сряда, 25 май 2011 г.

Репликация - Златен Кан 2010



Автор: Колектив
Издател: Лингея
Формат: 130 Х 200
Година: 2011
Стр: 452
Цена: 15 лв

И ето, дами и господа, представям ви най-доброто от миналогодишния конкурс за фантастика и фентъзи Златен Кан 2010! В този сборник на 452 страници са разположени внимателно отсяти тридесет и три от общо близо четиристотин разказа, изпратени за съревнованието. Участваха общо 18 държави, от които финалната права достигнаха представители на 14 от тях. Нота бене! За разлика от миналогодишния конкурс, където победител стана представител на Азербайджан, едва-едва изпреварвайки родните автори, този път златната купа попадна в ръцете на българин, който разгроми останалите участници с брутална разлика по точки. Както може би сте забелязали, имаме две генерални иновации в сравнение с миналата година - първо, разказите не са разбити на три отделни сборника, а всичките са в един по-дебеличък и второ, заглавието на въпросния сборник е идентично с това на разказа-победител. Нещо повече - докато сред миналогодишните финалисти преобладаваше фентъзито като жанр, сега фантастиката взема превес и това си проличава дори в самите корици на книгите...

Но нека не ви дразня повече с излишни думи, а да пристъпим към разбора на най-доброто от второто издание на Златния Кан.

