понеделник, 29 май 2017 г.

ТРЪБАТА НА ТОТ



Когато умре някой приятел не мога да кажа, че ми е хубаво. Дори и ако трябва да съм честен, което не е в мой стил по принцип, даже се натъжавам за момент. Но ставайки въпрос за много добър приятел, който въпреки някои мой странности ме приемаше такъв и дори го забавляваха… Ето това е проблем. Още по- лошото е, че го намериха с разцепен на парчета кур, прегризано гърло и обезобразен е слаба дума. Едва ли е самоубийство. Знам, че не мога да го върна, каквото и да направя на нещото, което му е причинило това. Знам, че няма и да ми олекне, но като си представя, че някой сега яде, спи, смее се и евентуално ебе, след като е убил човека, който от години пазеше тайните ми… Е, не мога да живея спокойно дори и да искам. По зла случайност точно вечерта, когато всичко това се е случи бях истински зает, в смисъл чуках най- красивата жена на планетата и перспективата да доеба партийно с него някаква путчица не ме възбуждаше. Грешка! Ако бях отишъл сега той щеше да е жив, а аз по- спокоен. Но тогава не знаех, а и нямах никакво предчувствие. Не знам защо той беше решил да я снима с телефона си след като тя не беше нищо особено може би с изключение на огромните й очи, които вървяха в комплект с още по-големи гърди, носени от иначе фрапиращо слабо тяло. Запомних това, както помня и всичко друго по простата причина, че породата ми е такава. Сега я мразех, бях повече от сигурен, че това на вид невинно момиченце има пръст в тази касапница. Знаех, че ще я намеря. Досега за повече от две хиляди години никой не ми се е измъкнал. Така и стана. Седеше сама в любимото ми кафе унесена в мислите си, мъничка, нежна и цицеста. За секунда се обърках. Прекалено невинна изглеждаше, а когато вдигна поглед и ми се усмихна объркването ми стана пълно. Но само за секунда. Тръгнах към нея.
- Колко нахално ще е според теб ако някой непознат със заекване те попита дали може да седне при теб на масата ти запленен от това как изглеждаш, въпреки че цялото заведение е почти празно? - попитах с най- мазния си глас, на който жените и особено момиченцата откликват с усмивка в девтедесет процента от случаите, а останалите десет са кикимори полуидиотки или фанатични пазачки на путките си, които каквото и да направя няма да им хареса, защото съм прекалено красив за тях. - Ако трябва и ще заеквам?
- Сядай, и аз те харесвам. - усмивчица, погледче на дяволче с пламъче за украса. Знае, че мъжете подивяват като я видят. Вече се е примирила с това и дори я забавлява. Страшна курва. На снимката не беше нищо особено, но на живо ми идваше да й се нахвърля, да накъсам дрехите й още тук на масата и сатанински да я обладая. Романтично.
- Мога ли да те попитам за една твоя тайна?- и пак от моите номера с погледите и мазното.
- Питай. - почти с любопитство ме гледаше.
- Каква зодия си и ми прости за тривиалния въпрос, но съм паталогично суеверен и ако не го задам полудявам? - същите екстри.
- Скорпион, ужасно нали? - явно нещо е имало в очите ми, което я развесели. - Защо всички правят такива физиономии като им кажа зодията си?
- Идиоти, неспособни да оценят истинската жена. Какво очакваш от тях освен банални приказки и нервни тласъци евентуално, които свършват много преди да успееш да усетиш удоволствие от това. - започнах мъдро и следва тежката артилерия. - Нали знаеш, че има само две зодии в действителност - скорпион и ухапани от скорпиони. Затова е, а и вие не сте за всеки. Само истински ценители или първични говеда донякъде отговарят на размазващата ви сексуалност и духовна сила…
Тя вече се смееше. Явно бях улучил верния тон, но това мен не ме учудва, така или иначе винаги успявам. Следват още словесни еквилибристики от моя страна и фатални чупки от нейна. Накрая като истински простак извадих пачката с едрите пари, а на всяка бедна цървулана този номер прави нужното впечатление. Да обяснявам ли, че щом скорпиона си даде телефона и е повече от очевидно, че иска да удържа на обещанието си за вечерно кафе, до отговорното чукане остава много малко. Пропускам целия театър задължителен ако някой иска без пари да прави секс. Досадно лицемерие, ласкателства и постоянен натиск. И всичко заради една опикана мръвка с дупка, от която нерядко излиза пъклена воня и слуз… Човечета. Явно това ги забавлява. Като знам, че мога да й забия един нож в корема и да я шибам докато агонизира, че и да похапна после месце, всички казани думи ми се струват безсмислени, но пък чак толкова да се издам няма смисъл.
