петък, 25 септември 2009 г.

Лабиринтът на Луцифер



Автор: Бегемот
Издател: Бон
Формат: 130 Х 200
Година: 2008
Стр: 154
Цена: 5 лв

Купих си книгата на търга, който направихме по време на Златния Кан в Благоевград тази година. Подходих с противоречиви чувства към книжката след като си я взех, даже през главата ми минаваха еретичните мисли да я продам на следващия фантастичен търг преди да съм я прочел, но в крайна сметка ги надвих. Все пак младите български автори трябва да се подкрепяме, особено при първите ни книги и не е хубаво да си подливаме вода един друг. Започвам с отрицателните качества, които за жалост не са никак малко:

- Корица е талпа и половина. Мога условно да приема, че на нея е изобразен мозък, но със същия успех това може да е сърце, гръден кош, бял дроб, далак или кой знае какво;
- Смрадта на нафталин, която се носи от книгата. Бегемот, човече, не знам къде държиш бройките от тиража си, но моля те, премести ги на друго място;
- Аз чета и пиша с шрифт Times New Roman 12 пункта. Тази книга е напечатана със същия шрифт, ала 10 пункта. Трябваше да се взирам и кокоря да я чета, а много читатели биха се отказали да се мъчат с толкова дребни букви;
- Началото на предговора, в което авторът казва, че идеите и настроенията в тази книга са скандални, което е и причината да не разкрива истинското си име – айде сега, не си чак толкова велик, извинявай;
- Автографа ми се струва малко постен за моя вкус. Може да звучи нагло – еее, ти пък от всеки автор автограф взимаш, че и сега и кусури им дириш. Ами как да не им диря, когато автографите на всички останали които си купиха книгата са абсолютно същите, само имената се различават;
- Навикът на автора да се впуска в излишни и на моменти чак дразнещи според мен философствания на житейски и религиозни теми;
- Голяма част от писанията са родени от авторова болка, омраза и липса на секс. Да, точно така – последното на немалко места е казано почти буквално. Периодът, в който човек едва ли не обвинява Господ за неуспехите си с жените е тежък, но съм сигурен, че ще премине – всички сме го прекарвали :-);
- Религиозната пропаганда, която на места е толкова директна и отвратителна, че те кара да прескачаш цели абзаци. За жалост болшинството от читатели не се интересуваме от подобни теми, колкото и странно да звучи;
- Срещнах на няколко места дразнещото изтъкване – „Оригиналът на тази творба е на английски език, превода е на автора”. Искрено се извинявам на всички български читатели от свое име и от името на всички български автори, които все още не сме толкова велики, че да пишем направо на английски и после да се налага да ни превеждат на български – в случая е най-добре да го правим самите ние. А ако това са преводи от други автори - редно беше да се посочат кои са те;
- Разказът „Братя”. Всичко в разказа е много хубаво, даже страхотно, докато не дойде края: „Поуката от тази история е, че парите и жените са извор на всяко зло, разделят брат от брата, баща от сина. Затова трябва да четем Йоан Златоуст, който много ясно вижда опасността от похот и алчност и ни предупреждава да се пазим внимателно”. Бас ловя, че всеки ще ти каже същото, което и аз: ТОЗИ АБЗАЦ ПРОСТО ТРЯБВА ДА СЕ ИЗТРИЕ. Всеки човек сам си вади лична поука от различните истории, при положение че може да е седнал да чете без да търси такава. А да казваш какво трябва да се чете и да набутваш религиозна пропаганда... Без коментар.
- „Сън в лятна нощ” – интересен разказ, който веднага те грабва. В началото обаче се споменава схема Грец. Завършил съм техникум по електроника (както вероятно и автора) и знам за какво става дума, но повечето от читателите – едва ли. Нямаше да е лошо тук да се сложи една обяснителна бележка под линия.
- В края на книгата има включена поезия и есета, които пропуснах най-чистосърдечно - не ми допаднаха по абсолютно никакъв начин;
- Като цяло книжката е насочена не толкова към читателите, колкото към самия автор, едно явление, което често се наблюдава при начинаещите автори, дори и при мен.

