сряда, 30 септември 2015 г.

Защитения / Пустинното Копие



Автор: Питър Брет
Издател: Колибри
Година: 2012
Стр: 472
Цена: 18 лв

Ееееегати яките книги, човек! Честно казано, не очаквах да са чак пък толкова добри и да ми харесат толкова много. Тотално непознат ми автор, а просто попилява. Не знам от колко години мечтаех да прочета нещо точно такова - фентъзи с много екшън, много битки, и то точно срещу демони. Но, да карам по ред на номерата. Ето какво ви очаква в първите два тома от поредицата на Питър Брет "Демонски цикъл".

Единадесетгодишният Арлен живее с родителите си в малък чифлик, на половин ден път от изолираното селце Потока на Тибит. Когато падне мрак, от земята се издигат... Те. Гладните ядрони – демони, които не могат да бъдат ранени от оръжията на смъртните – се материализират от изпаренията и тръгват на лов за човешка плът.

Залезе ли слънцето, хората остават без друг избор, освен да потърсят убежище в старите изрисувани защитни символи и да се молят да издържат до сутринта, когато съществата се върнат обратно. Животът на Арлен бива разбит от демоните, но в мъката си той успява да осъзнае, че страхът, а не демоните е истинския враг на човечеството. Вярата, че животът не се изчерпва единствено с постоянен страх, го кара да изостави сигурността на дома си, за да открие нов път.

Имаме и други двама герои от други сюжетни линии, като Лийша, могъща лечителка и билкарка и Роджър, странстващ шут, който умее да омайва демоните с музиката на цигулката си. Ала центърът е Арлен и всичко, което прави, докато се събере в троица с другите двама, че и след това. Мечтата на Арлен е да стане вестоносец - странстващ между населените места, комбинация между пощальон и доставчик на стоки, да развие умението си да чертае защити срещу демоните и да намери начин да ги убие.

За целта той стига далеч на юг, където сред пясъците на пустинята е крепостта Красия. Там живеят единствените, които не се крият от демоните, а се опълчват срещу тях. Арлен става побратим с Първия воин на крепостта - Ахман асу Хошкамин ам'Джардир ам'Каджи и научава много, ала истинското знание открива в Анокх Слънце, Забравения град, където се крият отдавна изгубените бойни защити. Арлен татуира цялото си тяло с тях и се превръща в Защитения - истински бич за демоните.

Рядко книга те грабва така - щом дори се прибирах по нощите и ми се спеше, било изморен, било пиян и вместо да се трупясам в кревата светвах нощната лампа и потъвах отново и отново в света на Питър Брет. Увлекателно написани книги, не те пускат, а те карат да разгръщаш следващата страница - напред, и все напред. Към следващата развръзка, към края на тази книга, към началото на следващата. Когато ги подхванеш, сънят не е приоритет.

Автор: Питър Брет
Издател: Колибри
Година: 2013
Стр: 584
Цена: 24 лв

И ето, стигаме до втората книга - по-дебела, а колкото и учудващо за мен да бе, още по-добра! Добре дошли в Красия, градът сред пясъците, известен още като Пустинното копие. Мястото, където живеят красианците - единствените, които се опълчват на демоните и дръзват да се бият с тях, макар шансовете им да са минимални. Хора, които наричат ядроните алагаи и по вяра, обичаи, културни особености и стил на живот са като братя-близнаци на арабите отпреди Европейското Средновековие.

Щом едно момченце поотрасне малко, бива взето, за да поеме своя Път, или Хану Паш. В края на пътя си той може да стане дама, или духовник, облечен в бяло, който служи на Еверам и разпръсква словото му чрез неговата книга - Свещения Евджах. Не се подлъгвайте по вида им, макар да не носят оръжие, дама са изключителни майстори на шарусахк, бойното изкуство на Красия. Момчето може да падне и до презряната съдба на кхафит - обикновен търговец, занаятчия и изобщо слуга на истинските воини. Воините, които се покриват със слава, воините, които всяка вечер танцуват алагай'шарак, т.е. избиват демони. Най-голямата мечта и висша чест за едно момче. Да стане дал'шарум.

За целта обаче първо ще бъде ний'шарум, или обучаващ се и в продължение на години единственото му облекло ще е неговото бидо: проста бяла препаска около кръста. Свирепите тренировки, жестокият режим на живот, включващ само ядене на овесена каша, често бой и понякога дори изнасилване от по-големите го прави сух, слаб и корав като остриетата на копията, които след време ще забиват в алагаите и ще се покриват със слава.

Само веднъж да стане дал'шарум, вече ще се храни като хората, с месо и други благости. Може дори да израстне и да стане кай'шарум, или висш офицер, а защо не и Шарум Ка, заповядващият на всички шаруми? Ще разполага с достъп до общия харем, пълен с наложници за целта, или т.нар. дживах'шарум, където да си ляга с която и когато поиска. Да, тук жените са безропотни машини за деца, които бълват хлапета на конвейер, и въпреки това Красия с годините се стопява и населението й става все по-малко. Всяка нощ умират шаруми.

Всеки загинал шарум обаче продължава да живее. Костите му биват взети и вградени в огромния Храм на Красия, Шарик Хора, а главата му ще стане част от Черепния Трон. Не всяко момиче ще свърши като наложница в харем или покорна съпруга, произвеждаща хлапета. Момичето може да стане дама'тинга, или женски вариант на дама, овладяваща свръхестествени способности и не на последно място: магии. Въпреки че основното им занятие е да лекуват ранените, мъжете в Красия изпитват неподправен страх от ефирно плъзгащите се, забулени и облечени в бяло дама'тинги. Евджахът ни учи: никога не посягай на такава, защото ще отидеш в царството на Ний, или Ада.

Ала е време за промяна. Ахман Джардир вече носи Копието и Короната на Пророка и се е обявил за Шар'Дама'Ка, или Избавителя. Немалка заслуга затова има и Иневера, неговата дживах ка, или Първа съпруга. Обединил в едно дванадесетте не много понасящи се едно с друго племена на Красия, той тръгва на север и започва да завладява земите, където е живял Арлен. Наближава Шарак Ка, Последната битка, когато човечеството ще се изправи срещу демоните и съдбата на света ще се реши веднъж завинаги. Макар обладаващ голяма сила и могъщи армии, Ахман ще трябва да се изправи срещу своя бивш побратим Арлен, който много други също наричат Избавител и който от безброй битки с демони и ядене на плътта им сякаш сам е станал демон...

сряда, 23 септември 2015 г.

Кървави Книги 4 / Мравките



Автор: Клайв Баркър
Издател: Колибри
Година: 2015
Стр: 224
Цена: 14 лв

Кажи му Баркър, и не го хвали повече. Поредните Кървави Книги, поредната чудесна порция хорър-новели плюс един разказ. Имам си една мечта - да видя всичките Кървави Книги на български, издадени в един грамаден том с твърди корици, ама нали. Искам нагло да попитам този ливърпулски педеразин: а ние кога ще се научим да пишем като теб? Най-вероятно никога, за съжаление.

Не се здрависвайте с Чарли ако ви подаде ръка. Не бъркайте в джоба на скитника. Не търсете откровения в Тексас през сезона на смерчовете. Не прекрачвайте прага на Григорий, освен ако не сте Дявола. И най-важното - стойте далеч от Горящия човек, особено ако по радиото звучат любовни песни.

Майтапа настрана, Баркър е брутален, брилянтен, четете, не се чудете.



Автор: Бернар Вербер
Издател: Колибри
Година: 2006
Стр: 340
Цена: 16 лв

Хммм! Иновативно, и много добро! Дами и господа, нека ви представя Бернар Вербер, французин, писател и ентомолог. Завършил журналистика и криминология, според немалко класации най-четеният френски писател във Франция и Русия. Книги, издадени в над 15 млн екземпляра и преведени на 30 езика. Но за какво става въпрос в първата книга от трилогията за Мравките?

Те са един милиард милиарда. Ние едва ги забелязваме, те обаче ни дебнат отдавна. За някои от тях сме богове. За други - злотворни същества. С удивителен интелект и организация, на които могат да завидят и най-страховитите армии, те се готвят за бъдещата безпощадна битка. Кои ще бъдат истинските господари на земята? От отговора на този въпрос зависи тяхното оцеляване... Също и нашето. Сага за „вътреземните“, за един колкото невероятен, толкова и ужасяващ свят, гъмжащ от насекоми с непредвидимо, понякога кръвожадно поведение.

