четвъртък, 26 август 2010 г.

Алманах "ФАНТАSТIКА" 2009



Автор: Колектив
Издател: Човешката Библиотека
Формат: 165 Х 235
Година: 2010
Стр: 400
Цена: 20 лв

И така, дами и господа, на пазара е новият Алманах Фантастика '09. Похвални са усилията на издателите от "Човешката Библиотека" веднъж годишно да пускат един обемист алманах, който да отрази най-важните фантастични събития през изминалата година. Моите най-искрени уважение към Калин Ненов и Атанас Славов - личи си, че са работили доста и то здравата по създаването му. За разлика обаче от предишния брой, който прочетох, в този намерих и неща, които не ми се понравиха. Но нека да започна отначало с нищенето.

Какво ми хареса в алманаха:

1. Упорството на възприятието - Джон Варли: уникална, просто уникална новела. Неслучайно е носител и на Хюго, и на Небюла. Оригинална идея, вплетена в лекият, така естествен разказвачески стил на автора, непреходни истини, поднесени по смилаем за читателя начин и разбираеми термини. Варли рисува картина на едно напълно реално общество - с проблемите и плюсовете му, с удивителна логика пресъздава съществуването му от А до Я, а любовта и мъката просто те сграбчват за сърцето и ту стискат, ту пускат. Задължително четиво за всеки любител на природата, естествените източници на енергия и на фантастиката като цяло.
2. Портрет в 3D - Ангелина Илиева: това е цял раздел, включващ три разказа на Ани.
Качеството на творбите й не подлежи на съмнение - който е чел нейни творби, знае за какво говоря, а който не е обезателно трябва да прочете. Останах приятно изненадан от разказа "За оня мрачен миг, преди да съмне" - не го бях чел досега, много, много добро произведение.
3. Прошка за грешните - Георги Христов: това ме заби в земята просто, страхотно е! Нищо не съм чел от автора досега, но попадне ли ми, ще му изгълтам цялата библиография. Страховит хорър с елементи от българската митология, разкъртващо е просто, препоръчвам за любителите на хоръра и на българското фентъзи.
4. Секцията "Млади гласове" - има какво да се види тук, определено. Като автор ми е познат само Антон Фотев, но и двете момичета се справят изненадващо добре.
5. Раздел "Фантастихия" - поезията е страхотна, даже мисля че е по-добра и от тази в предишния брой. Стиховете на Сашо Карапанчев, Анибал Радичев, Мирослав Моравски, Георги Кацаров и Александър Бурмов не са за изпускане.
6. Некрономикон - Александър Драганов: статия, заслужаваща специално внимание. Става въпрос за едноименния легендарен том от творбите на Х.Ф. Лъвкрафт, разбира се. Полезна информация, хвърляща светлина над тази мрачна книга.
7. Как "Стар Трек" изпревари бъдещето - Ангел Петров: много хубава статия за технологиите, използвани в едноименния сериал, които са претърпели реализация в днешния бит.
8. Елегия за книгата - Кори Доктороу: уникален материал от канадския фантаст в прослава на книгата като цяло. Засяга належащи проблеми пред съвременното общество, свързани с писаното слово.

Какво ме издразни в алманаха:

1. Силата на силните - Дмитрий Биленкин: фантастична повест, която не ми допадна по абсолютно никакви параграфи. Просто ми бе скучна тази съветска фантастика и това си е. Успях да прочета как главния герой бяга незнайно от кого незнайно къде незнайно накъде, после внезапно пропадна в непонятни времеви изменения, които мозъкът ми просто отказа да ги смели и се озова някакъв старец, който на всичкото отгоре се оказа познат от спомените му. Когато обаче героят започна монолога си (който не бе нищо повече от авторски мисли с тиренце отпред) пред стареца посредством ръсене на пълни с технологични термини шепи, се отказах да дочитам творбата.
2. Какви ще бъдете? - Братя Стругацки: по същество това не е разказ, а глава от неиздаван на български роман на Братята - "Пладне XXII век". Сигурно романът е добър, но от този откъслек не успях да разбера нищо повече от това, че няколко руснака (доста пестеливо описани, впрочем) долетяха на Земята, кацнаха на морския бряг, наловиха риба и му седнаха да хапнат и релаксират.
3. Таблицата на Станислав Лем - моите уважения към полския фантаст, но това което е направил е повече от неприемливо. Да си единственият славяноезичен автор, поканен за член на Асоциацията на американските фантасти - много хубаво, браво. Да съставиш двутомен труд "Фантастика и футурология", с което което критикуваш американската фантастика през 60-те и 70-те години и да те изгонят от въпросната асоциация - ще замълча. Но да съставиш груба шаблонна таблица, с която принизяваш ЦЯЛАТА американска фантастика до сюжети от типа "Земята е застигната от катастрофа" или "е атакувана от извънземни чудовища" е, меко казано, смешно. Много ми е интересно къде г-н Лем ще постави в таблицата си писани през този период романи като "Нещо зло се задава" и "Дървото на Вси Светии" на Бредбъри, "Господарят на светлината" на Зелазни, "Гробищен свят" и "Междинна станция" на Саймък, примерно, да не изброявам повече.
4. Бъдещето в НФ - банално и новаторско - Васил Сивов: познавам Васко Сивов от сбирките в клуб Ефремов, но това няма да ми попречи да му се скарам за тази статия. Последната предлага интересен поглед върху много аспекти на засегнатата тема и като се замисля, Сивов е много прав за доста неща. Това, което ме вбеси, бяха нещата, които каза относно хоръра в тази статия. Първо, имам чувството, че тази статия или не е нова, а е "отлежала" поне 7-8 години, или Васко няма информация за хоръра днес. Просто е изброил твърде малко автори от българския хорър, повечето от които вече са неактивни (за голямо мое съжаление) и на тях гради разсъжденията си. А съгласете се, че градиш ли нещо на слаба основа, то се срутва и точка. Последният автогол, който Васко си вкара, бе уникалното умозаключение: "Авторите на хорър не са се справили с общото за всички ни фантастично наследство, т.е. не са им четени достатъчно вълшебни приказки, когато са били малки". Останах ням. Браво бе Васко, ти с няколко думи направи психологически профил на всички автори и читатели на хорър, изкарвайки ги едва ли не потенциални психопати, серийни убийци и абонати на лудниците! Хора, разберете веднъж завинаги - ние, които четем и творим хорър, не сме изроди за затвора, нито пък кръвожадни изверги. Ние сме съвсем нормални хора, които обичаме да четем и пишем страшни истории и това е съвсем естествено, също както има хора които обичат сладолед и такива които не ядат люто. Тази наша страст не е продиктувана защото като малки не са ни чели приказки или твърде много са ни пляскали. И нещо друго от статията - тази наша особеност няма абсолютно никаква връзка с песимизма на българина. Ако имаше такава връзка, хора като мен, Адриан Лазаровски, Иво Казар, Юлиана Манова, Елена Павлова, Спасимир Тренчев, Йордан Матеев щяхме да сме продали шестцифрена бройка от книгите си. Не стига, че все по-малко българи пишем хорър (лично наблюдение от първа ръка), ами и имам чувството, че и отвсякъде се стремят да ни намалят още повече. Не е толкова важно какво е написано, а как е написано, още Оскар Уайлд е казал, че литература се дели единствена на добра и лоша, това е. В литературата не трябва да има ограничения за какво да се пише и как да се пише.

Това беше моето виждане спрямо Алманах Фантастика 2009.

14 коментара:

  1. Лем винаги много ме е радвал, та ми е чудно що за таблица ще да е това, че чак да дразни?...

    ОтговорИзтриване
  2. Ами Може да я видиш ето тук - http://xoomer.virgilio.it/pavelnik/Biblio/Lem/Dk.htm

    ОтговорИзтриване
  3. Хех, някой си е забравил чувството за хумор вкъщи. :) Между другото именно заради тънкия му хумор ми се издигна в очите...

    ОтговорИзтриване
  4. Е, твоя си работа. Явно не съм бил аз единственият със забравено чувство за хумор, ами и цялата американска фантастична асоциация 8-)

    ОтговорИзтриване
  5. Пак тези неразбрани Братя Стругацки :)

    ОтговорИзтриване
  6. Абе аз нито един сборник не харесах пък досега... има нещо недомаслено в тия дебели тухли... и не те информират, а те поучават като големи батковци някак снизходително...

    ОтговорИзтриване
  7. Има и го този момент, просто трябва да се абстрахираш от него и да се съсредоточиш върху нещата вътре, които са точно за теб. Все пак, алманах е, в него има куп неща от различни сфери на фантастиката, няма как да се хареса на всеки и то на 100%.

