петък, 30 март 2012 г.

Всичко е Съдбовно



Автор: Стивън Кинг
Издател: Плеяда
Формат: 130 Х 200
Година: 2002
Стр: 512
Цена: 13 лв

Продължаваме с Кинг, дами и господа! Чудесен сборник, чудесни разкази, чудесна корица, всичко е просто тип-топ! Особено ценен е фактът, че преди или след всеки разказ Кинг разправя интересни неща относно това как се е зародила творбата и прочее. Но, да не дрънкам излишно, а да кажа по няколко думи за всеки разказ:

1. Зала за аутопсии № 4 - какво би направил, ако си ухапан от рядка порода влечуго, чиято специфика на отровата е да те парализира тотално, но да те остави в съзнание? И когато те закарат в моргата и се приготвят да те обърнат с хастара навън, а ти не можеш да направиш нищо?
2. Човекът с черния костюм - интересно и потръпващо зловещо въплъщение на Сатаната като човек.
3. Всичко, което обичаш, ще ти бъде отнето - чудесен разказ, стъпил на основата на... графитите и по-точно надписите по тоалетните.
4. Смъртта на Джак Хамилтън - Кинг за пореден път ме изумява, сменяйки рязко стила си, за да звучи като героя, от чието лице разказва историята. А историята е свързана с Джон Дилинджър и славната му шайка бандити, преследвани от ФБР като бесни кучета.
5. Стаята на смъртта - гнусна история за мъчения, изтезания и разпити в наше време. Реалистично, детайлно, както само Кинг може да го направи.
6. Сестричките от Елурия - само за феновете на Тъмната Кула! Роланд Дисчейн е хванат в капан от диаболични същества, които само приличат на жени. Колко дълго обаче могат да удържат могъщия Стрелец?
7. Всичко е съдбовно - представете си, че имате свръхестествена дарба. Представете си, че правителството е разбрало за това и ви третира като птица в златна клетка, която редовно им снася златни яйчица. То хубаво, ама птичката започва да комуникира и с други подобни на нея птички...
8. Теорията на Ел Ти за домашните любимци - може би единственият разказ, който не ми хареса толкова, макар Кинг доста да си го обича. Иначе идеята, свързана със заглавието, не е никак лоша.
9. Пътуващото зло се отправя на север - една картина, която има собствен живот... Филмирано е, но, както в повечето случаи, писаното слово рулира.
10. Обяд в ресторант "Готам" - един нормален обяд в хубав ресторант внезапно се изражда в просташка кървава вакханалия.
11. Онова чувство, което се изразява само на френски - чувството се казва дежа вю, а разказът е класически похват в литературата: тъкмо си мислиш, че нещо е станало, и изведнъж то се случва отново. И отново. И отново. Както казва авторът, за мен Адът е повторението, да правиш едно и също нещо милион пъти.
12. 1408 - отново филмирана история с Джон Кюсак и Самюел Джаксън. Призрачна, прокълната стая в елитен хотел, която "изяжда" хората, осмелили се да пренощуват в нея. Опитайте!
13. Да се возиш с вагончето на смъртта - просто прочети...
14. Петачето, което носи късмет - чудесна история за късмета и хазарта, които ни съпътстват в живота.

А, и още нещо на изпроводяк. С гордост мога да се похваля, че през май месец ще станете свидетели на втория ми сборник с хорър-разкази, реализиран като книжно тяло от издателство "ИБИС". Ето тук може да видите корицата на въпросната книга, съдържаща четиринадесет истории, ширещи се на 252 страници. Естествено, разказът, дал заглавието на сборника, е трибут към най-ревюирания писател през миналата година на блога ми. Очаквайте подробности!

И накрая завършвам с чудесен цитат от чичко Кинг, взет от "Всичко е Съдбовно" - "Ще ми се, докато четете разказ, да ви накарам да се смеете или да плачете... или и двете едновременно. С други думи - желая сърцата ви. Ако пък целта ви е да научите нещо, запишете се я на курс, я в училище".

Много, много вярно, що се отнася до писането и четенето.

вторник, 20 март 2012 г.

Колорадеца / Огън



Автор: Стивън Кинг
Издател: Бард
Формат: 130 Х 200
Година: 2008
Стр: 160
Цена: 6.99

Едно от най-слабите неща на Кинг, които съм чел. В личната ми класация с негови книги, които не ми харесват застава точно до "Пътна Мрежа", "Торба с кости", "Играта на Джералд" и "Момичето, което обичаше Том Гордън". Кратка история, но за сметка на това скучна. През цялото време става въпрос за една млада готина стажантка в редакцията на малък вестник и двамата собственици на вестника, които са толкова възрастни, че вече могат само да й разправят приказки. Това и правят през цялата книга - разказват на момичето историята за смъртта на някакъв тип на плажа, която на всичкото отгоре излиза, че не и убийство, вероятността да е такова е съизмерима с шанса температурите в Сахара и Антарктида да се изравнят. Просто някакъв нещастен случай и това е, нищо особено, какъв ти трилър, какво ти крими. Книгата не е скъпа и не отнема много време за четене, но въпреки това не си заслужава.