Изключително интересна и увлекателна, авторът е голям професионалист в сферата си, знае много неща от нужната материя. Ще останете изненадани от света под краката ни, върху който крачим всеки ден, а не знаем какво се разиграва отдолу. Единствената причина, поради която дадох 4/5 звезди в Гудрийдс е че сюжетната линия за хората и какво се случва в човешкия свят не ми бе особено присърце. Виж, другата, мравешката, там е истината.

Ако още не сте прочели - голям пропуск, да знаете.

четвъртък, 17 септември 2015 г.

Home, Sweet Home!



Автор: Явор Цанев
Издател: Гаяна
Година: 2015
Стр: 176
Цена: 10 лв

Оп! Нов сборник разкази от русенския патрон Явор Цанев, моторът зад издателство "Гаяна" и сп. Дракус. Това е номер 6 от колекция Дракус - ако сте забравили кои са първите пет, припомням:

1. Димитър Цолов - Клиника в средата на нощта
2. Змей Горянин - Ру: Разказ за най-древните люде
3. Коста Сивов - Хубави неща, лоши неща
4. Сибин Майналовски - Змии в стените
5. Иван Костадинов - Олтарът

Този сборник е ориентиран повече към фантастиката и фентъзито, по-малко към хоръра, както предишните книги на Явор. Съдържа 22 разказа, от които най-силно впечатление ми направиха:

1. Home, sweet home! - титулният разказ. Група изследователи попадат на странна, необитаема планета, която изглежда чудесно. Още повече - има страхотни, чудни, приятни къщички, по-скоро колибки, които те дърпат да си легнеш и починеш вътре.
2. Златото на дракона - Дънера и Бабанката научават от говедаря, че в пещерата си драконът имал злато. Ами, хайде да отидем да го вземем това злато!
3. Какво довлече - какво довлече котката? Ама татко, те изглеждат някак... особени?
4. Клоните и листата - ще успееш ли да се маскираш, космически нашественико? Ще успееш ли да мимикрираш като обикновено дърво в гората?
5. Флог - каква красива планета! Цялата покрита с равна, прекрасна зелена трева. Толкова подходяща за...
6. Коледен боец - чудесен зимен екшън с нинджи по покривите!
7. Оцеляващия - той ще оцелее винаги, навсякъде. При всякакви обстоятелства.
8. Гостоприемност - добрите обноски повеляват да се съобразяваме с културните особености на нашите космически братя! Особено когато са така гостоприемно настроени към нас.
9. След апокалипсис - апокалипсисът не винаги е зверска бомба, чудовищна епидемия, мощни климатични промени или падащ огромен метеорит. Понякога е нещо толкова ужасяващо в своята тривиалност.
10. Нещо между нас - много красив разказ, за дрязгите между мъжа и жената, които сякаш се случват от нищото, дори и когато никой от тях не ги желае! Но как?
11. Драконите като доказателство - земята е кръгла, пътешественико! И аз ще ти го докажа! С този дракон.
12. Гушкавите - те са толкова приятни! Толкова сладки и пухкави, тези коткозайци! Или... не?
13. Таласъмски неволи - стана ми тъжно за горкия таласъм. Но позитивният финал отърси тези негативни емоции.

Има ли нужда да продължавам? Просто поръчайте от Явор на този имейл, или му пишете на лично във фейсбук. Можете да поръчате както негови книги, така и други заглавия от колекцията или издателството, както и броеве на сп. Дракус.

петък, 11 септември 2015 г.

Песни за Отвъд: Жертвата т.2



Автор: Радостин Нанов
Издател: MBG Books
Година: 2013
Бр. стр: 496
Цена: 14,90 лв

Продължаваме с втория том - за първия може да прочетете в предишния пост. Нашите герои вече започват да осъзнават и попробуждат своите специфични умения. Като цяло определено вторият том е по-добър от първия - повече битки, а и тук не е нужно да се шкартира 1/2 от книгата, само 1/3. Книгата започва с едни хубави морски битки и чудесии! Но да не се отплесвам. Започвам с плюсовете (забележете, отбелязал съм такива) :

+ много добре описан дуел в началото между Рори и Ройнар;
+ накрая на този том има хронология, описания на раси, история - което е хубаво, даже още повече трябваше;
+ надпяването във втора глава между Ана и Саяна беше истински чук, браво;
+ на няколко места видях вкарани красиви легенди от този свят, ценя такива неща;
+ описанието за изкормването и одирането на заека бе просто чудесно. Обичам заешко, а и се върнах назад в спомените ми, когато като хлапе гледах дядо ми или баща ми да правят същото;
+ знанията на автора по фехтовка правят дуелите дълги, интересни и реалистични;
+ близостта между Рори и Ана, когато тя се грижеше за него бе просто затрогваща.

