петък, 30 септември 2011 г.

Книга за Гробището



Автор: Нийл Геймън
Издател: Pro Book
Формат: 145 Х 210
Година: 2011
Стр: 224
Цена: 11.99 лв

"Геймън е съкровищница! Провървяло ни е, че го има!"


Ето това изказване на чичко Стивън Кинг, което стои на предната корица на "Американски Богове", спокойно може да присъства върху всяка книга от британския писател Нийл Ричард Геймън. Защото аз досега слаб роман от последния не съм чел, макар да го открих едва тази година.

Леко представяне на "Книга за Гробището":

Някойси Джак избива методично цяло семейство, ала пропуска най-малкия и най-важен член от него - бебето. Последното, сякаш предусетило какво го чака, успява да изпълзука извън къщата чак до гробището на близкия хълм. Убиецът го последва, но щом прекрачва в гробището влиза не там, където трябва и е отпратен. Обитателите на мястото за последен покой - куп призраци на починали и мистериозния Сайлъс се събират, за да решат съдбата на малчугана. Мис Оуенс решава да осинови хлапето, подкрепена от съпруга си и му дават своята фамилия, а за име избират да го кръстят Никой, съкратено - Ник. Сайлъс пък се превръща в личен настойник и учител на хлапето. И така малкия Ник, макар и човек, започва да расте сред нехора и придобива специални умения, които другите нямат... А Някойси Джак и мистериозното му братство още го търсят.

Защо трябва тази удивителна книга да краси личната ви библиотека:

+ Перфектната корица и уникалното оформление на изданието.
+ Завладяващата история за приятелството, сравнима с писанията на Бредбъри и Саймък.
+ Прекрасното описване на първата любов, още детската, юношеската - най-истинската, най-чистата.
+ Чудесният превод на Гергана Стойчева - Нуша. И бележките под линия, и стиховете, и всичко - браво!
+ Представянето на канонично злите в изкуството персонажи като добри.
+ Детската прямота на изразяване и разсъждение е уникална при главния герой, давайки прости и еднозначни отговори на сложни въпроси, които ни тормозят и досега.
+ Настръхващото описание на таласъмите, портата им, света и града Гулхайм. Нийл, моля те, напиши един отделен роман само за това.
+ Зловещият Танц със Смъртта, когато мъртвите танцуват с живите и появата на Сивата Дама - тази, която всички ние срещаме на края на жизнения си път. "- Сайлъс, а ти защо не танцуваш? Мелодията не те ли увлича? - Този танц Ник е или за живите, или за мъртвите. А аз не принадлежа нито към едните, нито към другите".
+ Споменът за изгубеното детство е така силен...
+ Мъката по родния дом и осъзнаването, че там, където си роден и израсъл, вече не ти принадлежи.

Искам обаче да омърморя редакторите и коректорите - на места са оплетени късите и дългите тирета, а героинята мис Лупеску се среща в три разновидности като име - освен посоченото я има и като мис Лупеско и мис Лупески. Румъния ни е съседна държава все пак, такива грешки са повече от досадни.

Геймън е чудесен разказвач. Не пропускайте.

Няма коментари:

Публикуване на коментар