Плюсове:

+ Книжката си е тотален ъндърграунд, което до голяма степен ме радва;
+ Авторът умее да пише. Това е. Разказите са стегнати, издържани отвсякъде, абе просто всичко си е както трябва. Стилът напомня писанията на Борис Виан, Франц Кафка, Чарлз Буковски. Има много философия, размишления, интересни виждания и изводи. Книгата като цяло е път не към някой външен свят, а към вътрешния, личностния;
+ Писателят прави такива резки и ловки завои в повествованието, без да го нарушава, че до самия край не може да отгатнеш как ще завърши разказа;
+ Ако смени стила си и започне да пише някакъв коренно различен жанр, ще се получи нещо още по-добро, в това съм сигурен. Само трябва да се махнат излишните философствания и религиозните пропаганди и ще се получи буквално шедьовър;
+ Описанието на автобуса на смъртта от разказа „Време за жътва” силно ме заинтригува – определено е иновативно. Един пътуващ през пустинята автобус, чийто покрив е изграден от увеличителни стъкла... Бррр!;
+ Разказът „Помпозна оргия в Ада”. Самата идея за дяволите в Ада, събрали се на съвет, които после се нареждат около огромно меко полукълбо, представляващо Великата Вулва, и започват да правят секс с нея като целта е всички вкупом да я докарат до оргазъм и да свършат с нея, като по този начин накарат един вулкан да изригне... Просто е ВЕЛИКО!;
+ Разказът „Щастие с пари не се купува”. Ей това е – седиш си вкъщи, нищо не правиш, на вратата се звъни, отваряш – гола мацка се надупила. Почваш я и се влюбвате – рай!;
+ Последният разказ „Ловец на сливи” и продължението му „Лайно в мрака” така искрено ме разсмяха, че определено се почувствах добре, затваряйки книгата;
+ Въпреки писанията в като цяло затрогващия предговор, че книгата едва ли не би уронила престижа на църквата, всъщност прави точно обратното.

След това дългичко ревю все още се чудя каква да е съдбата на тази книга – дали да си я прибера библиотеката, или да я занеса на следващия търг в клуб „Ефремов”. Но каквото и да реша, преди това ще я проветря едно хубавичко, да се махне миризмата на нафталин. Знам, че ще направи добро на останалите книги, пазейки ги от молци, но въпреки това.

четвъртък, 10 септември 2009 г.

Златен Кан том III



Автор: Колектив
Издател: Лингея
Формат: 130 Х 200
Година: 2009
Стр: 224
Цена: 10 лв

Дойде време да довърша и третия том Златен Кан. Вече напълно съм убеден, че тази своеобразна трилогия е съчетала в себе си най-доброто от българската фантастика и фентъзи през тази година.

