вторник, 2 август 2011 г.

Малки Богове



Автор: Тери Пратчет
Издател: Вузев
Формат: 105 Х 175
Година: 1996
Стр: 408
Цена: 105 лв

Мили мои, тия седмици съм леко сдухан поради различни причини и затова имах нужда от нещо леко за четене, така, развеселяващо и разсмиващо. Затова виждате толкова близо една до друга две книги на Пратчет в блога - предната беше "Жътварят". Считам, че "Малки Богове" е от по-средняшките произведения на сър Тери, но пък свърши отлична работа, сиреч - изпълни си предназначението да ме разсее от разните му дивотии.

Минусът е, че тук няма да видите никой от повечето познати ви герои. Естествено, мярка се чат-пат само любимецът ми Смърт, но той отсъства само от доколкото знам една-единствена книга на Пратчет - "Дребнио Волен Народ". Няма ги пичовете от Невидимия Университет начело с Архиканцлера, няма нито Ринсуинд и библиотекаря, нито леля Ог и баба Вихронрав, няма я градската стража, джуджетата, Коен, действието не се развива в Анкх-Морпорк... Ще попитате: какво, за Бога, има тогава във книгата?

Брута е обикновен послушник в силно религиозната държава Омниа. Постът и молитвите са нормална част от ежедневието му, а единствената му разтуха идва от зеленчуковата градина, която прекопава. Изведнъж обаче му се явява могъщият бог Ом, на чието име е кръстена страната. Поради злощастно стечение на обстоятелствата Ом, който по принцип се явява на следовниците си в амплоато на могъщ бик, грациозен лебед или поне царствен орел... сега е под формата на малка костенурка.

Ом отчаяно се нуждае от последователи и хора, които да вярват в него. Какво е отчаянието му, когато открива, че единственият, който вярва истински в него, както подобава, е недотам схватливият, едър и тромав Брута. Той му говори телепатично, опитва се да се свърже и с други, ала не се получава - църквата е изместила Бог в съзнанието на хората. Двамата с Брута ще преминат през уникални перипетии и геройски мисии, за да успее Ом да постигне целта си, а Брута - най-накрая да се отърве.

Пратчет не изневерява на стила си и ни поднася доста храна за размисъл на тема религия и съпътстващите я размишления, истини, вярвания и най-вече - философия. Истините които ни напомня сър Тери са непреходни, а на фона на комичното и веселото влизат в ума ни така леко, че въобще не го усещаме.

Аз лично слагам тази книга горе-долу някъде до ранга на "Жътварят". Но хей, хора, това е Пратчет - той, пак повтарям, на практика няма слаби творби. Каквато и негова книга да хванете, все е хубава и няма да съжалявате, че сте посегнали към нея. Щом не сте чели книгата, ще ви зарадва, определено. Имаме див бог в облика на костенурка, който псува наляво и надясно като луд, полуумният Брута, който обаче притежава феноменална памет, неспасяем фанатик, побъркан аскет и какво ли още не.

Така че - смело напред.

Няма коментари:

Публикуване на коментар