четвъртък, 31 октомври 2013 г.

Вино За Мъртвите



Автор: Явор Цанев
Издател: Гаяна
Година: 2013
Стр: 184
Цена: 14 лв

"Живите затварят очите на мъртвите, мъртвите отварят очите на живите"

Явор Цанев, както може би съм ви казвал, е един много хубав човек от Русе. Издава родното ъндърграунд списание "Дракус" с издател "Гаяна", което публикува изключително творби от български автори в жанрове като фантастика, фентъзи, ужаси, крими, приключения и т.н. Комай остана единственото списание, което излиза на хартия и единственото, което обявява конкурси и връчва парични награди. Ревюирал съм всичките броеве до момента в блога. Ако имате път към Русе, отбийте се в кръчмата на Явор "Рокстар кафе", пийнете едно, запознайте се с Явката, пък си купете я някое Дракусче, я тази книга която ревюирам, я предната на Явор "Странноприемницата". Продават се в кръчмата, ще останете доволни.

"Отворете бутилката, отпийте от виното - глътка за живите и глътка за мъртвите... защото някои живи не са съвсем живи и някои мъртви не са съвсем мъртви"

Явор Цанев обаче е и нещо много повече от всичко това. Той е и страхотен писател.

Ако сте прочели Странноприемницата и ви е харесала, във "Вино за мъртвите" направо ще се влюбите. Честно. В предния сборник въпреки че също е чудесен имаше доста стари разкази, в този всичко е ново. Признавам: някои от разказите са така силни, че дори закоравяла гадина като мен усети влага в очите си. Тук просто няма слабо.

"Когато фантастичното звучи твърде вероятно, когато ужасното се докосва до красивото, когато ежедневието те кара да възкликнеш, да се стреснеш, да се разсмееш или засяда в гърлото ти... когато виното за мъртвите го пият живите..."

Кладенецът, Метрономът, Дървото, Старицата, Обет, Селцето, Гарванът, Не Се Връщай, Котакът, Дестилация, Тихия, Реквием за Такси, Едно От Мен, Хартиени Фенери, Вино за Мъртвите... Всичко е чудесно. Кратки, изчистени, силни творби. Нямам какво да кажа.

"Накрая винаги остава нещо в бутилката..."

Една-единствена забележка имам към Явор. Братле, Странноприемницата е 166 стр и е 12 лв, тази книжка е 184 стр и е 14 лв. Моля те, посмали малко. Не че книгите не го заслужават - напротив! И, все пак.

четвъртък, 24 октомври 2013 г.

Ханибал - Зараждането на Злото / Една Паница Свобода

Една на пръв поглед необичайна комбинация - двойно ревю, съчетаващо страшното и смешното:



Автор: Томас Харис
Издател: Колибри
Година: 2007
Стр: 276
Цена: 12 лв

Не мисля, че има нужда да ви говоря кой е Томас Харис, кой е Ханибал Лектър и прочее излишъци. Това е четвъртата книга за легендарния злодей-канибал, и нея я филмираха както (почти) всичко на Томас Харис. Книгата/филмът проследяват младостта на бъдещия психопат Лектър - роден в Литва аристократ с фамилен замък и богат род и какво довежда до безвъзвратното му изкривяване: Втората Световна, зверствата на нацистите, след тях тези на съветската армия и какво ли още не. В ролята на младия Ханибал видях за пръв път французина Гаспар Улиел - нищо не ми говореше като актьор, ала играта му бе рядко уникална. Наистина успя да влезе в образа и да накара зрителя да изтръпне неведнъж.

Войната свършва, СССР завладява Литва и фамилният замък на Ханибал е превърнат в сиропиталище и от един бъдещ владетел на това имение сега Лектър е прост пансионер. За щастие по стечение на обстоятелствата Ханибал успява да се откъсне от Империята на Злото и да заживее във Франция. Тук обаче са и едни стари познайници от ВСВ, с които вече оформящият се убиец-канибал започва игра на котка и мишка.

Не пропускайте - прочетете книгата, или поне гледайте филма. За предпочитане и двете.



Автор: Трендафил Акациев
Издател: Ванеса
Година: 1992
Стр: 160
Цена: 12.80 лв стари пари

Аз съм факт литературен
и съм вече в книжка турен
от издателство "Ванеса".
Но критиците ми де са?
П.С. Зная де са, зная де са:
демоде са, демоде са!

Браво, браво!
Радвай се, краво.
И тази зима
за тебе ще има
във ямите силаж.
Яж!

Марули, марули, марули...
Безкрайно зелено поле.
Сред него стои и се пули
едно възхитено теле.
Хапни си теленце, хапни си
марули и прясна роса.
Ах, как ми се иска да клекна
и с тебе и аз да паса!

О, физкултурници,
слънцето плиска ви
с лъч подир лъч.
Хвърляйте копия,
хвърляйте дискове,
хвърляйте къч!

Какъв позор, какъв позор!
Сервираха ми таратор.
И с него бих си хапнал яко,
но го сервираха без мляко,
без краставици и вода -
една паница свобода...

