сряда, 14 март 2012 г.

3.11



Добър вечер.

Скъпи мои, месец март е до някаква степен що-годе сакрален за моята недотам приятна личност. Преди три години (че и две седмици отгоре) този блог отвори врати в интернет-пространството с претенцията да ревюира книги, стартирайки с чудесния роман на Теодор Стърджън „Бленуващите Кристали”. За това време успях да споделя мнение за над 130 заглавия, или повече от 35 000 прочетени страници. Тримата най-ревюирани автори са съответно Стивън Кинг, Нийл Геймън и Джон Конъли, а трите най-ревюирани издателства – Бард, Лингея и Аргус.

До какъв извод достигнах за вас, приятели-читатели:

Ами, драги мои, не трябва да взимате твърде насериозно и прекалено навътре ревютата на книги, било моите, тези на други блогъри или такива по разни сайтчета и форуми. Те не трябва да ви служат като еталон какво трябва да четете и какво не – вкус и цвят нямат приятели. Водете се и малко по инстинкт, литературата не е точна наука, не е математика, за да кажеш това е черно, а това бяло. В нея каквото се харесва на един е отвратително за друг и именно в това се крие чарът на писаното слово. Винаги съм се старал да изкарам хубавото от всяко заглавие, което съм прочел (изключение прави „Голият Обяд” и няколко други чекии), в повечето случаи ако не харесам дадена книга направо я захвърлям, без да си дам труд да пиша за нея. Такъв ми е стилът, не изпитвам садистично удоволствие да хейтвам това или онова четиво, има достатъчно такива писачи из нета, а аз нямам нуждата да се самоизтъквам или да избивам комплекси. Макар че не би било зле да имаме и един Скротум сред книгоревюистите :-D

До какъв извод достигнах за вас, колеги писатели:

Пишете до откат, не спирайте за нищо на света и никога не се отказвайте. Каквото и да става. Колкото и да сте зле, ВИНАГИ ще си намерите почитатели, колкото и да сте гениални ВИНАГИ ще се намери кой да ви оплюе. Макар отначало да сте били зле, с течение на годините вие ставате все по-добри с всяка изписана страница и с всяка прочетена книга. И още нещо – това е писане, приемето го на сериозно, без да се срамувате от него. Това е изкуство, отстоявайте си позициите на всяка цена, щом чувствате че ви идва отвътре НЯМА да се примирявате. За 10-15 години наблюдаване на българската писателска общост станал свидетел как тези, които отказаха да направят компромис с възгледите си пробиха в чужбина, направиха пари, продадоха страхотни тиражи и се издържат само от писане, или пък обраха де що има литературни награди под нашия (че и не само) небосклон. Станах и свидетел как все по-свиващия се пазар, мързелът, страхът и женитбата послужиха като оправдание скромните, смирените, превъзнасяните и невзимащите се на сериозно да слязат от сцената. Нищо, за нас е по-добре, че разчистиха терена. Един съвет към всички настоящи и бъдещи колеги – пишете, издавайте, самиздавайте, пращайте свои творби по конкурси, списания, издателства, четете много, развивайте се все повече и повече, защото вашите лични победи са трън в очите и кол в задника на всеки интернет плювач. Защото такива като вас вършат благородно дело и имат шанса да оставят следа в сърцата и душите на мнозина, докато такива като тях могат да оставят следа само клекнали. Нищо лично – просто завистта и злобата виреят чудесно на кръстопът „България”, а за писане трябва да имаш топки, а не фъстъци. Знам, знам, някои от вас ще гракнат за дивотиите, свързани с изказването на лично мнение. Да, ама личното мнение е като задника – всички си го имаме, но не върви непрестанно да го развяваш насам-натам.

До какъв извод достигнах за себе си:

Прекалено много време отделям за ревюта на прочетени книги, вместо да пиша. А не трябва. С риск да засегна този или онзи смея да твърдя за себе си, че съм преди всичко писател, а след това ревюист. Защото през месец март 2012 не просто навършвам 3 години като собственик на „Тъмния Ъгъл”. През този месец моя милост навършва и 11 години като писател. Мда.

И като такъв, реших да споделя с вас новото – а именно новото ми сайтче:

BRANIMIR.HIT.BG

Та-дааааааааа!

Там ще откриете разни интересни факти от литературна гледна точка за мен, но най-важното е, че може да прочетете напълно безплатно 20 (засега) мои разказа. 14 от тях са от дебютния ми сборник с хорър „Хоро от Гарвани” – няма как, тиража се изчерпа, само тук-таме по отделни книжарнички може и да намерите останала бройка. Естествено, няма да спра да поддържам „Тъмния Ъгъл”, просто ревютата ще са малко по-нарядко. Хвърляйте отвреме-навреме поглед на branimir.hit.bg в случай че кача нещо ново, макар че ще се постарая да го обявявам тук, в Мрачната Гора и във фейсбук.

Приятно четене!

5 коментара:

  1. Честит троен рожден ден на блога и 11-ти творчески такъв! Жив и здрав да си и още много години да пишеш/ревюираш. Твоят е единственият блог за книги, който следя, но това е, защото съм илитерат. :(
    Успех с новия сайт и наздраве! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. А благодарим, благодарим, благодарим! Голяма чест е за мен, че ме следиш редовно :-P Макар честно казано, ако си направиш и блог в който да ревюираш книги (примерно bookscrotum), ще ни отнесеш всичките книгари едновременно! Още веднъж мерси, наздраве!

      Изтриване
  2. Честитутка, колега, не съм съгласен с половината от написаното, но заради празником не ще споря :)

    ОтговорИзтриване
  3. Дано да пишеш повече фентъзи - нещата ти в тази област на мен лично силно ми допадат, по-реалистичните хоръри не ми харесват по принцип.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Е, ще се постарая да има и от едното, и от другото - зависи на каква вълна ще съм ;-)

      Изтриване