Автор: Стивън Кинг
Издател: Плеяда
Формат: 130 Х 200
Година: 2008
Стр: 328
Цена: 12.50 лв

Ааа, ето това вече е истината! Вече си говорим за истинския Кинг! По-точно за този Кинг, който пише с псевдонима Ричард Бакман - името, с което Кинг е създал шедьоврите "Гняв", "Дългата разходка" и "Проклятието". Под този псевдоним е и романът "Огън", който авторът открива в стар, забравен кашон, опухва го от прахта и ни го поднася. Историята е чудесна и брутална точно по Кинговски.
Джордж и Блейз са типичните Крачун и Малчо - дребния, слаб и злобен Джордж е мозъкът на всички далавери, а грамадният, як и умствено изостанал Блейз е неговият верен инструмент. Двамата минават заедно през камара дребни шашми, кражби, обири, дори и за кратко лежат в затвора. Накрая Джордж решава да сглобят решителния удар, с който да гепнат по милионче на калпак и да си развяват шапките цял живот по слънчевите курорти - а именно да отвлекат новороденото бебче на богаташка фамилия и да поискат откуп за него. Проблем - точно преди началото на операцията Джордж е пречукан. Блейз обаче продължава да чува и вижда своя приятел след смъртта му, който го напътства във всичко. Дали това е призракът на мъртвия Джордж, или просто плод на увредения мозък на Блейз? Няма значение. Важното е, че героят, на който е кръстена книгата (оригиналът е Blaze, нямаше нужда да се превежда, какъв е тоя Огън?), решава сам да се заеме със сериозната далавера. Чудесен роман, не изпускайте.

сряда, 14 март 2012 г.

3.11



Добър вечер.

Скъпи мои, месец март е до някаква степен що-годе сакрален за моята недотам приятна личност. Преди три години (че и две седмици отгоре) този блог отвори врати в интернет-пространството с претенцията да ревюира книги, стартирайки с чудесния роман на Теодор Стърджън „Бленуващите Кристали”. За това време успях да споделя мнение за над 130 заглавия, или повече от 35 000 прочетени страници. Тримата най-ревюирани автори са съответно Стивън Кинг, Нийл Геймън и Джон Конъли, а трите най-ревюирани издателства – Бард, Лингея и Аргус.

До какъв извод достигнах за вас, приятели-читатели:

Ами, драги мои, не трябва да взимате твърде насериозно и прекалено навътре ревютата на книги, било моите, тези на други блогъри или такива по разни сайтчета и форуми. Те не трябва да ви служат като еталон какво трябва да четете и какво не – вкус и цвят нямат приятели. Водете се и малко по инстинкт, литературата не е точна наука, не е математика, за да кажеш това е черно, а това бяло. В нея каквото се харесва на един е отвратително за друг и именно в това се крие чарът на писаното слово. Винаги съм се старал да изкарам хубавото от всяко заглавие, което съм прочел (изключение прави „Голият Обяд” и няколко други чекии), в повечето случаи ако не харесам дадена книга направо я захвърлям, без да си дам труд да пиша за нея. Такъв ми е стилът, не изпитвам садистично удоволствие да хейтвам това или онова четиво, има достатъчно такива писачи из нета, а аз нямам нуждата да се самоизтъквам или да избивам комплекси. Макар че не би било зле да имаме и един Скротум сред книгоревюистите :-D

До какъв извод достигнах за вас, колеги писатели:

Пишете до откат, не спирайте за нищо на света и никога не се отказвайте. Каквото и да става. Колкото и да сте зле, ВИНАГИ ще си намерите почитатели, колкото и да сте гениални ВИНАГИ ще се намери кой да ви оплюе. Макар отначало да сте били зле, с течение на годините вие ставате все по-добри с всяка изписана страница и с всяка прочетена книга. И още нещо – това е писане, приемето го на сериозно, без да се срамувате от него. Това е изкуство, отстоявайте си позициите на всяка цена, щом чувствате че ви идва отвътре НЯМА да се примирявате. За 10-15 години наблюдаване на българската писателска общост станал свидетел как тези, които отказаха да направят компромис с възгледите си пробиха в чужбина, направиха пари, продадоха страхотни тиражи и се издържат само от писане, или пък обраха де що има литературни награди под нашия (че и не само) небосклон. Станах и свидетел как все по-свиващия се пазар, мързелът, страхът и женитбата послужиха като оправдание скромните, смирените, превъзнасяните и невзимащите се на сериозно да слязат от сцената. Нищо, за нас е по-добре, че разчистиха терена. Един съвет към всички настоящи и бъдещи колеги – пишете, издавайте, самиздавайте, пращайте свои творби по конкурси, списания, издателства, четете много, развивайте се все повече и повече, защото вашите лични победи са трън в очите и кол в задника на всеки интернет плювач. Защото такива като вас вършат благородно дело и имат шанса да оставят следа в сърцата и душите на мнозина, докато такива като тях могат да оставят следа само клекнали. Нищо лично – просто завистта и злобата виреят чудесно на кръстопът „България”, а за писане трябва да имаш топки, а не фъстъци. Знам, знам, някои от вас ще гракнат за дивотиите, свързани с изказването на лично мнение. Да, ама личното мнение е като задника – всички си го имаме, но не върви непрестанно да го развяваш насам-натам.

