четвъртък, 24 ноември 2011 г.

Разкази от Кръчмата "При Еднорога"



Автор: Колектив
Издател: Еднорог
Формат: 130 Х 200
Година: 1998
Стр: 272
Цена: 4700 лв, за мене - 2

Странна, противоречива, на моменти много интересна, на други – скучновата. С една дума – наистина нееднозначна книга, това е „Разкази от Кръчмата При Еднорога”. По същината си това са седем разказа от седем автора, които се развиват в един и същ фентъзи сетинг. Може да ви прозвучи натруфено, но ми стана приятно когато разбрах, че подобно на „Мечове в Леда”, които съставихме с колегата Александър Драганов, и големите имена в жанра са имали подобни проекти десетилетия преди. В случая Робърт Асприн е съставител, подхванал няколко от колегите си и са създали… това.

В Сенкчуъри, общо взето, не е препоръчително да се разхождате насам-натам след залез слънце – по уличките бродят не само съмнителни личности, но и всякакви незнайни и страховити създания; Затова пък винаги можете да поседите в кръчмата „При Еднорога”, да опитате виното и да послушате някои от най-странните, вълшебни и ужасяващи разкази за незнайни божества, смъртоносни магии и невероятни приключения…

Нека видим какво се крие между страниците на сборника:

1. Филип Хосе Фармър – Паяците на Пурпурния Маг: откриваме сборника с един разказ, чието заглавие е, меко казано, бомбастично. Творбата не е лоша, даже никак - една отчаяна жена в комбина с един странен и невзрачен мъж ще се отправят на опасна мисия, там, където царува могъщия Пурпурен Маг и зловещи твари пазят чертозите му...
2. Дейвид Дрейк – Богинята: нелоша творба, макар доста, да не кажа прекалено напомня за приключенията на Конан на Робърт Хауърд. Един благородник слиза буквално в Ада и се изправя безстрашно против могъщо божество не толкова да отмъсти за смъртта на сестра си, колкото да спаси поруганата чест на своя род.
3. Лин Аби – Плодове от Енлибар: тази дама е втората съпруга на съставителя на този сборник. Между другото, книгата е едва началото на огромна поредица от творби, които изграждат тя и Асприн, за Сенкчуъри, Светът на Крадците и т.н., писани както от тях, така и от доста други автори. Не е кой знае какво творбата, няма да задълбавам в нея.
4. Джанет Морис – Наместникът на Вашанка: ммммм, май това е най-доброто в книгата, моите почитания към авторката. Темпус е един от Копоите - елитната дворцова гвардия, най-добрите сабльори в Сенкчуъри. Но той е и нещо много повече - с произход, забулен в мрак, криещ много тайни, той не е обикновен човек. Ала не само свръхспособностите му са важни в случая - той е още поборник на Вашанка, могъщият бог на мълниите и войната...
5. Алфред ван Вогт – Сънят на Пророчицата: очаквах повече от фантаст от подобен ранг. Но, може би фантастиката е неговият жанр, не фентъзито. Главният герой е скучен млад самотен знахар, чийто коронен номер е вместо с пари да иска жените да му плащат в натура. Това е Сенкчуъри, никой не отказва подобна сделка. Боговете обаче слизат и крачат сред хората...
6. Робърт Асприн – Копой на Копоите: съставителя на сборника се е постарал, признавам. Акцентът тук пада на Копоите и Темпус, мръсните кални номера, които си въртят едни на други. Кой ще излезе сух от водата? Добър разказ, макар краят му да ми се видя доста претупан.
7. Андрю Дж. Офът – Изчадието на Мрака: става разказът, проследява съдбата на един от най-известните и странни крадци на Сенкчуъри, известен просто като Изчадието на Мрака. Много дебнене, криене в сенките и безшумно промъкване, бива.

Не ме хареса факта, че въпросната кръчма, на която е кръстен сборникът присъства съвсем фигуративно в разказите. Просто се появява за момент и нищо съществено не се случва в нея – акцентът не е върху й, може спокойно и да я няма, или да се казва другояче.

Друго – оригиналното заглавие на сборника е Tales From The Vulgar Unicorn. Защо вулгарен ли? Ами, защо на табелата на кръчмата въпросният еднорог е изобразен не само с едно нещо, което стърчи. Правилно познахте – освен рога му въпросното копитно е навирило и оная си работа.

