петък, 25 септември 2009 г.

Лабиринтът на Луцифер



Автор: Бегемот
Издател: Бон
Формат: 130 Х 200
Година: 2008
Стр: 154
Цена: 5 лв

Купих си книгата на търга, който направихме по време на Златния Кан в Благоевград тази година. Подходих с противоречиви чувства към книжката след като си я взех, даже през главата ми минаваха еретичните мисли да я продам на следващия фантастичен търг преди да съм я прочел, но в крайна сметка ги надвих. Все пак младите български автори трябва да се подкрепяме, особено при първите ни книги и не е хубаво да си подливаме вода един друг. Започвам с отрицателните качества, които за жалост не са никак малко:

- Корица е талпа и половина. Мога условно да приема, че на нея е изобразен мозък, но със същия успех това може да е сърце, гръден кош, бял дроб, далак или кой знае какво;
- Смрадта на нафталин, която се носи от книгата. Бегемот, човече, не знам къде държиш бройките от тиража си, но моля те, премести ги на друго място;
- Аз чета и пиша с шрифт Times New Roman 12 пункта. Тази книга е напечатана със същия шрифт, ала 10 пункта. Трябваше да се взирам и кокоря да я чета, а много читатели биха се отказали да се мъчат с толкова дребни букви;
- Началото на предговора, в което авторът казва, че идеите и настроенията в тази книга са скандални, което е и причината да не разкрива истинското си име – айде сега, не си чак толкова велик, извинявай;
- Автографа ми се струва малко постен за моя вкус. Може да звучи нагло – еее, ти пък от всеки автор автограф взимаш, че и сега и кусури им дириш. Ами как да не им диря, когато автографите на всички останали които си купиха книгата са абсолютно същите, само имената се различават;
- Навикът на автора да се впуска в излишни и на моменти чак дразнещи според мен философствания на житейски и религиозни теми;
- Голяма част от писанията са родени от авторова болка, омраза и липса на секс. Да, точно така – последното на немалко места е казано почти буквално. Периодът, в който човек едва ли не обвинява Господ за неуспехите си с жените е тежък, но съм сигурен, че ще премине – всички сме го прекарвали :-);
- Религиозната пропаганда, която на места е толкова директна и отвратителна, че те кара да прескачаш цели абзаци. За жалост болшинството от читатели не се интересуваме от подобни теми, колкото и странно да звучи;
- Срещнах на няколко места дразнещото изтъкване – „Оригиналът на тази творба е на английски език, превода е на автора”. Искрено се извинявам на всички български читатели от свое име и от името на всички български автори, които все още не сме толкова велики, че да пишем направо на английски и после да се налага да ни превеждат на български – в случая е най-добре да го правим самите ние. А ако това са преводи от други автори - редно беше да се посочат кои са те;
- Разказът „Братя”. Всичко в разказа е много хубаво, даже страхотно, докато не дойде края: „Поуката от тази история е, че парите и жените са извор на всяко зло, разделят брат от брата, баща от сина. Затова трябва да четем Йоан Златоуст, който много ясно вижда опасността от похот и алчност и ни предупреждава да се пазим внимателно”. Бас ловя, че всеки ще ти каже същото, което и аз: ТОЗИ АБЗАЦ ПРОСТО ТРЯБВА ДА СЕ ИЗТРИЕ. Всеки човек сам си вади лична поука от различните истории, при положение че може да е седнал да чете без да търси такава. А да казваш какво трябва да се чете и да набутваш религиозна пропаганда... Без коментар.
- „Сън в лятна нощ” – интересен разказ, който веднага те грабва. В началото обаче се споменава схема Грец. Завършил съм техникум по електроника (както вероятно и автора) и знам за какво става дума, но повечето от читателите – едва ли. Нямаше да е лошо тук да се сложи една обяснителна бележка под линия.
- В края на книгата има включена поезия и есета, които пропуснах най-чистосърдечно - не ми допаднаха по абсолютно никакъв начин;
- Като цяло книжката е насочена не толкова към читателите, колкото към самия автор, едно явление, което често се наблюдава при начинаещите автори, дори и при мен.

Плюсове:

+ Книжката си е тотален ъндърграунд, което до голяма степен ме радва;
+ Авторът умее да пише. Това е. Разказите са стегнати, издържани отвсякъде, абе просто всичко си е както трябва. Стилът напомня писанията на Борис Виан, Франц Кафка, Чарлз Буковски. Има много философия, размишления, интересни виждания и изводи. Книгата като цяло е път не към някой външен свят, а към вътрешния, личностния;
+ Писателят прави такива резки и ловки завои в повествованието, без да го нарушава, че до самия край не може да отгатнеш как ще завърши разказа;
+ Ако смени стила си и започне да пише някакъв коренно различен жанр, ще се получи нещо още по-добро, в това съм сигурен. Само трябва да се махнат излишните философствания и религиозните пропаганди и ще се получи буквално шедьовър;
+ Описанието на автобуса на смъртта от разказа „Време за жътва” силно ме заинтригува – определено е иновативно. Един пътуващ през пустинята автобус, чийто покрив е изграден от увеличителни стъкла... Бррр!;
+ Разказът „Помпозна оргия в Ада”. Самата идея за дяволите в Ада, събрали се на съвет, които после се нареждат около огромно меко полукълбо, представляващо Великата Вулва, и започват да правят секс с нея като целта е всички вкупом да я докарат до оргазъм и да свършат с нея, като по този начин накарат един вулкан да изригне... Просто е ВЕЛИКО!;
+ Разказът „Щастие с пари не се купува”. Ей това е – седиш си вкъщи, нищо не правиш, на вратата се звъни, отваряш – гола мацка се надупила. Почваш я и се влюбвате – рай!;
+ Последният разказ „Ловец на сливи” и продължението му „Лайно в мрака” така искрено ме разсмяха, че определено се почувствах добре, затваряйки книгата;
+ Въпреки писанията в като цяло затрогващия предговор, че книгата едва ли не би уронила престижа на църквата, всъщност прави точно обратното.

След това дългичко ревю все още се чудя каква да е съдбата на тази книга – дали да си я прибера библиотеката, или да я занеса на следващия търг в клуб „Ефремов”. Но каквото и да реша, преди това ще я проветря едно хубавичко, да се махне миризмата на нафталин. Знам, че ще направи добро на останалите книги, пазейки ги от молци, но въпреки това.

Няма коментари:

Публикуване на коментар