сряда, 29 юни 2011 г.

Нови Звезди



Автор: Колектив
Издател: Квазар
Формат: 130 Х 200
Година: 2008
Стр: 256
Цена: 6.99 лв

И така! Пред вас е сравнително новият сборник с фантастични разкази на издателство "Квазар". Съдържа в себе си десетина творби от първия конкурс на издателството, половината от които са взели награди оттам - две първи, една втора и две трети. Е, вярно, че конкурсът е от 2002-а и разказите излизат на бял свят с шест години закъснение, но по-добре късно, отколкото никога, нъл тъй? Нека разнищим книжлето:

1. Кира Валери - Сломени Криле: писателят Ивайло П. Иванов - Търновски стартира сборника под псевдоним, ала за сметка на това награден с първо място в конкурса! Честно казано за какво, и аз не знам. Разказчето не е лошо, ала е прекалено кратко, наивно и детинско. Като се абстрахираме от заглавния куплет на творбата, който е изкривено декламиране на припева на Дони и Момчил "Уморени крила" (не се бъзикам!) имаме една приказка за феи, овчарче и свирукане на флейта и китара. Айде малко по-сериозно, ако обичате! Но кой съм аз, че да поставям под въпрос мнението на журито и да говоря против писанията на един от най-известните автори във фендъма?
2. Йоан Владимир - Тя е Камък: Ангелина Илиева е име, което в писателските среди винаги е представлявало фактор, без съмнение. Тук тя не изневерява на стила си - българското митологично фентъзи. Прекрасна творба, която вече заслужено взима другото първо място. Едно нещо ме дразни само - фактът, че едни и същи разкази на Ани се въртят на едни и същи места по няколко пъти. Разкази като този, "Семеен Занаят", "Триптих за лампата" и други се срещат по сборници, по Таласъмии, по Хоризонти, в алманах Фантастика, в списания и къде ли не.
3. Ивайло П. Иванов - Мисия "Команч": а, ето това е вече много добър разказ! Второ място за един визуално чуден екшън, буквално си представях творбата като на филм, докато я четох. Е, епилога накрая беше нещо, което бе напълно излишно, но съм склонен да си затворя очите.
4. Кирил Добрев - Tchae Khana (Крайпътна Кръчма): хубав разказ, приятен. Мисля, че в същността си е почит към покойния Агоп Мелконян.
5. Ивайло Г. Иванов - Бай, Бабо! Лошото момче на българският фендъм отново показва, че е сила, с която трябва да се съобразяват. Колкото и да го плюят и мразят като човек трябва да се признае, че си е писател, ама както трябва. Една хубава история за любов, магии и женска ревност, с която по чудо този път не е взел някоя от наградите.
6. Мирослав Пенков - Земята на Хората: младият автор, който от години живее в Щатите е майстор на хоръра, който признавам. Тук той ни разказва страховита история за едно ужасно общество, където хората са нищо, презрени роби и вместо машините да им служат - те служат на машините! Безнадеждност, обезвереност, обреченост, смърт, жестокост и изведнъж искрица светлинка, мъничка проява на свободен избор, гарнирана с тотална липса на хепиенд, така характерна за творбите на Пенков. Моите почитания към всички автори плюс журито, обаче: ЕТО ТОВА Е НАЙ-ДОБРИЯТ РАЗКАЗ ВЪВ СБОРНИКА. Точка.
7. Владимир Христов - Ще ги Спрат ли Бодлите на Розите? Това е единственият разказ в книгата, който не ми направи никакво впечатление, в който не намерих нищо, което да ми хареса и го четох по диагоналната система, защото не можех другояче. Сори, не ми допадна.
8. Николай Теллалов - Талисман на Борда: супер новела! Евала! След "Короната на Мравките" това е творбата на Ники, която ми харесва най-много от цялото му творчество! Да, точно така! Пътешественик от бъдещето попада векове назад на борда на пиратски кораб и шоуто е просто невероятно! Трето място в конкурса.
9. Елена Павлова - Теранският Начин: въздъххх... Честно казано, признавам си, не се погаждам с творчеството на Елена Павлова. От купчината й книги-игри харесвам точно тези, които написа с псевдонима Кристофър Макдоуел, а те са точно 2 (две) на брой. "Номад" така си и остана и незавършена, а "Светлият Боец" е светлият пример как не трябва да пишеш излишни необосновани жестокости и да ги представяш за хорър. Но "Теранският Начин" е вторият разказ, в която Елена показва творческия си потенциал (другият е зверският хорър "Те се спускат нощем по хълмовете", о, да, ето това вече е добро). Тази военна фантастика всъщност изглежда като частица от нещо по-голямо, за съжаление недоразвито, но и така си е хубава притча за приятелството и отношенията между мъжете в условията на война, когато всички ядат едни и същи лайна, независимо какви са били преди това. Заслужено трето място.
10. Боян Калинов - Истинският ИИ: готино киберпънкче, Бояне! За пръв път чета нещо твое, но ми допадна! Жалко, че е толкова кратичка само тази история за роботи, престъпления и изкуствени интелекти.

