Реквием за Сбъдващ Мечти

Сковано в желязната прегръдка на леда, покрил повърхността му като мръснобял саван, то спи в безумен унес, сънувайки такива неща, каквито никой смъртен никога не е съзирал и в най-фантастичните си видения. Безжизнените му дълбини са осеяни с всевъзможни отпадъци, които са забили своите ръждясали, изкривени крайници в каменистото му дъно. То спи и от време на време нещо в недрата му леко трепва, моментен проблясък на неземен цвят, който угасва след миг, сякаш разтваряйки се в застоялите води. То спи, а църквичките на възвишенията в двата му края се извисяват над повърхността му като часовои, които, макар и да изглеждат инертни, всъщност зорко бдят да не би онова от дълбините да не се пробуди. - "Езерото", автор Адриан Лазаровски

Преди три дни, на пътя между две шуменски села след зверска катастрофа си отиде един изключителен човек. Адриан Лазаровски, преводач, писател, рок-журналист и позната на може би целия литературен свят в България личност загина на място след челен удар с камион. Ненавършил четиридесет, и това само ден след Международния ден на преводача. Адриан беше приятел, ерудит, уникална личност, помагал е на не един и двама начинаещи автори, включително и на мен. В такива моменти ръцете дори на нас, хора на словото, творящи ужаси се сковават и перото ни замръзва нямо над листа, а от върха му се отронва черна мастилена капка и тихо капва, като сълза в пръстта на пресен гроб. Реалността e винаги по-ужасна от всякаква фикция.

"Същинско вавилонско стълпотворение, сегашният Ред Хук поразява с противното си съчетание от невъобразима мръсотия и дивашка врява, акомпанирана от оглушителния вой на корабните сирени и влудяващото бучене на плувналите в мазут води, които се гърчеха в неумолимата каменна хватка на сумрачните кейове. Тук се бе загнездило вселенско Зло, предопределено да плъзне по целия свят, поглъщайки цели градове и погубвайки цели нации със смъртоносното дихание на отровната си чума." - "Кошмарът в Ред Хук", Х. Ф. Лъвкрафт, превод Адриан Лазаровски

Още си спомням първата ни среща, сякаш беше вчера. Беше преди 10 години, декември 2005-а, тъкмо бях започнал първата си работа като банков служител и се наложи да дойда до София за малко на обучение. Вечерта Адриан ме заведе в едно вече несъществуващо, малко и непретенциозно заведение до СУ с народни (като за София) цени, където седнахме тримата със сестра му. Контрастът между двама ни беше очеизбождащ: аз, късо подстриганият с костюм и вратовръзка начинаещ драскач с телосложение на мечка и той, дългокосият строен мъж в кожени дрехи, вече доказал се и разбутал няколко гнезда на стършели с творбите си. Запознахме се, говорихме и после ходихме в Дома на Архитекта, където бе представянето на книгата на Весела Фламбурари "Мина, магиите и бялата стъкленица". Едни вълшебни времена.

"Ако реша съвета му да следвам
и се отправя по пътеката зловеща,
която според думите му крие
Тъмната кула, може би ще срещна
Смъртта; ала дори това да стане,
едва ли ще умра от тази рана."
"Чайлд Роланд Кулата достигна", Робърт Браунинг, превод Адриан Лазаровски

2008-а година пристигнах в София за постоянно и вече с Адриан си комуникирахме не само по интернет, а и на живо. Тъкмо бях издал дебютната си "Хоро от Гарвани", на която Адриан е и редактор, а той самият ме бе преварил с година - 2007-а в съавторство с руския писател Валентин Постников бяха сътворили "Моливко и Сръчко в България". Последваха пет години съвместна литературна лудост в мрака на родния ъндърграунд, където заедно правихме какво ли не в жанровете ужаси, фентъзи и фантастика. За това време аз сътворих "Човекът" (където Адриан е автор на предговора) и "Скорпиона", той - "Завладей Българите" и "Завладей Българките". Тримата заедно с Благой бяхме инициатори на "До Ада и Назад". Когато със Сашо Драганов съставяхме "Мечове в леда", Адриан беше редактор. Заедно с него, Явор, Сибин и Кети журирахме Вдъхновени от Краля. Заедно участвахме в куп реалити романи по Радио София. Писал е добри думи за задните корици на книгите на Марти Ангелов, Владимир Василев, Валентин Попов, за мен, както и за бъдещата ми "Априлска жътва". Просто не мога да изброя всичко и местата, където се е появил, за да помогне, да остави следа, да подаде ръка.



За много хора той ще остане като човекът, превеждал Стивън Кинг на български. Да, Ади е превеждал много книги на Кинг - последната Тъмна кула, "Огън", "Дума Ки", "Клетка", "Бурята на века", новите издания на "Куджо", "Кери" и "Бягащият мъж", "Романът на Лизи", "Малко след залеза", "Вихър през ключалката", "Годината на върколака", отчасти "Зъл мрак, угаснали звезди" и "Под купола" и др. Но аз ще го запомня и като човекът, превел над 60 художествени книги от английски и руски на български. Ще го запомня като човекът, който на практика наложи величието на Лъвкрафт в България. Като човек, който освен двамата изброени титани е превеждал и гиганти като Набоков, Бредбъри, Дал, Матисън, Блох, Дансени, Аштън Смит, Кунц, Удинг, Хармс, Суонуик, Браунинг, Гарднър и др. Като човек, който бе чудесен рок-журналист, писал за Про-рок, Хаос, Нов Ритъм, Metal Hammer, Метъл Катехизис и др. - рокаджиите в страната чудесно знаят кой беше. Ще го запомня и като невероятен писател, сътворил няколко чудесни книги и изтръпващи хорър-разкази. Ще го запомня като легенда, и паметта му ще бъде почетена. А той няма да бъде забравен. Легендите не умират.

"Не е покойник онзи,
който лежи във вечността
и след безброй епохи
погубва и смъртта..."
"Некрономикон", Х. Ф. Лъвкрафт, превод Адриан Лазаровски

Почивай в мир, приятелю. Някой ден ще се срещнем на полянката в края на пътя.