вторник, 25 март 2014 г.

Раиа



Автор: Георги Караджов
Издател: Аргус
Година: 2007
Стр: 192
Цена: 7 лв

Раиа е роман на Георги Караджов, излязъл преди седем години. Авторът е от Варна, в Христовата възраст и работи като общопрактикуващ лекар. С този роман Караджов печели конкурс на издателство "Аргус" и ето го резултата: романът е издаден.

Историята проследява приключенията и връзката между красивата Раиа (елфка журналист-бард) и савина Ксенокс (умел боец). Какво е савин ли? Ами, това е подвид на елфа, в речника отзад на книгата е обяснено по-подробно. Този път речникът е направен добре, без пропуски както беше в Разторг на Антон Фотев.

Раиа е до такава степен комично фентъзи, че може да се окачестви по-скоро като антифентъзи. Като фентъзи-фен това на немалко моменти ми беше проблем и ме караше да се мръщя, признавам. Авторовият хумор на доста места ми убягваше, но на вас може и да допадне.

Нещо ценно - битките. Като за моя вкус, можеше да има и повече, но и така е доволно. Обичам хубавия, здрав кютек и в Раиа той присъства в нелоши количества, а и е описан много, много добре. И гладиаторските битки на арената, и преследването с дракони, и още.

Естествено, има си тук-там тресчици за дялане, но това е все пак първа книга, нормално е.

Първа ли казах? По-скоро втора. Първата книга на Георги е издадена през 98-а под псевдонима Джордж Блекбък и носи името Футболмания '98 и е книга-игра. Като казахме книги-игри, разбрахте ли за най-новата книга на Караджов? Калоян и Златния Печат? Книга-игра на историческа тематика, в която вие сте в ролята на цар Калоян. Нещо напълно новаторско в жанра.

сряда, 19 март 2014 г.

Сп. Дракус - 7 и 8 брой



Автор: Колектив
Издател: Гаяна
Формат: 100 Х 280
Година: 2013-2014
Стр: 60
Цена: 3,50 лв

Дракус не спира! Само български автори, само хубави творби! Адмирации, поклон и стартиране на инициатива за изграждане на паметник на издателя му Явор Цанев, който на всеки три месеца финансира брой на списанието и дава още парична награда на победителя в поредния конкурс. Да стартираме с разбора.

Седми брой:

1. Сибин Майналовски - Някой друг да не ми харесва котето?: каквото и да кажа за Сибин, все ще е малко. Говорил съм ви достатъчно за неговото творчеството в блога си. Прочее, прочетете, и не само този разказ - сборниците Сянката и Усмивка в полунощ си заслужават.
2. Александър Белтов - С вкус на гарванови сълзи: значи, Александър Белтов е готин пич, а синът му Марти даже още повече. С риск да разочаровам Сашо, знам за любовта му към фантастиката и особено електронния му роман "Матрикант", опитвал съм негови фантастични творби - тцъ. Не ми харесват. Но специално този разказ ми направи много силно впечатление, неслучайно е отличен в хорър-конкурса. Чудесна комбинация от класически похвати с нова идея. Е, самото начало на разказа ми стои като пълно дърво ("Хората прекръстваха с ръце гърдите си". С какво да се кръстят, с крака ли? Много ясно, че с ръце! И още - гърдите си. В прекръстването участва и главата, не само гърдите. Това трябва да стане "Хората се кръстеха" и точка), но като изключим това нямам забележки. Силно се надявам Белтов да се отклони от фантастиката към ужаса, там го бива определено.
3. Мариян Петров - Паднал от Марс: хубав разказ, хумористичен, фантастичен, забавен.
4. Иван Костадинов - Завръщане: силен разказ. Много, много силен, изтъкан от болка и майсторство. Хареса ми.
5. Стефан Кръстев - Естествен венец: добър разказ, Стефан пише хубаво. Красива история, топла и сърдечна, която обаче някакси не успя да стигне лично до мен. Защо - нямам обяснение. Но съм сигурен, че ще си намери читателите - определено.
6. Валентин Попов - Кучешка дупка: класическа разказ с познати идеи от хоръра. Както и нещото, на което е кръстен разказа.
7. Явор Цанев - Като старите майстори: не съм казал но пак повтарям, от Явор слаб разказ не съм чел, а този е от най-добрите му. Вярвам, че вече сте прочели Странноприемницата и Вино за Мъртвите. Ако не - поправете грешката.
8. Агоп Мелконян - Сонатина от Равел: ве-ли-ко-ле-пен разказ от един от най-добрите български писатели. Чудесна история, чудесно написана, чудесно разказана.

Новите броеве от тази година са отново с различен дизайн - осми брой, или първи за 2014-а е с корица на тема "Земя", другите три също ще са с различните земни елементи.

