четвъртък, 12 май 2016 г.

Историите на Господаря Ли



Автор: Бари Хюгарт
Издател: Абагар
Година: 1992-1995
Стр: 854

Една от най-добрите трилогии, които съм чел изобщо. Авторът ми бе тотално непознат като име, но се оказа, че за първата книга от трилогията е печелил Световната награда за фентъзи през 1985-а. Разрових се и разбрах, че е бил хубаво изпързалян и лъзнат от издателите си - до такава степен, че се е отказал изобщо да пише нещо друго след това. Мда, явно не само в България се случват такива работи, пак сме копирали от Ю Ес Ей. Как ще ги стигнем американците, те тия работи още 80-те са ги вършили. Много тъжно, защото са страхотни книги и определено четящото братство в световен литературен план е пропуснало много нереализирани ползи, Бари можеше да ни зарадва с още много заглавия. Но, понякога се забравя, че книгоиздателския бизнес не е като останалите бизнеси и наред с всичките негативи да издаваш книги има още една, тънка, почти невидима, ала доста гадна: отговорност от морална и етична гледна точка към писатели и читатели.

Представете си един приказен Древен Китай, в който всички чудовища, демони и изобщо същества от митологията им могат да се срещнат хей така. На този фон се вижда единият от главните ни герои: Господарят Ли Као, комбинация между Съдията Ди на ван Хюлик и Пияният Майстор Со Хай от филмите с Джеки Чан. Един буден, жив дъртак, който обича виното и с носталгия си спомня младините си, когато е бил едва 90-годишен (!!!). Господарят Ли е ненадминат специалист по разгадаване на заплетени случаи с убийства, а работодателите му и протекциите, които ползва, могат да се проследят чак до Забранения Град в Пекин.

Да не забравим и другият главен герой, този, който разказва историята: Вол Номер Десет (защо пък за по-накратко и запомнящо се не го преведоха Десетият Вол?). Корав като дърво, як като животното на което е кръстен и можещ да съперничи по интелект с изброените. Двамата с Господаря Ли се впускат в небивали приключения - последвайте ги, компанията им далеч няма да ви е неприятна. Тъкмо обратното. Не мога да класифицирам към определен жанр книгите - има освен фентъзи и приказни митологии много хумор и забавни моменти, плюс немалко хорър и изтръпващи такива, с кървища и бруталии. Ли мята ножове, Вола размахва юмруци, купона е на макс и не спира и за миг.

Книгите са самостоятелни, могат да се четат спокойно отделно една от друга. Ето го доказателството, че за да е хубава една фентъзи книга е достатъчно да е 200-300 страници: Хюгарт, Зелазни и още няколко други писатели го знаят, но за съжаление болшинството не са го разбрали (или пък се правят, че не са) и бълват романи с размери на тухли четворки, с които може да си градят на село външен кенеф. Има много екшън, преследвания, битки, майтапи, всичко това добре замешано като вкусно ястие от елитен китайски ресторант. И такива има. На мен лично любима ми остана "Мостът на птиците", просто беше най-красива и с най-затрогващ финал. Да, красотата в книгите също присъства, а силните завършеци явно са запазена марка на Бари Хюгарт.

Препоръчвам тази трилогия на всички почитатели на фентъзито, хумора, китайската митология, историите за съдията Ди и изобщо добрата литература.

Няма коментари:

Публикуване на коментар