Мога да кажа някои недотам хубави думи за илюстрациите, както и за прекалено бледия начин, по който са излези на страниците на книгата, но няма да го направя. Това са дреболии на фона на чудесните разкази (с едно-две изключения) - седем лева си е жива далавера за книжката. Дерзай, народей!

вторник, 21 юни 2011 г.

Книга на Гениите



Автор: Росен Тахов
Издател: Изток-Запад
Формат: 145 Х 220
Година: 2011
Стр: 544
Цена: 30 лв

"Книга на Гениите" е творба, която ще предизвика много усмивки и много смях във всички, които я прочетат, гаранция! Ще предизвика още малко кисели физиономии и малко тъга в някои от нас, като в мен например. Едно е сигурно - при четенето й няма да останете безучастни.
Немея пред колосалния труд, сравним само с този на Атлас, който автора Росен Тахов е извършил при съставянето на този пътеводител на българските графомани. Толкова много проучени източници, документи, книги, разговори със свидетели и ровене в библиотеките с месеци, да не кажа с години. Моите почитания, сваляне на шапка и поклон пред стоманените нерви на писателя, по-дебели от корабни въжета. Трябва да си много здрав психически, за да съставиш тази книга, изчитайки едни от доказано най-некадърните прояви на словоблудстване в българската литература.
Аплаузи и за издателство Изток-Запад - това се казва отлично направено книжно тяло. Може да е 30 кинта, но определено си струва - по-голям формат от стандартния, близо 550 страници, първокачествена хартия, твърди корици, отлично оформление, подшити листа, многобройни черно-бели илюстрации и фотографии... Направо си е издание с колекционерска стойност.
Нека ви представя накратко някои от засегнатите автори в "Книга на Гениите", подредени в хронологичен ред от Освобождението до наши дни, с примери от "уникалното" им творчество:

1. Нягул Семков - Колумбовецът, откривателят на графоманията по нашите земи, автор на ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ РОМАН - Ничтожна фамилия и въздушна природа. Забележете само един от уникалните, философски въпроси от книгата - "Защо има человек нос и текат саполи?" Лично Стефан Стамболов е пращал стражари да набият автора и ги е карал да издирват екземплярите от книгата и да късат титулната страница, където авторът е написал посвещение на българския политик.
2. Тодор Станчев - Българският Шекспир, автор на купчина пиеси, най-известната от които е "Стефан Караджа". Забележете: преведена на английски за издаване в Щатите през 1906-а, ала наборът е на кирилица! И какво мислите получава жадният за българска литература американец? Книга, в която чете как четник на Караджата убива турски войник с дословните думи - "Дет ту ю, индифел, го ту Мейхомед ту сейв юър сол!"
3. Михаил Гребенаров - Енциклопедистът, издал за 30 години литераторстване 150 тома, сред които се срещат заглавия като (внимание, цитирам Алеко!): "Относно економическа и жалостна Македония. За убитите консули. И съвети как се прави баклава и рахат-локум."
4. Христо Лобошки - Безсмъртният, "открил" живата вода чрез варене на различни билки и пиел от нея всеки ден. Доживял дълбока старост, но накрая все пак се предал. Ето как Безсмъртният отвръща на хулителите на творчеството му: "Със думи мръсни отвред, със думи кални безчет, убихте моята съвест и моят авторитет. Убихте моята младост, убихте целта ми свята, но сал едно е за жалост, че не убихте таланта!"
5. Димитър Стерев - Съперникът на Яворов, мой градски от Свищов, автор на пиеси. Няма да го цитирам, за сметка на това ще направя друго: показвам ви шуробаджанащината в България по негово време, които се вихри в литературата ни чак оттогаз (пък и само там ли). Театралният сезон 1911-1912 в Народния Театър е открит с "В полите на Витоша" на Пейо Яворов (който по това време е артистичен секретар на Народния Театър и най-върлият противник на Стерев), продължава се с "Казаларската Царица" на Вазов (жив класик, няма как да го отхвърлиш), иде ред на "Боян Магесник" от Кирил Христов (приятел на директора на театъра), "Кърджалии" на Александър Кипров (първа дружка на режисьора), "Божана" на Евгения Марс (според едни слухове мустаката дама, според други - любовница на Вазов). Сезонът вече е пълен, за следващия се стяга да открива Петко Юрданов Тодоров, приятел на Яворов от кръга "Мисъл"... И така.
6. Звездомир Белчев - Кандидат-Нобелистът, сливенски военен поет, отличил се в Балканската и Междусъюзническата Войни. Той изпъва снага и козирува на Майка България: "Бозайникът на твойто свято мляко днес хванал е оръжието яко!"
7. Димитър Сливков - Габровският Гений, поет, често взиман на подбив. Автор на стихотворения като "Ден на биохимията", "Водоснабдяване на града", чийто край е повече от тъжен - погребват го само трима изпращачи, а брат му предава всички останали екземпляри от общо 55-те негови стихосбирки за претопяване.

