неделя, 24 юли 2011 г.

Жътварят



Автор: Тери Пратчет
Издател: Вузев
Формат: 105 Х 175
Година: 2002
Стр: 360
Цена: 6 лв

На практика, Пратчет всъщност няма слаби книги, така го разбирам аз. Има книги, които са добри ("Ерик", "Последният Континент"), които са много добри ("Морт", "Посестрими в Занаята", "Цветът на Магията") и които са уникални ("Дядо Прас", "Глинени Крака"). Е, някои биха ги наредили различно, но за мен стоят така. Лично "Жътварят" я слагам някъде между първите и вторите.

Смърт (любимият ми персонаж от Света на Диска) го няма - смятат го за... изчезнал. А това стартира чуден хаос, след като няма кой да прибира душите на умрелите. Балансът е нарушен и Света на Диска гъмжи от призраци и полтъргайсти. Активистът за правата на мъртвите Рег Шу изведнъж има повече работа, отколкото някога е мечтал, а 130-годишният магьосник Уиндъл Пунс се събужда в ковчега си, за да установа, че се е завърнал към живота в облика на зомби.

И ето - на Уиндъл и не особено плашещата групичка немъртви (един-два върколака, още толкова вампира, срамежлив караконджол, нямо банши) се пада задачата да опазят света на живите. Естествено, в случая им помагат и сбирщина от най-кадърните магьосници от Невидимия Университет - Архиканцлера, Декана, Ковчежника, Лекторът по Съвременни Руни, Библиотекарят и купона е пълен.

А през това време, в малка ферма много далеч от града един висок, кокалест непознат изведнъж се оказва много сръчен с косата в ръцете. Има реколта за прибиране, както и едно много странно и опасно единоборство за спечелване. Някой е скроил шапката на Смърт... ала той ВИНАГИ има последната дума.

Какво да ви кажа, дами и господа - това е Пратчет и няма нужда от реклама. Които са го чели и по-особено тази книга, знаят за какво става въпрос, а останалите... просто трябва да я прочетат.

Приятно прекарване със сър Тери, дами и господа.

неделя, 17 юли 2011 г.

Самоубиецът Проговаря



Автор: Колектив
Издател: Атеа Букс
Формат: 140 Х 180
Година: 2011
Стр: 168
Цена: 10 лв

Един съвсем нелош сборник с криминални разкази, съдържащ наградените творби от конкурса "Атанас Мандаджиев" 2006-2009: това е "Самоубиецът проговаря". Леко нестандартен формат, отлично качество на хартията и перфектната корица (защо обаче не мога да се отърся от усещането, че някъде съм я виждал, или много подобна на нея?) Както и да е, нека ви представя дузината автори/творби:

1. Андрея Илиев - Тук и сега: Андреята си е добър автор, няма какво да спорим по въпроса. Характерният му оригинален стил ражда идеята за отмъщение - едно ченге, един престъпник от силните на деня, едно убийство и едно възмездие.
2. Ангелина Давидкова - Недосегаемият: добър стил, изказ и всичко необходимо, за да бъде един човек писател. Някакси обаче разказът просто не успя да стигне до мен, видя ми се твърде специфичен. Ангелина вероятно е почерпила от дългата си практика на психолог, за да пресъздаде на белия лист как неин колега и изпечен хитрец си прехвърлят постоянно топката един на друг.
3. Бойко Беленски - Самоубиецът проговаря: ето го и разказът, дал името на сборника. Хареса ми. Едно разследване, на пръв поглед рутинен случай, където всичко е ясно, всъщност крие доста повече, отколкото се вижда. Единствената ми забележка е, че още 2-3 страници щяха да завършат историята както трябва.
4. Донка Петрунова - Мъжът с болонката: по-скоро не ми хареса. Прекалено предвидливо развитие на събитията, само истинският финал беше по-различен. Не отричам, че засегнатият проблем е сериозен и актуален, но въпреки това.
5. Фани Цуракова - Наследство: изобщо не ми допадна. Без грам пряка реч и диалог - как да има обаче, след като героят е един и всичко става в мислите му? Получил имот в наследство, пък да го продаде ли или не, съмнения за извършено убийство, но така и неоткрити доказателства. Нищо особено.
6. Кънчо Кожухаров - Цветя за моя гуру: а, ето това вече е добро! Въпреки че имаме разследвания и намесени наркомани, разказът е жизнерадостен и случаят се разкрива изненадващо накрая.
7. Адриан Лазаровски - Цената на кукловодите: една от най-качествените творби в сборника. Започва брутално още от самото начало, грабва те и не те пуска, финалът е абсолютно неочакван. Много болезнена истина, много гадни проблеми на ежедневието ни.
8. Людмил Георгиев - Цикъл "Норд": сякаш най-дългия разказ от сборника. Добре написан, издържан, държи те в напрежение... и все пак има грешчици. Излишно много бележки под линия, които на моменти те карат да си мислиш, че авторът едва ли не ти натиква насила под носа колко е умен и начетен. А историята с циганина и кебапчетата е дословно преписана от "Историите от 4Х100 с шопска салата" на Андреята.
9. Марин Дамянов - Изрода, аз, любовницата ми и жена ми: интересен проект. От една страна забавен и смешен, от друга - страшен, плашещ разказ. Доста черен хумор и немалко лична практика на автора като кинаджия.
10. Емануел Икономов - Детектив по принуда: за целият сборник на автора, както и този разказ, който го е озаглавил, можете да прочетете тук.
11. Радослав Младенов - Уравнение с две неизвестни: страхотна творба! Уникален завършек, допълващ случая с разследването. Просто прочетете!
12. Тодор Андонов - Билярдната топка: достоен завършек на сборника, много ми хареса. Все пак не забравяйте, че отмъщението е ястие, което се сервира студено.

