неделя, 26 декември 2010 г.

Под Купола т.1



Автор: Стивън Кинг
Издател: Плеяда
Формат: 130 Х 200
Година: 2010
Стр: 624
Цена: 24 лв

Стивън Кинг е без съмнение един от любимите ми автори и смея да твърдя – писател от световна величина. Писател, чиито книги имат силата да променят човешки животи.
По една или друга причина доста отдавна не бях чел негова книга. За щастие, месец октомври беше месец на Стивън Кинг в Orange Center и след блестящата беседа на Адриан Лазаровски – човекът, който го превежда на български силно се заинтересувах от последния роман на автора. А именно – „Под купола”.
По обем „Под купола” се нарежда на трето място в творчеството на Стивън Кинг след „Сблъсък” и „То”. Това е само първият от общо двата 600-странични тома, съдържащи романа. Макар и с плашеща дебелина, „Под Купола” съвсем не е книга, която да може да се ореже наполовина без да загуби нищо от очарованието си, напротив. В известен смисъл читателят може да се обърка в обстановката и да се заплете в многобройните персонажи, но за това помагат удобните карта на града и речник на героите в началото на романа.
Честърс Мил е тихо, спокойно американско градче с население малко над хиляда души. В един прекрасен есенен ден над него неочаквано се спуска Куполът – силово поле, отцепващо града от околния свят. Никой не може да влезе, никой не може да излезе. Никой не може да го прелети или подкопае. Никой не знае какво представлява бариерата или кой я е поставил там. Цяла Америка е вторачила поглед в малкото градче, армията безуспешно се мъчи да разруши преградата с касапските си методи. Постепенно с течение на времето храната започва да свършва, въздухът не достига и иначе пасторалното селище се превръща в бомба със закъснител. Хората захвърлят маските си и на повърхността излизат истинските им чувства – страх, глад, животински инстинкти, склонност към насилие, алчност, религиозен фанатизъм, омраза… И всичко това тласкано от извечния стремеж към оцеляване.
С усмивка адмирирам Кинг – първо, изобщо не е загубил творческия си талант, напротив, и второ, главният герой Дейл Барбара този път не е поредният писател. В случая е смел ветеран от войната в Ирак, който се опитва всячески да задържи баланса в градчето. Чичко Стиви хич не си поплюва и тънко се гаври с куп американски стереотипи и предразсъдъци. Дори и личността на Президента, която е неписан закон в книгите и филмите да е анонимна, тук е разкрита завоалирано („кучият син се бе подписал, използвайки и трите си имена, включително онова талибанското по средата”). Историята грабва веднага от самото начало, книгата се чете изключително бързо, читателят потъва дълбоко в историята и часовете минават неусетно.
Не остава нищо друго, освен да се прочете и втория том.

9 коментара:

  1. "Кучият син", а? :)) Чичко Стиви бил републиканец, да му се ненадяваш. :)) Бе знаех си аз, че е мой човек, ахахах, освен, че ужасно му харесвам произведенията.

    ОтговорИзтриване
  2. Абе едва ли е политически ориентиран Чичко Стиви, въпросното изказване беше пречупено през образа на антигониста в произведението, но определено радва. Друг случай беше описанието как фермера храни кокошките си, които "лакомо кълвяха тъпканата със стероиди и хормони храна" :-) Определено е добро, няма спор.

    ОтговорИзтриване
  3. Абе хамериканците са ебаси селяците. Ама да беше прочел и втората книга, се пак това си е 1 книга разделена по български на 2 и тогава да направиш пълно ревю.

    ОтговорИзтриване
  4. Ти пък... Хем "яко ревю", хем недоволен. :)) Човекът се потруди да ни го направи - какво още искаш? :Р

    ОтговорИзтриване
  5. Бре, бре... Така ще говориш на жена си. :))

    ОтговорИзтриване
  6. Втората книга ще я прочета след като ти я прочетеш и ми я дадеш, тогава ще има ревю-продължение ;-)

    ОтговорИзтриване