Спирам дотук, примерите са безчет. От общо 25-те графомана в книгата нарочно не съм споменал някои като Пророка Стоян Ватралски, Ударникът Стоян Цеков Даскалов, Интернационалистът Орлин Орлинов, Първият Дисидент Трендафил Акациев, Мъченикът на Демокрацията Йоло Денев и дори Телевизионният Ювенал Юлиан Вучков.

За финал - "Книга на Гениите" е прецедент на българския книжен пазар. Хумористично четиво за всеки любопитен и веселяк по природа, както и задължително такова за всички родни писатели. Колеги, сериозно: това е нагледен пример как НЕ ТРЯБВА да правим.

събота, 11 юни 2011 г.

Никога, Никъде, Никой



Автор: Нийл Геймън
Издател: Бард
Формат: 130 Х 200
Година: 2010
Стр: 288
Цена: 11.99 лв

Някои от книгите, които четем, се оказват толкова хубави, че накрая чак ни е неудобно да ги ревюираме. Съвсем сериозно – има немалко случаи, когато сякаш малко те е срам да говориш суперлативи за някой наистина страхотен роман. Защото каквото и да кажеш, ще е малко.

Смея да твърдя, че „Никога, никъде, никой” на Нийл Геймън е точно такава книга.

Първо кратко резюме. Ричард Мейхю е добър човек – тих, свит и скромен, водещ скучен и незабележим живот. Тегнейки под бремето на властната си приятелка (която го върти на малкия си пръст, цеди го за пари, обсебва времето му, мачка го и си избива комплексите на негов гръб с извинението, че го обича) и предизвикващ снизходителни усмивки сред колегите си заради своя затворен характер, една вечер Ричард прави нещо съвсем нехарактерно за себе си. Сякаш от нищото пред него пада сериозно ранено момиче и той се впуска да й помогне. Помага й, без да му пука, че съсипва единствения си представителен костюм плюс годежа си с Джесика. Помага й, въпреки че това момиче го преследват ужасни убийци, които не са съвсем хора и погват и него.

Мъж за пример.

Жалкото е, че няма ненаказано добро. Той помага на ранената Дор и тя напуска света му… но и той, без да иска, също го напуска. Ричард изпада от своя свят на повърхността в Долен Лондон – място, където се озовават всички живи създания и неодушевени предмети, които са пропаднали през пролуките на света. Тук, в Долен Лондон, всички страхове и кошмари придобиват материална форма, злодеите и зверовете от вярванията и митологията живеят най-спокойно, а смъртта е така естествена, че може да те споходи буквално на всяка крачка.

Споменавам единственото буреносно облаче, които цапа безбрежния слънчев небосвод на тази книга. Геймън, пич – онова с имението на лейди Дор, къщата без врати, го има още в "Хиперион" на Дан Симънс. Не казвам, че си го откраднал, не казвам, и че не си – факт е обаче, че в романа ти има имение, чиито стаи са пръснати из цялата Долна Земя и само отварячите от рода на лейди Дор могат да преминават през тях. В "Хиперион" имението на поета Мартин Силенъс е разположено на различни планети и вместо врати има телепорти. Същото, нали? Буди неприятно усещане, все пак.

