неделя, 28 август 2011 г.

Голият Обяд



Автор: Уилям Бъроуз
Издател: Парадокс
Формат: 130 Х 200
Година: 1994
Стр: 224
Цена: 30 лв (за мене 2. Много са й)

Скъпи читатели на блога ми. Ако редовно посещавате този сайт може би ви е направило впечатление, че по принцип ревютата ми са позитивни и съм способен да намеря нещо хубаво дори и в книги, които не струват хартията, на която са отпечатани. Сега се пригответе за едно наистина гадно представяне на още по-гаден роман, който без съмнение ще е най-скапаното заглавие за годината. Ако не ви се четат подобни неща - моля, сменете страницата.

Уилям Бъроуз е постмодернист, един от бащите на бийт-поколението в Америка, редом с Алън Гинсбърг и Джак Керуак. Тази книга също е основоположник на това движение в литературата и гордо стои закопана в темелите му, редом с "Вопъл" на Алън и "По пътя" на Керуак. Що е то бийт-поколение ли? Отваряме Уикипедия и четем, че това е тесен литературен кръг от група писатели, чиито основни елементи са опитите с наркотици, нетрадиционните форми на секс, повлияли са хипитата. Съвсем нелошо определение.

Бъроуз има едно дете - син, кръстен на него, който се ражда от втория му брак с Джоан Волмър. Дръжте се да не паднете - Джоан умира, когато Бъроуз я застрелва в главата при опит да повтори популярната сцена с ябълката от "Вилхелм Тел" в нетрезво състояние. Писателят е бисексуален, впоследствие става открит хомосексуалист.

Защо този роман е боклук? Корицата е ултрасмотана, но много пасва на съдържанието - чист crap. Според някои почитатели на този тип литература аз едва ли разбирам нещо и авторът умело е вплел своите социално-критични възгледи и е подронил моралните, политически и икономически канони на тогавашното американско общество. Според мен обаче се състои от записването на наркоманските бълнувания на автора, смесени с хомосексуалните му желания и всичко това гарнирано с високото му самочувствие и неподправена убеденост в собствената му значимост. С една дума - надувка. Съжалявам, че не успях да разровя достатъчно добре литературните лайна на повърхността на романа, за да достигна до гениалните повърни, които се крият отдолу.

О, не, не казвам, че няма и положителни работи вътре. Авторът споделя немалко интересни факти, предимно за наркотиците, така че ако сте наркозависим или обичате да четете книги, от които да научите нещо може и да ви хареса. Ако пък и си падате по еднополовата любов, то пък може да издигнете романа в култ и да си го закачите в рамка на стената. Понеже аз не спадам към нито една от двете групи обаче и чета книги основно за да си доставя удоволствие ще се постарая да се отърва от този роман по най-бързия начин.

Книгата няма логическа подредба, ясно изразени герои, образи, не притежава сюжет, авторът скача от едно на друго като луда маймуна от клон на клон, съдържа натуралистични хомосексуални сцени, преплетени със садо-мазо, снъф и наркобълнувания. Съдържа типични описания на видовете наркотици, как действат, какъв е трипът от тях, абстиненцията, халюцинациите, срещите с пласьори, лежането по арести, сблъсъците с ченгета. Има словоизлияния на доктори, които ако ги чуе дори на Менгеле ще му настръхне косата. Но няма история и докато четеш, буквално те заболява главата от несвързаното бърборене и безсмислените диалози, въобще не е ясно къде е границата между реалност и делириум, започва да ти се драйфа и ти иде да удушиш автора със струна за пиано.

Спомних си един епизод от "Жени" на Буковски, в който авторът е на литературно четене и в хотела който отсяда е и Уилям Бъроуз. Казват на Буковски, че са известили Бъроуз - все пак две литературни величия случайно се озовават под един покрив, но Уилям не е пожелал да се срещне с него. Чарлз маха с ръка и казва ами добре, и аз не искам да се виждаме. И двамата пишат доста автобиографично в книгите си, та съм склонен да мисля, че случката е истинска. Но Буковски е ултимативно прав - за какво могат да си говорят те двамата?

Буковски е пияница, Бъроуз е наркоман. Буковски е женкар, Уилям хомо. Буковски е гений, Уилям ге(ни)й. Чарлз е честен до смърт, Бъроуз е престорен. Буковски е човек от народа, Уилям е превзет и надут псевдоинтелектуалец. Последното може да е и от детството им - Буковски израства в бедно семейство, Бъроуз в богато. Буковски пише романи, както и да го погледнеш - Бъроуз пльоква на белия лист литературни мастурбации. Буковски е писател, Бъроуз е автор. Има разлика, огромна.

Мислех да цитирам пасажи от книгата, за да видите на практика за какво иде реч, но се отказах. Не искам да ви го причинявам, не искам и да го причинявам на себе си. Извинявам се ако съм бил прекалено хейтърски настроен, но както казва колегата Блажев - има книги, които по-добре да не попадат в ръцете ви и трябва да бъдете предпазени от тях.

4 коментара:

  1. Преди време започнах да чета тази книга, но ми дойде в повече всичко, което е засегнато в нея и не можах да я довърша. Не можа да задържи интереса ми, а слушах какви ли не отзиви за нея.

    ОтговорИзтриване
  2. Споделям мнението за тази книга - глупави идеи за някогашните първи "открити" стъпки в забранените до тогава теми, описани от псевдо битник, решил че ще бъде интересен на изкривените мозъци като него.

    ОтговорИзтриване
  3. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  4. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване