петък, 30 ноември 2012 г.

Bulgarian Psycho



Автор: Андрей Велков
Издател: Колибри
Формат: 130 Х 200
Година: 2012
Стр: 262
Цена: 14 лв

Ladies and gentlemen, стягайте се и хич не ми се лигавете, защото в литературното градче, наречено България, има нов шериф. Името му е Андрей Велков и днес ще ви говоря за дебютния му роман – „Български психар”.

Кой е Андрей Велков? Според задната корица е 35-годишен столичанин, бакалавър по политология и магистър по маркетинг, пада си по екстремно купонясване, бойни изкуства, литература, тежко пиене, леки жени и други такива хубави работи. Това се казва сериозен човек.

Накратко, за какво става въпрос в романа? Петър Иванов е обикновено момче от улицата, ала умно и амбициозно. Непукист и добре владеещ бойните изкуства, той сериозно вярва, че щом излезе от казармата го очаква нормален и спокоен живот – ще запише висше в университета, ще завърши, ще си намери хубава, нормална, добре платена работа, жена, деца и т.н. Да, ама не, дедо попе. Когато идва джака, нашият човек се озовава в София през 90-те с екстри като мутри, безпаричие, безработица, инфлация и прочее шит. Бащата изоставя семейството, Петър е съкратен от работа, не успява да събере пари за такса в университета и го изхвърлят и от там. Положението е, меко казано – гадно.

Нашият пич обаче отказва да се примири и да следва правилата, защото от следването им се е забил в кьорсокак. Събира се с най-точните си авери от квартала, които като него са спецове по разни бойни изкуства и започва бързо и стремглаво да се издига в подземния свят…
Ще цитирам само някои от яките пасажи в книгата, а такива има доволно много:

Ако не харесвате селянията, защо, деба мама му, я оставяте да вирее и мърда около вас?
Колко малко им трябва на нищите духом селски душици да се почувстват добре – дай им малко власт и ако може така да попреебе някого вече е в рая, педерастът смотан.
Най-сигурният начин да унищожиш една нация е да отнемеш способността на нейните деца да мислят. После само трябва да изчакаш.
Губим свръхценни селскостопански работници, които са били заблудени, че ученето наизуст на дълги и неразбираеми текстове е признак на интелект. Не е! Марш на нивата!
Толкова съм изпълнен с бяс, че мога да изпепеля с поглед цяло стадо автори на книги за позитивното мислене.


Нямаше как главният герой да не ми напомни този от „Самурай от Надежда” на Мартин Дамянов, но тук определено е по-добрият вариант. В „Самурая” имаме един каратист дребен тарикат, който работи сам, за малко и от ден за ден, а при Велков имаме хищна акула, която разсъждава едромащабно и не се задоволява с огризки. Всичко се развива много бързо, екшънът е на ниво, авторът пише стегнато, без да се лигави и без да си прави чекии с българския език, както напоследък доста пишман писателчета правят, въобразявайки си, че са много велики. Не сте! Марш на нивата!

Сред всички екшъни, бой, далавери и кървища си струва да се спомене, че нашият герой не е просто брутален касапин – за изтънчените хора намира изтънчени начини. Любимият ми пример – вече огромната и могъща групировка на Петър, разполагаща с много пари и връзки навсякъде е започната да бъде следена от журналист. Последният е профи, хитряга с мозък-бръснач и вече е подготвил за публикуване статия-убиец отвсякъде, когато се усещат в последния момент. И значи прибира се вечерта пича вкъщи, поглежда любимата си библиотека… и вижда, че всичките му книги вече ги няма, а на тяхно място са наредени само романи на Стивън Кинг. Е, как да не се ошашкаш? Огромно евала за хрумката!

И най-вкусната изненада е за десерт. Книгата има не един, а цели три финала!!! Помните ли книгите-игри от 90-те години, напомни ми леко на тях! Ето това е нещо идейно. Първият финал е най-кървав, тежък и драматичен, но на фона на цялата книга звучи най-логично. Вторият е мечтаният от повечето хора хепиенд, красив и някакси нереален за съжаление, може би, но е хубаво, че го има.

А третият… Третият е ФИНАЛЪТ. Големият, единственият, истинският, най-добрият. Дръжте се да не паднете, няма такъв дивак като автора – над Витоша се отваря портал и от него нахлува армия от извънземни нашественици, дошли да ни заробят и ядат! Ехеее, баси купона луд. Започва една партизанска война на котка и мишка, нашите се крият в тунели и подземия, ония са много, завладели са почти цялата планета вече, кретенията е пълна. Не мога да се сдържа да не споделя зверския момент, когато нашите хващат един извънземен за пленник, омотават го с вериги и едно момче химик се опитва да му инжектира и изпробва някакви неща върху му, за да го изучи, когато е изблъскан от груба мутра говедо, дето вади ножовка и почва да реже крайниците на извънземната буболечка – цитирам най-свободно: „Няма смисъл да го мъчиш бе човек, не виждаш ли, не говори нашия език! – Той ли не говори? Тия управляват кораби, минават през портали, таковаха мамата на планетата ни, език ли не знаят”? Луд-нич-ка.