Вечерта тя ме води в най-долнопробната стая, където вони на влага и секс или по-точно на спарена путка и пот, но това са подробности. Има и още нещо, но то е друго. Мирише на страх, на болка, на ужас, но това го усещам по моя си начин непознат на вас. Тук чувствам хладния полъх на смъртта от всеки ъгъл. Почти чувам писъци на агонизиращи хора. Мрак. Я виж ти, зад едно невинно и почти красиво личице може да има тайни, заради които се ври в казан вечно. Тогава видях… Заля ме като порой- неочаквано, мощно размазващо. “Видях” как моя човек е по гръб, а тя е над него, как се набива надолу, руква кръв от слабините му и кучката се навежда на забавен кадър напред, отхапва му гърлото и се смее… Господи! Макар, че точно ти нямаш отношение към случая. Дали не е демон който се храни с плът, за да живее? Да не стане някоя грешка и да се захапем колеги? Прегърнах я, подуших я зад ушичките. Тя се гушна в мен и мъркаше. Човек. Или жена по- точно. Луда курва и нищо повече. Презрение и омраза достатъчни, за да избера присъдата й. Смърт и то болезнена, бавна и неизбежна. Но нека видя първо цирка.
Съблякохме се. Без дрехи впечатляваше в пъти повече. Пусна някакъв зъл метъл. Изтръпнах. Ясно защо никой не обръща внимание на писъците. Всички в радиус двеста метра знаят, че “…оная малката кучка пак се чука, не й ли се изтърка путката да и еба майката…”. Фатални погледи, чупки, първи докосвания. Моята е лесна. Хидравликата вдига лилавия изрод и го разпъва като телескоп за секунди. За непосветените аз по принцип съм мургав и за моя радост не са ми лилави венците, но кура ми е зловеща работа на фона на някое бяло дупе… Не съм романтичен и това с целуването го пропускам, а и колкото да е банално аз съм гнуслив и не ми харесва идеята, че тази мърла е изяла смегмата (шибаното сиренце за неразбиращите) на безброй пишки дори и да не е вярно. Пропускам и това с лизането и гушкането по подобна причина, макар че умирам за вкуса между краката им. Затова по същество- задна, но не скорост. Обръщам я с гръб към мен и й го набивам със злоба. Както и очаквах посрещнаха ме приятна, мазна влага и размер, който изпълних с лекота, че и за няколко пръста място имаше, но това не е защото ми е малък. Я каква кофа криеше това дребно човече… Това не им харесвам на дребните и слаби женички и момиченца, не стига, че обикновено са невероятно зли и комплексирани от късите си краченца ами и путките им, да путки, а не пиченца са в голям процент от случаите с размерите на геран, но от по широките. Ужас! Как може да бъде задоволена жена, която има трап вместо дупчица, в който почти безпроблемно влиза юмрук с размерите на агнешка глава от по-големите? Може би с крак? Или с тръба от канализацията, но запушена и затоплена? А и поне да ги учат в училище как да се стягат долу, а не след двадесет- тридесет години активен и безсмислен секс да проумеят някои прости истини. 
Усетих как онова нещо, в което се бях мушнал се свива като хватка на боа. Това е друго. Браво, значи имало и научени. Ами защо са толкова малко? Чукам здраво. Дупенцето е малко и твърдо и поне това ми е спестено - да не се чудя тесто ли меся или държа задник. Стене приятно, нито е тихо, нито реве като сирена. Пак браво. Артистката е добра. Сама си го премести на горния етаж погледнато от моята позиция. Не мога да се оплача. Върти и се набива назад със съскане и ако долу имах за какво да мърморя то сега е неин ред да страда. Онзи на небето като ги е правил жените е предвидил от тази дупка да излиза само, но нали вие хората все сте недоволни и искате още. Не че точно сега имам нещо против. Почти чувам как пращи задника й. Чукам зверски. Това го мога, нали така уморих и циганката, която ме хвалеше. Скорпиона се чуди дали да пищи или да се наслаждава. Скорпион е. Животно. Боли я, но се набива назад докато опре. Не й завиждам, макар че ако се вярва на ходещите по левия бряг на реката било е хубаво. Мерси! А ето и нещо, което съм срещал изключително рядко- жена да свърши докато я чукам отзад. Респект! Не разбрах дали е пипнала малкото розово копченце, за да си помогне, но всъщност е без значение, защото оргазмът е истински, продължителен и по всичко личи много мощен. Тя замира полумъртва, но доволна и с зачервени бузки, отнесен поглед и кранчето на топлата вода беше избило. Красота. 
- Ако знаеш откога чакам такова ебане... - определено и тя не е романтична. - Мерси, това беше за мен, а след малко е твой ред да ти е хубаво…
Какъв глас… Гледам слабото й тяло лежащо до мен. Трудно ми е да повярвам, че това почти дете е способно да убива с такава невероятна жестокост, но както е казал един любим мой филмов герой “…совите не са това, което са…”. Раздвижи се. Започна да ме гали и целува по тялото. Разбираше занаята за пореден път се уверих, но когато се опита да налапа “червея”…
- Ще ми простиш ли, че не обичам точно това? - и докарвам глупашки поглед.
- Защо? Няма мъж, който да не хареса една добра свирка, повярвай ми. А и ти имаш такъв хубав… За мен ще е повече от удоволствие… - гледаше ме в очите по начин, който можеше да възбуди и мъртвец. Скорпион, както вече казах. Няма какво да обяснявам, който знае за какво говоря - добре, останалите да го духат. Яко.
- Не милото ми, притеснявам се. - избих го почти на молба, но знаех, че ще ми трябва по-сериозен аргумент.
- Защо? Не ме ли харесваш?- почти проплака тя. Добре играеш, детето ми, но перспективата да ми отхапеш кура е толкова ужасна, колкото и да гледам пак някоя реклама на прах за пране, където щастлива бабичка с изсъхнала путка обяснява каква далавера е евтиния и миризлив боклук.
- Преди време едно гадженце, докато ми духаше така повърна, че с месеци не смеех да го извадя и да го погледна. Не че се съмнявам в теб, но ми е комплекс. - по-голяма простотия така и не измислих, но както не веднъж съм забелязвал при големите хитруши се минава най-лесно с плиткоумни лъжи. - Давай да минаваме нататък.
Целия се бях стегнал. Явно на задна не можеше да ми направи нищо, но когато гледах снимките от полицейския доклад от оная работа на моя човек бяха станали макарони. Имало е рязане с нож, а и както казаха ченгетата “Тук е отхапано с желязо, като че ли са клещи с формата на зъби…”. Какво криеш моя малка, красива и луда? Едно движение, което да представлява опасност и ще я направя на кайма в буквалния смисъл на думите, но тя беше една любовна котка и нищо повече. Страшен контрол. Вече беше върху мен и се набиваше със стръв и злоба. Ръмжеше. Искаше поне още един от своите впечатляващи оргазми. Мачках твърдите и големи гърди с удоволствие. Защо толкова обичам тази гледка? Стигах почти до белия й дроб. Усещах, че опирам дъното, но тя само ускоряваше темпото още и още. Кучка. Рукна й кръв между краката. Въртеше дупето си като обезумяла. Още повече кръв. Затворила очи, стенеща и виеща се в ритъма на този древен танц тя умираше от болка и удоволствие постепенно достигайки онзи връх, който ние мъжете никога не можем да видим и усетим. Трепереше, изви се назад, стонове, които трябва да се чуят, защото няма измислени думи за тях. Конвулсиите на страстта, която изпепелява тялото и… тишина. Простна се върху мен и дишаше тежко. Може би в онзи свят, в който беше преди малко тя беше носила камъни? Едва ли. Не може жена да носи каквото и да е и да има такъв доволен вид, освен ако не са торби с пари или дрехи. 