1. Георги Малинов, България - "Репликация": ето го победителят, дами и господа! Класирал се в миналогодишния конкурс на десета позиция с военната фантастика "Ветеран от бъдещи войни", тази година Жоро Малинов е взел не само първата, но и специалната награда на издателството! Дълго отсъствал от Земята астронавт се прибира в родния си дом, за да научи, че в негово отсъствие нещата са се обърнали с краката нагоре, че и по-лошо ще става! Много приятна, лека, хумористична фантастика, изпълнена с философия и увенчана със силен финал.
2. Йос, Куба - "Изгаряща Страст":неизвестният кубински писател Хосе Мигел Санчес Гомес, представящ се под псевдонима Йос ни поднася една малко сладникава история за известен писател на любовни романи, който решава да се скрие от света не само зад псевдоним, но и насред нищото, представяйки се за самотен фермер. Какво ще се случи обаче, когато го открият най-големите му почитатели? Девета позиция.
3. А. В. Торът, България - "Сълзите на Бика": интересен псевдоним, махнете точките и пак го прочетете на един път. Леко намигване: макар и мъчещ се да остане анонимен, моята любопитна душица разконспирира този млад български писател, но няма да го разкривам кой е. Вместо това прочетете неговата интерпретация на легендата за Минотавъра, представена от гледната точка на чудовището. Много силен разказ, а чак на 16 място, хм.
4. Франк Роже, Белгия - "Учебни Екскурзии": ето, имаме си и белгиец, класирал се в сборника, па макар и предпоследен. Нелоша история за постчовека - какъв е, какъв ще бъде, как ще еволюира и т.н.
5. Сергей Онишчук, Литва - "Еретикът": страхотно представяне! Чудесна фентъзи история, маскирана като фантастика и киберпънк! Дано само не я докараме дотам... Съвсем заслужено пето място - и в сборника, и в крайното класиране.
6. Божидар Грозданов, България - "Свободен Избирател": ето го и личния ми фаворит! Най-доброто нещо в книгата, поне за мен, нищо че журито му е отредило 7-а позиция. В едно ужасяващо бъдеще, където властват най-големите изверги от всички митологии, вярвания и страхове идва времето за избори. Всички се избиват в буквалния смисъл, за да докопат всеки един възможен глас. Имах чувството, че отново чета "Победителят Печели Всичко" на Саймън Грийн, само че в по-кратка и концентрирана версия. Браво, Божидаре!
7. Евгения и Иля Хал, Израел - "Ако Не Беше Звярът...": честно казано, не съм съвсем очарован от разказа, макар да трябва да призная, че финалът е могъщ, няма спор. 23 място.
8. Далия Ал-Халил, България - "Трудов Договор": нелошо разказче, но твърде кратко. 27-о място.
9. Николай Новкиришки, България - "Заливът на Нерайдата": много хубава фантастика, или може би фентъзи? Чудесна подводничарска история, напомни ми интересна смесица между разказите "Митични Птици" на Георги Христов и "Мостът на Мирина" на Ивайло Г. Иванов. Чак 21 място, срам.
10. Жан-Пиер Планк, Франция - "Касиерката от Киберпазара": ето, имаме си и французин на хоризонта. За съжаление, според мен не се справил подобаващо и затова е чак на 31-а позиция. Този сюжет вече сме го чели.
11. Алексей Зайцев, Русия - "Грабител": страхотна хумористична фантастика, съвсем заслужено взема сребърния приз! Млад вятърничав извънземен е натоварен със задачата да се докаже пред семейството си във фамилния занаят. Сблъсква се обаче с изпечен мошеник и от това произтичат такива ситуации, че ще ви побъркат от смях! Прочетете!
12. Радослава Кънева, България - "Изборът": 24 място. Опит за философски възглед, който според мен не се е получил.
13. Хосе Висенте Ортуньо, Испания - "Лунно Въздействие": прекрасен разказ за върколаци, с хубава историческа част, определено въздействащ. 14-а позиция.
14. Ясен Василев, България - "Пътуване на сляпо в библиотеката": нелоша творба, Ясен Василев е познат повече като поет и поетичността му е загатната в този кратичък разказ. 26 място.
15. Любомир П. Николов, България - "Пич... Забрави си Тялото!": много добра творба! Авторът на сборника с разкази "Въжеиграчът Карой" се е справил на ниво, макар и класиран чак на "фатална" 13-а позиция. Мъртвите управляват живите - кой би си го и помислил?
16. Сантяго Ексимено, Испания - "Тоби": кратък, странен разказ на 22-а позиция. Не ми допадна.
17. Александър Хакимов, Азербайджан - "Sancta Simplicitas": страхотно е, моите поздравления. Разкрива как в глупостта си хората не можем да разпознаем доброто, само защото не е в удобен за очите ни вид. Твърде е назад в класирането, чак 19-и, а заслужава много повече.
18. Антонио Белломи, Италия - "Дарбата": 28-о място, оригиналното заглавие на тази творба е "Мъжът с допира". В близкото бъдеще един човек притежава уникалната дарба да лишава хората от най-ценното им - учудващото е, че това го прави много, много търсен. И на предишния конкурс, и в този според мен авторът си остана недооценен.
19. Роберто Байето, Уругвай - "Пазарът на Сенките": силен разказ с минимален фантастичен елемент, заемащ 15-а позиция. Безкомпромисен, брутален като действия и разсъждение, хареса ми.
20. Филип Данчев, България - "Сън": класиран последен, този разказ, честно казано, не ми направи особено впечатление.
21. Ненко Генов, България - "Разходка": кратък, но за сметка на това изтръпващ! Поздравления за младия автор, успял е буквално на 3-4 странички да вкара нещо наистина страховито, поне за мен. Не мога да повярвам, че му е отредена чак 30-а позиция.
22. Ден Шорин, Русия - "Всички Ъгли на Триъгълника": класиран в миналогодишния конкурс чак 25-и, този път руския автор се нарежда на достойното четвърто място с една нестандартна история за любовен триъгълник в Космоса. Наистина талантлив писател, от който бих искал да видя повече неща на български.
23. Христо Пощаков, България - "Поки": - сериозният роден фантаст не сваля гарда, напротив. В сравнение с миналогодишното представяне, където разказът му "Думата" бе на 15-о място, сега с "Поки" Христо Пощаков се изкачва до 10-а позиция. Двама приятели, момче и момиче, са силно изненадани, когато от Космоса при тях идва малък извънземен, приличащ на дяволче. Единственото за което укорявам автора е тъжният край на тази приказна история.
24. Серхио Гаут вел Хартман, Аржентина - "Скърцане на Скреж": шесто място. За какво, честно казано, не знам. Когато четох миналата година разказа му военна фантастика "Схватка край каменния поток" не останах особено впечатлен, но след две-три препрочитания започна да ми харесва. Сега обаче не мога да кажа същото - прекалено разпилян разказ, прекалено импресионистичен freestyle. Просто не ми допадна.
25. Виолета Станиславова, България - "Преминаването": красив, поетичен разказ, разположен само на няколко странички, но и не му е нужно повече. Браво, нищо че е чак 29-и, хубав е.
26. Маргарита Ленская, Казахстан - "Изворът на Вдъхновението": много сладурско фентъзи, напомни ми разказа "Редакционния Дух" на Владимир Цветков от Беларус в предишния сборник. 25 място.
27. Светослав Николов, България - "Сексът и Светът": 18-а позиция за тази нелоша еротична фантастика. Миналогодишният разказ на Светослав Николов "Рибеният мъж" обаче ми хареса повече.
28. Мурад Джафаров, Афганистан - "Снайперист": стегнат, кратък и силен разказ, започващ като безкомпромисен дневник на наемен убиец, а завършващ точно на обратния полюс! 11-а позиция.
29. Евгени Филипов, България - "Правосъдие": неслучайно този разказ взима бронзовия медал. Фентъзи, екшън, недоизказани истини, неродена любов, отмъщение, всичко това обрисувано в живи, дишащи картини, веднага си представяш всичко, все едно гледаш филм. Поздравления за автора.
30. Таня Тинхала, Перу - "Легенда": 17-о място. Много й е. Не съм фен на самоубийството, дори да е литературно поднесено, дори да е обрисувано красиво. Твърдо не.
31. Ния Цанева, България - "Посвещава се на Джак": бе не е чак толкова лошо разказчето, ама да му е отредена чак осма позиция...
32. Ася Кулева, България - "Amelitango": нелошо поднесена, неангажираща емоционално поднесена история. 20-о място.
33. Леонид Кудрявцев, Русия - "Рецептата": съставителят на сборника Кънчо Кожухаров неслучайно знае кой точно разказ да завърши сборника! Макар и учудващо назад - чак 12-и (миналата година стана трети), този сериозен автор с над 20 книги зад гърба си ни разказва една страхотна фантастика, типично по руски. Много дълбоко и много философски, доволен съм.