Гласувам за този роман, навирил всичките си крайници. Мога още много да кажа, но и досега написаното не беше малко, а и нека не ви развалям кефа. Честно, хора – голям пропуск ще е, ако сериозни читатели като вас изтърват тази книга. Силно се надявам Андрей Велков да не спира да пише и скоро да прочета пак нещо от него.

И нещо за довиждане. Сцената, в която новопристигналият войник обира всички налични касетки с чалга в граничната застава и ги хвърля в печката, а после троши касетофона в главата на собственика им трябва да влезе в учебниците.

неделя, 25 ноември 2012 г.

Сп. Дракус - 1 и 2 Брой



Автор: Колектив
Издател: Гаяна
Формат: 100 Х 280
Година: 2012
Стр: 60
Цена: 3,50 лв

Хей хей хей, може ли да повярва човек? На пазара се е появило списание за фантастика, фентъзи и хорър! Публикува още крими, мистерии, приключения и какво ли още не! Чудно, чудно, чудно! Нека да ви представя първите два броя на списание "Дракус" - периодично издание, което излиза горе-долу веднъж на 2-3 месеца. Хората, които го издават са от Русе и във всеки брой има по шест разказа - пет от българи и един преводен. Бързам да кажа по няколко думи за всеки един разказ в двата броя.

Първи брой:

1. Георги Димитров - Между два свята: някаква импресия, която не ми допадна, но съм сигурен, че ще си намери читателите.
2. Георги Николов - Геният на злото: хубава история, започваща като кримка, но прерастна във фантастика. Определено ми допадна, краят й също.
3. Пламен Петков - Неочаквано наследство: твърде дълъг разказ, беше ми муден и тегав, нашарен с логически бели петна. Поне завършекът е на ниво и донякъде замаза положението.
4. Светозар Петров - Изповед: красив и тъжен разказ за свещеници, война и вяра.
5. Явор Цанев - Снежинки в мрака: още по-красива и още по-тъжна история! Признавам си, наистина ме жегна дълбоко любовната история за мъж и жена космонавти, които се реят като снежинки в мрака... Без съмнение най-добрият разказ в списанието дотук.
6. Едгар Алън По - Овалният портрет: маестро По няма нужда от представяне. Не са чак толкова много писателите, които с толкова малко могат да те уплашат толкова много.

Втори брой:

1. Момчил Косев - Другият живот: ето това е чудесна фантастика, най-мащабният и сериозно разгърнат разказ в списанието. Какво би направил, ако си недоволен от живота си и решиш да жертваш десет минути реално време, за да изживееш чисто нов живот, изцяло режисиран по твой сценарий, а когато се събудиш дори вземеш пари за това? А какво ще стане, ако всъщност накрая... Не, спирам, млъквам - прочетете!
2. Стела Василева - Обич: кратък, ала класен хорър!
3. Цветомира Николаева - Сянката: разказ, който на някои може да не хареса, но на мен - да. Като вземем предвид факта, че авторът няма и 18 става ясно, че не бива да го съдим прекалено строго, но аз нямам и намерение, понеже историята не беше зле.
4. Явор Цанев - Ловецът на бисери: авторът, който го има в предишния брой отново се представя на ниво. Много добри, сочни описания, много цветен разказ, с хубав образ за главен герой.
5. Lady Pol The Beloved - Прероден: определено най-противоречивия разказ в списанието. От една страна се дразня, когато някой пише под никнейм, от друга пише хубаво; от една страна наивни сравнения, от друга пъстро многообразие от герои; от една страна е фенфик по игра, от друга е чудесно написан; от една страна избрани едни такива... несъвместими имена за герои, от друга си съпричастен към съдбата им; от една страна патетични мисли и изказвания, от друга яки битки. Дано авторката се престраши бъдещите си творби да ги подписва лично, определено ще следя развитието й като творец.
6. Октав Мирбо - Песента на Кармен: френският По си е класик, не смея да говоря за творбата му. Тя просто трябва да се прочете.