Колегата Блажев е направил едно малко по-различно ревю, може и на него да метнете един поглед за сравнение.

понеделник, 11 юли 2011 г.

Американски Богове



Автор: Нийл Геймън
Издател: Бард
Формат: 145 Х 210
Година: 2004
Стр: 544
Цена: 12 лв

Няма такава книга, дами и господа. Няма такава книга. За пореден път се убеждавам, че Нийл Геймън е не просто автор, а събитие в литературата. За този човек ще се говори много и занапред, казвам ви. Отсега съм сигурен, че след около половин година, когато правя обзор на прочетените книги през изминалата 2011-а, този роман ще е най-доброто, което съм чел през годината.

Това е първото издание на книгата в България. Плюсът е, че за размерите и качеството на повествованието цената е безумно евтина. Минусът е, че като във всяко първо издание има редакторски недоглеждания и преводачески грешки. Ако сте върл фен на скандинавската митология, ще се намусите от пропуските и преиначаванията в бележките под линия. Ако пък харесвате Хайнлайн, то няма да ви хареса превода на Stranger In a Strange Land. Не е "Чужденец в чужда земя", г-жо Емилия Масларова. "Странник в странна страна" е. Дано името и фамилията ви са просто съвпадение...

Но да не избързвам. Каква е тази творба, момичета и момчета, за която се изказват ласкаво имена като Стивън Кинг, Уилям Гибсън, Стивън Ериксън и Джордж Р.Р. Мартин? Какъв е този роман, който хвалят Ню Йорк Таймс и Вашингтон Поуст? Каква ще да е тази книга, която през 2002-ра грабва едновременно Хюго, Небюла, Локус и Брам Стоукър? Е, нека разберем заедно.

Шадоу е мъж с минало. Романът започва как нашият главен герой - едър, непохватен и мълчалив, лежи в пандиза за въоръжен грабеж. Въпреки че е правил и други глупости, по душа Шадоу е добър. Имал е добро поведение, затова го освобождават предсрочно и вместо шест години лежи само три. Гадното е, че в деня на освобождаването му жена му загива в автомобилна катастрофа. Заедно с най-добрия приятел на Шадоу. Докато му е правела свирка.

Гадно.

Шадоу се прибира за погребението. Празен, без пари, без мечти, без работа, без бъдеще. Без близки и приятели. Без нищо. Самолетът е разтресен от силна буря, а странният мъж на съседната седалка, който се представя като господин Сряда се оказва, че знае повече за Шадоу, отколкото той самият. И му отправя предложение, което нашият герой няма друг избор, освен да приеме. Да приеме прекалено тежка задача, в която може да изгуби и малкото, което му е останало - живот, душа, сърце.

Защото бурята, която се задава, ще е така жестока, колкото не сте си и представяли. Старите богове ще се изправят срещу новите в един последен сблъсък... БУКВАЛНО.

