понеделник, 9 март 2009 г.

Хоро от Гарвани



Автор: Бранимир Събев
Издател: Фабер
Година: 2008
Формат: 130 Х 200
Стр: 172
Цена: 5 лв

Накратко: Какво ли да кажа за първата си книга? Минаха цели седем години, докато види бял свят - една година да се напише, още една да се редактира, и после още пет години, през които се ходеше по мъките, събираха се пари и вечно изскачаше "нещо по-важно". 14 диаболични разказа в жанр хорър/мистика/трилър/съспенс. Не знаех, че издаването на книга е толкова трудно в България и че се иска толкова много воля и инат. Ще публикувам пет ревюта относно книгата - на онлайн-фензина Shadowdance, на Ангел Богданов от читателския му блог, на Христо Блажев от неговия читателски блог, на Александър Драганов от Цитаделата, и на Тихомир Димитров от читателския му блог. Своя коментар ще оставям в ей такива скоби //:

Shadowdance:

"Научих за "Хоро от гарвани" от форума на списанието, където авторът Бранимир Събев пусна тема, за да си я изрекламира. Честно казано ми стана малко тъжно от този факт. Не защото авторът сам си промотира произведението, а защото изобщо му се налага. Сборникът хорър разкази е издаден на собствени мускули, разпространява се на добра воля и като цяло е труден за откриване. Уви, фантастиката в България все още не може да разчита на реална помощ от никого и авторите трябва да се справят кой както може /което си е самата истина/.
За разлика други автори, Събев така и не допусна промотирането на Хоро от гарвани да излезе от рамките на добрия вкус, поради което и подходих към сборника с доста позитивна настройка.
За съжаление останах по-скоро разочарован. Колекцията разкази споделят толкова много черти, че на практика прочетеш ли един, си прочел и всички останали, но не това е основният им проблем, а фактът, че не плашат. Хорърът е най-труден в литературата, защото тя е най-опосредственото чрез най-различни културни елементи изкуство. На хартия не можеш да стреснеш с рязко появяващ се зад ъгъла звяр, не можеш да ужасиш като просто опишеш кървища и зверства.
Хоро от гарвани излъчва усещането за автор, инспириран от творчеството на ранния Кинг (всички разкази са почти дразнещо американизирани на ниво ситуация, място и герои например), но неразбрал какво кара същите тези разкази да "функционират". А именно – това да ти пука за героите и най-вече – да се потопиш в атмосферата. Героите на Събев са плоски и без собствена индивидуалност, а местата, където се развива действието – безлични и само бегло скицирани.
Това би могло да се компенсира умерено от оригинални истории и идеи, но такива за съжаление отсъстват. Липсва и изненада, плот туист или каквото и да било от сорта. Всеки разказ започва по един модел – събира се група льохмани по някаква работа, по време на разговора някой от тях предлага да разкаже история на другите и разказът почва. Той никога няма пряко отношение към тази външна рамка, двете никъде не се допират. Самият разказ винаги и без изключение започва или с цялата история (т.е. изначално знаем цялата интрига и с досада чакаме и героите да я схванат), или с толкова прозрачна мистерия, че ефектът е идентичен /но както е казал мъдрецът, на вкус и цвет товарищи нет/.

Плюсове:
+ Чудесно оформление на корицата и високо качество на страниците. Струва си да се отбележи, тъй като сборничето е самиздат, а е по-добре скърпено и същевременно по-евтино от повечето издавани от "големите" ни издатели на бг-фантастика книги /за оформлението трябва да благодаря на моя приятел Петър Маринов, който е един малък бог на web&graphic design и на издателите от Фабер/
+ Добър, ако и неблестящ с нещо особено стил. Авторът умее да борави с езика и ако беше вложил повече въображение, резултатът щеше да изглежда повече от добре.
+ Историите са динамични и сюжетно ориентирани, а освен това до една са кратки и се четат бързо и лесно, без да омръзват.

Минуси:
– Липсва съспенс, няма изненади, няма ужас. /напротив, има си от всичко - и мистика, и загадки, мрачна атмосфера, лека нотка хумор плюс споменатите вече неща/
– Не ти пука за героите. /хм, тук не бих се съгласил, ама никак/
– Историите са клиширани и стандартни, а повечето от тях – и доста простички като идея. /тук не виждам нищо лошо - все пак всичко ново е добре забравено старо, не беше ли така/
– Всички разкази са по един и същ модел, което ги прави още по-предвидими. /всички разкази са от типа "разказ в разказа", което не ги прави предвидимо изобщо - просто ги обединява в един цикъл/
– Дразнещо американизиране на всички истории. Не държа на българизми, обаче се дразня и от имитиране на чисто американски ситуации от автори, които нямат от къде да са толкова запознати с тях /интересно как на всички им е неприятно когато действието се развива в Щатите и веднага правят забележка, а когато се развива в България е едва ли не по подразбиране. За мен това лично е някаква несъзнателна проява на изкривен патриотизъм/
– Неестествени диалози. Повечето звучат като авторов текст с тиренце отпред, а не като реплика, която човек би казал на друг човек без да е под влиянието на дима от запалени мистични корени. /виж, над това не се бях замислял - явно трябва да се поработи повече в тази насока/

При все негативната нотка на това ревю и въпреки че като цяло не ми допадна, Хоро от гарвани не ме и подразни и смятам, че ако авторът седне и помисли известно време над сюжетите си и как да направи така, че на читателя истински да му пука за тях, повечето от разказите в сборника могат да станат много добри, въпреки клишираните си теми.

Оценка: 5/10

/Не е зле като оценка - само като си спомня авторите Александър Драганов, Христо Пощаков, Спасимир Тренчев, Николай Новкиришки и др. как бяха безмилостно надялкани от критики и с доста по-ниски оценки... :-)/"

Ангел Богданов:

"Сборник разкази на ужаса, писани от автор-ентусиаст. Сюжетите са добре познати от филмите на ужасите. Разказите имат няколко минуса: опит действието да се позиционира в САЩ, а доста по-добре би било да са си у нас; еднотипната схема - някакъв елементарен диалог, последван от същинската история, без да се прави връзка между двете части; различни досадни дребни неточности. Положителните страни са стегнатия разказ, добрия диалог и липсата на автоцензура. Допадна ми разказът "Старият антиквар", "Кървавият дървосекач" и "Вечният кандидат-студент" също не са лоши. До някъде съм склонен да адмирирам идеята на автора да създаде свой "мрачен район" (Клатърбък) на САЩ по подобие на Мейн на Стивън Кинг или Стики Шайн на Елена Павлова, но това има нужда от доработка. Книгата е с много добро оформление и хубава хартия и отличен печат. Комбинацията е рядка, когато става дума за българска фантастика/фентъзи/хорър."

Александър Драганов - Цитаделата:

"Това е сборник разкази, който пред феновете Бранимир сподели, че е писал преди години, но чак сега е издал. И понеже обичам ужасиите, реших да си взема книжката и да я прочета. Понеже става дума за разкази е излишно да разказвам сюжета на всеки един от тях. Бих искал да вметна, че става дума за страшни истории, като всяка от тях е написана по сходен начин - става дума за хора, които се събират и си разказват някаква зловеща история, която е същинския хорър разказ. Сред историите има разкази за призраци, за върколаци, за вещици и за проклятия, а също и за необясними случки. Авторът е доста сладкодумен и историите му хващат, не мога да кажа, че ме ужасиха, но определено са "creepy". Имам една съществена критика обаче - поради пустата му мода, въведена от Стивън Кинг и слашърите, в книгата постоянно се говори за секс, понякога много хард и според мен самоцелно. Мисля, че това занижава качеството на самата книга и би отблъснало някои читатели. Встрани от това обаче, без забележки. Ще чакам още книги от автора :)"/хъ, че къде се говори за секс пък - в "Хоро от Гарвани" имаше едно специфично словоизлияния, в "Обесения затворник" имаше на практика, във "Вечния кандидат-студент" за малко, а във "Войникът и неговата любима"... Прав е Драганов - май наистина секса не е малко :-)/

Христо Блажев - Книголандия:

"“Хоро от гарвани” е сборник от разкази със сходна структура – различни хора по различни поводи започват да си разказват хорър истории, които ту тук, ту там се засичат една с друга, но без претенции да се сберат в общ план.
Разказите са с типичен привкус на Стивън Кинг, без кървави сцени, а по-скоро с омаята на мистериозното, ирационалното зло, което няма нужда от обяснение на действията си. Сред неговите герои са прокълнат мотор, върколак, статуя, демоничен палач, затворник-самоубиец, зомби-дървосекач, странен антиквар… Бранимир се е разпрострял нашироко в намирането на злото, което броди около ни. Мой фаворит сред разказите определено е “Войникът и неговата любима”, не бях срещал подобна идея досега.
“Хоро от гарвани” си има времето и мястото. Тя е за след тежък ден, с чаша в ръка и само една мъждукаща нощна лампа. Лична оценка - 9/13."/признавам си - това ме разтопи просто/

Тихомир Димитров:

Бранимир Събев е интересен човек. Многократно награждаван за поезия и проза автор, който чете много. Собственик е на един от готините блогове за книги, където споделя впечатления от нещата, които е прочел.

Сближават ни доста неща – любовта към хоръра и фантастиката, обичта към Словото. Дори не се познаваме „на живо”, но хей, намираме се в 21 век! Никога не е било толкова лесно и приятно да общуваш с някоя сродна душа, дори да ви делят километри.

Колекционирам книги от български автори с автограф и редовно чета ревютата на Бранимир, защото е обективен критик. Представяте ли си каква беше радостта ми, когато получих подписано копие от спретнатата му книжка с разкази, а после в блога му намерих и доста обективно ревю на тема „Душа назаем”, където похвалите преобладават, верно, при това звучат доста искрено, но не ми бяха спестени и някои от недостатъците на книгата.

Всичко, което съм постигнал като автор и писател го дължа на обратната връзка с читателите, а тя е още по-ценна, когато тези читатели са професионалисти.

Така че бързам да върна жеста, но няма да си говорим за недостатъци, защото такива, дори да ги има в книгата на Бранимир, са пренебрежимо малки.

„Хоро от гарвани” е сборник с разкази на ужасите:

„Върколакът”
„Статуята”
„Обесеният затворник”
„Палачът”
„Вещицата”
„Старият антиквар”
„Плачещата”
и
„Вечният кандидат-студент”

са само част от заглавията в него.

Отдавна не бях чел истински български хорър. Книжлето ми достави голямо удоволствие. Стилът на автора е увлекателен и лек, без да задължава читателя прекалено много. По-скоро създава усещането за страхотийки, разказани от приятел край лагерния огън, късно вчерта.

Бранимир има интересен подход: всеки разказ е история в историята. Краткото интро потапя читателя в средата на сюжета, пресъздава онази меланхолична атмосфера край лагерния огън, която сигурен съм, липсва на всички. И после някой от героите разказва нещо, от което да ти настръхнат косите.

Викали ли сте духове като деца? А някога да сте чували за образа на Дама Пика в огледалото, който се появява по тъмно, след като задължително повториш десет пъти „Дама Пика, ела при мен”?

Точно такива сантименти пресъздават разказите на Бранимир. Текстовете му са сюжетни, в тях има много действие и диалог, за кратко време се случват доста неща. Описанието е по-скоро храна за въображението на читателя, но там където го има, авторът залага на детайлите (петната от кръв по дъното на пижамата на обесения затворник, който многократно е бил изнасилван преди това).

Разказите знаят точно кога да спрат. И те оставят жаден за още. Понякога са с отворен край, който невинаги е неочакван – удоволствието се крие по-скоро в начина, по който е поднесен сюжетът.

Бранимир не можа да ме уплаши, защото и той като мен е откърмен с творчеството на Стивън Краля. Но книжката е доста приятна, лека, неангажираща с нищо повече от няколко скъсани нерви за по-чувствителния читател.

Събев просто е създаден да разказва градски легенди. Много е добър в това. Нямам търпение да се докосна и до други тъмни кътчета от авторската му душа.

/просто най-доброто/

А тук ще си позволя да пусна няколко положителни коментара за разказите в сборника, събрани от уеб-пространството:

"mishel1357@abv.bg - София
Много ми хареса, несъмнено имаш силно въображение. Произведението бие на нещо средно между любовно и фантастика, което ми допадна, аз също пиша и разбирам колко важно за един автор е да получи нужното признание. Когато аз пиша влагам нещо от себе си в произведението, част от душата си. Любопитно ми е ти какво влагаш в това произведение, част от миналото, желание от бъдещето, или просто една фантазия която с нищо не се свързва с живото ти?

ivan1403@abv.bg -в.търново
Здравейте, много рядко нещо ме заинтригува така. Аз също като млад се опитвах да пиша, но за съжаление не стигнах до никъде. Желая ви успех.

goldstorm@abv.bg - svishtov
Харесва ми разказа ти, като всички твои разкази. Винаги има описателност, с която можеш да си представиш всичко, малко страх и ужас, и винаги нямам търпение да стигна до края на разказа за да разбера какво е станало. Успех

Тано Джински - Хисар
Гласувах "За". Харесва ми стилът. Малко е песимистично, но определено си личат идеите ти. Сигурен съм, че можеш да напишеш и нещо още по-добро (с повече "action"). Продължавай! Ще следя за нови твои творби. ;-) Добре написано, добро чувство за диалог. Определено можеш да пишеш. Стилът ти ми харесва.