„Никога, никъде, никой” обаче е в типичния увлекателен стил на Геймън, който обича да преобръща с краката нагоре всички представи за приказките и спомените ни. Това, което той прави в този роман, съперничи дори на „Книга за изгубените неща” на Джон Конъли. С тази разлика, че Геймън обръща с краката нагоре всички обичани истории и запазва приказната им фантастична атмосфера, докато гениалният ирландец Конъли ги разпаря, обръща ги с хастара навън и ги пречупва през черната призма на хоръра.

Не знам какво повече да ви кажа за това великолепно творение на литературата. Битки, предателства, алчност, долни страсти, кръв, страх, мрак… но и мечти, спомени по отминалото време и безвъзвратно изгубеното детство, дълг, чест, приятелство. И един обикновен мъж, който макар да бе най-осмиваният, презиран и слаб физически, показа, че за да станеш почитан герой, е нужно само да имаш силен дух и да вървиш неотклонно по трънливата пътека нагоре към върха, без да изневеряваш на принципите си. А, да – и един финал, който ме размаза от кеф. Макар да бе напълно логичен, признавам си, че не го очаквах – просто обикновените книги на обикновените автори не завършват така. За щастие, Нийл Геймън не се числи към тях.

Приятно четене, скъпи мои. И, съвсем сериозно – за такава великолепна история дузина левчета са просто смешна цена.

неделя, 5 юни 2011 г.

Супата на Кафка



Автор: Марк Крик
Издател: Колибри
Формат: 120 Х 165
Година: 2006
Стр: 96
Цена: 10 лв

Весела и забавна книжка! Това е първото което ми идва наум, щом се сетя за "Супата на Кафка". Марк Крик е известен британски фотограф, който помежду другото е и автор.
За какво става въпрос. Авторът ни е предложил 14 готварски рецепти (повечето от които супер завъртяни), всяка една от които е представена като кратък разказ в стила на различен световноизвестен писател. Чудна идея! Мога само да поздравя Марк Крик - според мен е успял да хване точния стил на всеки един от тях. Освен това, постигнал е много повече - представил е нещо така скучновато на пръв поглед като рецепти за готвене от друг, интересен и забавен ъгъл.
Какви са рецептите ли?
Моля, представям ви ги с кратка демонстрация:

1. Агнешко в сос от копър ала Реймънд Чандлър - "Нуждаех се от маса за двама в "Максим", стотачка в джоба и разкошна блондинка. Разполагах с агнешко бутче и никаква улика."
2. Яйца с естрагон ала Джейн Остин - "Френският естрагон е аристократ сред подправките и макар според мен да е прекалено добър за яйцата ти не мога да отрека, че добре ще се съчетае с тях."
3. Бърза японска супа ала Франц Кафка - "Сега гостите поглеждаха към него сякаш бе подчинен, чиято нескопосност бави вечерята им."
4. Шоколадова торта ала Ървин Уелш - "Мера брашното, ама като глеам, браче, таа планина бел прах, чесно ти каам, на косам съм да забиа нос вътре, бал съм го."
5. Тирамису ала Марсел Пруст - "Невидими за останалите, ние се заприказвахме; скрит зад хризантемите и съзнаващ, че никой няма да види колко глупаво изглеждам, аз събрах кураж, решен да я помоля да стане моя жена още тогава, на мига, но когато отворих уста да проговоря, тя нежно напъха в устата ми лъжичка от възхитителния крем и аз онемях."
6. Петел във винена марината ала Габриел Гарсия Маркес - "Отец Антонио дел Сакрамент дел Алтар Кастанеда седеше в градината и наблюдаваше как следобедът си умира."
7. Ризото с гъби ала Джон Стайнбек - "Онова, което доскоро приличаше на купичка дървени кори бе придобило наситения цвят на задушено месо; виненокафявите багри на напоена с влага почва бяха заменили сухата като мазилка аризонска земя."
8. Пълнени обезкостени пилета ала Маркиз дьо Сад - "Тогава взе игла и конец, заши отверстията им и с потупвания върна на жестоко обезобразените им телца предишната форма."
9. Черешов сладкиш "клафути" ала Вирджиния Улф - "Много спокойно прибави едно яйце: та нали бе потомка на онзи отколешен род френски благородници, които поколения наред по женска линия внасяха своето изкуство и енергия, своя усет за цвят и форма, интелект и достойнство в мудна Англия?"
10. Задушен заек "фенката" ала Омир - "Когато зората розовопръста, родена от здрача погалила хоризонта, Одисей се надигнал от постелята си и метнал лъка си връз рамо."
11. Пиле по виетнамски ала Греъм Грийн - "Ритуалистично нарязах гърдите на тънки ленти. Бялата плът лежеше в чинията като накълцан договор и аз побързах да я изсипя в маринатата."
12. Морски език по нормандски ала Хорхе Луис Борхес - "Той отцедил мидите и отново ги залял със сладка вода, тъй чужда на природата им, и изхвърлил като негодни онези, които отказвали да се затворят при почукване."
13. Печен сандвич със сирене ала Харолд Пинтър - "Хърли. (Поглежда в хладилника.) Можеш да ползваш телефона. Защо не се обадиш на дъщеря си? Клак. По това време? Късно е, ще й се обадя утре. Бездруго тази вечер няма да иска да дойде, започва работа много рано."
14. Лучена тарта ала Джефри Чосър - "На набрашнен плот тънка кора разточете, поръсете с мащерка и в дълбока тава разстелете, по ръба с ножа я оформете и в този ред, докато изпръхне я печете на газ степен пет."