Плюсове: списанието съдържа само разкази. Никакви статии, интервюта, есета, реклами, смислови и прочее излишни чекии. Българските автори определно пишат хубаво, макар да ми бяха абсолютно непознати имена. Изненадващо кадърна работа на редактори и коректори, струва си да се отбележи в наши дни. Само два броя, а във всеки вече има поместен по един конкурс, чудесно!
Минус - отвратителен формат на изданието. За пръв път виждам такъв и хич не ми хареса, все едно държиш половин списание: дълго и тясно, напомнящо брошурка. Моля ви хора, сменете го, без значение дали ще е А4 или А5, но да не е това.

С други думи, останах доволен от двата броя на списание Дракус и вярвам, че всеки следващ брой ще става все по-добър! Надявам се силно да се задържи на пазара и да възбуди интерес, от което всички само ще спечелим.

събота, 10 ноември 2012 г.

Над Дъгата



Автор: Колектив
Издател: Сдружение "Проектът Дъга"
Формат: 245 Х 335
Година: 2012
Стр: 80
Цена: 20 лв

Скъпи мои, днес е 10 ноември - една "светла дата". На тази дата преди 23 години баща ми ме заведе на площада в родния ми град, защото имаше митинг. Аз много не разбирах какво става, понеже бях едва на осем, но такова скупчване на хора не помня и досега. Плътна маса народ, викащи, държащи речи, размахващи сини знаменца и прочее. Тогава имаше една камара хора, които вярваха, че им предстои едно светло-светло бъдеще. Сега пък има една камара хора, които ронят сълзи по времето преди тази дата, защото тогава било по-добре. Аз и досега се чудя на тези две групи хора, без да мога да разбера кои са по-тъпите, но карай да върви.

Днес няма да ви говоря за политика, пък и блогът ми не е с такава насоченост. На тази дата малко ще ви върна назад във времето, за да ви припомня една голяма хубавиня от нашето детство. А именно - списание "Дъга", онзи комикс, който всички сме чели. И как иначе, някои негови тиражи достигахаха 300 000 бройки! Защо ви припомням това прекрасно списание и историите, които ни разказваха неговите сценаристи и художници? Историите за Бубачко, Добромир, Чоко и Боко, Момиченцето от Земята, Билбо Бегинс, Властелинът на Пръстените, Хитър Петър, Янтар и всички останали?

Защото чисто новичкият комикс, който ви представям, е едно своеобразно завръщане назад във времето. Девет художници от старото списание се събират и правят този проект - проектът "Над Дъгата", който горе-долу се явява продължение на старите истории. Някои са нови, някои са продължение на старите... Но какво ви мъча, нека ви разкажа какво ще намерите на страниците:

1. Дичо Пъдаря трябва да умре (текст Сотир Гелев, рисунки Пенко Гелев) - чудесна история за едно нямо момче, един бивш партизанин и една пушка. Не е за изпускане!
2. Ян Бибиян (по Елин Пелин, рисунки Росен Манчев) - има ли нужда да говоря изобщо? Нови приключение на момчето с опашката на дяволчето Фют, Мирилайлай и останалите.
3. Миташки и небесната джаджа (текст и рисунки Румен Чаушев) - много добра история! Една извънземна цивилизация, разтърсвана от война, после мръдваме 1000 години напред във времето! В България едно малко момче е на скаутски лагер и намира изгубен артефакт от тази цивилизация...
4. Ники Внучето и Роли Кучето (текст и рисунки Николай Додов) - хубава история, но е наистина за най-най малките. И като рисунки, и като насоченост.
5. ЕЛО - Легенда за Черните Архангели (текст Любомир Чолаков, рисунки Димитър Стоянов) - ЕЛОСИТЕ!!! Екип за Ликвидиране на Опасности! Е, тук е доста напред във времето историята, колкото и да ни се иска капитан Сташевски, Даниел и Тахатунга вече ги няма, но имат наследници. Страхотно!
6. Краят на Бенковски (по Захари Стоянов, рисунки Владимир Коновалов) - единственият комикс, който не харесах. Рисуван на ръка, груби, резки щрихи, черно-бял, че и по Записки от Българските Въстания, баси! Е, сигурен съм, че ще си намери феновете, де.
7. Дамга (текст Марин Трошанов и Евгени Пройков, рисунки Петър Станимиров) - без съмнение НАЙ-ДОБРОТО в албума. Страхотна грабваща фентъзи история от млади автори, нарисувана от безспорния корифей Пепи. Неслучайно с този комикс последния отнесе международна награда за най-добър класически комикс в Белград наскоро, пребивайки към 300 художника от стотина държави. У-НИ-КАТ.
8. Тримата Мускетари (по Александър Дюма, художник Евгений Йорданов) - историята я знаем всички, но как, как е нарисувано просто това нещо!!! Трябва да видите!
9. Призрак (текст и рисунки Сотир Гелев) - един художник в София, края на Втората Световна. Съюзническите самолети хвърлят бомби над столицата, а нашият художник има среща с... призрак. Супер е.

