събота, 30 октомври 2010 г.

Алексис Зорбас



Автор: Никос Казандзакис
Издател: Христо Г. Данов - Пловдив
Формат: 130 Х 200
Година: 1984
Стр: 312
Цена: 1,89 лв (за мене - 5 лв)

Има книги, които не ни се иска да свършват и препрочитаме с трепет отново и отново в продължение на години. Има книги на този свят, които променят човешките съдби и личния ни живот. Има книги, в които мъдростта, истината, добротата и удоволствието са в толкова голямо количество и се комбинират по такъв неповторим начин, че се превръщат в житейска философия.
„Алексис Зорбас” е точно такава книга.

Презрително се изплюх, след като разбрах, че само заради един-единствен глас Казандзакис е пропуснал да стане първият гръцки нобелист. И то заради поредния французин с будно гражданско съзнание и политически уклони, взел отношение в някоя война. И то не заради книга, а заради есе, насочено срещу смъртното наказание! Защо ли се изненадвам – Нобеловата винаги е била повече политическа, отколкото литературна награда. А гръцкият класик е достоен за уважение творец, най-малко заради безсмъртната си епитафия: „Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо. Аз съм свободен“.



Един съвет: не бързайте да почвате този роман, ако сте твърде млади. Завършете училище, поочукайте се малко от живота и тогава започнете "Алексис Зорбас", за да успеете да му се насладите в пълната му цялост.

В краен случай ако прекалено много ви мързи, романът е филмиран през 1964-а с Антъни Куин и Алън Бейтс. Самият филм е номиниран за седем Оскара, от които печели три. В него е и известният на всички ни танц на Зорбас, виновник за който е големият гръцки композитор Микис Теодоракис.



Уникална е магията на образа на Алексис Зорбас, който Казандзакис нарича "този възхитителен лакомник, пияч, як работник, женкар и скитник. Най-широката душа, най-крепкото тяло, най-свободният вик, който съм срещал през живота си". По-точно изказване едва ли може да има.

Страхотен е Зорба Гъркът - дори когато работи тежката миньорска работа, изцапан от стъпала до перчем с въглищен прах, неговият смях, дух и каризма увличат всички останали работници и ги заразява с доброто си настроение, превръщайки работата в удоволствие и песен.



Да сравним книгата с ястие. Има книги, които, да си го кажем честно, са трудно смилаеми, понеже месото е недопечено. Има книги, които са като фаст фууд – бързо ги глътваме, ала не чувстваме ситост. Има и книги, които просто са сготвени калпаво и не стават за нищо.
Но има и редки книги като романът „Алексис Зорбас”, които са като грамадна маса, отрупана с всевъзможни ястия и питиета по случай голям празник. Празник, на които се събираме около масата цялото семейство и най-близките приятели и се наслаждаваме на всичко. Тогава ядем и пием без да бързаме, изпитвайки неутолимо удоволствие и колкото и да сме яли, пили и разговаряли, изпълнени с любов един към друг в слънчевия ден просто не ни се иска да ставаме от масата.

В тази книга има всичко, което би трябвало да присъства в един роман - любов, приятелство, мъка, радост, мъдрост, философия, живот, смърт, сблъсък между ново и старо, страст, омраза и какво ли още не. Искрено ви завиждам на вас, които още не сте я чели и тепърва ще изпитате неизмеримата радост да го направите. Защото малко удоволствия на този свят могат да се сравнят с усещанието, което ни носят хубавите книги. Дори самият Хемингуей казва: „Давам един милион долара, за да прочета за пръв път Братя Карамазови”.



„Алексис Зорбас” е книга, която всеки от нас трябва да прочете.
За да разбере живота.

4 коментара:

  1. Безценно представяне!
    Браво!

    ОтговорИзтриване
  2. Да - тази книга не е едно ястие! Тя е трапеза - за всекиго има по много неща! Просто трябва да ги откриеш!

    ОтговорИзтриване
  3. Дам, книгата си я купихме с Кал преди известно време и е невероятна! Наистина! Браво за ревюто!

    ОтговорИзтриване