1. ЛАЧИН, Азърбайджан – КАМА, ТАНЦУВАЙ! - ето го и победителят, първо място в конкурса. Хубава митологична фантастика, добре написано, красиви фентъзи елементи. Аз бих сложил този разказ в личния си топ 10, малко множко ми се вижда чак първо място, но щом така е решило журите - нека да бъде.
2. ИЛИЯ БОГДАНОВ, България – ДЕНЯТ НА ЦИКЛОПА - а това вече е разказ за топ 5. Не знам за вас, но за мен това съдържа солидна доза хорър, който ме изпълни на макс, уникално! Едноокото чудовище, което поглъща всичко по пътя си... Страхотно е! А е чак на 10 място, тюх!
3. АНДРЕЯ ИЛИЕВ, България – ИСТИНАТА ЗА ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА - характерният "небрежен" стил на Андрея Илиев проличава в тази фантастика, съдържаща немалка доза хумор, породена от идеята, че извънземните също не са безгрешни, хахаха! Хубаво е! 9 позиция.
4. БОРЕЯ, България – РЪЦЕТЕ МИ ДА ТЕ... - разказ на 29 място. Можеше да вземе и повече, ако авторът/авторката бе решила да канализира отличното си умение да съставя запомнящи се описания в релсите на историята и разказвачеството, вместо да се отплесва в поетически импресии и моментни емоционални състояния, интерпретирани на белия лист. Разказът ми напомня на табун могъщи коне, които са оставени на воля да пасат и скачат на зелената поляна край горското езеро на лунна светлина, вместо да бъдат впрегнати в карета и да пометат всичко по пътя си. Страхотен потенциал, който вярвам, че ще проличи още повече в бъдеще и ще се развие.
5. ЕВГЕНИЙ НЕЧАЕВ, Казахстан – АБСОЛЮТНО БЕЗОПАСНА ПЛАНЕТА - не влиза в топ 30. Защо? Толкова хубава фантастика, среща с извънземни, техните странни обичаи и изправящ космите финал!
6. ГЕОРГИ МИНКОВ, България – ЗА МАЛКИТЕ НЕЩА или ЗАЩО КЛАСИЦИТЕ НИ ЛЪЖАТ - 16 място. Алтернативен поглед върху изхода от Троянската война. Има умисъл, макар лично на мен да не ми допадна особено историята за скритите в Троянския кон гърци, които не престават да говорят, дрънчат, ругаят, псуват и пърдят.
7. ЯНИ СИМЕОНОВ, България – ПОЛЯНАТА - не попада в топ 30. Честно казано, не ми допадна. Напомня ми писанията на Карлос Кастанеда. Нищо не разбрах.
8. ЛЕОНИД КУДРЯВЦЕВ, Русия – НЕНУЖНИТЕ ВЕЩИ - 6 място! Добър, добър разказ! Оригинална идея - можеш да имаш всичко, което си пожелаеш, стига това да е нещо, което не желае никой друг... Хубаво е.
9. ЯНИСЛАВ ЯНКОВ, България – КУТИЯ ОТ АБАНОСОВО ДЪРВО - не попада в топ 30. Добре написан разказ, ала основната идея е толкова изтъркана и клиширана, че насън да ни бутнат, я знаем наизуст.
10. ДЕН ШОРИН, Русия – СПАМ - добър разказ, написан от интелигентен човек с немалки познания. Последното изречение ме разтърси просто. 25 място.
11. ЛЕОНИД ШИФМАН, Израел – СЛУЖЕБНО ПЪТУВАНЕ - 19 позиция. Хубав разказ, със силен забавен елемент, красиво написан.
12. ЯНЧО ЧОЛАКОВ, България – ВЕЧНОТО ЗАВРЪЩАНЕ - повестта побира в себе си почти половината сборник. Много добре написано - единственият проблем е, че е твърде голямо за условията на конкурса. Характерният за Янчо Чолаков стил - не знам някой друг, който може да забърка произведение, в което фантастиката и фентъзито са почти поравно, има елементи на хорър, вуду, християнство, български народни поверия, митология на различни народи, лека щипка хумор, некромантия, богат език, разнообразни термини, битки и какво ли още не. Аплодисменти, моля.

Още нещо много ценно - в края на книгата са поместени кратки рецензии и мнения на журито за различните разкази в сборниците. Много добра идея, бих казал.

четвъртък, 3 септември 2009 г.

Златен Кан том II



Автор: Колектив
Издател: Лингея
Формат: 130 Х 200
Година: 2009
Стр: 224
Цена: 10 лв

Прочетох втория том и бързам да споделя впечатленията си от него с вас. Без да съм започвал третия том, вече съм напълно сигурен, че тази трилогия е най-добрия сборник с българска (е, вътре има и представители на други държави, но нека акцентирам на родното в случая) фантастика/фентъзи, излизал тази година. Е, поне според мен. Да започваме!