С какво ще завърша представянето си. В предишния конкурс, в който се раздадоха едно първо, две втори, три трети и едно четвърто поощрително място родните автори взеха съответно вторите, едно от третите и поощрението. Сега обраха и първо, и трето, и поощрението. Сериозно мога да твърдя, че ако в предишния конкурс "Златен Кан 2009" родните творци се наредиха достойно до останалите участници от чужбина, то в "Златен Кан 2010" направо им разказахме играта.

Моите поздравления за всички, които тепърва ще прочетат този чудесен сборник, който си струва всяка една стотинка от цената.

петък, 20 май 2011 г.

Още Черна Фантастика



Автор: Георги Христов
Издател: Жельо Учков
Формат: 130 Х 200
Година: 2001
Стр: 88
Цена: неизв.

Ох, откога не бях попадал на хорър от български автор. Братя и сестри, нека ви представя поредната черна звезда на родния литературен небосклон - бургаският писател Георги Христов.
Първо, уточнение - да не се бърка с известния естраден певец, става въпрос за различни хора, просто имаме пълно съвпадение на име и фамилия. Доколкото ми е известно, тази книга е продължение на първата му: Черна Фантастика. И двете издания са, меко казано, апокрифни. Това тънко книжле съдържа точно 13 хорър-разказа - кратки, ала много силно въздействащи. Личното ми мнение е, че още една редакция на сборника нямаше да е излишна, но дори и алангле са много вкусни и засищащи! Точно като грамадна недопечена свинска пържола още с кръвта, ммм - а съгласете се, че какво е хорърът без малко кръвчица...
И така. Нека пристъпя към лекият разбор на разказчетата, написани основно в първо лице. Направи ми впечатление, че в повечето от тях накрая главният герой се оказва не това, за което го мислят:

