четвъртък, 31 януари 2013 г.

Камбаните на Ада



Автор: Джон Конъли
Издател: Прозорец
Формат: 130 Х 200
Година: 2012
Стр: 264
Цена: 14 лв

Джон Конъли, един от любимите ми автори продължава историята за Самюел Джонсън и неговия дакел Бозуел, която започна в "Портите". Не че е лоша, просто първата книга беше по-добра.

Както може би сте разбрали от предната книга, малкият Самюел успява да затвори портала с помощта на един демон, наречен Нърд, с когото се сприятеляват. Раздялата ги мъчи и двамата - Сам е в нашия свят, Нърд в Ада и т.н. Злобната г-жа Абернати/демонът Баал обаче отказва да приеме поражението. А то е голямо. Сатаната вие безспир в Планината на Отчаянието, където обитава в Ада, Баал/Абернати е изпаднал/а в немилост пред него, а останалите демони и Адски Херцози не могат да стоят със скръстени ръце.

Започва се борба за власт и надмощие в пъкъла. Нашата героиня вярва, че ще успее да спечели отново благоволението на господаря си, ако успее да му поднесе момчето на тепсия, виновникът за грандиозния провал. Тя вече не може да отвори същия огромен портал (все пак колайдера в ЦЕРН е спрян), но успява да отвори мъничък - достатъчен, за да телепортира Сам и неговото куче в Ада. Заедно с него обаче тя телепортира по невнимание заедно с превозните им средства две ченгета, един сладоледаджия и четири злобни, ама много бесни лилипута. Адските Армии се строяват, време е демоните да се обърнат едни срещу други. Време е да забият Камбаните на Ада. Ще стане една, не е за разправяне...

Ако "Портите" са ви харесали, прочетете и това, за да разберете как продължава историята. Конъли този път се е олял с дългите бележки под линия, опитвайки да се шегува - прекалено сухо и скучновато, наистина дразнещо. Мога да оценя обаче проявата му на хумор за друго - за имената на обекти в градчето Бидълкомб като "Шърли Джаксън Роуд", "Амброуз Биърс Драйв" и особено училището "Монтагю Роудс Джеймс". И все пак в мен остава натрапчивото усещане, че Конъли е писал тези двете книжки между другото, по-скоро за да си почива от мрачните истории, които твори с участието на Чарли Паркър и компания вътре. Сравнително тънки са с другите.

Има блогове, които дават разни оценки на книгите - ако бях един от тях, оценката ми щеше да е 3 или 3.5/5, а може би 6 или 7/10. Този блог обаче не е от тях и затова оценка няма да давам пък.

Продължавам с мрънкането, че книгите все повече започват да струват кон и магаре. Знам, знам причините много добре, знам също, че и евтини неща останаха само в магазините "Всичко по Левче" и "Дрехи втора употреба". Знам още, че вече са за ценители - дали ще си купиш нова книга, нов диск с музика или ще отидеш на кино/театър/опера, парите са едни и същи.

И въпреки това - мрън.

вторник, 15 януари 2013 г.

Селцето / Вихър През Ключалката

Две нови книги! Чудесни, страхотни, майсторски написани и отлично преведени!



Автор: Кир Буличов
Издател: Колибри
Формат: 130 Х 200
Година: 2012
Стр: 336
Цена: 15 лв

Може би знаете отношението ми към титаните на руската/съветската литература - а то е, че не ги чета (изключение - ако не се казват Лукяненко). Този път обаче бях много приятно изненадан от романа на Кир Буличов "Селцето" - онзи същият писател с "Момиченцето от Земята" и "Гуслярски истории".

Корабът "Полюс" катастрофира на заледено плато, намиращо се високо в планините на отдалечена планета. Оцелелите от екипажа са принудени да напуснат незабавно, тъй като взривеният двигател излъчва смъртоносна радиация. Останали единствено с дрехите на гърба си, при температури от -40 градуса, хората тръгват да търсят спасение в подножието на планините. Мнозина загиват, но шепа оцелели се добират до гори, гъмжащи от опасни животни и растения, където създават селце - силно казано, по-скоро махала от шепа колибки. След 20 години хората продължават да живеят, макар и в жестоки лишения. В селцето са се родили деца. За възрастните, дошли с кораба е пределно ясно, че новите поколения са обречени постепенно да се превърнат в диваци, загубили всякаква връзка със земната цивилизация и култура, въпреки че им преподават всичко, което знаят и са научили. За да предотвратят това, те трябва на всяка цена да се върнат на кораба и да успеят да се свържат със Земята.

