Последните Българи

Автор: Делиян Маринов
Издател: Гаяна
Година: 2016
Стр: 182
Цена: 12 лв

БРАВО НА МОЯ ЯНКО!!!

Ей, ще излезе човек от туй севлиевско говедо. Останах много приятно изненадан от развитието му като автор, особено с книга, която е встрани от ареала му - първо, не е роман а сборник, и второ не е фентъзи, а реалистика. Още повече е в златната серия Дракус на Гаяна под №14 - серия, която мачка безапелационно навсякъде. Та, за какво иде реч в Последните Българи?

Читателю, скитал ли си по родните земи? Бродил ли си из буренясващи ниви, оредяващи гори, корита на изсъхващи реки? Бил ли си из пустеещите села на Балкана и Родопите? Виждал ли си порутените къщи и сринатите до земята плевни? Застигала ли те е мелодията на кавал на самотен пастир, залутан с козичките си нейде в затънтени краища? Вървял ли си срещу вятъра по очукан друм, докато нощта се спуска и зверовете излизат да търсят плячка? Чувал ли си историите за последните българи по тези изоставени и погълнати от дивото земи? Можеш ли, скъпи приятелю, разлиствайки страниците на тази книга, да споделиш сълзите и понесеш скръбта им? Срещни се с последните българи и се пренеси в техния свят... преди окончателно и безвъзвратно да е рухнал.

Да, точно така. Ако някой е очаквал, че в тоя сборник ще има цветя и рози, залези и литнали гълъбици - тц. Много болка, много мъка, много тъга, много скръб, много истина, много неприятни моменти, ала до един присъстващи в родното ни ежедневие. Не може постоянно да се правим, че не забелязваме проблемите и да си крием главите като щрауси. Не може безкрайно да си затваряме очите и да ускоряваме ход, щом видим някоя грозна картина. Да, точно тия грозни картини, с които се сблъскваме ежедневно. И това не е отживелица или нещо, случило се някъде другаде, нито пък разказ от Пелин или Йовков. Това е нещо, което се случва тук, сега, в родината ни, с нас и с нашите близки.

1. Пастирът - за самотните хора, приказните легенди и старите спомени.
2. Вземи си, баба, череши - за болката на възрастните и за техните деца и внуци от града, които не са тези, които бяха и трябва да бъдат.
3. Кръщение - за типичната българска простотия как можем да скапем всеки празник и за пропастта между хората от селото и града.
4. Задушница - за братоубийствените войни, които водим за пари.
5. Зачатието - за фаталните жени, чийто единствен грях е че са красиви и обичат мъжете. Личи си по главния герой, знахаря, за афинитета на Янко към билките :-)))
6. Обаждане до Америка - за тези, които забравят корените си и за близките им, които отчаяно ги чакат тук и живеят денонощно с мисълта за тях. И за гнусотиите, които се случват, когато са изоставени.
7. Реквием за старец и мечка - за старите хора, които се борят в обезлюдените села освен с всичко друго и с природата.
8. Бащи - за вътрешните борби, които води всеки от нас и за хората отвън, които не проявяват разбиране към това.
9. Орисия - за обреченият край на борбата, когато някой реши сам да поведе битка със системата. Но не е ли по-добре да умреш като герой в битка с оръжие в ръка, отколкото като страхливец, сврян под юргана си?
10. Пътят към светлината - за вярата, която си проличава точно в изпитанията.
11. Самотата на вятъра - за стихиите, които може да имат и разум...
12. Последният нестинар - за силата на танца!

Дузина рустикални разкази, след които вече няма да сте същите. Поръчайте от автора на лично съобщение във фейсбук. Цена: дузина левчета, които къде не сте ги дали днес?

Пък, ако ви се досвидят, поне цъкнете на тия линкове и прочетете безплатно предишното му творение - фентъзи-романът "Пътуване през спомени" - първа и втора част.

Книга, която ще извади на бял свят емоциите ви и няма да ви остави безучастни.

