понеделник, 26 август 2013 г.

Капаните на Фармацевтиката



Автор: Бен Голдейкър
Издател: Изток-Запад
Година: 2013
Стр: 464
Цена: 23.90 лв

Или още: "Как фармацевтичните компании подвеждат лекарите и вредят на пациентите". Заглавието и подзаглавието на книгата мисля, че вече ви говорят достатъчно относно нейното съдържание. Бен Голдейкър е британски лекар и най-популярният журналист, пишещ за наука във Великобритания. Завършил Оксфорд, работи за Националната Здравна Служба и най-вече - притежава непримиримост, чувство за граждански дълг и стремеж към откриване на истината в абнормални за обикновен човек количества.

"Медицината е опропастена. И аз искрено вярвам, че ако пациентите и обществеността разберат какво се прави с тях - какво са позволили лекарите, учените и регулаторните органи, те ще се разгневят". Така започва Bad Pharma, в която място за хумор няма - там където се нагласят схеми по всички нива от веригата, само и само да ви вземат парите, пробутвайки ви лекарство нищо не е смешно. Когато една индустрия в световен мащаб за година изкарва нетна печалба от 600 милиарда долара, всички усмивки изгасват. 600 милиарда чисти пари - оборота е за много, много повече.

"Лекарствата се тестват от хората, които ги произвеждат чрез лошо организирани изпитвания върху отчайващо малък брой непредставителни пациенти и се анализират с помощта на методи, които още по самата си организация са деформирани така, че да преувеличават ползите от тях. Не е изненадващо, че тези изпитвания обикновено дават резултати, благоприятни за производителя. Когато изпитванията пък не се харесат на компаниите, те имат пълното прави да ги скрият от лекарите и пациентите и в крайна сметка виждаме само изкривена картина на истинските въздействия на лекарството. Регулаторните органи виждат повечето от данните от изпитванията, но само от началните етапи от пътя на лекарството, а дори и тогава те не дават тези данни на лекарите и пациентите, нито на други държавни органи. Изкривените данни се съобщават и прилагат по изкривен начин. През четиридесетте си години практика след завършване на медицинското училище лекарите се осведомяват какво действа от случайни приказки, търговски представители, колеги или списания. Колегите обаче може да получават заплащане от фармацевтичните компании, списанията също. Академичните статии, които всички смятат за обективни често са планирани и написани от хора, които работят директно за компанията, без да го разкриват - понякога цели списания са притежавани от нея."

Д-р Бен Голдейкър не говори празни приказки - абсолютно всяко едно твърдение в книгата му е подкрепено с доказателствен материал. Описаните случаи в световен мащаб са много: регулаторен орган се мъчи да накара компания да изтегли лекарството си от пазара и когато накрая успява, вече са минали 14 години и на онези не им пука, лекарството така или иначе вече не се търси; компании, глобени с по 1-2-3 милиарда долара - няма проблем, ние само за месец изкарваме повече; лобиране на всички нива; пробутване на вече известни, но морално стари лекарства в нови опаковки под ново име, вършещи абсолютно същото както преди, но много по-скъпи, и още, и още. Повече от гнусно е в стремежа си да напечелиш милиарди долари стотици хиляди хора по света да умрат.

Ето, вижте, случва се и при нас - отвсякъде ни заливат реклами на лекарства, болниците изобилстват от всякакви материали, собственика на родна водеща фармацевтична компания е от най-богатите българи (един от тузарските имоти в елитните крайни столични квартали, снимани от хеликоптер е негов, притежава и верига аптеки). Да не забравяме и варненския аптекарски бос с апетити към политиката и съмнителни контакти.

Голдейкър е и автор на "Псевдонауката", изобличаваща неща като хомеопатията, нутриционизма, детоксикацията, енергийните гривни и др. Ще трябва и тя да се прочете, няма начин. Благодарение на двете му книги, продадени в главозамайващи тиражи във Великобритания тече яко правителствено разследване срещу лекари, фармацевтични компании, затварят клиники - страшна работа. Ето и ревю на книгата при Блажев.

Много полезна книга за всеки читател! А за човек от сфери като медицина и фармация - задължителна.

петък, 16 август 2013 г.

Пясък и Канела



Автор: Александрина Георгиева
Издател: Либра Скорп
Година: 2010
Стр: 80
Цена: 6 лв

Това е дебютната книга на младата авторка Александрина Георгиева - сборничето разкази "Пясък и канела". Като казвам млада, имам предвид наистина млада - мацето е 91-и набор и когато книгата й вижда бял свят, тя е едва 19 годишна. В иначе сърдечния предговор на "Пясък и канела" Кристин Димитрова нарича съдържанието на книгата "петнадесет изкусни истории".

С което, за съжаление, прави в три думи две грешки.

Разказчетата са поредният нескопосан опит български автор да подражава на Буковски. Така добре познатият микс от съвременна проза, странно изкривяване на повествованието и липса на сюжет, фабула и запомнящи се образи. Отново прокламирането, че "истинската" литература трябва да е спонтанна, да поставя читателя в небрано лозе и да е "родена на улицата". Моля ви, недейте. Отстрани изглежда страшно жалко. Наистина.

Още първият разказ задава основната тема на целия сборник - съдържанието му основно се свежда до: лятото, скитането, хипария, градски легенди за призраци, Бургас, джулай, завеяност и музика отпреди половин век и отгоре. Хора, в писането няма нищо лошо, ама първо пораснете, пък тогава издавайте! Хипарството е нещо от времената на ваши баби и дядовци, угасна с края на 60-те, приемете този факт.

Честно казано, омръзна ми от творци, които дращят за пиене, дроги, треви и как снощи са се изчесали. Не можете ли просто да ми разкажете една проклета история? Онова нещо, което има увод, изложение и заключение? Там, сюжет, ала-бала, да се случва нещо? Когато седите, пиете и си дрънкате, па вземете че го запишете - това не е разказ. Ние го правим същото всяка вечер. Ако го и записвахме, досега да сме издали тухлаци, които бият по многотомност енциклопедия Британика.

Сборничето даже е наградено! Носител е за 2009-а на награда "Еквалибриум". Ъ? Да, и аз това си помислих. На корицата си пише на английски, че е "Equilibrium". Защо не е Еквилибриум, а е Еквалибриум, не мога да ви обясня, не знам.

Авторката определено не се справя добре с описването на мъжките персонажи в разказите си - това на практика са си женски такива, които са кръстени с мъжки имена. На много места се среща вбесяващ алогизъм, който изражда разказа в гротескна алегория. Където няма разкази има есета, по които погледа ми се пързаля диагонално като Уейн Грецки по леда в най-силните му години.

На практика, това не е литература. Това са псевдолитературни напъни, раждащи опити за импресия плюс упражнения по творческо писане, недобре маскирани като истории. Единствен плюс - момичето поне пише грамотно, ако не друго. Но от друга страна като се замисля, това може и да е заслуга на редакторката Елица Дубарова, сестрата на Петя Дубарова.

И още - какви са тия книги под 100 страници? Това не е книга, а тетрадка. Дайте си повече труд, натрупайте обем бе хора! Нищо чудно в най-скоро време книгите-тетрадки да деградират в книги-бележници. При това от ония бележници, които са пълни отгоре додолу само с двойки.

понеделник, 12 август 2013 г.

Корпорация "Безсмъртие" / Цивилизация на Статуса



Автор: Робърт Шекли
Издател: Колибри
Година: 2011
Стр: 360
Цена: 15 лв

Останах изключително доволен от двата романа в една книга на Робърт Шекли - "Корпорация Безсмъртие" и "Цивилизация на статуса". Шекли си е класик във фантастиката и притежава много приятен стил на писане: лек, четивен, с щипка хумор, интересен сюжет и герои, към чиято съдба веднага ставаш съпричастен.

