понеделник, 23 април 2012 г.
Демон на Отмъщението
Автор: Йото Йотов
Издател: Елф
Формат: 130 Х 200
Година: 2003
Стр: 256
Цена: 6.99 лв
Честит Ден на Книгата, скъпи четящи! Може ли точно днес да пропусна ревюто на някое заглавие? Не, разбира се. И се получи много добре, че заглавието на книгата, която ще ревюирам чудесно си пасва с тъмната ми душевност.
Става дума за едно доста рядко намируемо заглавие – „Демон на отмъщението” от Йото Йотов. Последният е определено всестранно развита личност – пише поезия, проза, пробвал се е като издател, тренирал айкидо, има собствен бизнес, завършил е техникума в Правец и Техническия в София, специализирал е в чужбина за личен треньор по фитнес, специалист по спортно хранене и биомеханичен анализ, освен това е основател, председател и президент на Българската Федерация по Натурален Бодибилдинг и Фитнес! Сериозна работа!
Изненада ли е в такъв случай, че дебютната му книга е за Конан?
По творчеството на Йото Йотов (да не го сбъркате с именития щангист, просто има пълно съвпадение на име и фамилия) се запалих още когато прочетох „Двойната сянка” на издателството му „Яспис” – един от най-добрите хорър-сборници, които съм чел. Силно впечатление тогава ми направиха разказите му „Първата любов”, „Аз, дървото” и най-вече „Рибарят”. Естествено, щом ми попадна „Демон на отмъщението”, нямаше как да го пропусна.
Какво не ми хареса в сборника:
- Общо политиката на издателството спрямо сборника. Първо, авторът е не просто под псевдоним Тойо Йокугава, ами е и уж описано как е наистина японец, книгата е японска – първо издание, преведена от английски обаче от Христо Пощаков, илюстрациите и корицата са тип „Аванти Хакинян”, коректор е Вътьо Граматиков (сиреч, няма такъв), майтапчийските отзиви на гърба на книгата, които присъстват във всяка книга от поредицата на издателството…
- Самата книга не е кохерентна по своята цялост. Отначало имаме три истории за Конан, които са свързани помежду си и могат да се считат за отделни глави на романа, след което имаме секцията „Кошмари от чужд живот” – един дракон спи и сънува различни приключения от света на хората, които всъщност са разкази на писателя, обединени под общ знаменател, а накрая имаме „Първата любов”, което пък си е самостоятелен разказ. Не казвам, че не са добри, просто постройката не ми се понрави чисто технически, разпиляно е някакси.
Какво ми хареса:
+ Ценните приложения – картата в началото на книгата, показваща света на Конан и речника на думите и понятията на гърба, простиращ се на близо 20 страници ситно изписан текст! Определено от тези две неща се научава много за Хайборейската епоха и като цяло за Конан и реалността, която обитава.
+ Авторът пише чудесно. И подробните описания, така характерни за жанра фентъзи, и мрачните хорър-нотки, и специфичните за света на Конан неща като вярвания, магии, митологии и прочее – всичко това е смесено по един доста добър начин. Нашият герой е мрачен и навъсен варварин с огромни мускули, без скрупули и страх, изразяващ се едносрично, а решението на всичките му проблеми се намира на върха на неговия меч – и това всъщност си е Конан, както си е описан от Робърт Хауърд. Историите са интересни и те грабват, правят те съпричастен със съдбата на героите – особено разказът накрая завършва книгата по един прекрасен начин.
Като цяло останах доволен от книгата и много ми се иска да прочета още творби от Йото Йотов.

Това не съм го чел, но що се отнася за избора му да се представи за японец... разбирам го. Наашият читател е болен от някакъв нихилизъм към новата българска литература, за което го оправдавам донякъде, затова да се представиш за друг може и да не е толкова лоша идея. В конкретния случай може да става дума и просто за шега (както изглежда си е).
ОтговорИзтриване