Аз Съм Пратеникът

Автор: Маркъс Зюсак
Издател: Пергамент Прес
Формат: 140 Х 210
Година: 2011
Стр: 276
Цена: 12.90 лв

Прекрасна, чудесна, завладяваща, уникално написана и вадеща на бял свят доброто у теб – ето това е „Аз съм пратеникът” на Маркъс Зюсак! Нямам думи да нахваля авторът на „Крадеца на книги” – друга негова творба, пожънала колосален успех на световно ниво. Ще се постарая да бъда кратък.

Ед е съвсем, ама съвсем обикновено бяло момче на има-няма двайсетина години. Бачка като таксиджия, ежедневието му е сиво и скучно, разнообразявано само от вечерите, в които играе карти с тримата си приятели – скъперникът Марвин, непукистът Ричи и красивата Одри, в която Ед тайно е влюбен. Нашето момче живее заедно със старото си куче в квартира, прилична на дупка, по-далеч от проклетата му майка и от всичко.

Животът му тече бавно, тихо и безсмислено – както на почти всички ни, впрочем. Внезапно, докато с Марв са в банката, вътре нахълтва пишман обирджия, размахва патлак и кара всички да легнат на пода. Докато се изнася от банката с пълна торба пари обаче прави простотията да си изтърве пищова. Без да знае какво прави, Ед скача, грабва оръжието, настига тъпака и го сбарва по бели гащи. Ченгетата прибират идиота, а младият бакшиш става героят на градчето, снимката му е по всички вестници и така нататък.

Точно тогава намира в пощенската си кутия и първото асо. Всяко едно съдържа три мисии, които Ед трябва да изпълни. И той започва да изпълнява задачите си… А задачите му са свързани главно с едно-единствено нещо: ДА ПРАВИ ДОБРО. На всички около себе си, познати и непознати.

Ед внася светлинка в живота на възрастна стара дама, страдаща от старческа деменция, помага на младо семейство, тормозено от пиян баща-побойник, на строителен работник-филипинец, който не е срещнал добро откакто е дошъл в САЩ, даже напълва празната черква на един свещеник и какво ли още! Книгата е връх, четох я във влака на път за Свищов и така потънах в нея, че за малко да си отърва свързката на гара Левски.

Да не забравя да похваля „Пергамент Прес” за чудесната корица и прекрасния превод – все неща, които на родната литературна сцена рядко вървят ръка за ръка. Романът е просто уникален, чете се на един дъх и доказва за пореден път, че за да си страхотен писател не е нужно да си литературен мастурбатор и да демонстрираш как може да си правиш гаргара с думите, мъчейки ги като пиян жонгльор. Достатъчно е просто да разказваш увлекателно, да водиш читателя и да докоснеш сърцето му – нищо повече. А последното Зюсак го прави, ооо, повярвайте ми – финалните три думи на романа буквално те размазват.

А, да – Блажев, да го прочетеш в най-скоро време това, чуваш ли!