Това луксозно чудо с твърди корици и цветни страници струва само 20 лв, момчета и момичета, и е подписано лично от всеки един художник, всеки един брой, ръчно! Смешна цена, когато става въпрос за машина на времето. Препоръчвам ви да си го купите не само за да си припомните миналите дни. Вземето го, стига да успеете да го намерите, защото на премиерата преди няколко дни в рамките час-два първоначалният тираж от 400 бройки се разграби.

Просто едно страхотно нещо с колекционерска стойност, това е.

неделя, 4 ноември 2012 г.

На Изток От Запада



Автор: Мирослав Пенков
Издател: Сиела
Формат: 140 Х 210
Година: 2011
Стр: 232
Цена: 14 лв

Добро утро. Сега ще направя едно изказване, което може да ви се стори прекалено, но не ми пука. Така, пригответе се, то идва - днес ще ви представя "На Изток От Запада", чийто автор Мирослав Пенков е без съмнение най-добрият съвременен български писател.

Преди съм ви говорил за старият му сборник "Кървави Луни", който той издава за абитуриентския си бал. Е, ако аз от "Хоро от Гарвани" до "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" съм израснал от земята до небето, то Пенков е изхвърчал директно от земята в Космоса и сега обикаля планетата в орбита. Не знам просто как да ви обясня защо осемте разказа в "На Изток От Запада" са толкова уникално добре написани, че трябва да присъстват гордо във всяка българска библиотека и че цената от 14 лв за тази книга е просто смешна за удоволствието, което ще получите.

Затова ще оставя да говорят фактите, вместо мен.

1. Първо.

"Пенков постига с единични фрази толкова, колкото други писатели не успяват и с цели глави... сборник на триумфа" - Лос Анджелис Таймс

"Един от най-вълнуващите сборници от дълго време насам" - Бостън Глоуб

"Блестящ сборник" - Гардиан

"В ръцете сте на един млад майстор на разказа..." - Монреал Газет

"Великолепни разкази за любов и омраза, дом и носталгия, страст, изгнание, насилие, история и хумор..." - Сатърдей Ейдж, Мелбърн


Тези изказвания не са измислици, а съвсем реални рецензии във въпросните американски вестници.

2. Второ, тази книга е излязла в Щатите и общо ще се появи в 11 държави. Когато завършва английска гимназия в София, Мирослав заминава за Арканзас да следва психология. Впоследствие записва и творческо писане, което го изучава с ГОДИНИ и в момента самият той преподава творческо писане. Няма как да не е добър писател, след като толкова време се е учил да бъде.

3. Трето, Разказът му "Как купихме Ленин", който присъства в сборника присъства и в антологията "Най-добрите американски разкази 2008", чийто съставител е самият Салман Рушди.

4. Четвърто, за книгата си пичът получи международната награда на ВВС за титулния разказ, дал заглавието на сборника.

Пенков е сменил стила определено - преди беше хорър-автор, сега пише реалистика. Докато четях имах чувството, че тези две негови ръце, които са писали разказите се протягат през океана, едната хваща сърцето ми, а другата мозъка и започват бавно, но настоятелно да стискат, в един уникален ритъм. Разказите като цяло са тъжни, да не се залъгваме, макар да има и много весели моменти в тях. Не смея да определя любим разказ - абсолютно всичките са ми любими: и за внукът, който купува на дядо си по и-бей мумията на Ленин, и за момчето, влюбено в сръбската си братовчедка, и за войникът, който се бие за Македония, за хлапетата, които в разгара на събитията от 1997-а тръгват да крадат златен кръст от църквата, за момиченцето-помаче с мъжко име в Родопите, което татко му го прави майстор на гайди, и още, и всичко. Просто няма слаб разказ.

И за накрая. Може би Миро Пенков не го е целил нарочно, знам ли, но обърнете внимание на корицата, по-точно на лявата й част. Виждате ли онова момченце, което пикае на сърпа и чука? Е това е. В голяма част от разказите Пенков така леко, така индиректно си права гаргара с комунизма, така хубаво се гаври с този гнусен тоталитарен човекоубийствен режим, че книгата му представлява дълъг цял лакът своеобразен пирон от хромирана стомана в ковчега на червеното чудовище. Една гнусна мумия, на която шайка престъпници й се кланят и ни управляват, а тълпа от олигофрени ронят сълзи по нея. Имаше нужда от този пирон, бая силно хлопа капакът й напоследък.

Прочетете ревюта на тази книга и при Блажев, Преслав и при Кръстев. Има и на още други места, ама тях ще си ги откриете сами.

Имам само една-единствена молба към всички ви.

Ако сте от читателите, които четат по една книга на година... нека тази книга бъде "На изток от запада".