Въпреки ясно изразените ми негативи би ми било любопитно да прочета още приключения от този сетинг – личи си, че потенциалът има накъда да се разгръща, доста книги са изписани по света, но дали са излизали други в България от Света на Крадците? Едва ли.

Ако мога да се изразя по-крайно – Сенкчуъри е бледо копие на Хейвън, където се развиват приключенията от „Хоук и Фишър” и „Победителят Печели Всичко”. С дребната разлика, че тук няма двоица неподкупни и безкомпромисни стражи, които носят закона върху остриетата на оръжията си. В Сенкчуъри всички са подкупни, всички се продават и са тотално и безвъзвратно пропаднали. Моите уважения към имена като Филип Хосе Фармър, Робърт Асприн, Алфред Ван Вогт и останалите – сори пичове, ама Саймън Ричард Грийн ви слага всичките в задния си джоб, след което сяда и започва да твори поредния блокбастър. Това е положението.

четвъртък, 17 ноември 2011 г.

Нощна Смяна



Автор: Стивън Кинг
Издател: Бард
Формат: 145 Х 210
Година: 2009
Стр: 352
Цена: 11.99 лв

И след смешното, идва ред и на страшното. Тук ще кажа няколко думи за един сборник на Кинг, който не е нов, но пък е цял - "Нощна смяна". От издателството пишат, че е пълно издание, но не е съвсем така - в английския оригинал има и един разказ "Джерусейлъм'с Лот", който тук липсва. По същността си това е петата книга от творчеството на Краля и първият му сборник с разкази - в Щатите излиза за пръв път още 1978-а. На български беше разцепен на две части - веднъж като Нощна Смяна и втори път като Понякога те се завръщат. В последния вече фигурира и пропуснатият от Бард разказ.

Нека кажа по няколко думи за всеки един от 19-те разказа:

1. Вампирът - ако не се лъжа, по-правилният превод е Торбалан. Добър разказ за чудовището от килера.
2. Човекът, който обичаше цветята - ммм, красота! Нещата не са такива, каквито изглеждат, о, не!
3. Аз съм вратата - на корицата е изобразена илюстрация от самия разказ. Няма да говоря повече, това е достатъчен спойлер, само искам да доверя, че е добра творбица.
4. Последното стъпало - разказът е по-скоро драма, но е хубав, за отминалото детство и обичта между децата.
5. Нощна смяна - едноименният разказ, филмиран с Брад Дуриф. Сцената, в която показва ножа си на главния герой и му казва "Това е единственото нещо, което има ефект върху тия копелета" е определено запомняща се. А "тия копелета", естествено, са плъховете. Големи, грамадни, огромни...
6. Камионите - аха, точно това, за което си помислихте. И по това има филм, да, точно онзи, с Емилио Естевес, дето камионите оживяха и шепа хорица бяха изолирани в една бензиностанция. Добро.
7. Дружество "Отказване с гаранция" - те ще те накарат да откажеш цигарите, о, да, със сигурност! Не ти завиждам, ако си пушач и искаш да спреш тютюна, като за целта ползваш техните услуги.
8. По перваза - отмъщението е сладко нещо, особено когато е оригинално замислено. Ала освен това е и нож с две остриета...
9. По едно за из път - лекичко разклоненийце от романа "Сейлъм'с Лот". Главните герои са двама старци, които се впускат да помогнат на непознат в разгара на жестока снежна буря. Бъди добър към малкото момиченце, то е толкова... безпомощно...
10. Полесражение - чичко Кинг действително вади хорър от всичко! Дори от детските играчки :-)
11. Ти си следващият - абе, оригиналът е "Понякога те се завръщат", ама нейсе. По идеята са направени три филма. Кошмарът на интелигента - какво би направил, ако в детството ти са те тормозели троица гнусни хулигани, а сега, години по-късно, когато си учител, същите се завърнат в класа който водиш и времето не е оставило и грам отпечатък върху им? Прочетете.
12. Пресата - пак филмиран разказ, за огромната гладачна машина, която гълташе хора. Авторът е почерпил практически опит от времето, в което е работил в обществена пералня. Имаше хора, които мърмореха, че от една пералня едва ли не изкара Злото, ама това е истинският автор - от нищо прави нещо, докато болшинството хора от нещо правят нищо. Много е добро.
13. Децата на царевицата - този разказ роди серия от филми за пророка Исак и дечицата, които във върл религиозен фанатизъм избиха родителите си и завзеха града, а после се трепеха едни други. Абе, добро е.
14. Нощен прибой - постапокалиптичен за шепа хора, едва оцелели на Земята след унищожителен вирус. Не е кой знае какво.
15. Плесен - публикуван преди като "Сиво вещество". Много добро, хареса ми, типичен стил за стария Кинг - разказ, в който един човек се превръща в нещо различно...
16. Знам какво искаш - ето я и мечтата на всички жени! Коя от вас не си е мечтала за мъж, който да отгатва всички нейни мисли, мечти и въжделения, да се появява точно там и когато е най-нужен, реагиращ по най-адекватния възможен начин? Ето ви тук един такъв, но повярвайте, след като прочетете разказа, ще се замислите сериозно дали наистина ви трябва Мистър-Перфектен-Рицар-На-Белия-Кон.
17. Човекът с косачката - има един-два филма по идеята, ама нямат почти нищо общо с разказа. Поучително до какво може да те доведе мързела да окосиш собствената си ливада.
18. Жената в стаята - хубав, макар и тъжен, но много, много автобиографичен разказ за писателя.
19. Ягодова пролет - пролетта идва по-рано в града и някой почва системно да избива студентите от кампуса. Кой ли?