1. ГЕНОВЕВА ДИМОВА, България – ПРЕКРАСНАТА ВЕЧЕР, КОГАТО УМРЯХ - това разказче спечели поощрителната награда за най-незаслужено подценен разказ, ако не се лъжа. Една прекрасна история за млад рокаджия и неговото пътешествие из отвъдното, ммммм. Незаслужено ниска 19 позиция, незаслужено.
2. МАРИНА МАРТОВА, Русия – ИЗВРАТЕНЯК - 5 място. Не е написана зле фантастиката, но някакси не успя да ме грабне монологът на главния/главната/главното/ герой, който комай е единствения герой в разказа.
3. ВЕРОНИКА БАТХЕН, Русия – ПРИКАЗКА ЗА РЪКАВИЦА - добро разказче. Една история за Жана Д'Арк през Втората Световна Война. Бива, не е лошо. За жалост не е попаднала в топ 30.
4. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ, България – РИБЕНИЯТ МЪЖ - доста добър разказ, който започна и продължи като съвсем обикновен, нормален дори бих казал, а завърши изненадващо. Авторът на моменти лекичко вкарва в действие хапливия си език, което ме кара да се подсмихвам под мустак. Чак 27 позиция.
5. СЕРХИО ГАУТ ВЕЛ ХАРТМАН, Аржентина – СХВАТКА КРАЙ КАМЕННИЯ ПОТОК - 21 място. Военна фантастика, бива. Е, не е добра като тази на Жоро Малинов от предния сборник, но става за четене. Може да се каже че съм доволен.
6. ЦЕНКА БАКЪРДЖИЕВА, България – ПРАЗНИК - хубав разказ, чак на 26 място, заслужаващ повече. Преплитат се събития в наши дни, в миналото, заплетена е и фантастика, добро, добро. Е, извънземните накрая някакси ме подразниха, но нищо.
7. АЛЕКСЕЙ ЗАЙЦЕВ, Русия – КЛУБ ЗА БЯГСТВО - хихихи, искрено се забавлявах! Руските ловци, тръгнали на лов за тигър, алкохолът, който унищожават, мила братска картинка! А краят на разказа с главния герой ме накара да се смея със глас, браво! 7 позиция.
8. ХРИСТО ПОЩАКОВ, България – ДУМАТА - хубав разказ, добър разказ! Останах искрено изненадан как от нещо толкова незначително, като една обикновена преводаческа неволя, с която сме се сблъсквали може би всички, може да се превърне в един страхотен фантастичен разказ с технологии, пътуване между планети, извънземни... Чудесия! 15 място - а аз бих го включил поне в личния си топ 10.
9. ИВАЙЛО ИВАНОВ, България – ПЪТИЩА НАЗАД - 2 място. Искрено се радвам, че се запознах най-после с Ивайло Варненския, може би "черната овца" на писателския БГ фендъм и още повече се радвам, че спечели второ място, а имаше потенциал за първо! Страхотен разказ, в типичен за автора сладкодумен разказвачески стил, с дълбоки психологически, философски и социални заряди. Една награда на правилното място, в правилното време.
10. ВЛАДИМИР ЦВЕТКОВ, Беларус – РЕДАКЦИОННИЯ - весел и забавен разказ, сладурски просто! Една красива хумористична фантастика, а е чак на 30 позиция! Срамота!
11. АНТОНИО БЕЛЛОМИ, Италия – НАЕМНИКЪТ - добра фантастика, макар и с тъжен край. Впечатление прави начинът, по който се разкрива безсмислието на войната. 12 място.
12. БРАНИМИР СЪБЕВ, България – ЗЛАТИН И ЗМЕЯТ - 14 място. Няма да давам мнение за себе си, разбира се - не е етично. За сметка на това ще цитирам мнението на БОЖКО БОЖКОВ, един от петимата членове на журито, професионален преводач и преподавател по полски език, бивш културен аташе във Варшава: "Умело съчетание на фантастичния елемент с елементи от приказките с подчертано народностен характер. Богат и подходящ за темата език. Сполучливо прокарване на традиционната идея за доброто начало в човека, за победата на доброто над злото, както и за признателността. Една чудесна "приказна" фантастика"."

Продължавам с третия том, очаквайте скоро тема и за него.