Прекрасна фантастична история, стопляща в студените нощи. В нея не изобилства от екшън, стрелби с бластери по извънземни и завладяващи каскади. Нито пък има скучновати технически термини, надут автор, дълбоко убеден в собствената си значимост, целящ да покаже на читателя колко е умен а последния колко е тъп или стремящ се тънко да прокара в творбата си нишки на идеология, станала причина за смъртта на десетки, да не кажа стотици милиони хора по света. Героите на Буличов просто се стремят да оцелеят в ежедневието си от всякакви хищни животни, растения или нещо средно между двете, мъчейки да се изхранят и да предадат знанията си на следващите поколения. А младите също имат своите терзания и тегоби - докога ще стоят в колибите, няма ли да видят света навън, пък бил той и така враждебен?

Отличен превод на Любомир Николов и Васил Велчев.



Автор: Стивън Кинг
Издател: Плеяда
Формат: 130 Х 200
Година: 2012
Стр: 400
Цена: 20 лв

Хей, кой казва, че Тъмната Кула - това епично уестърн-фентъзи (с елементи на хорър) на Краля на Ужаса е свършила? Не е точно така! Представям ви "Вихър през Ключалката", истинска наслада за ценителите на добрата литература. Ако ме питате дали действието в тази книга се развива преди или след добре известната ви поредица, дръжте се да не паднете - това се явява Тъмната Кула 4.5, тоест историята се случва между четвърта и пета книга от поредицата. Сиреч, между "Магьосникът" и "Вълците от Кала".

Роланд Стрелеца и неговият ка-тет са настигнати от жестока буря, наречена мразовей - ураганен вятър, който помита всичко по пътя си и насажда такъв внезапен студ, че дърветата избухват на трески като бомби. Успели да се приютят в едно изоставено градче, те стават свидетели на една история, разказана им от техния водач за пръв път - още, когато е бил млад стрелец.

В малко миньорско градче, недалече от Гилеад някой е започнал да избива жителите. При това ги избива изключително зверски и кърваво, без да подбира по полов, възрастов, класов или какъвто и да било признак. Роланд заедно със свой връстник - Червеноръкия, започват разследване. Трябва да са изключително внимателни - убиецът е човек, който умее да се превръща в различни животни... Кой ли е?

Много малко от жителите на градчето са склонни да им помогнат - повечето ги гледат с открита неприязън: тия голобради хлапета ли ще им помогнат? Влиянието на "Добрия човек" Джон Фарсън вече силно се усеща тук. Ще успее ли Роланд да се сработи и със спътника си? Досега е свикнал с темпераментните си приятели Алън и Кътбърт - единият веселяк, другия проклинащ мърморко. Червеноръкия обаче е студен камък. Нещо повече - Роланд трябва да се пребори и с вътрешните си демони, с терзанията, които го измъчват заради това, че е убил собствената си майка...

Превода на Адриан е супер, превел е на български някои думи и понятия по уникален начин.

Да, цените на книгите не са от най-евтините, но напоследък не само книгите са скъпи, скъпи мои. Тези двете поне си струват до последната стотинка.

понеделник, 7 януари 2013 г.

Ударите на Съдбата / Последната Жътва на Козела

Поредното двойно ревю! Две книги, и двете от български автори.



Автор: Донко Найденов
Издател: Е-Книги
Формат: 140 Х 210
Година: 2012
Стр: 286
Цена: необозначена, но по принцип се продава за 10 лв

Авторът на „В капана на неизвестното” сега ни поднася една по-обемна книга, съдържаща три новели. Имаме един Донко Найденов, поизраснал като автор, опитващ вече по-дългите форми. Струва си да се отбележи, че този път Донко има и редактор - личи си, че последният е повлиял положително. За съжаление, подобно на предната книга, и тази е апокрифна, в малък тираж и рядко откриваема.

Да кажа по няколко дума за всяка една от новелите вътре.

„Изчезналият близнак” – най-обемната творба в книгата. Една хубава криминална история със свръхестествени елементи. История за близнаци, наследство, любов и … само ще видите ;-)
„Сборището на ренесансовите сатанисти” – без съмнение най-добрата новела в сборника. Чудесно разказана вледеняваща история в стила на големия Лъвкрафт. В началото на миналия век странни неща започват да се случват в малко селце в Северозападна България. Село, заличено от картите, за което почти никой не си спомня нищо. Но там, в това селце някога са пристигнали хора, представили се за свещеници от църквата… но не тази църква, която познаваме. А един зловещ, ужасяват култ. Силно, силно препоръчвам.
„Въплъщението на сатаната” – пенсиониран полицай си купува къща сред природата, ала през нощта внезапно е ухапан от същество – толкова бързо и внезапно, че не успява да го различи ясно какво представлява. Малко по малко бившето ченге започва да се променя – и физически, и душевно…

Добра книга.