Брод През Световете

Автор: Валентин Попов
Издател: Монт
Година: 2016
Стр: 176
Цена: 12 лв

4/5... Ааа, този път не :-)))

Добре дошли, добре дошли, скъпи гости! Сега ще ви представя новия сборник разкази на Вал Попов. Предполагам, сте чели предишните му книги - Нощта срещу Ноември и Пепел от Мрак. Пред вас е новото му книжле и, като се замисля, това е най-добрата му книгата досега. Да не повярва човек, че един левскар, и то от Плевен може да сътвори толкова добри разкази.

Бъзика настрана, вижда се, че Вал е почнал да изпипва творбите си още повече. Много ми допадна, че е заложил на хубави, богати описания, имаме чудесни пейзажи и реалистични места, където се развива действието, с една дума обстановката е за отличен. Хареса ми идеята да раздели разказите в сборника на четири цикъла - Утро, Пладне, Вечер и Полунощ и навсякъде разказите да са тематично свързани с цикъла.

Първите три разказа (Terrae filius, Брод през световете, Влакът) започват ударно, ала по добрия начин - без да залага на екшън, кървища и бруталии, Вал оправдава първия цикъл - Утрото, и залага на... доброта. Да, точно така. Разкази с много светлина и топлина, чрез които Попов ни показва неподозирана черта от писателското си alter ego. Явно в приказката, че с всяка следваща книга авторът не просто се развива, а все повече се разкрива пред читателите си има нещо вярно.

"Дневникът на един луд" е най-обемната и вероятно най-сериозната творба в сборника, някои моменти от нея ми напомниха за любимият ми разказ на Линдквист - "Музиката на Бенке Карлсон". Чудесен, развит и прецизен. Разбира се, внимание заслужават и много други разкази от сборника, като "Къщата на изгубените лица", "Стаята за спомени", "Щастието на Ел", "Фарът на мъртвите", "Играта на дявола" и още, но няма да се спирам поотделно на тях, сами ще си ги прочетете и ще се убедите.

Книгата е разпространена навсякъде по книжарниците, ще я има и на Панаира на Книгата, но винаги може да си я поръчате лично от автора с автограф, драскайки му един имейл на val_popov@abv.bg.

Не пропускайте - сборничето си е жива поезия в действие. 5/5.

Две Луни

Автор: Елена Павлова
Издател: Изток-Запад
Година: 2016
Стр: 264
Цена: 17 лв

Елена Павлова е български автор, който едва ли има нужда от представяне. Автор на над 20 книги-игри, писани под псевдонимите Върджил Дриймънд и Кристофър Макдоуел, както и на няколко романа в любимите жанрове фантастика, фентъзи и хорър, писани както под собственото й име, така и под псевдонимите Лени Кинг, Елайджа Джауит и др. Талантлив преводач, благодарение на който сме чели на български книги от автори като Кинг, Кунц, Маккамън, Хамилтън, Скалзи, Уотс, Рейнолдс, Бачигалупи, Кийн, Зелазни, Дънкан и кой ли още не. Поздравявам ви, понеже сега ще прочетете от нея и сборник с разказите й.

Знам, че Елена е много добра, знам, че пише страхотно, знам, че тази книга ще е нещо повече от приятна изненада, но че ще е чак толкова добро, не бях подготвен. "Две луни" съдържа 17 разказа, за които смело и отговорно мога да твърдя, че не просто се представят на едно жестоко ниво по родните ширини - болшинството от разказите хвърлят ръкавица на доказани майстори в жанровете, чийто матерен език е английският. Да, точно толкова са добри. Браво на Изток-Запад за отлично изпипаното издание, за чудесната корица на Пепи Станимиров, затова, че не се боят да издават разкази от български автори.

