понеделник, 7 юни 2010 г.
Общи Потреби
Автор: Ангел Славчев
Издател: Самиздат
Формат: 115 Х 160
Година: 2010
Стр: 84
Тираж: 100 бр.
Цена: 0 лв.
Ангел Славчев е един приятен усмихнат младеж от фендъма, който често посещава сбирките на столичния клуб "Ефремов". Наскоро се оказа, че обичал и да пише! Резултатът - ей туй мъничко сборниче. Изключително скромен, Ангел отпечата стотина бройки от дебютната си книга и ги раздаваше на дошлите в клуба безплатно. На въпроса защо не иска пари за книгата (поне 2-3 лв на бройка, колкото му е струвало отпечатването), той свиваше рамене и с усмивка отвръщаше, че не иска да отнася псувни в случай, че прочелият книгата не я хареса и го е яд, че е дал пари за нея. Мъдър и добър отговор. Нека споделя с вас какво ми хареса и какво не в този миниатюрен сборник с девет миниатюрни фантастични разказчета:
+ На първо място корицата. Тоя слон рулира бе, хора;
+ оформлението като цяло е страхотно;
+ нещата, написани на първа страница - развеселяват ме неимоверно (например - откъде е произхода на този слон на корицата);
+ книгата е БЕЗПЛАТНА;
+ лек, неангажиращ стил на писане;
+ книгата е абсолютен ъндърграунд - миниатюрен тираж, безплатна, раздава се "само на наши хора", дето се вика, даже няма ISBN, култ;
+ материалите са под лиценз Creative Commons - интересно.
Какво не ми хареса:
- текста на задната корица ме хвърля в леко недоумение;
- все си мисля, че ако сборника беше кръстен на някой разказ в сборника, по-конкретно разказа "Етика на слонската задруга" щеше да си пасва с тази корица къде-къде;
- разказчетата са някак прекалено кратки. Ако условно приемем, че романът описва един цялостен, завършен свят, а разказите са отломки от този свят, то тези разказчета са по-скоро отломки от отломки;
- Нямам нищо против героите да не са българи и съответно да носят специфични за страната си имена, за разлика от някои хора. Обаче в един и същи разказ героите да се казват съответно Спайко, Хюго, Максим и Ели, в друг разказ - Моуки, Кумолай, Туаман и Хоусън, а в трети - Костадин, Нигер, Честър, Дейвид, Монако, Никсън, Воил, Мариана, Мърдок, Монкастър, Стефан и Джош ми идва малко прекалено дори и на мен.
Като цяло книжлето си струва, даже мисля, че Ангел смело можеше да му тури някаква цена, па макар и символична. Култът в това книжле е разказът "Дестилация на международното положение", който ми хареса най-много. Идеята за един омешан лагер, пълен с орки, елфи, джуджета и прочее, който воюва с подобен такъв и всички гледат да има ядене, пиене и ... тия три работи, ми допадна и ме забавляваше неимоверно много.
П.С. А, за малко да забравя. Eто оттука можете да си свалите книгата в електронен вариант, напълно безплатно, ако не успеете да я намерите в книжен формат. Все пак е безплатна, а тиражът както виждате по-горе - СИЛНО ограничен...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Поздравление за автора от мен. А от колегите ми...малко по-други изрази, защото тъкмо съобщих, че първо ще си прочета разказите, а после ще си доработя. :)
ОтговорИзтриванеНаистина приятно и леко за четене. А това, че е под Криейтив комънс допълнително ми стопли душата. Чест прави на автора, че уважава читателите си. Ние ще му отвърнем със същото.