сряда, 29 август 2012 г.

Повелителят на Мухите



Автор: Уилям Голдинг
Издател: Труд/Анимар
Формат: 130 Х 200
Година: не е посочена
Стр: 256
Цена: не е указана

Честно казано, не останах кой знае колко очарован от книгата - очаквах повече. Може би защото подходих с големи очаквания към този бестселър и емблематичен роман, така щедро нахвален от патрона Кинг в "Сърца в Атлантида", а и Голдинг е нобелист, все пак. От друга страна четох "Повелителя" точно след "МеждуСвят" на Геймън, а там отношенията между децата са къде-къде. Но хайде, да не издребнявам.

Каква е историята:

Банда английски хлапета (Голдинг е британец), най-големите на по 13-14 г се озовават внезапно на самотен остров, без и те да знаят къде и откъде. Последният им спомен е, че са били в самолет, евакуирани заради ядрена война и после - бяло петно. Всичките хлапета до един бяха все момчета, което ми беше малко непонятно, но както и да е.

Повечето хлапета избират за вожд харизматичния Ралф - най-големият от тях. Той започва да се опитва да наложи ред - всички да се трудят наравно, да се строят заслони, да има постоянно поддържан огън, чийто дим евентуално да бъде забелязан от спасителите им, свиква събрания, където всеки може да се изкаже по определен ред... На негова страна е смешният шишко с очила Прасчо, който обаче е безрезервно до него и е вероятно най-умният сред хлапетата. Големи отговорности тежат на раменете на Ралф, които лека-полека започват да му се изплъзват.

За последното основно е виновен Джак Меридю - предводителят на хористчетата. По някаква ирония на съдбата Джак и неговите покорни певци и свирачи се оказват добри ловци на прасета. Така е, народът на острова трябва да кльопа и домуз, не става само с плодове, от които рано или късно се подрискваш. Постепенно групичката около Джак става все по-голяма и по-голяма, а тази около Ралф намалява все повече и повече.

Джак е жесток предводител, но го слушат, защото ги храни със свинско. Той и хората му подивяват все повече - накрая захвърлят износените си скъсани дрешки и тръгват чисто голи с копия, намацани с боя като диваци, играят ритуални танци, беснеят и лека-полека освен свини започват да ловуват и хора. Разликата не е голяма.

Голдинг е добър писател, в интерес на истината. Има много добри описания, героите му живват, притежава богат език. Самият Повелител на Мухите беше нещо уникално с чуден хорър-елемент, което ми се понрави наистина много. И въпреки това съм със смесени чувства от книгата - може би защото не бях в настроение за деца, които се бият и трепят едно друго (ако книжката беше още 50 страници по-обемна се обзалагам, че щеше да се стигне и до канибализъм), вместо да си помагат и да се подкрепят - както в МеждуСвят на Геймън, примерно.

Романът на практика представлява една алегория за отношенията между хората и автора всъщност е песимист относно човешката природа. Не е необходимо много, за да се свали маската на цивилизацията и да се види на практика, че сме си диваци и аборигени. С което съм съгласен отвсякъде. Вие си решавате дали да го прочетете този роман.

понеделник, 20 август 2012 г.

МеждуСвят



Автор: Нийл Геймън и Майкъл Рийвс
Издател: ProBook
Формат: 145 Х 210
Година: 2012
Стр: 240
Цена: 12.99 лв

Щом разбрах, че е излязла нова книга на Нийл Геймън, първото нещо което направих бе да отида в книжарницата и да си я купя на мига. Е, моите почитания към Майкъл Рийвс, но честно казано хич не ми пука че присъства като съавтор - нито съм го чувал, нито нищо. Вярно, че е писал сценариите по куп сериали, немалко от тях детски и анимирани, но какво от това? Важното в случая бе човекът, от който последните две години прочетох наистина уникални заглавия и бързо-бързо се издигна в личната ми класация за любими автори до челни позиции.

"МеждуСвят" е, меко казано, страхотна книга. Е, сравнена с останалото творчество на Геймън не е така обемна и мащабно разгърната като "Американски Богове", нито чак толкова цветна и пълнокръвна като "Никога, Никъде, Никой" или пък притежаваща такъв мощен заряд подобно на "Книга за Гробището". Сравнена обаче с други нови заглавия, които напоследък ни заливат от книжарниците подобно съдържанието на разбит лайновоз си е направо трепач отвсякъде.

