четвъртък, 19 юни 2014 г.

Кралят в Жълто



Автор: Робърт Чеймбърс
Издател: Дежа Бук
Година: 2014
Стр: 272
Цена: 12.90 лв

Ахой! Новото издателство Дежа Бук е на хоризонта, с третата си книга - емблематичната "Кралят в жълто". Блажев и Благой, незаменимото дуо от "Изток-Запад" вече имат свое собствено издателство и тръгват смело напред, надъхани и амбицирани до краен предел: от първите им четири книги като издатели три са от български автори, едната от които даже е стихосбирка! Очакваме още много чудесни заглавия.

Този сборник съдържа класически истории на ужаса, които същевременно са до голяма степен неортодоксални. Докато ги четеш имаш чувството сякаш си в кошмар, не знаеш какво точно ще се случи, откъде ще дойде, наглед привидно безобидните диалози крият ужас, а съдбата на героите остава неясна. Чеймбърс е от старите майстори, така че се пригответе.

Ето и разказите:

1. Реставраторът на репутации - нашата репутация, чест и доброто ни име са може би едни от най-ценните неща, които притежаваме. Но всички ние, от най-богатия до най-бедния, не сме застраховани срещу опетняването им. За щастие, съществуват и такива хора, които могат да реставрират репутацията ни. Но... На каква цена? Любимият ми разказ в сборника.
2. Маската - сатанинска химическа формула е в състава на дяволски разтвор, с който можеш да правиш... едни лоши работи! Страшен, страхотен!
3. В двора на дракона - история, която започва в една църква, ала ще завърши някъде другаде. В двора на Дракона. В Каркоса.
4. Жълтият знак - разказ, който за пръв път е излизал в хорър-сборника "Двойната сянка" на издателство "Яспис". Главният герой е художник (какъвто е бил и Чеймбърс, художниците често се срещат в творбите му), който рисува красива жена, ала един грозен, уродлив мъж пречи на съсредоточаването му. Жестокост в края.
5. Госпожица д'Ис - необичайна любовна история между млад ловец и красива жена. Замъци, соколи и един очакван край.
6. Градините пророкови - дементна комбинация между кратки миниатюри, която буквално може да ви обърне мозъка наопаки. Безценни, могат да се препрочитат много и всеки път да откриваш нещо ново.
7. Улица "Четирите вятъра" - красива, кратка история за един мъж, една жена и една котка.
8. Улицата на първия снаряд - много хубав разказ! Безмилостна война, жестока и страховита се води навън, а гладът измъчва всички. Докъде ще доведе всичко това?
9. Улица "Света Богородица Полска" - разказът, който не ми хареса в сборника. Твърде любовен, без интрига, нещо не го разбрах.
10. Улицата недостъпна - в Академията пристига нов студент, художник. Всичко ще се обърка. Всичко.

Очаквах повече архаизъм за книга, писана в края на XIX в., но такъв почти няма. Колебах се, но накрая в Гудрийдс оцених книгата с 3/5. Причината: до известна степен немалка част от книгата е някакси твърде... лирична, измествайки фокуса от страшното за сметка на романтичното. Предполагам е от вкусовете ми и от очакванията, с които подходих към този сборник. Моля ви само да не разпространявате мнението и оценката ми, че току-виж съм получил Жълтия знак.

Признавам си, не ме бива за преводач. В разказа "Кошмарът в Ред Хук" от "Планините на безумието" Адриан преведе Горго като Хилядоликата Луна, в разказа ми "Ще крача редом с теб" от "Пустинния скорпион" аз я направих Луната с Хиляда Лица. Този сборник е "Кралят в жълто", а въпросният персонаж пак в същия ми разказ е Жълтия Цар. Shame on me.

А откъде накъде Кралят в Жълто? Кой е този крал? Връзката откъде е? Как така се появява вдъхновение за сборника и персонажа, за който освен Чеймбърс пишат още Лъвкрафт, Дърлет, Картър, Брадли, Мартин, Геймън, Прайс? Отговора е един разказ на Амброуз Биърс, който се намира в новия брой на сп. Дракус!

За финал - "Кралят в жълто" е сборник, който всеки уважаващ себе си почитател на хоръра трябва да прочете. Каркоса ви зове.

Там, при високите кули, черните звезди на небосклона и езерото Хали. Там е и Кралят в Жълто. Ето го, идва.

Не...

събота, 14 юни 2014 г.

