събота, 1 октомври 2016 г.

1 Година



Днес е 1 октомври 2016, и се навършва точно 1 година от смъртта на един голям, велик мъж - писател, преводач, рок-журналист, вдъхновител и брат - Адриан Лазаровски. Някои хора се правят, че са го забравили, но не и ние. Липсата на това име се усеща по-силно от всякога, и не само в Horror Writers Club "LAZARUS", инициативата, която кръстихме на негово име.

Днес ще ви покажа само корицата на книгата с негови хорър-разкази, която ще излезе след 2 месеца за Коледния панаир на книгата в НДК - естествено, от вездесъщото Gaiana book&art studio в колекция Dracus. Благодаря на Явор Цанев за съдействието, благодаря и на Христиана Лазаровска, сестрата на Адриан за разбирането. Ще видите тази книга в колекция Дракус съвсем скоро, и не забравяйте, помнете този голям човек. Сборникът съдържа ВСИЧКИ разкази на Адриан, публикувани във вестници, списания, сборници и алманаси, както и съдържа творби, които досега не сте чели от него.

Нека тази книга пази във вас спомена за личността, направила без съмнение най-много за популяризирането на литературата на ужаса в България. И нека тази книга бъде символ на това, че добрите хора, добрите професионалисти и добрите писатели могат да бъдат едно неделимо цяло.

Почивай в мир, братко. Някой ден ще се срещнем на полянката в края на пътя.

събота, 10 септември 2016 г.

Последните Българи



Автор: Делиян Маринов
Издател: Гаяна
Година: 2016
Стр: 182
Цена: 12 лв

БРАВО НА МОЯ ЯНКО!!!

Ей, ще излезе човек от туй севлиевско говедо. Останах много приятно изненадан от развитието му като автор, особено с книга, която е встрани от ареала му - първо, не е роман а сборник, и второ не е фентъзи, а реалистика. Още повече е в златната серия Дракус на Гаяна под №14 - серия, която мачка безапелационно навсякъде. Та, за какво иде реч в Последните Българи?

Читателю, скитал ли си по родните земи? Бродил ли си из буренясващи ниви, оредяващи гори, корита на изсъхващи реки? Бил ли си из пустеещите села на Балкана и Родопите? Виждал ли си порутените къщи и сринатите до земята плевни? Застигала ли те е мелодията на кавал на самотен пастир, залутан с козичките си нейде в затънтени краища? Вървял ли си срещу вятъра по очукан друм, докато нощта се спуска и зверовете излизат да търсят плячка? Чувал ли си историите за последните българи по тези изоставени и погълнати от дивото земи? Можеш ли, скъпи приятелю, разлиствайки страниците на тази книга, да споделиш сълзите и понесеш скръбта им? Срещни се с последните българи и се пренеси в техния свят... преди окончателно и безвъзвратно да е рухнал.

Да, точно така. Ако някой е очаквал, че в тоя сборник ще има цветя и рози, залези и литнали гълъбици - тц. Много болка, много мъка, много тъга, много скръб, много истина, много неприятни моменти, ала до един присъстващи в родното ни ежедневие. Не може постоянно да се правим, че не забелязваме проблемите и да си крием главите като щрауси. Не може безкрайно да си затваряме очите и да ускоряваме ход, щом видим някоя грозна картина. Да, точно тия грозни картини, с които се сблъскваме ежедневно. И това не е отживелица или нещо, случило се някъде другаде, нито пък разказ от Пелин или Йовков. Това е нещо, което се случва тук, сега, в родината ни, с нас и с нашите близки.

1. Пастирът - за самотните хора, приказните легенди и старите спомени.
2. Вземи си, баба, череши - за болката на възрастните и за техните деца и внуци от града, които не са тези, които бяха и трябва да бъдат.
3. Кръщение - за типичната българска простотия как можем да скапем всеки празник и за пропастта между хората от селото и града.
4. Задушница - за братоубийствените войни, които водим за пари.
5. Зачатието - за фаталните жени, чийто единствен грях е че са красиви и обичат мъжете. Личи си по главния герой, знахаря, за афинитета на Янко към билките :-)))
6. Обаждане до Америка - за тези, които забравят корените си и за близките им, които отчаяно ги чакат тук и живеят денонощно с мисълта за тях. И за гнусотиите, които се случват, когато са изоставени.
7. Реквием за старец и мечка - за старите хора, които се борят в обезлюдените села освен с всичко друго и с природата.
8. Бащи - за вътрешните борби, които води всеки от нас и за хората отвън, които не проявяват разбиране към това.
9. Орисия - за обреченият край на борбата, когато някой реши сам да поведе битка със системата. Но не е ли по-добре да умреш като герой в битка с оръжие в ръка, отколкото като страхливец, сврян под юргана си?
10. Пътят към светлината - за вярата, която си проличава точно в изпитанията.
11. Самотата на вятъра - за стихиите, които може да имат и разум...
12. Последният нестинар - за силата на танца!

Дузина рустикални разкази, след които вече няма да сте същите. Поръчайте от автора на лично съобщение във фейсбук. Цена: дузина левчета, които къде не сте ги дали днес?

Пък, ако ви се досвидят, поне цъкнете на тия линкове и прочетете безплатно предишното му творение - фентъзи-романът "Пътуване през спомени" - първа и втора част.

Книга, която ще извади на бял свят емоциите ви и няма да ви остави безучастни.

петък, 26 август 2016 г.

Брод През Световете



Автор: Валентин Попов
Издател: Монт
Година: 2016
Стр: 176
Цена: 12 лв

4/5... Ааа, този път не :-)))

Добре дошли, добре дошли, скъпи гости! Сега ще ви представя новия сборник разкази на Вал Попов. Предполагам, сте чели предишните му книги - Нощта срещу Ноември и Пепел от Мрак. Пред вас е новото му книжле и, като се замисля, това е най-добрата му книгата досега. Да не повярва човек, че един левскар, и то от Плевен може да сътвори толкова добри разкази.

Бъзика настрана, вижда се, че Вал е почнал да изпипва творбите си още повече. Много ми допадна, че е заложил на хубави, богати описания, имаме чудесни пейзажи и реалистични места, където се развива действието, с една дума обстановката е за отличен. Хареса ми идеята да раздели разказите в сборника на четири цикъла - Утро, Пладне, Вечер и Полунощ и навсякъде разказите да са тематично свързани с цикъла.

Първите три разказа (Terrae filius, Брод през световете, Влакът) започват ударно, ала по добрия начин - без да залага на екшън, кървища и бруталии, Вал оправдава първия цикъл - Утрото, и залага на... доброта. Да, точно така. Разкази с много светлина и топлина, чрез които Попов ни показва неподозирана черта от писателското си alter ego. Явно в приказката, че с всяка следваща книга авторът не просто се развива, а все повече се разкрива пред читателите си има нещо вярно.

"Дневникът на един луд" е най-обемната и вероятно най-сериозната творба в сборника, някои моменти от нея ми напомниха за любимият ми разказ на Линдквист - "Музиката на Бенке Карлсон". Чудесен, развит и прецизен. Разбира се, внимание заслужават и много други разкази от сборника, като "Къщата на изгубените лица", "Стаята за спомени", "Щастието на Ел", "Фарът на мъртвите", "Играта на дявола" и още, но няма да се спирам поотделно на тях, сами ще си ги прочетете и ще се убедите.

Книгата е разпространена навсякъде по книжарниците, ще я има и на Панаира на Книгата, но винаги може да си я поръчате лично от автора с автограф, драскайки му един имейл на val_popov@abv.bg.

Не пропускайте - сборничето си е жива поезия в действие. 5/5.