Я малко от задната корица:

"Джоуи Харкър не е герой. Всъщност винаги е бил леко странен тип, който никога не се ориентира къде е и е способен да се изгуби дори в собствената си къща. И това не би било странна, ако Джоуи не беше БРОДЕЩ. Той е единственият човек на Земята, притежаващ дарбата да броди между различните измерение. Но Джоуи разбира това по трудния начин, когато вместо на мечтаната среща с момичето си се озовава в центъра на битка между две империи."

Обяснявам с прости думи.

Съществуват много светове, алтернативни на нашия, които съществуват едновременно в паралелни реалност. На всеки свят има по един-единствен Бродещ, който притежава способността да пътува между измеренията. Главният герой на нашия свят се казва Джоуи Харкър и е нормален човек, от съседния ще се казва примерно Джозеф Харк и ще е огромен як звяр, от друг ще е Джоуина Харкинсън и ще е получовек-полувълк, от трети ще е Дж. Х. и ще е киборг, и т.н., и т.н. Всички тия деца, чиито имена започват с J и H се озовават в МеждуСвят и са фракция, която поддържа баланса във Вселената.

Баланс ли казах?

Да. Във Вселената съществуват две огромни Империи, които постоянно са в единоборство. Едните са технологични, а другите - магически. Лазери и платки срещу дракони и отвари. Фантастика срещу фентъзи. Баси якото. В случая едната империя е дръпнала яко напред и има план да завладее цялата Вселена, а нашите бродещи партизани от МеждуСвят трябва да я спрат.

Да не пропусна факта, че и двете империи мразят Бродещите и до костния мозък и щом им попадне такъв го използват по специфичен гнусен начин, за да осъществят мерзките си цели. По-точно Бродещите са използвани за... гориво. Техните способности са двигател и за технократите, и за магьосниците.

Но да не задълбавам и разкривам повече. Прочетете и ще се убедите, че е повече от страхотно.

И още нещо.

НИЙЛ ГЕЙМЪН, КУЧИ СИНЕ, МАМКА ТИ, ПРЕБОРИ ПРОКЛЕТИЯ СИ МЪРЗЕЛ И НАПИШИ ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ТОВА!!!

вторник, 14 август 2012 г.

Нови Приказки От Цял Свят



Автор: Любомир Николов
Издател: СофтПрес
Формат: 165 Х 235
Година: 2012
Стр: 112
Цена: 5.99 лв

О да, момчета и момичета.

Много съм доволен и горд да ви осведомя, че Любчо Николов има нова книга! Сборник с приказки за деца, които са, меко казано, страхотни. Моите почитания към издателство СофтПрес за страхотната корица, чудесното оформление и учудващо ниската цена.

Любчо Николов е име, което е залог за качество. Като писател има куп чудесни разкази плюс романите "Червей под есенен вятър", "Къртицата", "Десетият праведник" и др. Като автор на книги-игри е написал близо 30 парчета под псевдонимите Колин Уолъмбъри и Тим Дениълс. Като преводач е един от най-добрите в България - под вещото му перо са излезли на роден език титани като Толкин, Кинг, Гришам, Хосейни, Блати, Шекли, Лъвкрафт, Хърбърт и много други. Да не забравя - има и няколко чудесни хумористични поеми. С други думи - нееднократно е показвал, че може всичко в литературата, и то добре.

Много.

Та защо да не се пробва и в жанр като приказките?

Тази книжка съдържа в себе си точно 19 приказки. Идеята на Любчо е да разкаже всяка една в стил, сякаш е произлязла от съответната държава, макар да я е написал лично той. Получило се е страхотно, идеята му е чудесна и ми допадна доста.

Нека изброя всичките приказки - няма да правя коментар върху им, и без това са кратки, ще си ги прочетете и сами:

1. Най-вълшебният дар - тайландска приказка
2. Облачното дете - австралийска приказка
3. Защо се смее хиената - африканска приказка
4. Кха-пан - приказка от зората на времето
5. Маликан - немска приказка
6. Драконово сърце - китайска приказка
7. Рибарят и Барон Самеди - хаитянска приказка (любимата ми)
8. Бялата сова - ескимоска приказка
9. Златното бузуки - гръцка приказка
10. Иглата на леприкона - ирландска приказка
11. Как казакът измамил дявола - украинска приказка
12. Камъкът на лихваря - арабска приказка
13. Медният грош - турска приказка
14. Три джуджета калпазани - френска приказка
15. Чифликът в орехова черупка - българска приказка
16. Мартеничката на Андерсен - българо-датска приказка
17. Защо циганите нямат пари - циганска приказка
18. Кестенче - приказка на Любчо
19. Тъмнулка - чешка приказка


И за финал - малко от задната корица:

"Приказките са съкровищницата на народите и в тях мъдреците на всички краища на света са скътали най-интересните житейски съдби и безброй поучителни истории. Пъстри като цветовете на дъгата, приказките на Любомир Николов ни срещат със знайни и незнайни герои, принцеси и чудни зверове в далечни земи, а всяка от събраните в тази книга приказки е вдъхновена от фолклора на страната, от която идват, и ценностите на народа й."