Оркестърът на Костенурките



Автор: Николай Светлев
Издател: АТЛ-50
Година: 2013
Стр: 84
Цена: 7 лв

Бумеранг

Ти,
който ме научи да пониквам
стремителен и прав като топола,
а никога не спомена, че трябва
да се огъвам пред връхлитащия вятър,
ти,
който ме възпита да живея
непримиримо като асирийски бог,
а нямаше кураж да ми признаеш,
че ще умирам всеки ден на късове,
ти,
който сътвори от мен море -
солта на всички болки да размивам,
а не можа да ми посочиш локва,
в която да се скрия от пожара си,
ти,
съднико незрими и учителю -
благословен да бъдеш!
И проклет да си завинаги...

Оптимизъм

Да си наясно, че и днес ще видиш
с лукавото око на череп
отново как навън ехидно
намига ти денят от вчера;
как никога за теб не ще засвирят
тръби от почетен оркестър
и ненадейно смърт ще свие
да вземе страшната си зестра.
Но въпреки това - да станеш от постелята,
да дишаш, да се движиш, да говориш,
да се надяваш, да те втриса целия,
да бъдеш глина за историята,
нащърбен малък брус за меча й.
Това е.
Другото е хленчене.


понеделник, 9 юни 2014 г.

Слънце Недосегаемо



Автор: Николай Теллалов
Издател: Човешката Библиотека
Година: 2009
Стр: 624
Цена: 18 лв

Дами и господа, ще ви призная един грях, който имам към вас. Това е ревю на книгата, в която съм автор на един от общо четирите предговора (!!!), но така и не я бях чел досега. Станаха пет години, откакто се е появила на бял свят и ми стана вече твърде неудобно, та седнах и се хванах, та я прочетох. Нека ви разкажа (като един Хорхе Букай) няколко хубави неща за книгата.

Всъщност, хубавите неща, така или иначе, ще ги прочетете. Има ги и в предговора ми, има ги и в куп ревюта досега. Има ги дори и в книгата. Истината е, че от цялата поредица "Драконче" на Теллалов (Да пробудиш драконче, Царска заръка, Пълноземие) именно "Слънце недосегаемо" ми хареса най-много от всичките. Но като един кисел г*з ще взема да изброя минусите, които не ми харесаха в книгата и които смъкнаха оценката ми за нея в Гудрийдс до 3/5:

- Това не е книга за мека корица. Четена е само 2-3 пъти а вече започва да се прегъва, мачка, покритието на корицата да се отлепя... Трябва да си е на твърда корица.
- Чете се бавно и трудно. Не се заблуждавайте от обема, че е "само" 600 страници. Книгата е в по-голям формат от стандартния (235 Х 165 мм), второ е напечатана със супердребен шрифт. Това на практика си е 1200-странично паве, след прочита на който се чувстваш все едно си изгазил безкрайно тресавище или плаващи пясъци.
- Прекалено много описания, твърде много термини и понятия, непознати думи, в повечето случаи измислени от самия автор, кривене на думи и глаголи, смесица от българско народно фентъзи и твърда научна фантастика, което до голяма степен спъва четенето.
- Авторът си е поставил свръхамбициозната задача да изгради напълно цял един свят буквално от нулата. Нови мерки и понятия за време, разстояние, тегло, възприятия, отношения, езици, диалог, обичаи, оръжия, транспорт, физични закони ако щете и какво ли още не. Защо? Живот, строеви и всякакви порядки. В стремежа си да постигне своята цел авторът е задръстил повествованието с инфодъмпове и така вместо да препредаде абсолютно всички детайли в главата си, те всъщност си остават там.
- Като казах оръжия - главният герой бая време се сражава с някаква алебарда, комбинация между сабя и брадва. Лошо няма, ама оръжието тежи точно 11 кила. За да размахваш такова нещо в битка трябва да си бетер Арнолд - още повече, че това нещо често се размахва само с една ръка, понеже в другата има щит. Като се вземе предвид, че един добър меч тежи към кило-кило и половина...
- Срещнах име на света като Земемория. Не се сетихме за Урсула Легуин никак, ама хич...
- Тия змейове егати Супермените - няколко от тях разбиват цели армии почти без да ги одраскат, събарят летящи чинии, разбиват крепости, носят се в космоса, издържат на какво ли не. Дори супергероите от комиксите си имат поне едно слабо място, тия хич.

Толкоз. Все пак, ако сте фенове на автора и/или поредица и все още не сте я започнали, направете го. Както казах, това е по-добро дори от първото Драконче.