Александра Петрова -
Поздравления! Много отдавна не бях чела толкова хубава творба. Мисля, че имате много голям талант който трябва да развивате.

polomita@abv.bg - Sofia
Може да съм само на 12, но тази книга е невероятна!!!

parawax28@abv.bg -Burgas
Мисля, че разказът ти е добре измислен. Хареса ми!

diTko <> -
На мен разказа ми хареса. Моят съвет е продължавай само напред и нагоре! Добър разказ!

kamino20@abv.bg -София
Великолепен разказ! Завладяващ сюжет! Това е второто произведение, което чета от този талантлив автор и мога да кажа че съм впечатлена! Считам, че единственото, което авторът трябва да стори е да продължи да пише!"

И накрая любимите ми коментари-трепачи от сайта БГ Пентаграм:

Bilqnka: Аз прочетох разказа "Към Ада" и мога да кажа,че е невероятно интересен и си струва да бъде публикуван и не само в България. Моето мнение за българската литература винаги е било отрицателно,но автори като вас ми дават надежда за бъдеще на литературата при нас.Благодаря за което!Препоръчвам на всички да прочетат това произведение!

aniezina: След като стана ясно, че ще получим това интервю, се заех малко да опозная Бранимир Събев и за целта прочетох доста негови неща. Мога да кажа единствено- УАУ! Не обичам българска литература и за това не мога да го сравня с никой роден автор, но доста добре се нарежда до световно известните. Браво! Дано наистина да успее да получи заслужената слава.

Mystikal: Прочетох някои произведения.Наистина са много хубави и интересни.Браво!Но защо всички сте толкова разочаровани от бълг.литература?Вярно някои от модерните автори не ги бива, но такива като Емилиян Станев, Йордан Йовков, Йордан Радичков,Павел Вежинов и много други. Тези имат страхотни класики.Не са хорър, но са напоени с много чувство и лично аз съм плакала на произведения на Станев и Йовков.
Но новите автори не ги бива.Единствено Бранимир Събев има изключителен талант и му пожелавам да продължава все така.

Резюме: Въпреки че като цяло за някои може да не е кой знае какво, мисля че първата ми книжка е добра и плюсовете й са:
+ Страхотна корица, отлична визия и качествени страници;
+ Ниска цена - искам да се появи този, който може да предложи на пазара нова или издадена преди година 172 стр. книга с лакирана корица 4+1 и 80-грамови офсетови страници само за 5 лв парчето;
+ Хорър-феновете ще останат доволни - няма чак толкова много хорър в родното ни литпространство;
+ За млад автор считам, че съм се справил добре - все пак разказите са писани в периода, когато съм бил на 19-21 г.;
+ Мнението на редактора ми - "пишеш увлекателно и неусетно пренасяш читателя в създадения от тебе свят";
+ Книгата се чете лесно и бързо, без да омръзва;
+ Ето този пасаж: "Виждал ли си как гарваните се вият на хоро, момче? Събират се в идеален кръг, птиците проклети, и бавно обикалят една след друга. А граченето им може да те накара да изтръпнеш – така да изтръпнеш, сякаш песъчинки стържат по костите ти. Рядко го правят, но щом се извият на хоро, винаги е на лошо – я градушка ще удари, я ще стане земетресение… я кой знае какво…"

Книгата вече е много трудно да бъде открита в хартиен вариант, затова чувствайте се свободни да я прочетете цялата безплатно онлайн тук.

1 коментар:

  1. Светослав "sarkoma" Богданов13 юли 2016 г., 14:12

    Това не е ревю или дори опит за такова нещо. Просто мнението ми за сборника. Успях да си го купя с автограф от автора на един от панаирите на книгата преди доста време. Един огромен плюс за мен е начинаът по който са структурирани историите. Ей, през цялото време си мислех "Сега ще се появи Пазачът на Криптата. Всеки момент ще започне с неговите извратени съвети.". Е, не стана така, но все пак беше страхотно приятно. Стилът "разказ в разказа" дейста като една страхотна рамка за всички разкази и именно по този начин остава усещането от "Разкази от Криптата". Историите са леко скучновати на моменти, но все пак имат стил. Многообразието на сборника откъм сюжети е страхотно. Книжката си струва (вече я има свободно за четене, Бранимир е доказал се писател в милата ни родина(ударението пада на Р-то), изтекла е доста вода под моста дет се казва и т.н. И така! Книжката си струва да бъде прочетена и да се отдаде нужното уважение към автора. Според мен обаче, книгата има и своите минуси. Именно това рамкиране на историите създава едно усещане за еднообразие и повърхностност. Разбира се, лесно е да се плюе и сочи. Имайки предвид през какви къртовски проблеми е преминал Бранимир за да се самоиздаде, според мен човекът си заслужава само палец горе. Вече има повече издадени сборници кой от кой по - хубав. Както казах по - горе, изтекла е доста вода под моста откакто този сборник е видял бял свят след черни мъки. Моите огромни адмирации за успеха, Бранимире.

    ОтговорИзтриване