петък, 18 октомври 2013 г.

Приключенията на Щур и Враби



Автор: Весислава Савова
Издател: Св. Иван Рилски
Година: 2013
Стр: 60
Цена: 5 лв

Още първата среща с творчеството на Весислава Савова ми направи силно впечатление – първо нейната камерна пиеса „История с дух”, после двете й мистични новели, обединени в сборника „Пътуване”. Забелязах стегнатия й изказ, чувството за ритъм и затрогващите човешки истории, които разказва. После ми попадна първата й книга – сборникът с кратки разкази „Приятели”, където осъзнах, че всяка една творба притежава толкова силен заряд, че просто няма как да те остави безучастен – ще те натъжи, ще те разведри, но без изключение ще провокира емоция в теб и ще те направи съпричастен към героите й. Затова когато ме помоли да стана редактор на тази детска книжка, приех без капка колебание.

Весислава е, без съмнение, рядка птица. Така и се подвизава в интернет пространството – с никнейма rarebird. Преводач и писател, тя има опит и като редактор, и като много добър организатор – виновник е да се появи фестивалът „Кръстопът на изкуствата”, срещащ на едно място творци от различен тип: писатели, поети, музиканти, художници... И, nota bene – пише страхотни хайкута, с които понякога организира изложби. Нещо повече – въпросните хайкута са преведени на няколко езика и са стигнали до читатели от цялото земно кълбо, отделно са донесли на авторката си международни награди.

Но нека кажа и няколко думи за книжката, която държите в ръцете си – „Приключенията на Щур и Враби”. Макар отдавна, за съжаление, да не съм дете и през мен да са минали хиляди книги, аз останах запленен от историята за двамата главни герои. Това са таласъмчето Щур и неговата приятелка витричката Враби. Въпреки че в повечето случаи те са ни представяни като отрицателни персонажи (таласъмите в българските народни приказки, а витрите в „Роня, дъщерята на разбойника” на Астрид Линдгрен, примерно), тук те са добри същества, които не желаят никому злото. Те си живеят мирно и тихо в Голямата Гора, играят по цяла нощ и заедно приключенстват – празнуват, берат гъбки, срещат се с различни горски обитатели и ходят къде ли не. Също като нас, когато сме били малки и с приятелите си сме обикаляли навсякъде и сме щуреели, докато се изморим. Та кой не е бил дете?

Някой някога беше казал, че най-трудно се пишат детски приказки. Без съмнение съм склонен да му вярвам. Когато го правиш, не просто трябва да си наистина увлекателен, за да задържиш такова непостоянно нещо като детското внимание върху приказката. Да пишеш приказки е преди всичко огромна отговорност – творбата ти трябва да провокира доброто у децата, да им покаже житейски истини, да им даде добър съвет и от тази приказка децата да си извадят поука. Смело мога да твърдя, че „Приключенията на Щур и Враби” отговарят на абсолютно всичко изброено.

И за финал. Вече се убедих, че каквато и форма да подхване, Весислава се справя просто отлично – независимо дали говорим за поезия или проза, за стихотворения, приказки, хайку, новели, кратки разкази, пиеси… Единственото, което липсва в богатото й писателство портфолио е роман, който бих прочел с неподправено удоволствие – защото знам, че ще го издържи по всички правила на тънкото изкуство, наречено писане.

Прочетете тази наистина замечтателна приказка. Тя е написана от писателка, която без съмнение има заложби да постигне световна слава.

Което й го пожелавам от все сърце.

вторник, 15 октомври 2013 г.

Ветеран



Автор: Гавин Смит
Издател: Колибри
Година: 2013
Стр: 448
Цена: 20 лв

ЧУ-ТОВ-НА!!!

Лейдис ен джентълмен, простете телешкия ми възторг. Просто толкова отдавна не бях чел роман от такъв тип - военна екшън-фантастика, където екшънът преобладава, че просто бях забравил. Съвсем сериозно - припомних си доброто старо време, когато четях Дан Симънс, Л. Рон Хабърд и други такива. Гавин Смит ми е напълно непознато име, нов автор е, но останах просто ошашавен. Ето така обичам - екшън, стрелба и бой, бой, бой, до дупка.

Както казах, Гавин Смит е сравнително млад автор, 45 годишен, с 4 романа зад гърба си (единият е по компютърната игра Crysis). Роден в Шотландия, живее в Англия. Но, всъщност, какво чак такова голямо значение има личността на писателя? Нека да поговорим за героя му, за главния герой във "Ветеран". Джейкъб Дъглас е бивш сержант от специалните части, уволнен дисциплинарно от армията за подклаждане на бунт, който тихо и сладко гние в градчето Дънди, превърнато във вертеп. Единственото, което вече интересува Дъглас е да има пиене, цигари, дрога и някой кинт за кабинките, където може да се отнесе във виртуалната реалност, за да забрави всичко, през което е минал.

