петък, 16 август 2013 г.

Пясък и Канела



Автор: Александрина Георгиева
Издател: Либра Скорп
Година: 2010
Стр: 80
Цена: 6 лв

Това е дебютната книга на младата авторка Александрина Георгиева - сборничето разкази "Пясък и канела". Като казвам млада, имам предвид наистина млада - мацето е 91-и набор и когато книгата й вижда бял свят, тя е едва 19 годишна. В иначе сърдечния предговор на "Пясък и канела" Кристин Димитрова нарича съдържанието на книгата "петнадесет изкусни истории".

С което, за съжаление, прави в три думи две грешки.

Разказчетата са поредният нескопосан опит български автор да подражава на Буковски. Така добре познатият микс от съвременна проза, странно изкривяване на повествованието и липса на сюжет, фабула и запомнящи се образи. Отново прокламирането, че "истинската" литература трябва да е спонтанна, да поставя читателя в небрано лозе и да е "родена на улицата". Моля ви, недейте. Отстрани изглежда страшно жалко. Наистина.

Още първият разказ задава основната тема на целия сборник - съдържанието му основно се свежда до: лятото, скитането, хипария, градски легенди за призраци, Бургас, джулай, завеяност и музика отпреди половин век и отгоре. Хора, в писането няма нищо лошо, ама първо пораснете, пък тогава издавайте! Хипарството е нещо от времената на ваши баби и дядовци, угасна с края на 60-те, приемете този факт.

Честно казано, омръзна ми от творци, които дращят за пиене, дроги, треви и как снощи са се изчесали. Не можете ли просто да ми разкажете една проклета история? Онова нещо, което има увод, изложение и заключение? Там, сюжет, ала-бала, да се случва нещо? Когато седите, пиете и си дрънкате, па вземете че го запишете - това не е разказ. Ние го правим същото всяка вечер. Ако го и записвахме, досега да сме издали тухлаци, които бият по многотомност енциклопедия Британика.

Сборничето даже е наградено! Носител е за 2009-а на награда "Еквалибриум". Ъ? Да, и аз това си помислих. На корицата си пише на английски, че е "Equilibrium". Защо не е Еквилибриум, а е Еквалибриум, не мога да ви обясня, не знам.

Авторката определено не се справя добре с описването на мъжките персонажи в разказите си - това на практика са си женски такива, които са кръстени с мъжки имена. На много места се среща вбесяващ алогизъм, който изражда разказа в гротескна алегория. Където няма разкази има есета, по които погледа ми се пързаля диагонално като Уейн Грецки по леда в най-силните му години.

На практика, това не е литература. Това са псевдолитературни напъни, раждащи опити за импресия плюс упражнения по творческо писане, недобре маскирани като истории. Единствен плюс - момичето поне пише грамотно, ако не друго. Но от друга страна като се замисля, това може и да е заслуга на редакторката Елица Дубарова, сестрата на Петя Дубарова.

И още - какви са тия книги под 100 страници? Това не е книга, а тетрадка. Дайте си повече труд, натрупайте обем бе хора! Нищо чудно в най-скоро време книгите-тетрадки да деградират в книги-бележници. При това от ония бележници, които са пълни отгоре додолу само с двойки.

Няма коментари:

Публикуване на коментар