    ОтговорИзтриване
  8. По принцип не участвам в дебати от подобен род, но понеже става дума за мой материал, ще отговоря накратко. Разбира се всеки може да чете това, което му харесва, но когато си зададе елементарния въпрос "Защо например аз чета или пиша хорър?" и отиде малко по-далеч от елементарните отговори "За собствен кеф" или "Защо не?", ще трябва да направи малка психоаналитична екскурзия в собственото си съзнание и ще се натъкне на първичния сетивен глад и органичната необходимост да стресне някого или да бъде уплашен от нещо. Съгласете се, че има нещо перверзно в това да се наслаждаваш на екстремни форми на ужаса. Имам предвид хоръра като самоцел, а не като декоративен елемент на качествената литература. След Кафка и Едгар По останалото са просто вариациии и не могат да дадат нещо ново в познанието на човешката природа, каквото трябва да бъде истинската литература. Бих се радвал ако някой успее да посочи и изключителните постижения на българския хорър. Има една интересна кореспонденция между Фройд и Аинщайн, която много добре показва т.нар. "митове на потресеното съзнание".

    ОтговорИзтриване
  9. А иначе от алманаха има какво да се научи. Слава богу, все още има такива жертвеготовни хора като съставителите.

    ОтговорИзтриване
  10. "нещо ново в познанието на човешката природа, каквото трябва да бъде истинската литература."
    Една от причините българската фантастика да е на този хал и да има нужда от "жертвоготовни хора" за да я има е постоянната нужда на авторите да поучават читателите за това какво е и какво не е истинска литература. Докато това не се осъзнае, ще си останем умни, сърдити и неразбразни.
    Навремето Лестър дел Рей беше казал, че основната задача на автора е да разкаже интересна, хубава история. След това, ако има уменията и да каже нещо в нея - машалла.

    ОтговорИзтриване
  11. За последното съм съгласен, макар причините да не се коренят само в това.

    ОтговорИзтриване
  12. Много интересно. Бран добре пише. Дали пък не го познавам? :) Сивов не го знам, не ходя по литературни сбирки, а само ако може да се намери там нещо под отдолу. Иначе не съм съгласен, че не съм активен. Тъкмо напротив, винаги съм бил АКТИВЕН. Не че съм хомофоб, но винаги съм имал чувството, че един ПАСИВЕН не би могъл да пише хорър. Защото ще се напикае от страх, докато го прави. Или пък ще си пусне (най-вече да гледа Азид) Както и да е, причината да не съм успял да продам 6-цифрен тираж не е в корелацията между цената на киселото мляко и нивото на араузъла при четене на хорър на свещи :) А в географската ширина! Тук хората са всеядни, кланят се само на известни имена в жанра, като не могат да отличат доброто четиво от плявата. Ако кажеш на един такъв, че Стивън Кинг има едва 3-4 хубави книги, а другото е боклук, ще те изяде. Защото не разбира. Абе какво искате от народ, 70% от който, запитан кой му е любимият автор, отговаря: "Вазов"! Какво да ви обяснявам повече. Не очаквайт еда ви признаят в подобна държава. Това е държавата на споменатия вече Азис, Слави Тр., Гоце, коцета, райни, драгочайовци, николети и прочие хора-памфлети. Как да се впишеш в пейзажа сред креатури от сорта? Няма как! Ако пък вземеи наистина да напишеш нещо свястно, "умниците" ще кажат, че е заемка, едва ли не плагиат. И досега се случва да ми казват: "Абе готина книжка, ама ми прилича на еди-коя-си". Прилича ти - дрънци! Ама иди му го обяснявай. Как ще го разбере - нали любимият му автор е Вазов. А пък един тиквеник, спомням си, ми каза: "Абе готина ти е книгата, ама защо си се направил на толкова умен? Аз знам, че си умен, защо е нужно да го показваш и като го пишеш?" Какво работи въпросният тиквеник ли? Ректор на висше учебно заведение. Сами си правете изводите!

    ОтговорИзтриване
  13. А, и още нещо - за тези, които се интересуват. Край на сатирата! Беше моментен амок. Ъ ню хорър из ъндър дивелъпмънт! :)

    ОтговорИзтриване
  14. Оооо, щом е ъндър дивелъпмънт, ще го очаквам с нетърпение!

    ОтговорИзтриване