понеделник, 28 март 2011 г.

Рeптилия



Автор: Томас Тимайер
Издател: Ибис
Формат: 130 Х 200
Година: 2008
Стр: 300
Цена: 11.90 лв

По принцип издателство Ибис е специализирано в модерните напоследък жанрове като ърбън фентъзи и истории за вампири. Затова бях леко изненадан, когато разбрах, че една от първите им книги е трилър. Прочетох я и изненадата ми се увеличи – книгата се оказа наистина много добра.
За какво иде реч. Едно телефонно обаждане рязко променя тихото и спокойно ежедневие на младия британски биолог Дейвид Астбъри. Госпожа Палмбридж, стар семеен приятел, го моли да се присъедини към тайна експедиция в дебрите на Африка, за да открие нейната изчезнала дъщеря Емили. Мисията не се изчерпва с това – екипът трябва да намери и митичното тайнствено създание Мокеле Мбембе, единственият оцелял динозавър в наши дни, живеещ близо до езерото Лак Теле в Конго. Но какво всъщност ще се случи с приключенците, когато напуснат уредените си светове и попаднат в зловещите джунгли на Черния Континент?

Плюсове:

+ Корицата и оформлението са страхотни – релефни букви, лак на нужните места, наличието на показалец за отбелязване, в началото на всяка глава има стилизирани папрати и други растения… Личи си, че за да придобие книгата необходимия външен вид на изпипан търговски продукт не са пестени труд и средства;
+ Романът съдържа интересни научни факти, хипотези и разсъждения, свързани с биологията, клонирането и генното инженерство;
+ На моменти тематиката извика в мен приятните спомени за Каменното Яйце на Петър Бобев;
+ Тимайер е нарисувал плътна и реална художествена картина – колоритните образи, влажната гореща джунгла, изобилието от комари, зарази, хищници и отровни растения, не е пропуснал дори неща като пренаселеност и корупция на локално ниво;
+ Темата за криптозоологията ми е любима – същества като Мокеле Мбембе, Йети, Саскуоч, Неси и т.н. са неизчерпаем извор за вдъхновение и обсъждане. Особено в случая, когато се говори за по-малко известния криптид, чието име в превод означава „този, който спира реката”;
+ смайващите обрати в повествованието бяха изненада дори за обръгнал читател като мен;
+ „няма нищо по-злощастно от фантазиите на учен, обхванат от чувство за господство”;
+ „В професията вярата ми не върши работа, нея я пазя за молитвите си”;
+ Авторът Томас Тимайер, макар и неизвестен тук, пише отлично. Кратка справка в интернет показва, че е много популярен и продаван в родната Германия, дори и навън. На задната корица е сравнен с корифеи в жанра на трилъра като Дъглас Престън и Линкълн Чайлд, които изобщо не са преувеличени.

Минуси:

- На практика не открих такива. В едно изречение леко ми се наби в погледа словосъчетанието „защитен щит”, но на практика това е дреболия, която дори не си струва да бъде споменавана.

С други думи, „Рептилия” се оказа един чудесен роман и интересен за четене трилър. Аз лично го четох докато пътувах с влака и ми подейства отлично. Препоръчвам го, ако ви се четене нещо приятно и увлекателно или си търсите книга, когато ви престои дълъг път.

неделя, 20 март 2011 г.

Империя в Черно и Златно



Автор: Ейдриън Чайковски
Издател: Бард
Формат: 145 Х 210
Година: 2010
Стр: 576
Цена: 14.99 лв

Най-накрая успях да довърша солидния по обем роман „Империя в Черно и Златно”, книга първа от поредицата „Сянката на Умелите”. Отдавна не съм чел фентъзи, още повече се бях зарекъл да не почвам дълги поредици в този жанр. Ако тези поредици са на всичкото отгоре и недовършени, значи тотално би трябвало да ме откажат.

Е, наруших обета си, но не съжалявам, ни най-малко.

