неделя, 25 октомври 2009 г.

Реваншът на Тангра



Автор: Андрея Илиев
Издател: Аргус
Формат: 130 Х 200
Година: 2008
Стр: 288
Цена: 9 лв (за мене - 7)

Току-що изчетох "Реваншът на Тангра". Останах удивен и очарован от размаха на повествованието, описанията, битките, сравненията, изказните средства... абе от всичко. Много съм доволен и браво на Андреята, че е написал такава хубава книга. Е, разбира се, и в нея открих няколко дребни кусурчета и бързам да ги споделя като черна станция:

- На две-три места открих сравнението "заоблени като женски хълбоци брегове/хълмове", което се среща и в разказа "Самодивата" на Андреята. Сравнението е много хубаво, единственият проблем е, че се повтаря;
- Много харесвам Краля на Попа и ми е тъжно, че си отиде преждевременно, ама баш той ли трябваше да бъде изтипосан на корицата :-)

Естествено, плюсовете на романа са много по-набиващи се на очи:

+ Характерният за Андреята сладкодумен разказвачески стил, смесващ типични фолклорни елементи със съвременен език, което прави книгата наистина четивна;
+ Авторът борави умело с прабългарската митология, представяйки я по начин, който не съм срещал никога досега - много богове, алпи, всеки с определен ресор. Разкрива ни се, че прабългарската митология е не по-малко богата от гръцката и викингската, например;
+ Само от бележките под линия човек може да научи много неща и обичаи от живота и света на прабългарите, а и не само;
+ Силната доза патриотизъм, която лъха от книгата;
+ Описанието как влизаш в Тунай, невидимия свят, буквално ме накара да изтръпна: "За да влезеш в Тунай, трябва да влезеш в очите си.";
+ Нещото, което ме изпрати на земята в луд смях, беше заглавието на кръчмата, в която се събираха самодивите, шарканите, змейовете, елбирите и т.н. Андрея, как можа на такъв сериозен хан, намиращ се в друг свят и събиращ под покрива си всякакви приказни същества, да дадеш името "Магаренцето Пуфи"?

Какво друго да ви кажа? Прочетете книгата, страхотна е. Силно се надявам Андреята да напише и продължение.

4 коментара:

  1. Поздрави за Блога. Аз също останах доста очарован от познанията на автора за прабалгарският народ. НЕ ми хареса обаче стила и следователно не я допрочетох.

    Раз

    ОтговорИзтриване
  2. Е, всеки си има лично мнение и предпочитания :-)

    ОтговорИзтриване
  3. Ханко: Благодаря за хубавите думи... По отношение на недостатъците - 1. за корицата не мога да отговарям, просто дадох идеята как да изглежда, но изпълнението...2. джобовете са на седлото, конските седла имат джобове, където може и се събира мехът с кумиса и храната.3.несъзнателно съм прехвърлил описанието и в Реванша..., но аз наистина смятам, че за някой хълмове най-точното сравнение е женския хълбок. В Родопите например има много такива
    Още веднъж благодаря за вниманието и добрите думи

    ОтговорИзтриване
  4. И аз ти благодаря за позитивното мнение, Андрея! Ще поправя идеята за джобовете :-)

    ОтговорИзтриване