1. Митични птици - фантастика за едно постапокалиптично бъдеще, в което съм сигурен, че никой не би искал да живее. Просто е населено с прекалено много гадини.
2. Смъртта не подбира - уж съвсем нормална вечер в казиното, но в какво ще се превърне тя...
3. Враг на враговете - млад безработен мъж най-накрая си намира временно занимание като статист във филм, който се снима в планината на отдалечено, безлюдно място. Филм, и то какъв.
4. Силата да можеш - огън, пожар, пожарникари, екшън, задъхано действие... и още нещо.
5. За да изгрее слънцето отново - сън или реалност е древният ритуал? Сън или реалност е древната битка?
6. Лесно е да живееш вечно - хич не е лесно, ако питате мен. Особено ако са забъркани отношения между демон и начинаещ заклинател.
7. Активна почивка - за някои хора най-доброто забавление и отмора е ловът. А за други най-привлекателен е ловът на...
8. Ужасът идва с мрака - ах, че готино заглавие! Разказва се за превъплъщението на човек в страховит звяр.
9. Среща при брода - извечният двубой между Доброто и Злото, който се води по необичаен начин и ще завърши още по-необичайно.
10. Отмъщението на орисницата - тук вече имаме на преден план злото в българските вярвания и митология. Много, ама много добро.
11. Натрапчиво зелено - кратка, но тъжна схватка между мъж и жена, черно и бяло, магия срещу магия и най-мъчното: една неродена любов.
12. Прошка за грешните - най-добрият разказ в сборника! Подобен на Отмъщението на орисницата. В селото убиват човечец и го заравят неопят. Черна котка прескача пресния труп, който се завръща от оня свят като нечовек и започва да мъсти.
13. Да отключим заедно - позитивен и философски разказ, според мен нарочно оставен за десерт, за да остави в читателя добро усещане след затварянето на книгата.

Искрено пожелавам успех на автора! Ще ми бъде и много интересно да прочета първата "Черна Фантастика", както и новата му книга - Нощта на Богомолката. Която, за съжаление, също е трудно намираема.

понеделник, 16 май 2011 г.

Предпази ме от това, което съм



Автор: Мартин Ангелов
Издател: Весела Люцканова
Формат: 130 Х 200
Година: 2011
Стр: 256
Цена: 10 лв

"Предпази ме от това, което съм!" е не просто книга; тя е иронична плесница по дебелокожите бузи на монотонното еснафско битие, която с ефирна лекота руши дълбоко вкоренените екзистенциални, социални и сексуални табута на лицемерния ни свят. Пожънали огромна популярност в Интернет-пространството, тези 69 вербални инсталации за първи път се появяват в книжна форма, за да разбунят отново духовете с дръзката си, провокативна естетика, в която ексцентричният поглед на автора към "нещата от живота" се сблъсква с необуздани сцени на фриволна сексуалност и арогантна лексика. Тук философските прозрения се редуват с брутални откровения за отношенията между половете, под разюзданите плътски страсти свенливо наднича неподправена романтика, а отвъд жестокия цинизъм струи меланхолична обреченост. Скандална, многолика и до болка човешка, "Предпази ме от това, което съм!" отправя сериозно предизвикателство както към изкушените от модерната поетика естети, така и към по-широката публика, жадуваща за онзи майсторски поднесен коктейл от взривоопасен секс, любов и порно, от който се ражда поезията в прозата." (Адриан Лазаровски)

Циничният Елф на хартия! Ето това е новина, която ще зарадва много хора, защото блогър № 2 в България е публикувал книга. Книга, чиято премиера в Хеликона на Витоша мина повече от успешно преди около месец.
Това сборниче съдържа, цитирам: "69 вербални инсталации, подходящи за неподходящите ви емоционални състояния". С други думи, това са 69 кратки публикации, специално подбрани от блога му, които Мартин Ангелов, известен повече като Циничния Елф решава да реализира като книжно тяло. Защо? Защото, както самият той казва в типичния си стил - "Най-яките неща са на хартия! А и с компютър малко трудно се бърше задник, нали?"

Въпросните 69 кратки творби са доста разнообразни като жанр - имаме есета, импресии, поезия в бял стих, както и съвсем истински, нормални разкази. Няма да си кривя душата - не всичко в книгата ми хареса, но това все пак са цели 69 неща, невъзможно е да ми допаднат всичките. Порази ме обаче лекотата на писането, с която авторът говори от страниците на своята книга. Болка, разочарование, меланхолия, гняв и неподправен цинизъм струят буквално от всеки абзац. Ангелов комбинира наглед невъзможни от литературна гледна точка неща и прилага главозамайващи прийоми, ала въпреки това в повечето случаи всичко се получава. Лично на мен най-много ми харесаха "София, обичам те" и чистокръвните разкази "Време за пънк, време за анархия"
и "Съвест, затвори очи". Разбира се, споменавам само малка част от наистина добрите вербални инсталации, повечето вдъхновени и от фона на различна музика...