От поредицата „Сянката на Умелите” досега са излезли шест книги от общо замислените осем. На български засега имаме три от тях – тази, „Разединени Равнини” и „Кръвта на Богомолката”. За какво става въпрос. В сравнително кроткия свят на Равнините, населяван от отделни градове–държави всичко изглежда мирно и тихо. Хората живеят, работят и търгуват спокойно, докато градят цивилизацията и техническия прогрес. Ала по границите на Равнините се появява могъщата Империя на осородните, които завладяват град след град и превръщат всички в роби по пътя си…

Осородни ли казах? Да, точно така. Хората, обитаващи приказната вселена на автора Ейдриън Чайковски, не са точно хора. Според легендите и преданията в миналото техните предци са сключили съюз с гигантските насекоми, населяващи този свят. Така се появяват съвременните им потомци, които изглеждат на външен вид почти като хора, ала всеки притежава специфичните физически черти, характер, умения и Изкуство на своята раса. Така например бръмбарородните са ниски, набити и пълни, страхотни занаятчии, механици и инженери, ала пък тромави летци. Осородните са дисциплинирана армия, която може да лети, призовавайки крилата си (както повечето раси) и да изстрелва огнени залпове от дланите си, хората-водни кончета са ненадминати летци, молецородните виждат отлично в тъмното, богомолкородните са високи, кокалести и кръвожадни бойци, ненадминати в ръкопашния бой, мравкоидите са родени воини и свързват телепатично съзнанията си в мрежа и какво ли още не. Изобилстват много раси – някои се мразят помежду си, други съжителстват мирно и тихо с останалите, трети презират всички други. Изобщо разнообразието, пъстротата на този приказен свят и отношенията между хората прави книгата живописна по един уникален начин.

Единственият, който решава да се опълчи на Осите е Стенуолд Трудан – застаряващ занаятчия, университетски преподавател и ръководител на тайна шпионска мрежа. Заедно с шепа бунтовници от най-различни раси, повечето от които негови близки роднини, приятели и познати ще опита да сложи прът в колелата на бойната машина, задвижвана от волята на Империята.

Авторът пише интересно и увлекателно, знаейки кога и къде да прилага хитри писателски похвати, за да задържи вниманието на читателя. Смесил е на пръв поглед несъвместими жанрове като чисто фентъзи и стиймпънк, на моменти имаме класическият метод „добрата магия срещу лошите машини”. Най-силно впечатление ми направи способността му да описва битките – детайлно, подробно и надъхващо, независимо дали става въпрос за дуел между двама бойци или мащабен сблъсък на големи групи от армии, съставени от различни раси, служещи си с различни оръжия и бойни прийоми. От опит знам, че това е изключително трудно и този британски писател печели моите безспорни уважения за това, което е направил. Специално внимание заслужава и преводачката Милена Илиева, която се е справила отлично с несъмнено трудната задача, обогатявайки допълнително езика.

Една поредица, която без съмнение ще достави изключително удоволствие на всички почитатели на жанра фентъзи.

вторник, 15 март 2011 г.

Несъществуващият Вирт



Автор: Георги Малинов
Издател: Е-Книги
Формат: 130 Х 200
Година: 2010
Стр: 234
Цена: от 0 до колкото прецените

Познавам Жоро Малинов от фестивала "Златен Кан" 2009 г. Изненадващо добър е като писател - факт: от въпросния фестивал миналата година спечели първа награда, биейки в литературен аспект не само българи, ами и руснаци, испанци, азербайджанци и др. Автор е на романа "Орфеус слиза в ада".
Книгата "Несъществуващият Вирт" съдържа в себе си повестта "Вирт" (с която авторът печели Еврокон' 2003 за дебют) и две новели: "Несъществуващият" и "Хакери на генома". Всъщност, и трите творби са отпреди няколко години и публикувани на различни места, но в тази книжка намират общ подслон. По своя строеж сборникът напомня друга книга на Жоро - "Шампионите", която освен едноименната повест съдържа и два разказа - "Тревожно настроение" и "Диагноза". Но за тях друг път. Да видим какво имаме тук.

