчат из африканската савана и помитат всичко живо по пътя си определено си струват, и то как. Романът се чете леко и приятно, няколкото сюжетни линии накрая се преплитат по съвсем логичен път, изобщо съм доволен от книжката.

Друго нещо, което ми хареса е една от малкото добри специфики на книгоиздаването преди десети - книгата има редактор, художествен редактор, технически редактор, коректор и двама рецензенти. Нещо, което в новите книги, особено българските, за съжаление просто липсва - няма как, няма пари, няма нужда от излишни разходи.

Разбира се, има и кофти характеристики от онова време - първи две коли са на жълтеникава хартия, следващите на бяла, последните кола и половина пак на жълтеникава. В самият край има три чисто бели страници - цял късмет, че са от нещо като следговор и романът не пострадва от това. Еми да, когато се печатат книги в 60 000-ен тираж стават и такива издънки, сега къде ти тия тиражи, къде ги тези дребни недостатъци...

Няма да бъда излишно многословен този път. Книжката е приятна, екшънът изобилства, отлична е за отмора и отпускане след дълъг тежък ден.