"Корпорация Безсмъртие" е роман, чиито мотиви са послужили за създаването на един от любимите ми фантастични филми - "Беглец в бъдещето 1992 (Freejack)". Сещате се, с Емилио Естевес, Рене Русо, Антъни Хопкинс и Мик Джагър в главните роли. След катастрофа Томас Блейн, вместо в отвъдното внезапно се озовава напред в бъдещето. Спасен по неведоми пътища, той се сблъсква с една странна, в много отношения кофти социална система и тепърва ще трябва да свиква с толкова нови неща. Ала постепенно картината му се изяснява и парченцата от пъзела се напасват - много хора искат от него всичко, което притежава. Буквално.

"Цивилизация на статуса" е вторият роман, който даже май ми хареса малко повече. Уил Барънт се събужда, без да си спомня нито кой е, как се казва, тотална бяла дупка. И му казват, че е на кораб към планетата Омега - там, където заточват всички престъпници от Земята. А Уил е признат за виновен в извършено убийство - нещо, напълно чуждо нему. С течение на времето разбира, че на Омега царят изкривено правила, че тя е място, където има върховенство на закона, ала на кой закон? Цялото общество е основано на култа към престъпленията, убийствата и злото. Скоро Уил ще узнае, че има и много други скрити неща, за които не е и подозирал...

Това е първата книга на Колибри от библиотека "Галактики" - за втората, "Селцето" на Буличов, вече съм ви говорил. Поздравления на издателството за прекрасната инициатива! Много хубава корица, чудесен превод на Любомир Николов. В някои отношения тези два романа леко напомнят стила на Филип Дик: за човечец, сам-самичък срещу цялата зловеща система, срещу цяло изкривено общество.

За едно нещо ми стана малко тъжно. Даже не малко. Книжката е излязла 2011-а, аз си я купих миналата година. Това са два чудесни романа в едно и макар да струва 15 лв, си заслужава отвсякъде. На Панаира на книгата си я взех от щанда на Колибри от кошниците, където продават 2 книги за 5 лева - едната беше тази, другата няма значение. Мъчно ми е, когато такива добри книги не си намират читателите и само година след излизането им вече са сред преоценените. Не мисля, че Шекли го заслужава.

За всички фенове на фантастиката, и не само. Корпорация "Безсмъртие" и Цивилизация на Статуса - FTW!

вторник, 6 август 2013 г.

Малкият Зелен Бог На Агонията



Автор: Колектив
Издател: Бард
Година: 2013
Стр: 368
Цена: 15.99 лв

Още щом разбрах, че от „Бард” ще издават сборник разкази на ужаса от западни автори си казах – това е само за мен, задължително трябва да се прочете. Оригиналното заглавие на книгата е “A Book of Horrors” и неин съставител е Стивън Джоунс, известен британски редактор и съставител. Българското издание е кръстено на първия разказ в сборник, чийто автор е Стивън Кинг.

Какво мисля за разказите в сборника:

