На Изток От Запада

Автор: Мирослав Пенков
Издател: Сиела
Формат: 140 Х 210
Година: 2011
Стр: 232
Цена: 14 лв

Добро утро. Сега ще направя едно изказване, което може да ви се стори прекалено, но не ми пука. Така, пригответе се, то идва - днес ще ви представя "На Изток От Запада", чийто автор Мирослав Пенков е без съмнение най-добрият съвременен български писател.

Преди съм ви говорил за старият му сборник "Кървави Луни", който той издава за абитуриентския си бал. Е, ако аз от "Хоро от Гарвани" до "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" съм израснал от земята до небето, то Пенков е изхвърчал директно от земята в Космоса и сега обикаля планетата в орбита. Не знам просто как да ви обясня защо осемте разказа в "На Изток От Запада" са толкова уникално добре написани, че трябва да присъстват гордо във всяка българска библиотека и че цената от 14 лв за тази книга е просто смешна за удоволствието, което ще получите.

Затова ще оставя да говорят фактите, вместо мен.

1. Първо.

"Пенков постига с единични фрази толкова, колкото други писатели не успяват и с цели глави... сборник на триумфа" - Лос Анджелис Таймс

"Един от най-вълнуващите сборници от дълго време насам" - Бостън Глоуб

"Блестящ сборник" - Гардиан

"В ръцете сте на един млад майстор на разказа..." - Монреал Газет

"Великолепни разкази за любов и омраза, дом и носталгия, страст, изгнание, насилие, история и хумор..." - Сатърдей Ейдж, Мелбърн

Тези изказвания не са измислици, а съвсем реални рецензии във въпросните американски вестници.

2. Второ, тази книга е излязла в Щатите и общо ще се появи в 11 държави. Когато завършва английска гимназия в София, Мирослав заминава за Арканзас да следва психология. Впоследствие записва и творческо писане, което го изучава с ГОДИНИ и в момента самият той преподава творческо писане. Няма как да не е добър писател, след като толкова време се е учил да бъде.

3. Трето, Разказът му "Как купихме Ленин", който присъства в сборника присъства и в антологията "Най-добрите американски разкази 2008", чийто съставител е самият Салман Рушди.

4. Четвърто, за книгата си пичът получи международната награда на ВВС за титулния разказ, дал заглавието на сборника.

Пенков е сменил стила определено - преди беше хорър-автор, сега пише реалистика. Докато четях имах чувството, че тези две негови ръце, които са писали разказите се протягат през океана, едната хваща сърцето ми, а другата мозъка и започват бавно, но настоятелно да стискат, в един уникален ритъм. Разказите като цяло са тъжни, да не се залъгваме, макар да има и много весели моменти в тях. Не смея да определя любим разказ - абсолютно всичките са ми любими: и за внукът, който купува на дядо си по и-бей мумията на Ленин, и за момчето, влюбено в сръбската си братовчедка, и за войникът, който се бие за Македония, за хлапетата, които в разгара на събитията от 1997-а тръгват да крадат златен кръст от църквата, за момиченцето-помаче с мъжко име в Родопите, което татко му го прави майстор на гайди, и още, и всичко. Просто няма слаб разказ.

И за накрая. Може би Миро Пенков не го е целил нарочно, знам ли, но обърнете внимание на корицата, по-точно на лявата й част. Виждате ли онова момченце, което пикае на сърпа и чука? Е това е. В голяма част от разказите Пенков така леко, така индиректно си права гаргара с комунизма, така хубаво се гаври с този гнусен тоталитарен човекоубийствен режим, че книгата му представлява дълъг цял лакът своеобразен пирон от хромирана стомана в ковчега на червеното чудовище. Една гнусна мумия, на която шайка престъпници й се кланят и ни управляват, а тълпа от олигофрени ронят сълзи по нея. Имаше нужда от този пирон, бая силно хлопа капакът й напоследък.

Прочетете ревюта на тази книга и при Блажев, Преслав и при Кръстев. Има и на още други места, ама тях ще си ги откриете сами.

Имам само една-единствена молба към всички ви.

Ако сте от читателите, които четат по една книга на година... нека тази книга бъде "На изток от запада".