До какъв извод достигнах за себе си:

Прекалено много време отделям за ревюта на прочетени книги, вместо да пиша. А не трябва. С риск да засегна този или онзи смея да твърдя за себе си, че съм преди всичко писател, а след това ревюист. Защото през месец март 2012 не просто навършвам 3 години като собственик на „Тъмния Ъгъл”. През този месец моя милост навършва и 11 години като писател. Мда.

И като такъв, реших да споделя с вас новото – а именно новото ми сайтче:

BRANIMIR.HIT.BG

Та-дааааааааа!

Там ще откриете разни интересни факти от литературна гледна точка за мен, но най-важното е, че може да прочетете напълно безплатно 20 (засега) мои разказа. 14 от тях са от дебютния ми сборник с хорър „Хоро от Гарвани” – няма как, тиража се изчерпа, само тук-таме по отделни книжарнички може и да намерите останала бройка. Естествено, няма да спра да поддържам „Тъмния Ъгъл”, просто ревютата ще са малко по-нарядко. Хвърляйте отвреме-навреме поглед на branimir.hit.bg в случай че кача нещо ново, макар че ще се постарая да го обявявам тук, в Мрачната Гора и във фейсбук.

Приятно четене!

сряда, 7 март 2012 г.

Върховният Егоист



Автор: Теодор Стърджън
Издател: Абхаддон
Формат: 130 Х 200
Година: 1997
Стр: 344
Цена: безценна

Брилянтен сборник с разкази от брилянтен писател, преведени на български от брилянтен преводач! Това е Върховният Егоист, Том първи от събрани разкази на Eдуард Хамилтън Уолдо, известен с творческия си псевдоним Теодор Стърджън. Кой е последният ли? Ами, това не просто е авторът на Бленуващите Кристали, Повече от Човешки и От Кръвчицата Ти. Той е Бащата, оригиналът, творецът, пред който се прекланят титани като Кинг, Бредбъри, Кларк, Хайнлайн, Дилейни, Андерсън, Улф и кой ли още не.

По същината си този сборник съдържа най-най първите творби на Стърджън. Фантастика, фентъзи и хорър (о, да, и то какъв!) се редуват с чиста реалистика и творби, пропити от доброта. С интерес научих, че макар да е автор едва на шепа романи, то сборниците му с разкази са повече от дузина. Три години от живота си (от 17-а до 20-ата си година) Стърджън е плавал на търговски кораб, което дава отражение и на творчеството му - във "Върховния Егоист" има немалко морски разкази. Творбите са общо 45, мдааа, доста са кратички, повечето са буквално по 3-4 страници. Най-добрите обаче са по-дългите, ооо, определено. Малко ми е трудно да говоря за всичките шедьоври, защото в книгата слаб разказ НЯМА, но ще отбера поне за мен това, което бе най-доброто от доброто, спирайки се на петнадесет творби, или 1/3 от сборника:

1. Обявена стойност - Стърджън е майстор в това да ви покаже едно, вие да си помислите друго, а накрая да излезе съвсем трето!
2. Сърцето - омразата притежава чутовна сила, определено.
3. Съкилийник - може би любимият ми в сборника. Страховит хорър, човече!
4. Пухчо - ай, че малък сладък писан! Или...
5. Примка от светлина - всяка жена постига целите си с това, което природата я е надарила.
6. Позволи ми малък жест - отмъщението може да бъде така изтънчено...
7. Пушек - смелостта да вземеш правилните решения когато трябва определено си струва.
8. Някои хора забравят - проста история за това как леко и беззлобно може да зашлевиш простака така, че да не може да се опомни и да разбере откъде му е дошло.
9. Бог в градината - чудесен разказ за откритията, които можем да направим в задния двор!
10. Достойно за крал - поуката е една: винаги бъди смел и отстоявай позициите си, без да те е страх.
11. Котаракът Хеликс - определено съм почти сигурен, че Стърджън не си пада много по котките :-) За сметка на това няма равен да те убеди във факта, че фикционната реалност, създадена от него е по-могъща от истинската.
12. Ръцете на Бианка - силна доза еротика, умело нагнетяване на напрежението и съвсем неочаквана развръзка.
13. Кожна болест - как би реагирал, ако всяка сутрин кожата на цялото ти тяло се изхлузва като на змия, за да направи място на новата? Ами, когато живота ти поднесе лимон, направи си лимонада.
14. Махаут - "едни дребосъци от Цейлон. Носят дълги остени с куки накрая и рекат ли, могат да изправят слон на задните му крака."
15. То - страшно, ужасяващо и страховито! Само първото изречение от три думи е достатъчно да ви подготви - "ТО БРОДЕШЕ ИЗ ГОРИТЕ."

Шапки долу за чудесния превод на Любомир Николов - един от най-добрите съвременни български преводачи. Прочетете, прочее.