За пореден път се убеждавам, че за да си истински писател не е нужно да употребяваш засукани фрази, купчини прилагателни и надуто да обясняваш на подсъзнателно ниво на читателя колко си умен, а той колко е тъп. Достатъчно е да правиш като Геймън - да пишеш това, което искаш да четеш, да разкажеш една уникално увлекателна история по възможно най-добрия начин, да хванеш читателя за ръката от самото начало и подобно Вергилий, хванал Данте, да го отведеш в своя личен Пъкъл, в Ада на твоето въображение. И да не го пускаш дори и за миг. Да крадеш от съня му, от скъпоценното му лично време, да го караш едновременно да те проклина и обожествява.

Единственото нещо, за което упреквам Геймън, е че си разпилява ресурсите и губи време с куп други глупости - пише сценарии за филми и сериали, прави комикси и графични новели, журналиствал е, поддържа блог и какви ли не други глупости. Зарежи простотиите и пиши книги, мой човек. Там ти е силата, не в сценариите на Доктор Ху, Вавилон 5 и The Sandman.

Ако на света има класация за 100-те книги, които всеки човек трябва да прочете през живота си и от нея отсъстват "Американски Богове", хич не й вярвайте.

Няма да словоблудствам повече, достатъчно дрънках дивотии за това книжно великолепие. Единственото, което ще кажа е: Нийл Геймън, благодаря ти за "Американски Богове".

понеделник, 4 юли 2011 г.

Адският Свят



Автор: Саймън Грийн
Издател: Орфия
Формат: 115 Х 165
Година: 1994
Стр: 224
Цена: 30 лв (за мене - един)

Това е третата книга, която чета от иначе талантливия автор Саймън Ричард Грийн. Другите две бяха нелошата Хоук и Фишер и завладяващата Победителят Печели Всичко.

Романът на практика е една от първите книги от обширната поредица-космическа опера DeathStalker. Имаме налице една Империя, която постоянно се разраства и непрекъснато колонизира нови и нови светове. Немалка част от тези светове са, меко казано - враждебни. Такъв е и Улф IV, на който попадат героите в романа. Въпросните колонизатори без изключение не са читави хора - в повечето случаи са провалили се имперски офицери или прочее личности, които вървят по острието на бръснача и са били принудени да избират: или отивате да колонизирате тази гадна планета, или смърт/затвор. Екшънът е в изобилие, уродите които се изправят срещу бойците са същества, които може да роди само МНОГО БОЛЕН МОЗЪК като този на мистър Грийн. Роман, написан на практика така, че читателят да изгуби и грам надежда нашите герои да успеят във своята мисия.

Ако трябва да съм честен, това можеше да бъде един недотам лош роман от среден калибър, с който да си запълниш скуката в свободното време. Начинът, по който обаче от издателство "Орфия" решават да реализират романа преди 17 години предизвика в мен повече негативи. Първо, тази книга на Грийн от поредицата Детсталкер е в малък формат, а другите две, които са излизали на български в стандартен. Второ, оригиналните издания на английски са първо "Светът на Мъглите", после "Светът на Призраците" и накрая "Адския Свят". Тук третата книга излиза преди първата. Трето, в книжното тяло от 87 до 103-а страница има една излишна кола. Защо е излишна ли? Защото се повтаря, ето защо!

Книгата на практика няма нито редактор, нито коректор - пълна е с граматически и правописни грешки, които на моменти ме изнервиха така, че ми идеше да я засиля нанякъде. От другите по-сериозни бъгове има един момент, в който трима от нашите тичат през поле от гейзери, когато една мадама си заклещи левия крак в някаква пукнатина. Две-три изречения по-късно дословно се каза, че всъщност е заклещен десният й крак! Друго - една мацка-килър пуши цигара, гаси фаса и си го прибира в джоба. Две-три изречения по-късно го гаси и прибира пак. За редактор и преводач са писани някои си съответно В. Петрова и С. Петрова - много ми помогнахте, няма що, не знам и кого да напсувам! Да, преводът също е пълен с издънки - Rimworld е преведено като светът Рим, aliens като чужденци и какво ли не още.

Може би в оригинал тази книга е много по-добра, но честно казано по-скоро не препоръчвам българският вариант. Въпреки това не съм се отказал от Грийн като автор и ще си потърся и "Светът на Мъглите" и "Светът на Призраците". Една от тях ги е превеждал със сигурност Владо Зарков, а той е превеждал на български Пратчет, Броснан, Фармър, Хабърд, Нивън, Брадли, Форсчън и много други, така че преводът няма как да не е качествен.