четвъртък, 21 юни 2012 г.

Танцуващият Замък



Автор: Робин Джарвис
Издател: Милениум
Формат: 130 Х 200
Година: 2012
Стр: 464
Цена: 18 лв

"Отвъд Сребристото море, обградено от тринайсет зелени хълма се намира чудното кралство на Принца на Зората. Ала в Белия замък тронът стои празен. Цяла вечност изгнаник е принцът и вместо него управлява Измъс, неговият Велик Чародей - до деня, когато той прославен ще се върне и ще се възцари навеки в пълния с блясък."

Така започва "Танцуващият замък" на британския писател Робин Джарвис - една прекрасна фентъзи история, която правеше последните ми десетина жежки нощи доста по-приятни и търпими. Но за какво става дума в този роман?

Както всички знаем, книгите са могъща сила - неслучайно един от героите вътре казва, че не бива да подценяваме писаното слово, все още определени книги владеят умовете и движат в различни посоки целии нации и милиарди хора на планетата. Някои книги обаче са лоши, направо зли и опасни. Те изкривяват съзнанието ни и нас самите, хранейки се с нашите чувства, желания и дори души. За една такава книга става въпрос в "Танцуващият замък".

В едно крайбрежно градче в Англия се появява странна книга, именувана като този роман. Написана от неизвестния Остърли Фелоус, мистериозен окултист, тя на пръв поглед е детска книжка с илюстрации, в която става въпрос за хубави неща като замъци, принцове, принцеси, коне и така нататък. Но само на пръв поглед - всъщност, който започне да я чете, не може да откъсне поглед от нея и става обсебен от книгата, идентифицирайки се с някой от героите вътре.

А заразата на книгата се разпространява из града, подобно смъртоносна епидемия...

Моите поздравления към издателство "Милениум" за чудесната корица и оформление - личи си, че по тях е работено доста, преводът също е на ниво. Чрез главния герой, който е учител изненадващо разбираме отвратителни истини за образованието и медиите в днешна Великобритания. Да, мили мои, не само у нас образованието е плачевно и трагично, не само у нас медиите са гниди, червеи и боклуци, има го и в развитите европейски страни. Е, може би не в такава степен, колкото в България, но достатъчно сериозна, за да заостри перото на Робин Джарвис подобно на жило, карайки го да сипе злъч по страниците на немалко места. Моите искрени поздравления за което!

В заключение искам да кажа, че книгата е супер четивна и интересна, грабва те от самото начало и не те пуска, не разбираш когато е минало полунощ, докато я четеш. Напомня писанията на титани от Острова като Джон Конъли и Нийл Геймън - Робин Джарвис определено има още какво да учи в сравнение с тях, но твърдо се доближава до изброените.

Силно препоръчвам книжката и очаквам с нетърпение следващата част! О, да, ще има и продължение!

понеделник, 11 юни 2012 г.

Свърталище на Духове



Автор: Шърли Джаксън
Издател: Изток-Запад
Формат: 140 Х 210
Година: 2012
Стр: 208
Цена: 12 лв

Поканени от изследователя на свръхестественото д-р Джон Монтагю, един мъж и две жени се настаняват в имението Хил Хаус - пуста и зловеща къща, до която никой от местните не иска да припари заради слуха, че е обитавана от духове. Още първия ден започват да се случват странни и необясними явления, които будят тревога и страх. И това е едва началото - Хил Хаус не обича натрапниците и докато героите постепенно разкриват тайните на имението, то последното бавно, но сигурно затяга смъртоносната си хватка около тях...

"Свърталище на духове" е емблематичен роман, повлиял на творчеството на гении на перото като Ричард Матисън, Нийл Геймън и дори Стивън Кинг за неговото "Сияние". Книжното тяло е реализирано чудесно - корица и оформление са на шест, а превода на Светлана Комогорова - Комата е естествено страхотен. Допаднаха ми леко завоалираните лесбо-намеци между Теодора и Елинор, както и начетения доктор Монтагю с неговата неподправена страст към тайнственото и необяснимото.

Имаше няколко наистина култови момента в романа, свързани с призраците и жестоката къща, да не забравяме и отвратителния и собственик Хю Крейн, представен като абсолютен изверг чрез една извратена книга. По книгата има и няколко екранизации, най-известната може би която е The Haunting от 1999-а с Лиъм Нийсън, Катрин-Зита Джоунс, Оуен Уилсън, Лили Тейлър и Вирджиния Медсън в главните роли.

В световен мащаб романът има утвърдената слава на класическо произведение в модерния готически роман. Писателката е обрисувала чудесно образа на главната героиня Елинор - макар и прехвърлила тридесетте, тя определено има съзнанието на малко момиче, обусловено от гадния й начин на живот, случил й се по независещи от нея причини. Определено е тъжен и драматичен персонаж без близки хора до себе си и неслучайно събитията се развиха по този начин особено в края на романа.