Дотука бяха плюсовете. Идва ред на минусът - за тия габарити на книгата цената й е височка. Въпреки десетината цветни илюстрации.

Бих искал да видя на български и другата подобна книга на Крик - Sartre's Sink.

сряда, 1 юни 2011 г.

Възкръсването на Крали Марко



Автор: Николай Светлев
Издател: ИК "Наслука"
Формат: 130 Х 200
Година: 2011
Стр: 256
Цена: 9.98 лв

Днес е денят на детето, но напук на това аз (който, признавам, си оставам едно голямо дете до известна степен) ще ви представя една не толкова детска книга, макар фентъзито да е един от жанровете, които се преплитат в нея. Защото, момичета и момчета, след единадесет години мълчание един от най-добрите съвременни български писатели - Николай Светлев, има да ви каже нещо.

Нещо, което се крие в новият му роман "Възкръсването на Крали Марко".

"Крали Марко ке го биде по друг начин у другио век. И па нема да вервате!" - баба Ванга, 30.01.1991 г.

Какво представлява по своята същност тази книга? Ще цитирам самият автор - "Като жанр книгата е фентъзи екшън, започващ в четиринадесети век, а действието се развива с бурни перипетии до средата на двадесет и първи век. Ползвани са огромно количество исторически източници, легенди, песни от южнославянския юнашки епос, но това не е нито историческа книга, нито езотерика, а е авангардна художествена литература. Това е само част от „Тайните на тъмното минало и капаните на лудото бъдеще в сагата от 21-ви век „ВЪЗКРЪСВАНЕТО НА КРАЛИ МАРКО” , както е пълното описателно заглавие на романа."

Ако ме запитат на коя от досегашните книги на Светлев прилича "Възкръсването на Крали Марко", ще бъда силно затруднен с отговора. В нея има зло, цинизъм, кървища и бруталии като в любимият ми "Всичкият Блясък на Злото", има и добро, приказност и мечти като в "Приказка за Непобедимото Добро", има и изобилие от исторически факти и философия като в "Аз, Грешният Иван"... Като добавим и приложенито накрая към книгата - поемата "Синдромът" може да се каже, че в новия роман има и нещичко от стихосбирките на Николай - "Зодия Скорпион" и "Демонът на Свободата". Само от книгите му с въдичарска насоченост ("Финтовете в Риболова" и "Платиката") на известния в риболовните среди с прякор Доцента автор няма вътре.

Но във "Възкръсването на Крали Марко" има много, много повече. Не мога да се сетя за друга книга, която да започва през 14 в. и да продължава в близкото бъдеще на 21-и. В романа има в голяма степен фентъзи - нашето, родното, българското, което неотклонно присъства може би във всичките книги на писателя. Има история, има митология, има и специфичното авторово чувство за хумор. Има екшън, фантастика, поетичност и какво ли още не. Специално на мен най-много ми харесаха битките на Марко с Жълта Базиргяна и Муса Кеседжия.

На мен тази книга ми достави изключително удоволствие. Сигурен съм, че и при вас ще бъде така.

Само две неща бих споменал като незначителни упреци. Първо - старото, работно заглавие на романа - "Кралят на Прилепите" ми хареса повече. Второ - това нещо с теллалотерапията. Наистина, съименникът ти писател има за какво да ти връща тъпкано :-)