Игра на Сенките

Автор: Колектив
Издател: Христо Данов
Година: 1983
Стр: 308
Цена: 1.90 лв

"Игра на Сенките" е сборник българска диаболична фантастика, съставител на която е Огнян Сапарев. Авторите в нея са петима, съответно Светослав Минков, Владимир Полянов, Чавдар Мутафов, Георги Райчев и Константин Константинов.

Подборът ми се видя малко... странен. В смисъл, Минков и Полянов участват с по 6-7 разказ, Райчев с 3, Мутафов с 1 и накрая е съвместният роман на Минков и Константинов "Сърцето в картонената кутия". Прави впечатление архаичният стил на писане, похватите, термините, чуждиците и пр. Нормално - въпреки че книгата е на тридесет и кусур години разказите в нея са писани преди 80-90.

Използвани са сласически похвати в хоръра, вдъхновени най-вероятно от По, Майринк и др. Истории за призраци, за неща които не са това, което са, срещи с момичета които накрая се оказва че са починали отдавна, героят е свидетел на кървави злодеяния, които накрая се оказва че ги е свършил самият той.

Разказите с които участва Светослав Минков са "Малвина", "Полунощна история", "Заключени", "Иконите са творба на дявола", "Устрел" и "Ужасът". Полянов е с около половината си сборник "Диаболични повести и разкази", издадени от Библиотека Галактика - "Смърт", "Ерих Райтерер", "Черният дом", "Мрежата на дъжда", "Произшествие", "По-силен от смъртта" и "Кучето от полето". Чавдар Мутафов е със "Смъртен Сън", Георги Райчев - "Незнайния", "Съновидения", "Карнавал".

На моменти авторът се отплесва и омотава конците на фикцията и реалността по начин, който не можеш да разплетеш. Краят рядко те удовлетворява. За сметка на това участниците притежават тънко, свежо чувство за хумор, което извиква усмивка на лицето ти. Любопитни описания на София преди близо век, закачка с маститите литературни критици и културтрегери от онези времена... Някои неща се оказва, че ги е имало толкова отдавна и не са се променили изобщо.