събота, 24 април 2010 г.

Пясъчните Крале



Автор: Джордж Р. Р. Мартин
Издател: Бард
Формат: 130 Х 200
Година: 2010
Стр: 336
Цена: 11.99 лв

По принцип Джордж Мартин ми е известен основно като писател на фентъзи, по-точно авторът на поредицата „Песен за огън и лед”. Затова когато видях фантастиката „Пясъчните крале” бях, меко казано, заинтригуван и любопитството ми се пробуди.
Сборникът съдържа седем кратки новели, които много ми харесаха. Издаден е за пръв път през далечната 1981-а и една сега вижда бял свят на български. Ако ви допадат книги от типа на „Хиперион”, „Небесните господари”, „Галактически хазартни войни” и прочее представители на жанра, където научният елемент на фантастиката е изместен от задъхано действие, битки, пътешествия, тайнствени цивилизации и колоритни извънземни раси, тази книга е само за вас. Ще спомена накратко поместените в нея творби:

Пясъчните крале – новелата, дала заглавието на сборника. Красиви, колоритни описания и силен хазартен елемент, припомних си романите на Уилям Форсчън. Повествованието стремително градира и накрая завършва буквално като хорър, каращ те да изтръпнеш, сякаш пясъчни крале пъплят по кожата ти…
Бързите приятели – готов съм да се обзаложа, че Хиперионът на Дан Симънс е вдъхновил Мартин за този разказ. Една чудесна история за необятните простори на космоса и тайнствените енергии, които той крие, както и за една любов… А може би две любови?
Каменният град – леко психарска новела за древна цивилизация на прокълната планета. Един тайнствен град, съграден изцяло от камък, в който на моменти сякаш мярках сянката на великия Хауърд Лъвкрафт, при който съм забелязвал подобни похвати.
„Нощен летец” – новела, филмирана още през далечната 1987-а година с Катрин Мери Стюарт в главната роля. Не съм гледал филма, но творбата си е чиста хорър-фантастика. Група изследователи тръгват със странен кораб на далечна мисия в космоса, когато изведнъж всичко се обърква и започват да измират един по един.
Свръхконтрол – ха-ха, ето нещо по-различно. Кой от вас би искал да командва екип от зомбита? Зомбита, контролирани с помощта на техниката, за да вадят за вас руда от рядък минерал на далечна планета? Кой би искал да бъде… труповладелец?
Уикенд във военна зона – типичен разказ, лъхащ отдалеч на американска военщина. Показва безсмислието на войната, представена като отдушник на напрежението през дългата работна седмица, водена само заради тръпката и как промива мозъка на човек, имал неблагоразумието да се забърка във военни действия.
И седем по нивга не убивай човек – достоен завършек на сборника. Темата за слепия религиозен фанатизъм, особено ако е криворазбран, ми е добре позната. Насилието, извършено от хората уж според благоволението на висше божество, среща своя логичен завършек.

Една досадна техническа подробност: сборникът е отпечатан на много тънка вестникарска хартия. Такава хубава книга заслужава по-добро книжно тяло.
Като изключим това, „Пясъчните крале” на Мартин вероятно ще е ключът, който ще отвори пред мен вратите за творчеството на този писател, останали досега залостени.

Линк към статията в Словесата

Няма коментари:

Публикуване на коментар