Да си кажа и мърморениците, има ги и тук, и не са никак малко:

- "бе се опитал да я хване над средата на торса". Демек, се е опитал да я хване за главата ли? Кажи опита се да я хване за циците и толкоз, или поне за гърдите;
- Каменна песен, Каменен вятър, Каменен тъпан, Каменно дърво... Малко множко ми дойдоха в няколко страници тия камънаци;
- някои от старите проблеми, които съм посочил в предния том, присъстват и тук;
- "платове - шафран, сатен, коприна". Братле, шафрана е подправка. Да не си имал предвид шифон и да си се объркал?
- скалпира и одира са две различни неща;
- "черепите бяха побелели и почернели от слънцето". Ама как - едновременно ли?
- почти цялата 18 глава е излишна - битовизми, купуване, пазарене и накрая един селски идиот. Лично аз не видях никакъв смисъл;
- 21 глава е озаглавена "Гъбена чорба", а такава вътре няма. Има само гъби. Не е гот, някакси;
- няма да ме убедиш как един герой или приключенец или от сорта след тридневен солиден пост (разбирай глад) накрая ще утрепе собствения си кон, за да го яде. Няма да го повярвам, и точка, поради куп причини;
- тия двамата герои за 960 стр как не успяха барем един път да се изчешат, или поне да се нацелуват и загаджат като хората? Особено сцената как чисто голи се разтриваха с ракия, че да не се простудят ми дойде пфффф. Толкова ли не можаха тая ракия да я изпият, щеше да има по-добър ефект? А ако и един секс му бяха ударили, да се загреят допълнително... Спирам.
- огнените импове могат да мятат огнени топки, но въпреки това са въоръжени допълнително със сопи и ръждиви ножове? Все едно аз да отида на кръчма, където ще пия безплатно Джак Даниелс Сингъл Барел, но въпреки това за всеки случай ще скрия в чорапа си патронче българска водка?
- айде, и фантастика вкарахме - перпетуум мобиле, колко е корен от числото пи и т.н.
- за финала на всичкото това нещо, как завърши цялата история (която на практика не завърши хич, ще има още томове, явно) имам само една-единствена дума и тя е: финалът беше шибан. Без извинение.

С други думи, да кажем, че останах по-скоро доволен от двата тома. Като вземем предвид невръстната писателска възраст на автора и факта, че това му е първа книга смело мога да заявя, че се е справил много добре. Мога да направя разликата, чел съм достатъчно литература от млади автори, нови автори, дебютанти и т.н. Ще следя развитието на Радостин Нанов и бих прочел и следващо заглавие от него. Разбира се, без да спирам да тая надеждата, че ще е нещо с не толкова брутален обем и не така разлято. Нещо по-концентрирано.

четвъртък, 3 септември 2015 г.

Песни за Отвъд: Жертвата т.1



Автор: Радостин Нанов
Издател: MBG Books
Година: 2013
Бр. стр: 464
Цена: 14,90 лв

Бързо прочетох първия том от "Жертвата" на Радостин Нанов и сега ще споделя впечатления. Той е един от трите наградени фентъзи романа на издателство MBG Books, заедно с Разторг и Приказка за магьосници, физици и дракон. Конкурсът беше 2012-2013, а победителите - издадени на хартия. Но, за какво иде реч? Първо, кой е Радостин Нанов. Роден 93-а в Пловдив, читател, писател, фен на компютърни игри, занимава се със средновековна западноевропейска фехтовка. Завършил Първа английска в София, понастоящем учи компютърни науки в Йорк, Англия, има и блог - http://en-teria.blogspot.com/ Сериозен младеж. А сега, малко и за книгата.

Светът е в руини. Преди 7 века земята е разтресена от жестокия Спазъм - магьосниците не успяват да спрат катаклизма и Империята е пометена. Сега човечеството неуверено стъпва отново на краката си. Призракът на някогашната Империя още се държи, но Империята е изстискана, северните княжества живеят в глад. Време за смели герои и решителни подвизи. Тези герои са двама младежи, момче и момиче, предвождани от странна жива броня и те трябва да спасят света.