За да не бъда голословен - ето и съдържанието на сборника с по няколко думи за всеки разказ:

1. Елфическа песен - изключително красива приказка в жанра съвременно градско (ърбън) фентъзи, една история за елфи, игри и... любов.
2. Ода за тройка мечове - запознайте се с Миранда, която предпочита да се нарича Скар'н. Дъщеря на могъщ боец, тя ще тръгне по пътя на баща си, за да живее живот, изпълнен с битки, преследвания, звън на мечове и какво ли още не. Разказ, носител на награда от сп. Зона F.
3. Тройка мечове 2: Кралският меч - следващата историята за тройката мечове. Хахаха! Хуморът никога никъде не е излишен, искрено се смях за премеждията на Кралския меч :-)))
4. Майстор на лъка и торинава - продължение на "Сърцето на скиталеца отвъд: Епос за кръволоците". Не съм чел последното, но явно е крайно време да се поправя, изглежда многообещаващо фентъзи.
5. Драконите на Кавано - значи, ако тази прекрасна история за драконови ездачи се развие в роман мога да се обзаложа, че ще удари в земята и Ездачите на Перн, и Ерагон. И ще обърше пода с тях.
6. Лунна пътека - ударите на чука отекват. Кови по-бързо, че няма време! КРЪЪЪЪЪЪЪВ!!!
7. Нощен клуб - разказ, писан в съавторство с Иван Атанасов. Правете разлика между вампирите, има и такива, и онакива.
8. Призрачен следобед - кратък, крийпи разказ за кръв, смърт, насилие, призраци... и една молба.
9. Те се спускат нощем от хълмовете 2.0 - чел съм този разказ в предишния му вариант, който беше много могъщ пауър! Сега е по-различен, по-ошлайфан, не така суров. Запознайте се със селския идиот, кроткия луд, който служи за всеобщо забавление. Само той обаче знае истината и какво се случва в селото вечер, когато Те се спуснат нощем от хълмовете.
10. И тръгна по водата - поклон към големия талант на Зелазни. Признавам си, усетих лек полъх от несравнимите Хроники на Амбър...
11. Динозавър за Коледа - ооооо, човеееееек! Пред вас е Джен Севън, класифицирана вещица и уникален талант на фирмата "Станете" ООД, специализирана в... съживяването на зомбита. Сега обаче е Коледа, празник е, хората искат нещо по-различно, а холивудските акули са готови да изсипят милиони, за да спечелят милиарди... Колко ли неща могат да се объркат тук?
12. Вкусно до последната чаша - значи, ако сте почитатели на кафето, не трябва да пропускате тази творба! Аз самият кафе не пия, но от тези описания просто усетих до себе си голяма, гореща, димяща чаша с първокласно кафе, чието ухание и досега дразни синусите и слюнчените ми жлези.
13. Номад: Долу спи убиецът - история от света на Номад: Самият пъкъл. Ако сте фенове на екшън-фантастика, антиутопия, киберпънк, няма как да не ви хареса.
14. Затворена времева крива - прекрасен научнофантастичен разказ от жанра тайм-фантастика, който ме върна назад, в момчешките ми години и ми напомни за фантастите, които четях тогава: Азимов, Лем, Харисън, Шекли и най-вече, разбира се, Саймък.
15. Две луни - тролбургът рулира, брато! Пак фантастика, пак страхотно добра. Неслучайно сборникът е кръстен на нея.
16. Манипулаторът - хубаво е да притежаваш свръхестествена дарба, но още по-хубаво е, когато имаш с кого да я споделиш.
17. Зимно преброяване на вампирите - напомни ми за патрулите на Лукяненко и по-точно за случаите на Антон Городецки със съседа му Костя :-) Вампири в България, чуек. И не са като никои други, за които си чувал досега.

Адски трудно е да се направи отличен сборник с разкази, в който всяка творба да е от чук нагоре, и то при положение, че събираш по един мощен разказ от различни автори, съставяйки антология. Да се направи сборник разкази от един-единствен автор, в който всичко да е изпипано, изгладено, ошлайфано до кристален блясък, за да се създаде литературен диамант, е почти невъзможно.

Елена обаче го е постигнала.