Автор: Йордан Матеев
Издател: Феникс
Формат: 130 Х 200
Година: 2008
Стр: 120
Цена: 6.99 лв

Любимата ми книга от Йордан Матеев, написана като своеобразно продължение на серията „Вулгарни романи” от Христо Калчев. По-точно – на „Вълчи капан”.

Катастрофа на магистрала „Тракия” става причина за ненавременната кончина на Ахмед Доган. Това задейства събитията, които стават причина генерал Иван Милетиев-Козела отново да излезе на светло и да се включи в играта. Залогът обаче е по-голям отвсякога. Последващи терористични актове и намесата на други държави стават причина Родопите да се откъснат от България и да станат автономна република.

Екшънът няма край, Матеев пише с уникален размах, без да се свени от нищо и никой. Събитията се развиват с шеметна бързина и ужасяваща логика – всичко става матимаскара, качамакът е пълен.

Признавам, чел съм и други книги на Йордан Матеев, които не ми харесаха – заглавия като „Другият ръкопис: Кой уби Георги Стоев”, „Веригите на Злото”, „Войната на Видовете”. Тази обаче е коренно различна, осмелявам се да твърдя, че Йордан е успял да улови духа на серията, позната на всички ви, едно достойно продължение за приключенията на Козела. Препоръчвам за всички фенове на Христо Калчев.

сряда, 2 януари 2013 г.

02 - Екзистенциален Роман

И така! Да започнем с ревютата за новата година! Първото е малко хейтърско, ама нищо.



Автор: Ивайло Борисов
Издател: Колибри
Формат: 130 Х 200
Година: 2012
Стр: 224
Цена: 14 лв

Със смесени чувства затварям новия „Екзистенциален роман” на Ивайло Борисов, явяващ се своеобразно продължение на „Неприличен роман”. Някои неща в книгата ми харесаха, други не дотам. Едно мога да кажа със сигурност – първата книга ми хареса повече.

Няма нужда да коментирам отвратителната корица, която би ви накарала да сбъркате романа с готварска книга – сами я виждате. Да се прехвърлим на съдържанието. Още самото начало на романа ме издразни с поведението на главния герой, който предруса с кока и викаха Бърза помощ – въпросният го раздаваше кисело дупе и че останалите са тесногръди и малоумни идиоти, които не са му на нивото. Ами, пич, макар да си платил масрафа на цялата сватба, нормално е всичките ти близки, роднини, родители, приятели и познати да те гледат с неприязън, когато си се направил на мармалад. Или си мислиш, че с ядене и пиене за 200 лв. на калпак ще им затвориш очите и устите? Нормално е лекарят, който ти спасява живота, да те псува – каквото сам си направиш, никой не може да ти стори. И никой друг не ти е виновен, а само и единствено ти.

Между другото, каква е тая мания повечето съвременни български автори да се правят на много готини, като описват как се друсат с разни дроги? На мен лично не ми е понятно – дразнещо е.

Личността на автора прозира доста зад маската на главния герой – чета му редовно блога и знам. Малко след дразнещото начало книгата започва да става ма-а-алко по-добра. Основното съдържимо на този (силно казано) роман е авторовият хейт към всичко и всички. Няма нещо, което да е пропуснато – здравеопазването, хейтърите в интернет, простите първични хора, как родителите възпитават децата си, пазарът на недвижими имоти, обратните, маркетингът и какво ли още не. Авторът Ивайло Борисов/героят Бенедикт Томов не пропуска да пореже каквото и да било с езика си, с който, ако беше достатъчно дълъг да си облизва бузите, нямаше нужда да дава пари за бръснач. Признавам, в доста от темите, които засяга безпардонно, съм (почти) напълно съгласен с него. В обществото ни има немалко неща, които се премълчават, които подминаваме или просто свикваме с тях – а не бива. Точно те са казани директно, в прав текст, без увъртания, евфемизми и политкоректност.

За съжаление основната история страда от това – на практика сюжет липсва. Докато в „Неприличен роман” имахме една хубава история с градация и развитие, покрай която авторът мушкаше и здравословен хейт, обогатявайки я допълнително, тук основното е хейтът, около който се вие тънката нишчица на разказа. Що-годе добрата среда на романа се срина към края, точно когато главният герой бе изнасилен от цигани в арестантската килия. Може би е грубо да сравнявам романа с колбас, чиито начало и край са вмирисани, но ако ги изрежете криво-ляво останалото става за ядене… обаче на мен ми прилича точно на това.

За финал съм раздвоен относно книгата – не мога да ви кажа нито да, нито не. Ако сте чели първия роман на Ивайло, вие сами си преценете дали да прочетете и втория. Но ако все още не сте посягали към негова книга, ви съветвам по-добре да се насочите първо към „Неприличен роман”.