петък, 30 септември 2011 г.

Книга за Гробището



Автор: Нийл Геймън
Издател: Pro Book
Формат: 145 Х 210
Година: 2011
Стр: 224
Цена: 11.99 лв

"Геймън е съкровищница! Провървяло ни е, че го има!"


Ето това изказване на чичко Стивън Кинг, което стои на предната корица на "Американски Богове", спокойно може да присъства върху всяка книга от британския писател Нийл Ричард Геймън. Защото аз досега слаб роман от последния не съм чел, макар да го открих едва тази година.

Леко представяне на "Книга за Гробището":

Някойси Джак избива методично цяло семейство, ала пропуска най-малкия и най-важен член от него - бебето. Последното, сякаш предусетило какво го чака, успява да изпълзука извън къщата чак до гробището на близкия хълм. Убиецът го последва, но щом прекрачва в гробището влиза не там, където трябва и е отпратен. Обитателите на мястото за последен покой - куп призраци на починали и мистериозния Сайлъс се събират, за да решат съдбата на малчугана. Мис Оуенс решава да осинови хлапето, подкрепена от съпруга си и му дават своята фамилия, а за име избират да го кръстят Никой, съкратено - Ник. Сайлъс пък се превръща в личен настойник и учител на хлапето. И така малкия Ник, макар и човек, започва да расте сред нехора и придобива специални умения, които другите нямат... А Някойси Джак и мистериозното му братство още го търсят.

Защо трябва тази удивителна книга да краси личната ви библиотека:

+ Перфектната корица и уникалното оформление на изданието.
+ Завладяващата история за приятелството, сравнима с писанията на Бредбъри и Саймък.
+ Прекрасното описване на първата любов, още детската, юношеската - най-истинската, най-чистата.
+ Чудесният превод на Гергана Стойчева - Нуша. И бележките под линия, и стиховете, и всичко - браво!
+ Представянето на канонично злите в изкуството персонажи като добри.
+ Детската прямота на изразяване и разсъждение е уникална при главния герой, давайки прости и еднозначни отговори на сложни въпроси, които ни тормозят и досега.
+ Настръхващото описание на таласъмите, портата им, света и града Гулхайм. Нийл, моля те, напиши един отделен роман само за това.
+ Зловещият Танц със Смъртта, когато мъртвите танцуват с живите и появата на Сивата Дама - тази, която всички ние срещаме на края на жизнения си път. "- Сайлъс, а ти защо не танцуваш? Мелодията не те ли увлича? - Този танц Ник е или за живите, или за мъртвите. А аз не принадлежа нито към едните, нито към другите".
+ Споменът за изгубеното детство е така силен...
+ Мъката по родния дом и осъзнаването, че там, където си роден и израсъл, вече не ти принадлежи.

Искам обаче да омърморя редакторите и коректорите - на места са оплетени късите и дългите тирета, а героинята мис Лупеску се среща в три разновидности като име - освен посоченото я има и като мис Лупеско и мис Лупески. Румъния ни е съседна държава все пак, такива грешки са повече от досадни.

Геймън е чудесен разказвач. Не пропускайте.

събота, 24 септември 2011 г.

Малко след Залеза



Автор: Стивън Кинг
Издател: Плеяда
Формат: 130 Х 200
Година: 2009
Стр: 472
Цена: 21 лв

Лейдис енд джентълмен, преди три дни Кралят на Ужаса навърши 64 години. Да ни е жив и здрав поне още толкова и да ни радва само с хубави книги! По този повод съм ви подготвил ревю на една сравнително нова негова книга - сборникът с разкази "Малко след залеза". Както може би много добре знаете, аз обичам сборниците с разкази, както и творчеството на Кинг. И така, да видим какво се крие в тези тринадесет диаболични истории:

