сряда, 19 октомври 2016 г.

Аварията / Ново Небе, Нова Земя



Автор: Тихомир Димитров
Издател: Илия Вълчев
Година: 2016
Стр: 240
Цена: 15 лв

Тишо е един много хубав човек и много умен мъж - някои от вас може би са забелязали, че едно от мненията на задната корица на "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" е писано от него. По съвместителство е и много добър писател: ако следите блога сигурно си спомняте, че съм ревюирал неговите "Душа назаем" и "33 любовни истории". Затова щом разбрах, че продължава да пише и има нови творби (а именно - два нови миниромана), се сдобих с тях. Книжката е двулицева - единият роман от едната страна, продължението му от другата, знаете, двулицевите книги са гот, и преди съм ревюирал такива - на Кънчо и Ангелина, както и на Доктора.

"Аварията" на практика е стартирала живота си от един разказ на Тишо - "Когато токът спря" от "33 любовни истории". Тишо се е хванал и е дописал продължението, което е добре, мен и тогава този разказ ми висеше недовършен някъде в безтегловност. Сега е патрон! И, каква точно е идеята?

Главния герой Адам е на път да се ожени за богаташка щерка, но проблема е, че е срещнал преди това красивата художничка Юлия. Зарязва парите, кариерата и сигурния живот и се хвърля с главата напред в истинската любов, което го прави свободен, но му навлича и проблеми: безпаричие, глад, а накрая и Юлия му бие шута. Затънал в депресия, самосъжаление, алкохол, наркотици и прочее шит, Адамчо прави келяв опит да се самоутрепе, и точно оттук започва истинското, същината на романа, интересната част.

Поради някаква причина токът на цялата планета спира и Адам се озовава буквално в нов свят. Хората почват да мародерстват, да се трепят едни други, да си правят кал, всички се мъчат да оцелеят, лудницата е пълна, тотал! Имаме даже военен, който организира който му падне в нещо средно между казарма и концлагер! Чук.

"Ново небе, нова земя" е продължението на първия роман. Хвърля ни в едно леко утопично бъдеще, където нашият главен герой се е събрал с възлюбената си... на станция в космоса, където живота е хубав и уреден. Не така стоят така нещата с милата ни родна планета обаче.

Интересен (няма да споменавам какъв) катаклизъм е сполетял Земята и сега тя е пустош. На нея са оцелели буквално шепа хора, дълбоко под земята, в чудовищни бункери и искат също да живеят добре, нормално. На сцената излиза Хулио Алварес: харизматичен, строг и справедлив, безпощаден командир. Положението се затяга...

Проблеми на двата романа - четат се бързо и увлекателно, тъкмо ти стане интересно вземат, че свършат, а продължение си трябва, пък няма! Сериозно: друго, което не ми допадна - и в двата романа интересното идва след първите няколко десетки страници. Тишо е попрекалил както с удивителните и въпросителните, така и с диалозите и инфодъмповете. Надявам се продължението да е изшлайфано и лишено от тези проблеми.

Ако искате да си поръчате книгата от автора, можете да го направите на ето този линк.

събота, 1 октомври 2016 г.

1 Година



Днес е 1 октомври 2016, и се навършва точно 1 година от смъртта на един голям, велик мъж - писател, преводач, рок-журналист, вдъхновител и брат - Адриан Лазаровски. Някои хора се правят, че са го забравили, но не и ние. Липсата на това име се усеща по-силно от всякога, и не само в Horror Writers Club "LAZARUS", инициативата, която кръстихме на негово име.

Днес ще ви покажа само корицата на книгата с негови хорър-разкази, която ще излезе след 2 месеца за Коледния панаир на книгата в НДК - естествено, от вездесъщото Gaiana book&art studio в колекция Dracus. Благодаря на Явор Цанев за съдействието, благодаря и на Христиана Лазаровска, сестрата на Адриан за разбирането. Ще видите тази книга в колекция Дракус съвсем скоро, и не забравяйте, помнете този голям човек. Сборникът съдържа ВСИЧКИ разкази на Адриан, публикувани във вестници, списания, сборници и алманаси, както и съдържа творби, които досега не сте чели от него.

Нека тази книга пази във вас спомена за личността, направила без съмнение най-много за популяризирането на литературата на ужаса в България. И нека тази книга бъде символ на това, че добрите хора, добрите професионалисти и добрите писатели могат да бъдат едно неделимо цяло.

Почивай в мир, братко. Някой ден ще се срещнем на полянката в края на пътя.