Чудесна книжка с приказки за хора от всички възрасти, гордост за всяка библиотека и удоволствие за всеки родител, който обича вечер да чете на децата си.

вторник, 7 август 2012 г.

2066



Автор: Александър Томов
Издател: Милениум
Формат: 130 Х 200
Година: 2011
Стр: 200
Цена: 10.90 лв

През 2100 г. България ще наброява 10 000 000 души. 8 000 000 от тях ще са цигани, 1 700 000 турци и само 300 000 българии - Социологическите Агенции.

Така започва "2066" - ако не се лъжа, най-новата книга на Александър Томов. Интересно - книга на автора, която доста се различава от написаните от него досега. Не е крими, не е политически трилър, елитни килъри и прочее поредното скандално писание. 2066-а е... антиутопия. И то, смея да заявя - добра.

За какво иде реч?

През въпросната година Томов рисува една картина на България, която, честно да си призная, изобщо не изглежда така невъзможна, както си мислите. Държавицата ни е нацепена и надиплена на отделни анклави - все още не се е получило онова съотношение с наклонения шрифт в началото на ревюто, но е близко до него. Имаме една що-годе търпима част на България (столицата и околностите), които са под контрола на Брюксел и европейските комисари.

Имаме обаче и едни специфични региони, където владеят други хорица и нации извън Европа - Делиормана (и не само) е под турско управление, Варна и почти цялото Черноморие (от най-северната точка до Бургас) вече са на руснаците. Имаме и едни брутални банди от цигани, които вилнеят по Северната Магистрала - скъпа и ценна придобивка, построена лично от европейците, понеже им е писнало разни хора в България (уж) да строят магистрали и да крадат от това. Не се засягайте, г-н премиер, нямах предвид вас. Въпросните банди служат на един могъщ цигански бос, който се придвижва с армада от лимузини, бронирани джипове, БТР-и и т.н.

Малко и за сюжета - главният герой, командо Иван Иванов е натоварен със задачата да охранява конвой с камиони от София до Варна. Товарът, естествено, е тайна. Много скоро обаче нашият герой разбира какво превозва и впоследствие горчиво съжалява, че въобще е полюбопитствал. Много хора от най-различни фракции искат товара му - какво ще стане накрая?

Изброявам само няколко от безценните неща в романа:

- "Шадравана на Шейха" - това искам да го пробвам!
- Световноизвестният чалга-клип на Мемиш и фолкзвездите в бъдещето. Виж, това не искам да го пробвам;
- Свръхреалните описания на българския манталитет;
- Не по-малко реалните описания на имперските амбиции на Турция и Русия. Собствени телевизии, пропаганда, спор между ислям и православие и мълчаливо сработване, ако целите им съвпадат;
- Столицата на мутрите Велико Търново и статуите на съвременните политици и мутри в бъдещето;
- Зверските тълпи от цигани в тунелите, подсетиха ме за зомбита и Z-та Световна Война;
- Мизерията и гладът, който ми напомниха за Всичкият Блясък на Злото;
- Тоталната психическа, душевна, морална и културна деградация - народа е затъпял на макс, не се четат книги, слуша се само чалга, по медиите директно се псува каруцарски, хората отдавна са се разделили с мозъците си, защото така е по-лесно.

Единствено не ми харесаха някои приказки и забежки от сорта на демокрацията и САЩ са виновни, Костов е виновен, Русия е велика, тя ще ни спаси, последен стожер на православието е и т.н., и т.н. шитове от тоя сорт, които ме усъмниха в потенциалните комунистически забежки на автора, но може и да се бъркам.

От задната корица: "Екшън, престрелки, магистрални банди, пратеници на Великите сили с хуманитарни конвои, бетон и пустош - такава е България през 2066-а в настоящия роман на Александър Томов. Книгата е динамична и увлекателна, но и повод за размисъл." Много, много вярно, но и доста лаконично, в романа има и много повече.

Прочее, книгата е добра и ми хареса, препоръчвам я силно, определено е четиво, което не бива да се изпуска.