Да, ама не. Правителството има други планове за Дъглас. Войната с Тях - извънземните антагонисти продължава, макар да са изминали над 60 години. Затова спешно мобилизират сержанта, понеже... е един от най-добрите. Нищо, че дясната му ръка е киберпротеза - в рамото му има вграден лазер, а от кокалчетата му излизат остриета. Да, очите му са черни лещи, а в главата му има вграден дисплей - тъкмо не може да плаче и е по-добър убиец.

Екшънът и стрелбата нямат край, хората масово имат присадени всякакви киберприспособления, плюс задължителните куплунги в тила, където народа пъха жакове за щяло и нещяло (специално за феновете на Уилям Гибсън), има тънки препратки към любими фантастични филми, книги и компютърни игри, изобщо съм сигурен, че всеки ще открие в романа неща, които са близки до него.

Къде е интригата обаче? Първата задача на Дъглас от бившите му шефове, които мрази и в червата, е малко... хм, странна. Още по-кофти става, когато Джейк сговня нещата, ама така хубаво ги скапва, че по следите му хуква далеч не само цялото британско правителство. За щастие, в бясната надпревара той има и друга задача - да намери и спаси старите си бойни другари Мадж и Грегър. За целта ще му помогнат хакера-гуру Езичника, непалецът-гуркха Рану, пирата-киборг Балор и други.

Враговете му обаче са най-богатите кучи синове на планетата и тяхното вярно куче, бившият началник на Дъглас майор Ролистън. С него е и легендарната килърка Сивата Дама, която не оставя живи след себе си. Майорът разполага със свръхсили, як финансов гръб, връзки, армия и дори правомощията да стреля от Космоса с орбитално оръжие по наземни цели.

Определено книгата показва безумието на войната и начина, по който изкривява хората, които взимат участие в нея, дори да оцелеят - нещо, което е малко вероятно (цитат: "като се замисля, не познавам хора, навършили 40 години"). Дори да е срещу изродясали извънземни, чиито оръжия и методи на битка са отвратителни. Но това е и нещо повече - роман за приятелството, за дружбата между хора, които заедно са рискували живота си хиляди пъти и са си пазили гърбовете безчет. Роман за хората, които ще слязат и в ада, за да разковат оттам събратята си и да ги върнат обратно, за тези, които ги държат за ръката в последните им мигове.

За добро или за лошо... книгата не свършва, има и продължение - War In Heaven. Надявам се да го издадат колкото се може по-скоро на български. Дерзайте, Ветерани в четенето! Романът не е за изпускане.

вторник, 8 октомври 2013 г.

Кръвта на Вселената / Sexus



Автор: Радослав Младенов
Издател: Камея
Година: 1999
Стр: 192
Цена: 3.50 лв

Книжка, издадена в "мътните" времена на българското книгоиздаване - 90-те. На корицата е с името Антъни Флеч, а вътре се е писал като преводач на романа, но автор си е той. Плюс: романчето излиза в поредицата "Фантастика" на Камея и Младенов може само да се гордее, че книгата му е в една и съща серия с имена като Фредерик Пол, Зелазни, Харисън, Нийл Стивънсън, Азимов, Силвърбърг, Гибсън и др. Чел съм криминални разкази на Радо Младенов и стилът му ми харесва наистина много.

За съжаление смея да твърдя, че фантастиката не се удава на Радо така, както кримито. Романът е някакъв опит за хумористична фантастика, която по-скоро се опитва да имитира Харисън, отколкото Шекли, нежели Пратчет, както пише на корицата, но си остава просто опит. Прекалено много забързано действие, прекалено много диалози, твърде много алогизми и дразнещи абсурди. Всичко това изражда книгата в пародия на самата нея и само дразни читателя.

Препоръчвам всичко от криминалния жанр, което е писал Радо, но този фантастичен роман - не.



Автор: Хенри Милър
Издател: Парадокс
Година: 1993
Стр: 288
Цена: 39 лв

Книга, която харесах много повече. Още един представител на бийт-поколението, който пише за секс и пиене. Вярно, не е добър като великия Бук, но е на километри по-високо от онова недоразумение Бъроуз. Книгата е емблематична за творчеството на Милър и е първата част от трилогията "Разпятие в розово" - другите две са съответно Nexus и Plexus.

Пиене и секс в големи дози, особено секс! Нищо чудно, че е била толкова дълго време забранена в Щатите - издадена е още 1945-а. Време на депресии, войни и строги нрави, съвсем неподходящо за издаване на подобен роман. Имаш си съпруга, но си имаш и любовница, в която си лудо влюбен, а помежду другото забърсваш и случайни бамбини за по веднъж... Къде дават тъй?

Ценен плюс, който почти не присъства у Буковски - Милър вкарва една готина философия в романа си, която в повечето случаи е много точна и вярна, това ми харесва. Минус - същата тази философия. На немалко места се отплесва и ги дрънка с цели страници разните му акълища, без да се усеща, че дотяга. Но като цяло останах доволен от романа и ще трябва да потърся и другите две части.

П.С. Да, знам, корицата е отвратителна. Не че не обичам вагини, обожавам ги, ама чак на корица на книга да ми я изтипосат е малко прекалено. Поне да беше избръсната, пък то - две шепи вълна.