понеделник, 2 юни 2014 г.

Бурята на Века



Автор: Стивън Кинг
Издател: Ибис
Година: 2014
Стр: 424
Цена: 15,90 лв

За първи и единствен път в забележителната си кариера СТИВЪН КИНГ ни представя история, създадена специално за телевизията. Но, както самият Майстор споделя: “Бурята на века” не е нито тв драма, нито минисериал. Това е истински, пълнокръвен роман, реализиран в малко по-различна форма”.

И критици, и фенове са единодушни, че “Бурята на века” е една от най-добрите екранизации на СТИВЪН КИНГ. Време е да се уверите, че книгата е още по-добра. Прочетете я и се насладете на историята в пълния й блясък – във вида, в който е била първоначално замислена от Краля, обогатена от всички онези детайли, които по една или друга причина не са намерили място във филма.

“Бурята на века” нагледно демонстрира и извежда на преден план една от най-силните страни на КИНГ като разказвач – драматургичното му майсторство. Макар и да е писал истории като “Тъмната кула”, в които героите преброждат най-различни светове, талантът му блести най-силно в пресъздаването на човешките взаимоотношения в сравнително затворени общности, където Кралят подлага на безжалостна дисекция междуличностните отношения и добавя уникално социалнопсихологическо измерение към жанра на свръхестествения ужас. Някои от най-обичаните му творби се развиват в ограниченото пространство на едно градче (“Сейлъмс Лот”, “То”, “Под купола”, “Неизживени спомени”, “Годината на върколака”...), едно училище (“Гняв”), един хотел (“Сиянието”), един супермаркет (“Мъглата”), един затвор (“Зеленият път”), една зловеща надпревара (“Дългата разходка”, “Бягащият мъж”), дори една къща (с двама герои – “Мизъри”… и с един-единствен герой (!) – “Играта на Джералд”). Блестящо показно по възхваляваното от театралите драматургично триединство (единство на времето, мястото и действието), “Бурята на века” поразява не само с невероятния авторов усет за диалог и драматизъм, но и с ръкавицата, която хвърля към едно от емблематичните произведения на Краля – “Зеленият път”. Двете образуват своеобразен диптих, а главните им герои Джон Кофи и Андре Линож са огледални образи, единият от които символизира безкрайната доброта, докато другият... Впрочем ето какво казва самият СТИВЪН КИНГ по въпроса: “Зеленият път започна с образа на огромен чернокож, който стои в затворническата килия и гледа как към него се приближава проскърцващата метална количка на продавача на вафли и цигари. Бурята на века също се зароди от образ, свързан със затворническата тематика – видях мъж (този път бял, а не цветнокож), който седи на нара в килията си с опрян в стената гръб, отпуснати върху коленете ръце и немигащи очи. Това обаче не беше добър човек като Джон Кофи от Зеленият път, а извънредно зъл човек. Или изобщо не бе човек”.

Добре дошъл на остров Литъл Тол, верни читателю. Бил си тук и преди. Помниш Долорес Клейборн… и какво се случи по време на онова слънчево затъмнение, нали? Сега обаче не е лято, а зима… а зимите на острова не са като на континента. Тук яростта на стихиите е невъобразима, а ветровете са ураганни. Задава се страшна буря – синоптиците я наричат “Бурята на века”, – която напълно ще изолира Литъл Тол от материка, оставяйки го без чужда помощ в съдбовния момент. Снегът е красив; снегът е смъртоносен; снегът е като призрачен воал, под който дебнат ужасяващи тайни… Снегът обаче ще се окаже най-малкият проблем на островните жители, защото в разгара на бурята при тях ще се яви зловещ странник. Пришествието му е белязано от брутално убийство; той знае най-мрачните им тайни; пробужда звяра в изтерзаните им души… и ги изправя пред чудовищен избор, който трябва да направят съвсем сами. Избор, след който никой вече няма да е същият.

Защото могъщият Андре Линож е дошъл да вземе нещо от хората там. Най-скъпото им. Избрал е острова, понеже бурята ще го изолира напълно от околния свят. Избрал е и градчето... защото хората там са сплотени и умеят да пазят тайни. За пръв път на български - книга, която по въздействие не отстъпва на най-добрите романи на Кинг. Отново чудесен превод, отново достатъчно бележки под линия. Време е да се види какво е отпаднало и било променено от оригинала, както и да се попълнят празнотите в някои детайли.

“Родените в похот, станете на прах.
Да дойдат при мене родените в грях.”