неделя, 30 април 2017 г.

ПОЖАРНИКАРЯ



Автор: Джо Хил
Издател: Ибис
Година: 2017
Брой стр: 704
Преводач: Коста Сивов
Цена: 19.90 лв (мека корица), 24.90 лв (твърда корица)

Знаете, бях обещал вече да пускам разказчета на блога, но изминаха 3 седмици без някой да ми изпрати и в тази насока реших извънредно да пусна ревю. А книгата, която ще ревюирам мисля, че си заслужава отвсякъде.

Романът е най-новото произведение на Джоузеф Хилстрьом Кинг, сина на Стивън Кинг, пишещ под псевдонима Джо Хил и смея да заявя, най-доброто, което съм чел от него досега. Кутия с форма на сърце и Рога несъмнено бяха готини, добри книги, ала "Пожарникаря" определено е нещо по-хубаво и доказателство, че Джо Хил става все по-добър с всяка следваща книга.

Накратко за сюжета - появил се е чудовищен вирус, наричан разговорно "драконовата люспа". Заразените биват покрити с нещо като красиви татуси, ала рано или късно се самовъзпламеняват и умират. В света е лудница, антиутопия и чудо. Никой не знае откъде се е появил вирусът - ИДИЛ, Русия, нещо друго. Няма лек, никой не е имунизиран.

Главните герои са медицинската сестра Харпър и Джон Рукууд, наричан Пожарникаря - научил се да контролира огъня в себе си и да живее с него, овладявайки тайната му. Животът, призванието на двамата е да помагат на хората и да се опитат да спасят колкото се може повече - както и от крематорните отряди (шайка изроди, отстрелващи заразените), така и от други опасности.

Много ми хареса, че Джо Хил започва сериозно да се доближава до стила на татко си, споменати са много неща, свързани с книги на Кинг-старши, както и неща, които харесва и употребява и той. Включително и неща, които хейти. Героите са ярки, живи, читателят се чувства съпричастен с тях - злодеите също не са за изтърване. Няколко цитата от книжката, за да добиете горе-долу представа:

Смъртта е несправедлива за книжните наркомани.

Снаха й бе ужасна личност - тя харесваше да бъде майка, защото това й осигуряваше дете и съпруг, които да тормози.

Най-лошото, което видях от Харолд бе как сере и използва страниците на една книга от библиотеката за тоалетна хартия. Оказа се, че книгата е "Сърцето е самотен ловец", единственият ни екземпляр. Ако знаех какво смята да прави с него, щях да му дам "Атлас изправи рамене".

Животът й беше показал, че е много трудно да предложиш на един мъж обич и доброта, без да го оставиш с впечатлението, че също така му предлагаш секс.


Научната обосновка на заразата, начинът на предаване, физиологичните реакции, всичко свързано с това - Джо Хил се е подковал сериозно, чел е и е използвал източници - без да става досаден и назидателен, създава усещане за достоверност. Постапокалиптичната картина, хората, озверели от злоба, глад и лишения, превръщащи се в изроди, задъханите екшън-сцени... Ще останете доволни. Книгата е солидна, 700 стр, но се чете бързо и като се замисля, не знам просто откъде би могло да се реже, за да се направи по-компактна. От това романът само би загубил.

Ще успеят ли да спасят света, или поне себе си? Ще достигнат ли обетованата земя? Ще научите, след като прочетете "Пожарникаря".

Няма коментари:

Публикуване на коментар