Като цяло съм доволен от книгата и още повече приятно изненадан от серията Magica, която издателство "Изток-Запад" стартира наскоро. В тази серия вече влязоха книги като тази, като "Картата на Времето" от Феликс Палма, "Z-та Световна Война" на Макс Брукс, "Портокал с часовников механизъм" на Бърджис и "Заклинателят" на Уилям Питър Блати. Очаквам с нетърпение предстоящите книги от поредицата - бесният Робърт Маккамън, "Вампирът Лестат" на Ан Райс и, разбира се, чудовищната машина за бестселъри Саймън Ричард Грийн, чиято бруталия "Shadows Fall" ще ни отнесе главите по Коледа...

вторник, 5 юни 2012 г.

Островът на Смъртта



Автор: Анна Димитрова
Издател: Милениум
Формат: 130 Х 200
Година: 2011
Стр: 232
Цена: 10 лв

Дами и господа, Пролетният Панаир на Книгата свърши и бе уникално преживяване за моя милост, който на него успя да продаде стотина бройки от втория си сборник с разкази. Отново благодаря на всички, които дойдоха на Панаира и по-специално на щанда на Издателство Ибис. Сега, след като лудницата свърши и мога да се опомня на кой свят съм, мога да продължа с ревютата на книги.

Подготвил съм ви едно романче, от което, честно казано, не останах много очарован. Това е дебютът на Анна Димитрова, която пише въпросната история едва 12-годишна. За себе си тя казва: "Пиша фентъзи, защото в него всичко е позволено. В книгите е по-интересно от истинския живот" - няма как да не се съглася с това.

Кратко резюме от задната корица - "В романа има всичко: пирати, русалки, вещици, духове, всевъзможни перипетии и разбира се магия. Страниците са изпъстрени с екшън, любов, приятелство, съперници, геройство и смърт".

Та:

+ Страхотно оформление и уникално добра корица;
+ "Тук има главно животни. Те се държат по-добре и по-възпитано, отколкото учениците" - туш!
+ Масираната рекламна кампания, която ме хвърли в удивление - навсякъде само положителни отзиви, статии по сайтове, вестници, ласкави коментари, гостувания във водещи медии...
+ За възрастта си авторката се справя прилично и книгата вероятно би допаднала на някой около нейната възраст или по-малък...

- ...но на някой по-голям читател - изключено. Като цяло романчето е детинско и наивно, не мисля, че е предназначено за по-възрастна аудитория;
- Имаше един момент, в който момче и момиче на възрастта на авторката се гмурнаха под водата и освободиха котвата на голям пиратски кораб - сериозно ли?
- Каква беше тази уникална радост и страст от училището и ученето, не можах да си обясня... Среща се в книгата под път и над път;
- Личи си, че книгата е минавала повече от една редакция - личи и че трябва да се редактира още;
- Изобилие от диалози, в които героите много говорят, но нищо не казват, изобилие от сцени, в които героите нещо правят, но нищо не се случва и погледът ти се пързаля по тези пасажи подобно Евгений Плюшченко по леда;
- Моля, светнете ме каква е тази червена щампа долу вдясно на корицата - "Световен дебют", защото въобще не ми е ясно!
- Като цяло не ми се струва добра идея сюжета да е толкова разнороден - детско фентъзи, приказка, пирати, ърбън, заемки от Хари Потър, от Карибски Пирати, заемки оттук, заемки оттам, можеше да е доста по-кохерентен;
- Като цяло една част от героите да имат български имена, друга част англоезични, а трета срещащи се и тук, и там ми се струва още по-лоша идея;
- Не съм съгласен факта, че крадейки от времето за уроци и домашни три месеца, за да създаде тази книга авторката заслужава кой знае какви адмирации. Познавам един куп български автори (в това число и моя милост), които за да творят крадат от лично време, от свободно такова, от време за сън, от време за семейство и откъде ли не, но никой не си отваря устата, за да се самоизтъква или да го прави на въпрос.

В заключение искам да споделя, че не изключвам в бъдеще авторката да развие потенциал и да започне да пише по-добре. Просто в случая й е прекалено рано - та тя създава това едва на 12! Сега, не крия, че Стивън Кинг е имал чудесни неща още на 14, или че Пратчет е писал страхотно още на 13. Да, ама нито аз мога да се меря с Кинг, нито тя с Пратчет. Всяко нещо - с времето си, както се казва. Както разбрах, ще има и продължение на историята - надявам се Анна Димитрова да е задобряла.