1. Уила - група хора се озовават самотни и непотърсени от никого на стара, запусната гара. Един от тях тръгва да търси приятелката си и когато я открива разбира, че всичко се е променило жестоко и необратимо.
2. Бягащото момиче - намигване към стария роман на Кинг "Бягащият мъж". Тук обаче действително имаме едно момиче, чийто живот за нула време се е сгромолясал и тя има нужда да събере парчетата от душата си. Най-удобното нещо за целта се оказва бягането и тя започва всеки ден да пробягва все повече и повече километри... Докъде ли ще я отведе това?
3. Сънят на Харви - кратък разказ с отворен край, който сам можеш да избереш как да завърши. Зловещо.
4. Пиш-стоп - напомни ми "Тъмната Половина", старата приказка за д-р Джекил и мистър Хайд, разказана наново. За добрия човечец и тъмното му алтер-его.
5. Велотренажор - дълъг и забавен разказ за един художник с наднормено тегло, който е крайно време да отслабне. За целта си купува въпросното нещо, което е дало заглавието на разказа и започва усилено да върти педалите вкъщи. На стената отсреща е окачил своя голяма картина и всеки път щом се кажи на тренажора, започва да се пренася някъде другаде...
6. Техните неща - болезнен разказ, свързан с трагедията на 11 септември. Кинг е показал своето виждане по въпроса чрез начина, който умее той.
7. Денят на дипломирането - разказ, който ми напомни на предишния. Отново имаме директна атака срещу САЩ, този път с бомба, но не е ясно терористичен акт ли е, или е започнала нова война.
8. Н. - най-дългият, най-добрият и най-любимият разказ от сборника, издържан в лъвкрафтовски стил. За тъканта на реалността, на нашия собствен свят, което е като покривало. Това покривало обаче на места е започнало да се износва, да изтънява, отдолу се показват други светове, заплашващи да разкъсат тъканта и да нахлуят при нас.
9. Дяволската котка - ами, точно такова е, което си помислихте. Една сатанинска твар от котешкия свят, даже мисля че е и филмирано. Ако сте чели "Черният котарак" на Е. А. По, този разказ няма да ви изненада.
10. "Ню Йорк Таймс" със специално намаление - кратък разказ за това как понякога нашите близки могат да се свържат с нас от отвъдното.
11. Немият - старата история за странния стопаджия, който качваш в проливния дъжд. Какво ще стане обаче, ако този човек вместо да ти направи мръсно започне да ти помага?
12. Аяна - сетих се за "Зеленият Път" и дарбата на Джон Кофи да лекува. Това тук е нещо подобно.
13. Натясно - нещо, което ние в България много добре го знаеме: свадата заради имоти. Кой воюва за въпросният имот - ами двама възрастни мъже, разбира се. Кой кого ще постави натясно?

С други думи, чичко Стиви се е справил блестящо този път и сборника е много, много добър. А, да не забравя - от понеделник официално на пазара е ето това нещо - новият албум на Пепи Станимиров, художникът на Кинг за България. Там ще намерите подбрани осъвременени версии на любимите ни произведения, и не само...

неделя, 18 септември 2011 г.

Три хорър романа

Приготвил съм ви три кратки ревюта за три класически книги в любимия ни жанр. Всичките са хубави, ако досега не са ви попадали - препоръчвам ги с всички крайници.



Автор: Айра Левин
Издател: Ирис
Формат: 130 Х 200
Година: 1992
Стр: 224
Цена: 18 лв (за мене 2)

Започвам с кратко представяне на роман, добил статута на американска класика. Пред вас е "Бебето на Розмари" - кратка, ала за сметка на това завладяваща история от странния автор Айра Левин, за който се знае, че странял от хората като от чума - отказвал интервюта, срещи, автографи, живеел нейде надалеч и т.н. Други негови известни книги са "Момчетата от Бразилия", "Степфордските Съпруги" и "Сливър". Розмари Удхаус е кротка американска домакиня, живееща в Ню Йорк през 60-те години заедно със съпруга си - недотам известния актьор Гай Удхаус. Те си наемат голям, скъп апартамент в голяма, зловеща жилищна сграда. Съседите им - двама мили старци, са любезни и странно отзивчиви към младото семейство. Внезапно, след нощ, изпълнена с алкохол и кошмари, Розмари забременява от съпруга си - или поне той така й казва. И оттук насетне става една... Романа е филмиран през 1968-а с Миа Фароу в главната роля - първите тридесетина страници са малко тегави, но после нещата се оправят.



