18% Сиво

Автор: Захари Карабашлиев
Издател: Сиела
Формат: 145 Х 210
Година: 2009
Стр: 276
Цена: 12

Ахой, ето ме отново тук, след две седмици и кусур забавяне съм ви подготвил новичко ревю. Нещото, което ще ревюирам едва ли е неизвестна книга за по-запалените читатели от вас и по-специално почитателите на новата българска литература.

Противоречива, интересна, оригинална, интригуваща и нееднозначна - това са епитетите, които ми хрумват, щом се сетя за "18% Сиво". Автор е Захари Карабашлиев - никому неизвестен емигрант в Щатите, който написва роман и влиза зверски с бутонките в прасците на модерния български роман. Но за какво става дума в тази книга, която по моите сметки претърпя 8 (осем!) преиздавания, от които аз прочетох четвъртото?

Младият с уклон към средна възраст герой Захари Карабашлиев, изигран от самия едноименен автор на книгата и наричан от приятели Зак, решава да разпусне вечерта. Определено има нужда - дългогодишната му приятелка Стела го е оставила и той решава да запали колата и от Ел Ей да премине мексиканската граница, за да купоняса в Тихуана. Вечер на пиянство и лудост, сбиване с някакви опасни типове, спонтанна кражба на буса на гадовете и бягство обратно в Щатите. Когато се поизбистря той разбира, че от вана на престъпниците е свил ценния товар от един чувал с марихуана. Изведнъж Зак решава да промени коренно уседналия си начин на живот и да направи нещо щуро. Вместо на другия ден да отиде на работа като прилежен гражданин, натискайки се с други хиляди идиоти по десетлентовата магистрала, той решава да тегли една спонтанна на всичко и от Лос Анжелис да отиде чак в Ню Йорк, за да продаде тревицата за солидна петцифрена сума в гущери. И тук започва едно налудничаво приключение...

+ Книгата те грабва изненадващо и се чете бързо, гладко и много приятно;
+ Когато разбираш откъде идва заглавието на романа сякаш едновременно изпадаш в мечтание и те блъска товарен влак - толкова е силно;
+ Красива и затрогваща е привържеността на Зак към фотографията - неговата истинска страст и любов, негово призвание, което практикува за жалост само като хоби. Нещо повече - любовта му към старите апарати с ленти, които промива сам в собствена лаборатория, отказвайки да ползва модерните дигитални камери. Навява една носталгия към миналите дни, които - съгласете се - бяха по-добри във всяко едно отношение;
+ Пожарите бяха нещо брутално;
+ Монологът на Шефа накрая беше нещо заредено с толкова мъдрост, че само заради него си струва да се прочете книгата;
+ "По-добре една поносима идея, но завършена, отколкото една велика, но незапочната";
+ "Истинските промени са невидими, останалите просто не си заслужават лишенията";
+ "И на двама ни бе ясно къде искахме да отидем - Америка. И на двама ни бе омръзнало животът постоянно да предстои";
+ "Всяко изречение, което започва с "Любовта е..." не заслужава да бъде доизслушвано";

- Самото начало на книгата е малко тегаво, състоящо се от скучни описания - направих това, направих онова;
- Реването и тръшкането за любимата е толкова много, че не просто ме подразни, а направо ме изнерви. То бива да ревеш и цивриш, има го и този период, но и той свършва, нали? По-мъжката, егати, древните римляни са казали, че нищо не съхне по-бързо от сълзите;
- Това със снимките от сафарите и как героя го раздава природозащитник ми беше, меко казано, покъртително глупаво;
- Редакторите и по-специално коректорите можеше да се постараят малко повече;
- Не знам дали от "Тоблерон" са платили за книгата, но споменаването на въпросния шоколад е толкова начесто, че накрая и на мен ми се прияде и си купих;
- Шибан край, по дяволите, мамка му, баси, хора, защо се отказахте от щастливия завършек на историите, искам си хепиенда обратно! Не съм лигав женчо, който гледа сериали и чете любовни романи, о, не, далеч съм от такива работи. Просто искам книгите да свършват щастливо. Знам, че в живота не е така и там свършват гадно, но аз не чета за да се пренеса в реалността, ей! Чета за да се пренеса в един по-хубав, по-добър свят, където доброто побеждава, героите убиват чудовището и влюбените се събират. И така нататък.

Прочее, въпреки треските романът неслучайно е събитие на родната литературна сцена и ако се колебаете дали да го почнете, хич не се и колебайте, ами направо отваряйте и започвайте с мен:

"Няма я от девет сутринта. Щорите в спалнята са плътно спуснати, но денят все пак намира начин да влезе и то с рев - камионът за боклук. Значи е сряда. Значи е осем и петнайсет. Има ли по-шумен шум от шума на камион за боклук в осем и петнайсет?"