Прочетох и непубликувания тук разказа "Джерусейлъм'с Лот". Наистина, единственото което мога да кажа е, че е действително най-доброто нещо в книгата, жалко, че е изпуснат, не знам каква е причината. Но, въпреки всичко, това е Кинг, а добрите автори нямат нужда от реклама.

петък, 11 ноември 2011 г.

Завладей Българките



Автор: Адриан Лазаровски
Издател: Софт Прес
Формат: 130 Х 200
Година: 2011
Стр: 400
Цена: 15 лв

Хей хей хей, ето го и дългоочакваното продължение на романа "Завладей Българите!". Пичове, заключете жените, сестрите и дъщерите си, защото един от най-добрите родни съвременни писатели идва с гръм и трясък, за да ги завладее :-) Няма да говоря излишно за личността на автора - мисля, че е достатъчно известен, а ако не ви говори нищо - кликнете на линка.

Няколко думи за този чуден хумористичен трилър:

След приземяване си в столичния жк "Дружба" и неуспеха в първата книга да покорят българите, коварните извънземни нашественици имат нов пъклен план - ожесточените спорове и редицата експерименти ги водят до логичния извод, че наистина завладееш ли българите, значи си завладял целия свят, ала за да завладеят българите, първо трябва да завладеят българките, понеже те владеят българите! За целта извънземните измислят как да превърнат всяка българска жена в умопомрачителна красавица! Естествено, главните герои-мутри от предния роман също са тук, въртейки своите собствени игри - Рапана, Респивакса, Парцуцата, Лайнера, Щангата, Големия и Малкия Маргарин и т.н. Тук ще станете свидетели как България се превръща в просперираща, енергийно независима и най-вече сравнително богата държава с изразено гражданско общество и силна средна класа. Това, естествено, никак не се харесва на руските олигарси, които бързо вземат мерки...

Плюсове:

+ Корицата е още по-хубава и от предишната, поздравление за издателство СофтПрес и по-специално дизайнера Радослав Донев;
+ Оформлението също е на ниво - в началото на всяка глава има нарисуван произволен извънземен сладур, много яко!
+ Поздравление за издателството - по принцип много, много рядко пускат български автори, ала в случая са се постарали на МАКС - книгата е в убийствения за българския пазар(и не само) начален тираж от 2000 бройки, които може да намерите практически навсякъде - по книжарници, молове, големи вериги, супермаркети, бензиностанции и т.н. С една дума, разпространението е трепач. Струва си да се спомене, определено;
+ Убийствените наименования на руските олигарси - Саламандър Зловонин, Вагинит Лешперов, Дъскан Хлопанин и любимия ми Кролик Зверибяска. Естествено, да не забравяме и големия патрон на "големия братски народ" - Блядимир Сифилич Лелин;
+ Обяснителните бележки накрая са повече от ценни;
+ Автора е много начетен, правил е много справки и притежава убийствена обща култура. Аз лично научих много нови неща от книгата, докато я четох, вярвам и че при вас ще е така;
+ Запазен е стила от старата книга, но са и добавени много нови неща - литературно този роман е много по-добър от предишния, Лазаровски си е засилил наистина адски висока топка;
+ Най-безсрамно авторът ни съобщава на прост език непреодолими истини, които ни е срам дори да си ги помислим, камо ли да ги изречем на глас. Вижда се едно безстрашно перо, на което не му пука от нищо и предизвиква всичко и всички с творбата си. Най-малкото в предната книга захапа злобно родните мутряги, а в тази зачеса руските. Но както самият той казва в прав текст, разликите между едните и другите не са големи - просто нашите въртят милиони, а ония - милиарди;
+ Гаврата с образователната система, по-специално на висшите училища е нещо, което не бива да се пропуска;
+ "Българките редовно се правят на недостъпни, а най-често на най-недостъпни се правят именно най-достъпните от тях";
+ "Муха и банка се убиват с вестник";
+ "Простотията няма долна граница";

+ Хорър-елементите в последната четвърт на романа ме размазаха от кеф;
+ В самия край темпото става наистина бързо, задъхано, екшънът няма спирка и се чудиш каква точно ще е развръзката.

Единственото, за което съм леко разочарован, че липсва моят любимец от първата част Х.Ф.Л., но авторът лично ме увери, че в следващата книга ще присъства. Да, дами и господа, ще има продължение, определено има нужда! Писателят има какво още да ни каже, пред героите ни стоят още немалко приключения, историята си иска своето. Поздравления, рядко излизат такива добри книги на родния пазар. А, метнете едно оче и на ревюто на книгата, което излезе точно след това в най-големия читателски блог в България - Книголандия.


Още ли не сте я прочели? Какво чакате?

неделя, 6 ноември 2011 г.

Годината на Върколака



Автор: Стивън Кинг
Издател: Ибис
Формат: 145 Х 210
Година: 2011
Стр: 140
Цена: 14,90

Както може би сте забелязали, от септември насам хорърът е основната тема, която засягам в блога си и болшинството от книгите са в този любим мой жанр. Не се притеснявайте - докъм Нова Година тенденцията ще се запази :-)

Днес искам да ви представя едно оригинално заглавие от всепризнатия майстор в жанра Стивън Кинг - а именно "Годината на Върколака". Това по своята същност е ново, съвременно издание на "Цикъла на Върколака" - апокрифна книга от деветдесетте, излязла в страната ни (а поначало даже и в САЩ) в прекалено ограничен тираж. Сега най-краткият роман на Стивън Кинг се завръща отново при нас с нова корица, нов превод и ново заглавие. Като казвам ново, разбирайте по-добро от предишното, особено в заглавието - действително, оригиналното е Cycle of the Werewolf, но в същността си този цикъл трае точно една година. А и както казва моят добър приятел и колега Адриан Лазаровски, който е преводач на романа - все пак това е точното заглавие, най-малкото защото върколакът не е женски ;-)

Зимата отново е сковала Таркърс Милс, но тази година заедно с нея е дошъл и Звярът. Всеки път, когато настане пълнолуние, нечовешки вой оглася нощта и всички знаят, че някой ще умре. Неумолима, Смъртта броди по пустеещите улици, а страхът се загнездва все по-дълбоко в сърцата и умовете на местните жители. Властите са безсилни пред чудовищните убийства и само едно безпомощно дете подозира кошмарната истина...

Плюсове:

+ Отличният превод. Не, сериозно - check out this:

Трийсет дни има месец септември,
както и юни, април и ноември,
а всички останали без февруари
с един допълнително Бог е нашарил.
В един грее слънце, в друг сняг вали,
ала във всички луната пълна блести...


Брррр;
+ Чудесното оформление на книжното тяло - адмирации за издателство Ибис! Книгата е отпечатана на висококачествена хартия и като цяло е хвърлен доста труд, за да се получи едно наистина колекционерско издание. Естествено, няма как да не спомена и
+ Оригиналните илюстрации, направени от големия американски художник Бърни Райтсън. Голяма част от тях в книгата са цветни, абе изобщо удоволствието от четенето и разгръщането на книгата се комбинират перфектно;
+ Завладяващият, неподражаем стил на Кинг, който отново е създал чудесен роман...