ВИРТ - най-обемното произведение в книгата, честно казано, не ми допадна. Въпреки всичките възхвали и награди знам, че Малинов може да пише много по-добре, примери за това са разкази като "Ветеран от бъдещи войни", "Ако откраднеш драконче" и др. Историята проследява едно постапокалиптично бъдеще - София е полуразрушена, това което виждате на отлично направена корица е Витоша, "изядена" от киселинните дъждове след войните. Главният герой издирва тайнствен наркотик, наречен "вирт". Сблъсква се с улични банди, престъпността, мизерията и унинието господстват. Мрачна, тъжна картина на един български бит, който дано не се случи.

Несъществуващият - уникално добро произведение, уникално. Авторът по такъв начин е смесил екшън-фантастика с българско фентъзи, та ум да ти зайде. Главният герой е облечен в суперброня войник, накичен с камара оръжия и безценни спътници, които са - затаете дъх - персонажи от народните приказки. Открили са запазени ДНК-проби от въпросните, клонирали са ги и те сега се бият срещу врага! Лудница! Няма такъв екшън и реалистични бойни сцениЦелта на малкия отряд е да стигнат до мощен компютър, който контролира един куп бойни машини и гадости, и да го унищожат. Ще успеят ли?

Хакери на генома - е това е вече размазващо, няма такъв киберпънк. Толкова е добро, че се доближава до Гибсън, без майтап. Едно бъдеще, където много от хората живеят повече в мрежата, отколкото другояче, правят си най-различни луди прически, присадки, татуировки, диващина. Нашият човек е генинженер, който е нает от тайнствени военни паралии за задача, която не бива да узнава никой.

Макар "Вирт" да не ми допадна с депресарщината си, другите два разказа преспокойно могат да се филмират и да станат блокбастъри. Наистина са добри.
Единственият недостатък на книгата е, че не може да се намери на хартия - има я само в електронен вариант ето тук. Плюсът е, че е напълно безплатна, а ако искате може да подкрепите автора - на сайта е указано как.

А, да - за малко да забравя. Още две ревюта на книгата може да прочетете тук и тук.

вторник, 8 март 2011 г.

Интервю с Вампир



Автор: Ан Райс
Издател: Инфодар
Формат: 130 Х 200
Година: 2010
Стр: 420
Цена: 14 лв

Когато за пръв път прочетох „Интервю с вампир” преди години, останах необратимо покорен от отличния разказвачески стил на Ан Райс, несъмнения й писателски талант и, разбира се, тръпнещ от страх пред могъществото на едно от най-опасните и едновременно харизматични същества в литературата.
А именно – вампирът.
Сега, когато прочетох книгата за втори път, всичко това в мен се затвърди. Самата оригинална идея на романа, който е първа част от световноизвестния цикъл „Вампирски Хроники” си струва да се отбележи. Вампирът Луи, красив и могъщ, кани при себе си журналиста Даниел, който да запише неговата история. И започва да разказва – един обаятелен разказ, в който читателят потъва и не разбира кога часовете минават неусетно. Животът на Луи – богат и самотен плантатор, чийто живот се променя необратимо, когато среща вампира Лестат. Последният го превръща в същия като себе си и двамата тръгват на вълнуващо приключение по света. Интересно става когато си намират нова спътница в скитанията и нощния лов – малкото момиченце Клодия, която, естествено, също превръщат във вампир. Но до какво ли ще доведе този странен съюз на тези привидно млади мъже и малко момиченце, което започва и към двамата да се обръща със татко?
Няма как да пропусна и всеизвестния факт – книгата е филмирана през 1994-а по един брилянтен начин и лентата е номинирана за Оскар в две категории. В ролята на вампира Луи се превъплъщава Брад Пит, а като изкусителя Лестат наблюдаваме Том Круз, малката Клодия е изиграна от Кирстен Дънст, в ролята на журналиста Даниел влиза Крисчън Слейтър. Плеядата от холивудски звезди е допълнена от кратката роля на Антонио Бандерас като вампира Арманд. Любов, гордост, самота, предателства… и неутолима жажда за кръв, това са само част от нещата, които изграждат световноизвестния бестселър „Интервю с вампир”.
Книга, достойна да краси всяка една библиотека, всяка библиографска колекция. Четиво, задължително за всеки, който обича историите за вампири – това е книга първа от „Вампирските Хроники”.