четвъртък, 29 май 2014 г.

Куджо



Автор: Стивън Кинг
Издател: Ибис
Година: 2014
Стр: 372
Цена: 14,90 лв

Ето! Новият Куджо вече е на пазара. Чисто нов превод, на Адриан Лазаровски, страхотно оформление, чудесна корица с крилца, разумна цена - изобщо, "Ибис" си вършат перфектно работата, както винаги. Това е четвъртото издание на книгата за така добре известния ви санбернар. Всъщност, тази книга направи със санбернарите това, което “Челюсти” направи с големите бели акули.

Вик и Дона Трентън са идеалното американско семейство. Той е преуспяващ рекламен агент, а тя – красива домакиня, която се грижи за четиригодишния им син Тад. Когато Вик започва свой собствен бизнес, те решават да напуснат шумния, престъпен и плашещ Ню Йорк и да заживеят сред идиличното спокойствие на градчето Касъл Рок, щата Мейн. Но дали всичко е толкова хубаво, както изглежда? Какво се крие под фасадата на безметежния семеен живот? И няма ли сбъднатата “американска мечта” да се окаже една горчива илюзия, обречена да се сгромоляса в зловещата паст на ужасяващ кошмар?

На другия полюс са семейство Кембър. Джо е монтьор, превърнал големия си хамбар в автосервиз. Обича да си пийва, да псува и да налага съпругата си Черити. Двамата живеят скромно, на ръба на мизерията, и тежкото провинциално ежедневие отдавна е стъпкало мечтите им в калта. Това обаче не се отнася за десетгодишния им син – Брет. Момчето е умно, трудолюбиво и има заложби, както и още нещо, което го отличава от родителите му - бъдеще. Джо Кембър обаче не желае синът му да се развива; за него е достатъчно да наследи занаята му. И най-вероятно би станало точно така, ако един ден Черити не дръзва да се опълчи срещу тираничния си съпруг, отприщвайки невъобразима върволица от кървави събития…

“Когато пишех тази книга, си я представях като тухла, запратена в нечий прозорец. В твоя прозорец, верни читателю. Искаше ми се да звучи диво и анархично, като запис на пънк банда.” (Стивън КИНГ). Действието в книгата се развива в измисления от Краля градец Касъл Рок, с което “Куджо” се нарежда до култовите романи “Мъртвата зона”, “Тъмната половина” и “Неизживени спомени”.

Ако някой от вас смята, че вече е чел Куджо и няма нужда да го подхваща отново, па макар и с нов превод... жестоко се лъже. В стария превод се натъкнах на "Люк Звездоходецът", което е капка в морето. Просто сравнете старите преводи на песничките, които откриват и завършват книгата:

Старият Мурджо умря.
Смъртта му беше тежка.
Земята във задния двор се разтресе,
лопатата лъсна за миг, гробът раззина уста,
и в него аз пуснах го долу,
опасан със златна верижка.
И всичко направих, както преди:
Зовях го по име, зовях го безспир:
„Тук, Мурджо, тук, верни приятелю!“


„Казвам, ви за да знаете,
казвам ви, за да знаете
казвам ви за да знаете:
старият Мурджо е там,
където отиват добрите кучета.“


А сега прочетете новите, в превод на Адриан:

О, колко тежка бе смъртта
на старото ми куче.
Рухна на твърдата земя.
Да се надигне... не сполучи.
Със сребърна лопатка сам
аз гроб му изкопах
и със верижка позлатена
го спуснах бавно там.
Повтарях, задушен от плач,
повтарях аз безспир:
"Прощавай, сбогом, друже стар,
лежи, почивай в мир".

Не ми остава нищо друго,
освен да ви призная:
добрите кучета отиват
подир смъртта си в рая.
Дълбоко в себе си аз знам,
че истина това е -
и старото ми куче там
в момента си играе.


Е... Нямам какво повече да кажа.

Няма коментари:

Публикуване на коментар