Минуси:

- ... който за съжаление е прекалено кратък, да му се не види. Малко съм изненадан - при положение, че Стивън има романи като "Сблъсък", "Под Купола" и "Торба с Кости" например, които имат сериозна нужда от дялкане на излишното, то "Годината на Върколака" е нещо, които за мен лично има нужда от дописване. Героите, обстановката и т.н. трябваше да се разгърнат още и книгата да стане поне двойно по-дебела. Запознати дълбоко с Кинг ми обясниха, че авторът е замислил романа по-скоро като импресия, но въпреки това.

По книгата е заснет и филм - "Сребърният Куршум" с Гари Бъси, а режисьор на филма е Даниел Атиас - човекът, който по-късно се прославя със сериали като "Мелроуз Плейс", "Бевърли Хилс", "Д-р Куин Лечителката", "Бъфи убийцата на вампири", "Семейство Сопрано", "Изгубени", "Анатомията на Грей" и др. Препоръчвам и двете.
И книгата, и филма.

вторник, 1 ноември 2011 г.

Сп. "Фантастични истории" - бр. 3/1993



Автор: Колектив
Издател: Златното Пате
Формат: 130 Х 200
Година: 1993
Стр: 112
Цена: 12.96 лв (за мене - лев-два)

Днес ще ви представя едно кратко ревю за тънка книжка-списанийце, издавано за кратко в най-тъмните години на българския преход - тогава, когато в страната ни въобще не съществуваше такова нещо като закон за авторското право.

Списание "Фантастични истории" по своята същност е издание, изцяло публикуващо художествена литература. Събира в себе си разкази на най-добрите световноизвестни автори на фантастиката и хоръра - което не му пречи кориците да бъдат чисто фентъзи, крадени от големия перуански художник Борис Валехо.

Нека ви разкажа какво се крие в страниците на това списание, доста често неправилно интерпретирано като сборник с разкази (оглавяван) от Робърт Блох, наречен "Сектата на Дявола".

1. Робърт Шекли - Езикът на любовта: приятна фантастика от всеизвестния ни майстор на жанра. Един човечец пътува дълго из космоса, за да успее да научи езикът на любовта от единствената извънземна раса, разкрила тези тайни. Какъв ще бъде резултатът от всичкото това знание обаче?
2. Христо Пощаков - Не искам да ми се доверяват: добър разказ от Пощака. Е, малко е кратичък, а и той има по-добри неща, но ми напомни приятно за старите му разкази с космична/приключенска фантастика от "Планетата на Скъли". Чест му прави, че е в един сборник с такива чутовни имена в жанра - нищо, че половината от тях се казват Робърт.
3. Робърт Силвърбърг - Всичко върви гладко: възтъпичък разказ на чичо Боб Силвърбърг. Не се е старал много с тоя робот-психотерапевт. Нали? И аз си помислих същото - кво???
4. Лорънс Уот-Евънс - Фрагменти: за пръв път чувам автора, но е добър, определено. Описва хубава картина на антиутопия.
5. Робърт Блох - Сектата на дявола: е те сега тука ще се биеме! Браво бе, как можахте да преведете култовия разказ на Блох "Завръщане към черната събота" като "Сектата на Дявола"? Че и да го турите начело на корицата. Вярно, най-добрата творба в сборника е, ама все пак...
6. Мишел Демют - Скучният живот на Себастиян Сюш: лека и приятна фантастика. Кратичка, но ще ви хареса. Единственото нещо, което разпръсква сивите облаци в небето на живота на Себастиян Сюш е посещението му в библиотеката, където чете...
7. Айзък Азимов - Лъжец!: нищо, което да не сте чели преди. Това е един от запомнящите се разкази от цикъла "Аз, роботът".
8. Робърт Хайнлайн - Здрав разум: а това пък е част от култовата "Сираци на вселената".

Като цяло, тази книжка/списание може с лека ръка да се окачестви като еднодневка - четеш и хвърляш. Беше ми като цяло приятно да прочета разказите, но едва ли бих се навил да го направя отново.