Автор: Греъм Мастертън
Издател: Бард
Формат: 130 Х 200
Година: 1993
Стр: 232
Цена: като за мен - 2 лв

Ърскин е нюйоркски ясновидец, който се препитава, лъжейки възрастни жени - гледа им на карти таро, заблуждава ги че е медиум и предава съобщения от покойните им съпрузи и т.н. Внезапно при него идва младата Карин Тенди - леля й е редовен клиент на Ърскин и го препоръчва. Момичето разказва кошмарите си на шарлатанина и после отива в болницата, където трябва да я оперират - отзад на шията й внезапно се е появил тумор, който за броени дни е нарастнал ужасяващо. Лекарите правят рентгенови снимки и се опулват невярващо - всъщност това на врата й не е тумор, а зародиш на човешко бебе... Най-великият и зловещ индиански шаман се е завърнал от мъртвите, за да си отмъсти на белия човек и всички трябва да го спрат - Ърскин, докторите, полицията и друг шаман. В стремежа си злият шаман ще призове ужасяващи демони, които да потопят света в морета от кръв - Гущерът от Дървото, Звездния Звяр, Великият Старец и др. Феновете на Лъвкрафт ще останат доволни. Единственото, за което можем да съжаляваме е, че останалите книги от поредицата не са издавани на български.



Автор: Робърт Маккамън
Издател: Хермес
Формат: 130 Х 200
Година: 1994
Стр: 448
Цена: 75 лв, като за мен - 2 лв

Не мога да кажа коя от трите книги в тази статия е най-добра, понеже всичките са в различен стил, авторите им имат различни цели и методи, но тази сякаш най-много ми допадна. Добре дошли в Пъкъл - малко миньорско градче от 2000 души, разположено близо до мексиканската граница. Добри дошли и в Бордъртаун - предградие на Пъкъл, населено изключително от мексиканци, население 500 души. Жега, прах и смрад - ужас. Наесен училището затваря, хората се изнасят масово оттук - медната мина, давала хляб на почти целия град вече е изчерпана. Внезапно пада разрушен космически кораб недалеч от града и от него излиза доброто извънземно Дофин, което обсебва тялото на малко момиченце и казва на всички да бягат и да се махат оттук, понеже скоро става страшно. Докато го послушат и мизериите се случват - тъкмо в града се води кървава битка между Ренегатите (банда американски момчета) и Кроталите (кръвен враг, банда мексиканчета) и току до тях, в самият център на града се забива от космоса друг кораб - черна пирамида, която изстрелва към небето енергиен лъч и пуска купол над града, изолирайки го от останалия свят. Познато ни е отнякъде, нали? От пирамидата излиза чудовищния преследвач Стингър, гнусна комбинация между гигантска стоножка и скорпион, междузвезден ловец на награди, който в преследване на Дофин буквално изорава целия град и избива сума ти и народ. Екшън-хорър-фантастика, издържана в най-добрите традиции на Кинг. Прочетете.

вторник, 13 септември 2011 г.

18% Сиво



Автор: Захари Карабашлиев
Издател: Сиела
Формат: 145 Х 210
Година: 2009
Стр: 276
Цена: 12

Ахой, ето ме отново тук, след две седмици и кусур забавяне съм ви подготвил новичко ревю. Нещото, което ще ревюирам едва ли е неизвестна книга за по-запалените читатели от вас и по-специално почитателите на новата българска литература.

Противоречива, интересна, оригинална, интригуваща и нееднозначна - това са епитетите, които ми хрумват, щом се сетя за "18% Сиво". Автор е Захари Карабашлиев - никому неизвестен емигрант в Щатите, който написва роман и влиза зверски с бутонките в прасците на модерния български роман. Но за какво става дума в тази книга, която по моите сметки претърпя 8 (осем!) преиздавания, от които аз прочетох четвъртото?