От всички неща, за които обаче Циничният Елф говори, най-силно впечатление ми направиха отношенията между мъжа и жената - а това, съгласете се, е най-трудното за решаване уравнение във Вселената. Марти обаче не се свени и атакува това уравнение със силни чувства и неподправена емоция, споделяйки личен (и може би не само) опит в любовта, изследвайки разнообразните й форми на моменти подобно на любопитно дете в час по биология, надвесено със скалпел над някоя нещастна жаба.

Успял ли да реши това уравнение Циничният Елф? Постигнал ли е поне някакъв напредък?
Е, това оставям да прецените сами.

"Въпреки че се е родил като Мартин Ангелов, ти ще го запомниш като Циничния Елф. Може вече да си попадал на блога му, а ако не си, от тук насетне се смятай зарибен. Защото текстовете му са пристрастяващи, а самият той е роден стилист. По собствените му думи, споделени в интимна обстановка, разбира се, Марти пропищява 20 минути след полунощ в мразовития и останал без ток град Панагюрище – през не тъй далечната 1985 г. Успява да убеди света, че е академичен вундеркинд, който още на 4-годишна възраст се занимава със старателно преписване на "Дон Кихот" и това го праща отрано в учебните води, където обаче се занимава предимно с технически специалности – средното му образование е в областта на радиотехниката и телевизията, после за една бройка не се озовава в Симеоново, но в крайна сметка пристъпва към висшето, прониквайки упорито и методично в легендарния TУ. Истинската му страст обаче се оказва изкуството и наред с киното (като зрител), Марти започва все по-вдъхновено да се отдава на писането (като автор). Ако очакваш от него есета за полупроводници и електрически импулси, значи интуицията ти е почти в изправност – просто мисли за хората като за машини от емоция, нагон и настръхнали зърна. Точно така, в тази книга думите се привличат като квантови частици, а взаимодействието помежду им ражда вулгарни вселени, уравновесени гравитационно от проникновена и влажна романтика. Добре дошли в света на Циничния Елф." (Благой Иванов)

неделя, 8 май 2011 г.

Граф Магнус



Автор: М. Р. Джеймс
Издател: Кралица Маб
Формат: 130 Х 200
Година: 1994
Стр: 256
Цена: 34 лв (за мене - 2)

Поредното съкровище от кашоните. След прочитането на "Граф Магнус" лично и твърдо съм убеден, че най-добрите автори в света са британците и точка по въпроса. Стилът на Монтагю Роудс Джеймс и изящен и изтънчен, без излишни кървища, а чист хорър, страховито повествование и вледеняващи тръпки. Е, на моменти подробната описателност е мъъъничко излишна, но все пак книгата излиза за пръв път през 1931-а. М. Р. Джеймс пише като типичен британец от старата школа своите разкази за призраци, с една особена висота, която загатва за основната му дейност - а именно, човекът е бил преподавател в Кеймбридж! Изненадах се още, че тази книга е била пусната на пазара не от кого да е, а от издателство Кралица Маб? Моите почитания към г-н Николай Аретов за това, че тази книга е видяла бял свят.
Всъщност, този сборник съдържа точно дузина разкази, което е леко подвеждащо от подзаглавието му - човек би се объркал, че са тринадесет с Граф Магнус. Но да не се спираме на дреболии, а да караме нататък:

1. Албумът на каноника Алберик - една книга, едно чудовище и един твърде, твърде любознателен човечец.
2. Изгубени сърца - една от най-добрите творби в сборника, разказваща за едно от най-съкровените човешки желания и как някои от нас не биха се поколебали да прекрачат всички граници, за да го постигнат. Но ги постига заслужен край, разбира се.
3. Гравюрата - поредното доказателство, че истинският писател може да хване нещо толкова обикновено и да създаде от него брилянтен разказ.
4. Ясенът - мисля, че това е любимецът ми, фаворитът във сборника. Едно дърво, криещо ужасни тайни...
5. Граф Магнус - разказът, дал името на сборника е неслучаен. Силна и ужасяваща е историята за старият благородник, който отказва да умре.
6. Само свирни и ще дойда - вкоравяващ сърцето страх за тайнствено привидение... Само надуй странната свирка - и то ще дойде... То няма тяло, но ще приеме някаква форма!
7. Съкровището на абат Томас - е, понякога и така става с иманярите. Просто някои съкровища са пазени от нещо, което не е от този свят.
8. Училищна история - кратка приказка за едно от многобройните поверия, разпространявани в момчешките пансиони. Напомни ми за "Ритуалът на костите" от сборника "Нощни приказки" на Джон Конъли.
9. Предаване на руни - зъл човек практикува тайнствени древни ритуали, с което се прочува из цялото градче. Но какво ще се случи, когато всичко се обърне срещу него?
10. Троновете на катедралата в Барчестър - стар самотен свещеник е преследван от зловещи фигури.
11. Предупреждение към любопитните - когато си прекалено любопитен и се замесиш със свещена реликва, която е символ на цяла страна, няма как да се измъкнеш читав от цялата работа.
12. Виещият кладенец - историята за едно нахално и проклето младо момче, което ще бъде застигнато от заслужена съдба.

Приятно четиво, което ще разхлади нощите ви, определено! Поредното доказателство, че не е нужно да си написал купища романи, за да се назовеш писател - достатъчни са и разказите за целта.
И още един автор, от който за жалост на български не сме видели нищо друго, освен този иначе великолепен сборник.

вторник, 3 май 2011 г.

Телепорт



Автор: Стивън Гулд
Издател: Бард
Формат: 130 Х 200
Година: 2008
Стр: 256
Цена: 10.99 лв

Повечето от вас, предполагам, са гледали едноименния филм с Хейдън Кристенсен, Самюел Джаксън, Майкъл Рукър, Даян Лейн и Кристен Стюарт, чийто постер е на корицата на тази книга. Самата корица е леко подвеждаща, защото вътре не проследяваме историята на Дейвид Райс (изигран от Хейдън), а на човека, който му помагаше и притежаваше същите способности – Грифин О’ Конър (Джейми Бел).
Малкият Грифин притежава уникалната способност да скача, или по-просто казано да се телепортира мигновено на всяка една точка на планетата, където си пожелае. За целта е необходимо само да си представи мястото и хоп – вече е там. Открил случайно дарбата си едва петгодишен, той става причината постоянно да се мести с родителите си навсякъде, защото е преследван. Нарушавайки правилата един ден, Грифин избягва от училищен побойник по своя си начин и е засечен от тайно могъщо общество, което преследва хора, притежаващи същата дарба. Същата вечер група такива мъже посещават дома му, убиват майка му и баща му, а деветгодишния Грифин едвам успява да се спаси, агонизирайки полумъртъв в калифорнийската пустиня.
Съвсем самичък насред нищото, Грифин трябва да се научи да води един по-особен живот. Живот, в който трябва да внимава постоянно за преследвачите, които могат да го усетят кога и къде скача, притежават много пари, връзки и власт и не притежават скрупули, за да постигнат целите си, които се свеждат до едно – убиване на телепорти. Притиснат от обстоятелствата и от факта, че всеки с когото се сближи рано или късно умира, британецът О’ Конър, макар и безумно млад, ще тренира тялото, сетивата и дабрата си, за да се впусне в едно смъртоносно приключение срещу преследвачите си.
Романът е приятен, лек и увлекателен, чете се бързо и притежава известна доза чувство за хумор въпреки черните краски на моменти. Малкият Грифин е интелигентен не за годините си, ала се стреми към чисто детски мечти – да се научи на различни неща, да има близки, приятели, гадже… Хората които убиват мечтите му обаче видимо го карат да се промени и да стане по-коравосърдечен, с черно чувство за хумор, безскрупулен и на моменти дори излишно жесток и садистичен. С други думи, като тях.
Но какъв друг избор има?
Силно се надявам да филмират и историята на Грифин. Определено е по-силна, по-тежка и по-въздействаща от историята на Дейвид във филма „Телепорт”.