Осми брой:

1. Иван Костадинов - Инстинкти: победителят в конкурса за фентъзи. Има за какво, определено. В предния брой също четох много добър разказ от автора, надявам се да попадна и на други негови неща.
2. Мариета Георгиева - Невидимият Джони Каил: когато попадна на страхотен хорър-разказ, се чувствам чудесно. Когато той е и от колега български писател, удоволствието е още по-голямо. Но когато вече авторът е жена, тогава направо си възвръщам отново вярата в доброто, боговете и ангелите-хранители. Пиши, момиче. Аз ще чета.
3. Георги Димитров - Наследството на "Кръстоносец": разказ, който не е лош, но не ме грабна. Започна като фантастика с обемист инфодъмп в началото и впослествие се изроди в слашър ей така, не успях да видя плавен преход. Изглежда ми не толкова като разказ, колкото по-скоро като фрагмент от нещо по-голямо, повест или роман може би.
4. Нели Цветкова - Огледалото: хмммм, интересен разказ, определено! Много трябва да внимаваш, ако притежаваш свръхестествена дарба. Всяко едно действие е баланс по острието на бръснач.
5. Андрея Илиев - Истината за Червената шапчица: разказ от Андреята, който можете да прочетете в новия му сборник "С убиец на борда", в третия том на "Златен Кан" от първия конкурс или пък тук.
6. Явор Цанев - Флог: кратка и забавна фантастика.
7. Иван Вазов - Възпоминания от Батак: класика. Нямам какво повече да кажа.

Очаквайте с нетърпение и девети брой на Дракус, където ще прочете новият ми непубликуван никъде другаде разказ "Наемник" - отличен в конкурса за фентъзи на Дракус. И, нота бене - подостряйте перата и пишете! Новият конкурс на Дракус е по-различен от останалите. В него няма да има победители и парични награди, но най-добрите разкази ще се съберат и издадат в сборник, от който участниците ще получат бройки. Информация за него може да видите тук:



Време имате предостатъчно - цели шест месеца за един разказ. За сравнение в конкурса на Сиела за роман имате четири месеца - и то за роман. Нямате причина и оправдание да се оплаквате, че няма да ви стигне. И ако правилно сте забелязали, един от журито съм и аз. Така се, стягайте се и пишете добре, наистина хубаво! Защото всякакви компромиси, извъртания, мили очи, рушвети, връзкарство, голямо самочувствие без покритие на велик автор, опити за измама и прочее чалъми ще бъдат умъртвени на място. Приятно четене! И приятно писане!

петък, 14 март 2014 г.

Кутия с Форма на Сърце



Автор: Джо Хил
Издател: Сиела
Година: 2007
Стр: 352
Цена: 12 лв

Както може би знаете, Джоузеф Хилстрьом Кинг, известен повече с литературния си псевдоним Джо Хил, е син на Стивън Кинг. Преди съм ви говорил за неговия чудесен роман "Рога", а това е вече дебютната му книга - романът "Кутия с форма на сърце", издаден преди седем години от Сиела, продаден в 23 страни и с филмови права, откупени от Warner Bros.

Джудас Койн е застаряваща рок-звезда, прехвърлил петдесетака. Групата му вече се е разпаднала - някои са напуснали, други са мъртви и има соло-проекти, но като цяло славата вече се отдръпва от него, а и той вече не се интересува много от нея. Изкарал е предостатъчно пари, живее кротко в имението си с две кучета и младо гадже - негова почитателка. Внезапно обаче мъжът, който движи нещата му и е личен секретар открива, че някой продава призрак по интернет.

Джудас го раздава ексцентрик, а и трябва - колекционира какви ли не шантави и мрачни неща: самопризнания на вещици от Средновековието, черепи, клуп с който са обесили човек, картини рисувани от серийни убийци... дори истински снъф-филм. Естествено, че трябва да притежава и нещо такова! Призракът веднага е купен.

Полтъргайстът пристига под формата на стар костюм, затворен в кутия с форма на сърце. Много скоро той излиза и започва да прави истински проблеми - сиреч, да се опита да убие всичко живо около себе си. Духът е толкова силен, че не му пречи да се появява и посред бял ден - било пеш, било карайки стария си пикап.

Секретарят вече е посегнал на живота си, а Джудас и приятелката му трябва да бягат, да спасяват живота си и да намерят начин да се отърват от отмъстителното изчадие.

Харесах романа, обичам истории за призраци. Не мога да кажа дали ми хареса повече от "Рога" или не - доста са различни, и двете книги не са перфектни, но определено стават за четене. Сега, Джо Хил не е баща си Стивън Кинг, както и Табита Кинг, съпруга на Кинг и майка на Джо (също писателка) не е Стивън Кинг, но това не означава, че романът не е добър.

При положение, че в книжарниците на Сиела и на щанда им на панаирите на книгата "Кутия с форма на сърце" се продава само за пет лева мисля, че този хорър-трилър е доста добро попадение.

петък, 7 март 2014 г.