Младият с уклон към средна възраст герой Захари Карабашлиев, изигран от самия едноименен автор на книгата и наричан от приятели Зак, решава да разпусне вечерта. Определено има нужда - дългогодишната му приятелка Стела го е оставила и той решава да запали колата и от Ел Ей да премине мексиканската граница, за да купоняса в Тихуана. Вечер на пиянство и лудост, сбиване с някакви опасни типове, спонтанна кражба на буса на гадовете и бягство обратно в Щатите. Когато се поизбистря той разбира, че от вана на престъпниците е свил ценния товар от един чувал с марихуана. Изведнъж Зак решава да промени коренно уседналия си начин на живот и да направи нещо щуро. Вместо на другия ден да отиде на работа като прилежен гражданин, натискайки се с други хиляди идиоти по десетлентовата магистрала, той решава да тегли една спонтанна на всичко и от Лос Анжелис да отиде чак в Ню Йорк, за да продаде тревицата за солидна петцифрена сума в гущери. И тук започва едно налудничаво приключение...

+ Книгата те грабва изненадващо и се чете бързо, гладко и много приятно;
+ Когато разбираш откъде идва заглавието на романа сякаш едновременно изпадаш в мечтание и те блъска товарен влак - толкова е силно;
+ Красива и затрогваща е привържеността на Зак към фотографията - неговата истинска страст и любов, негово призвание, което практикува за жалост само като хоби. Нещо повече - любовта му към старите апарати с ленти, които промива сам в собствена лаборатория, отказвайки да ползва модерните дигитални камери. Навява една носталгия към миналите дни, които - съгласете се - бяха по-добри във всяко едно отношение;
+ Пожарите бяха нещо брутално;
+ Монологът на Шефа накрая беше нещо заредено с толкова мъдрост, че само заради него си струва да се прочете книгата;
+ "По-добре една поносима идея, но завършена, отколкото една велика, но незапочната";
+ "Истинските промени са невидими, останалите просто не си заслужават лишенията";
+ "И на двама ни бе ясно къде искахме да отидем - Америка. И на двама ни бе омръзнало животът постоянно да предстои";
+ "Всяко изречение, което започва с "Любовта е..." не заслужава да бъде доизслушвано";


- Самото начало на книгата е малко тегаво, състоящо се от скучни описания - направих това, направих онова;
- Реването и тръшкането за любимата е толкова много, че не просто ме подразни, а направо ме изнерви. То бива да ревеш и цивриш, има го и този период, но и той свършва, нали? По-мъжката, егати, древните римляни са казали, че нищо не съхне по-бързо от сълзите;
- Това със снимките от сафарите и как героя го раздава природозащитник ми беше, меко казано, покъртително глупаво;
- Редакторите и по-специално коректорите можеше да се постараят малко повече;
- Не знам дали от "Тоблерон" са платили за книгата, но споменаването на въпросния шоколад е толкова начесто, че накрая и на мен ми се прияде и си купих;
- Шибан край, по дяволите, мамка му, баси, хора, защо се отказахте от щастливия завършек на историите, искам си хепиенда обратно! Не съм лигав женчо, който гледа сериали и чете любовни романи, о, не, далеч съм от такива работи. Просто искам книгите да свършват щастливо. Знам, че в живота не е така и там свършват гадно, но аз не чета за да се пренеса в реалността, ей! Чета за да се пренеса в един по-хубав, по-добър свят, където доброто побеждава, героите убиват чудовището и влюбените се събират. И така нататък.

Прочее, въпреки треските романът неслучайно е събитие на родната литературна сцена и ако се колебаете дали да го почнете, хич не се и колебайте, ами направо отваряйте и започвайте с мен:

"Няма я от девет сутринта. Щорите в спалнята са плътно спуснати, но денят все пак намира начин да влезе и то с рев - камионът за боклук. Значи е сряда. Значи е осем и петнайсет. Има ли по-шумен шум от шума на камион за боклук в осем и петнайсет?"