1. Малкият зелен бог на агонията – Стивън Кинг: маестро Кинг няма нужда от представяне и реклама. Чудесен разказ, вдъхновение за който явно е била ужасната катастрофа, в която писателят едва оцелява. Препоръчвам.
2. Прахан, стомана и кремък – Кейтлин Р. Киърнан: нелоша история, напомни ми доста епизоди от „Американски богове” на Геймън, бива.
3. Призраци със зъби – Питър Краудър: горе-долу. В този, както и в някои други разкази в сборника забелязах, че сякаш различните им автори ги пишат по един и същи калъп: блудкаво начало, що-годе добър финал и помежду това абсурдни диалози, будещи у читателя съмнение за съдържанието на „тавана” на героите: има ли въобще там нещо друго освен прах и паяжини и ако има, дали не е безнадеждно разхвърляно?
4. Дъщерята на майстора на ковчези – Анджела Слатър: отначало си помислих да не е намигване към едноименния разказ на Пушкин, но не е. Имаме една майсторка на ковчези, влюбена в дъщерята на покойника и… Останах доволен, определено, надявам се да прочета и други творби от австралийската писателка, която освен талант притежава и чудесно име за хорър-автор.
5. Корени и прочее – Брайън Ходж: същото като в разказ номер 3. Тук поне хепиендът успя да замаже положението.
6. Кажи ми, че ще те видя отново – Денис Етчисън: като в предния разказ, но без ефекта на хепиенда.
7. Музиката на Бенке Карлсон, Убиеца – Йон Айвиде Линдквист: най-добрият разказ в сборника! Шведската машина ми отвя главата и разпиля останалите автори като празни кибритени кутийки. Наглед изтъркан сюжет – съпругата на един мъж умира и той и синчето му напускат града. Отиват в друго населено място, бащата почва работа, ала къщата, в която са се нанесли крие страшна тайна… Не, прочетете, няма да съжалявате. Само да напомня, че от романа му "Покани ме да вляза" в деветмилионна Швеция са продадени половин милион бройки.
8. Грешен отговор – Рамзи Камбъл: много се надявах на този разказ, много. Все пак, Рамзи Камбъл е един от 20-те топ-хорър автора на всички времена. Не останах обаче впечатлен – разведен мъж, маниак на тема филми, работещ в киното и една игра. Звучи добре на първи прочит, но не е реализирана като хората, още повече финалът сме го виждали достатъчно и на други места.
9. Алиса в пластмасовия свят – Робърт Шиърман: откровено не ми хареса. Дементна история за средностатистическо американско семейство, чиито съседи се изнасят и идват нови. Съседите обаче не са съвсем хора и някак напомнят старите съседи. Особено финалът изглеждаше, че е писан от човек на халюциногени.
10. Мъжът в канавката – Лайза Татъл: не е кой знае какво или пък нещо, което не сме чели, но не оставя неприятен привкус в устата след четене.
11. Детска задача – Реджи Оливър: стра-хот-но! Разказ, сякаш писан от старите класици на жанра: По, М.Р.Джеймс, Стокър. Родителите на малкия Джордж отиват да живеят в Индия и са принудени да оставят осемгодишния си син на неговия чичо: сприхавият, стар Огъстъс, богат, болнав собственик на обширно имение. Загадки, страх, призраци, преплетени по чудесен начин – аплодисменти!
12. Нещо мрачно и печално – Майкъл Маршал Смит: хм. Добро. Усеща се нещичко и от Кинг, и от мрачните частици на Геймън, особено когато накрая не ти казва или показва за какво става дума, а само ти дава леки подмятания, за да си изградиш сам образа в себе си.
13. Близо до Зенор – Елизабет Хенд: започна леко клиширано и завърши с отворен край, но като цяло беше добра историйка за писателя, който пише уж фентъзи за деца, ала със солиден хорър елемент. Три момиченца фенки на книгите му решават да му отидат на гости, но дали това е добра идея? Все пак, авторът ще бъде съден на педофилия след някоя и друга година.
14. Последни думи – Ричард Крисчън Матесън: най-кратката творба в сборника, но за сметка на това напълно излишна. Синът на автора на „Аз съм легенда” може и да е известен сценарист и продуцент, но това подобие на есе просто няма място тук.

Искам да попитам - това ли е цветът на западния хорър? Това ли се чете, това ли се пише, това ли се търси като разкази? Може да ви прозвучи самохвално, но изключая 3-4 наистина мощни попадения, в „До Ада и Назад” имаше неща, които не отстъпваха по нищо на останалите творби.Финалното ми заключение е, че сборника е добър, макар че очаквах повече. Учудващо за самия мен, жените-авторки в сборника се представиха достойно, което не може да се каже за всичките мъже. Има няколко добри разказа, както и няколко много силни, но има и откровен пълнеж. Както може би във всеки сборник разкази, впрочем.