Няма да се уморя да твърдя, че тази книга можеше да е двойно по-тънка и нямаше да загуби от това, напротив, щеше да спечели - сигурен съм, че ще кажа така и за следващия том, но да не избързваме. За годините си (19) Радостин е написал учудващо грамотен роман, сравнително кохерентен, без несвързаности и лутания и почти без инфодъмпове. Да, описанията са малко повече и малко по-разтеглени за моя вкус, но не са дразнещи, напротив - почитателите на дебели фентъзита ще останат доволни.

По принцип съм милостив, особено към млади автори с талант, който тепърва ще се разгръща и предстои да видим наистина сериозни техни проекти. Колебах се между 3 и 4 звезди, крайната ми оценка за книгата е 3.5/5, в ущърб на автора звездите в гудрийдс са само 3. Защо ли? В предговора Нанов е заявил ясно, че похвалите са противопоказни. Ела, че ми трябваш. Почвам да чопкам, а вие си преценете дали изброените неща са незначителни и издребнявам излишно, или напротив:

- след като главният герой чувства трепет в корема си и го чакат славни дни в армията и не съжалява, че напуска дома си, то тогава защо повиквателната тежи в джоба му като воденичен камък?
- "Усещаше унизителния мирис на собствената си кръв и урина." Какво унизително има в миризмата на кръвта?
- "Портите се разтвориха бавно и величествено, като полите на възстара игуменка". Кайчесно.
- в първата сцена с бягството му от пещерата можеше да се поспестят малко удивителни.
- често срещана грешка във фентъзи, особено от млади автори, особено от българи. Не е ок героите ти да са с имена, които не се връзват едно с друго - имаме Алекс, Потър, Вама, Роридан, Проциний, Маркос, Алексий, Евдокия, Юлиан, Ейос, Ана(Анасияла), Мао(Маларона) и т.н. Като ще е английско средновековно - давай такива имена, като ще е балканско - с балкански, римско - с римски, фентъзи - с фентъзийни и т.н. Същата работа и с градовете и местностите - имаме Олдшайър, Феърхейвън и Хайроуч, но имаме до тях и Сафайран, Ахтиол, Джанола, Савяр-Ехт и т.н.
- защо едноръкият воин Ейос носи двуръчен меч?
- много описания, редуващи се с много разговори, малко битки.
- много страници, отделени на мислите и терзанията на героите.
- "острието бе започнало да се плъзга от дланите му, окъпано в кръв" - все си мисля, че по-скоро щеше да е удачно острието да се замени с "дръжката".
- нямаше да е лошо думи като юстицар и диоцез да бъдат обяснени в бележки под линия.
- уж слънцето е силно, пък нашия човек трябва често-често да изстисква панталоните си от водата, че преди това ги е изпрал в езерото. Колко пък да е често, и ние сме прали на ръка - изстискаш 1, 2, хайде 3 пъти, прокапят няколко капки и стига толкоз.
- разточителните описания с най-големи подробности и детайли накрая ме накараха да забравя нашите герои накъде са тръгнали, с каква цел и мисия.
- тая суперменска жива броня, дето върви пред тях и жъне всичко дето й попадне малко убива интригата.
- като цяло комбинацията древен Рим + европейско Средновековие + фентъзи можеше да се получи по-добре.
- Идеята с лошата Църква/Инквизиция е вече достатъчно експлоатирана.
- липсата на карта ме подразни, в смисъл, такова обемно и сериозно фентъзи, което евентуално ще има и продължения без карта си е като лятото с бирата да мезиш цаца без сол и лимонов сок. За малко да почна да соля и киселея и по този въпрос, но от коментар на автора в Гудрийдс обаче разбрах, че карти има, но поради някаква причина не са се озовали във финалната версия за печат. Еее, MBG Books, бива ли така!

Силно се надявам Радостин да не остане с лоши чувства от всичко описано дотук - направих го с ясното съзнание, че може да си извади поука и ще става още по-добър. Въпреки да не го познавам лично от всичко прочетено в книгата, предговора и на блога му оставам с впечатлението, че по характер и творчество мога да го сравня с меч. А за да се направи един меч, трябва да се подложи на огън в пещта, да се блъска с чук, закалка във вода, пак същата процедура, точене... Стоманата има нужда да бъде изтезавана, за да може от безлично парче метал да се превърне в произведение на изкуството.

Продължавам с втори том, който поне засега в началото ми се струва по-добър.