Разторг



Автор: Антон Фотев
Издател: MBG Books
Година: 2013
Стр: 320
Цена: 12,90 лв

Останах очарован, възхитен и изобщо много, много доволен от "Разторг". Романът е един от трите, които се класират за финала на конкурса на издателство "MBG Books" и бяха публикувани на хартия в края на миналата година. Чел съм разкази на Антон и смея да твърдя, че това е напълно заслужена награда - на правилното място, в правилното време.

Горян Мъката е най-малкото дете на княз Юмрук, повелителя на Кървавите Ястреби. Чувствително и надарено момче, превърнато отрано в жаден за власт садист. Асен е принц от враждебно племе - народа на мечките. И двамата са едва седемгодишни, когато Асен е пленен и даден като роб на Горян. Животът и съдбите и на двамата са преплетени на възел - възел, който няма развързване, трябва да се разсече с меч.

Имаме един чудесен фентъзи свят, образувал се от... фантастиката. Преди години предците от Земята се заселили на планетата и следствие събитията се стигнало до днешното общество, което е на фаза средновековие. Имаме магия, имаме прабългарски наименования, но и една смесица на българско фентъзи с традиционно такова. На пръв поглед звучи странно, нелогично и абсурдно но смея да ви уверя, че комбинацията се е получила чудесно.

Имаме доволни описания на чудесни битки, красиви пейзажи, отношения между хората, сблъсък на старото с новото, на добро със зло, на насилие с ненасилие. Тони определено умее да пише, да задържи интереса на читателя и да провокира в него чувства. Може би това, което ми допадна най-вече беше как едно малко, властно момче, вече изкривено отвътре дресира с бой, изпитания и унижения свой връстник до степен да го пречупи необратимо дотам, че той да му стане роб доживот. Роб, който го мрази, но не може да се откопчи - само смъртта на единия може да разкъса оковите. Да имаш свой собствен боен пес, свое острие, облечено в човешка плът, което те мрази с всяка своя клетка, ала не може да не изпълни заповедите ти... Всичко това е написано един път.

Окей, да отворя дума и за нещата, които не ми допаднаха. Първото е лично и субективно, може би мой проблем. Както Радостин Нанов, друг от победителите в конкурса на MBG Books правилно отбеляза в блога си, женските образи при Фотев са идеализирани. Жените са или уникално красиви, или супер властни и силни, или уникални бойци, а често комбинация от изброените. Как нема една дърта грозна беззъба проклета вещица, или малоумна тъпачка, или злобна интригантка, поне за цвят? Но, нищо де, както казах, може и проблемът да е в мен, да имам излишен мачизъм, шовинизъм и разни други изми там.

Друга дреболия освен тази - речникът в края на книгата е доста непълен. Няма как да не се спомене. Твърде много от отбелязаните със звездичка понятия в текста просто не присъстваха обяснени там, където им е мястото.

Но, изключая тия нещица, романът е чудесен, достави ми истинско удоволствие докато го четох, на някои герои симпатизирах, други ги мразех, трети и двете (!!!), дори почувствах вдъхновение на моменти. Всички палци горе! Обичате ли да четете фентъзи, хубаво разказани истории, битки, екшън и романи от български автори - Разторг е заглавие за вашата библиотека!

Препоръчано от Бранко.

събота, 1 март 2014 г.

5 Years "The Dark Corner"

Честита ви Баба Марта! Честити ми пет години "Тъмният Ъгъл". Днес няма да ви занимавам със статистики и смислови, няма да заемам позиции и да хвърлям акълища. Вместо това реших да ви питам няколко въпроса, свързани с блога. Напоследък забелязвам спад в посещенията на "The Dark Corner" и реших да се допитам до вас какво може да се подобри в него. Пращайте отговорите като коментари. Благодаря за отделеното време!

1. Колко често посещавате „Тъмния Ъгъл”? Всеки ден, веднъж седмично, веднъж месечно, от дъжд на вятър, един път в годината?
2. Допада ли ви дизайна на блога? Ако не – вие какво бихте променили във визията?
3. В блога пускам средно по ревю на седмица. Бихте ли предпочели да има по две ревюта в седмицата или едно ви се струва достатъчно?
4. Какво харесвате в ревютата и какво не? С какво „Тъмния Ъгъл” се отличава от другите книжни блогове?
5. Как ви се струват ревютата като обем – твърде кратки, твърде дълги, нормални?
6. Какви книги бихте предпочели да има ревюирани повече като жанр?
7. Повече ревюта на сборници или повече ревюта на романи?
8. Повече ревюта на български книги или повече ревюта на преводни книги?
9. Смятате ли, че още има нужда от книжни блогове или това, което прочетете за една книга през Гугъл и в Гудрийдс е достатъчно?
10. Най-общо – какво ви допада в блога и какво не? Бихте ли искали освен ревюта на книги да видите и нещо друго – ако да, какво например? Вашите идеи, мнения, препоръки?