- Признавам, че свършваш жестоко. За мен е радост да знам, че съм ти доставил удоволствие… - започнах аз, но знаех, че края е близо.
- Сега е твой ред, шампионе. Колко жалко, че трябва да свършиш… - усмихна ми се тя и тогава видях очите й. Това беше. Животното в мен е готово да разкъсва. Аз съм светкавица. Как ще го направиш, детето ми? Защо съм такъв идиот и чакам нейния ход, а не взема просто да й начупя костите, с чука, който спокойно си дреме на дъното на моята раница? Не вярвах, че представител на вашия род може да бъде по-бърз от мен, но чудеса стават. Как иначе толкова грозни женички стават първи на конкурси за красота? Или има нещо друго? 
И момента дойде. Тя се надигна напред и мушна нещо между краката си, след това сложи ръка пред устата си… За хората трябва поне секунда, за да регистрира мозъка видяното. Аз имах по-малко време, но нали съм си проклет по рождение и вече знаех, че това е проблема. Миг преди да се отпусне назад и кура ми да стане на макарони вече я държах за врата под себе си. Подцених я. Заби нещото, което държеше в лявата си ръка в рамото ми. Целеше врата кучката. Това беше катализатора, който ме взриви. Първият ми юмрук се заби в носа й. Явно е бил силен, защото кожата се разцепи и костта щръкна под странен ъгъл. След това подред бяха зъби, ребра, далаци и дробчета. Обичам да бия жени. Не знам защо, но ми доставя невероятно удоволствие колко грозни и зли стават или как се примиряват, но винаги са жалки. А и ме възбужда. Почти винаги след боя следва и секс. Нерядко повече от добър, но най-изненадващото е, че някои от тях така фатално се влюбват, че дори аз се обърквам защо така се получава. Като знам колко мазни и раболепни копелета се гънат като червеи на разни продажни и надменни курви и нищо повече от презрение не получават, аз за няколко шамара имам цялото им уважение плюс путките. Странно е, но в случая става въпрос за отмъщение. Замъкнах полуприпадналото тяло до гардероба. Надигнах го с една ръка и нали съм си силничък не беше проблем за мен да й мушна краката до глезените под него. Надигнах колкото можех и пуснах. Първо изхрущя, после писък. Мед ми капна на сърцето. Беше поне половин килограм. 
- Защо пищиш, детето ми? Не мислиш ли, че е време и ти да разбереш какво е да си жертва? - звучах като поп.
- Еби си майката, долно копеле… - започна песента си тя. Бях виждал много омраза в очите на хора, но това нещо срещу мен определено беше шампион в това отношение. - Ще те убия, изрод смраден, скапан духач… Забих собственото й шило в собствения й крак точно във великолепния отток на счупените й глезени. И завъртях до хрускане. Пищене. Още пищене и още от същото. Каква скука. 
-Това го чух, нещо друго няма ли да кажеш? - колко спокоен можех да съм в такива моменти. Трябваше да стана хирург и да правя кариера, а аз не и не - безделник. И то безсмъртен.
- Моля те спри, много ме болят крачетата! Моля те! - гледаха ме най-тъжните и красиви очи в цялата известна галактика. И гласа… Още малко и ще ми стане жал. Ей, сви ми се сърцето… Много е добра. - Боли ме, миличко. Боли и пари, моля те…
Сълзичка. От по-хубавото оченце. Спусна се до ушенцето на мишлето и капна на пода. Една игла се заби в сърцето ми. Моето сърце?! Жал?! И то за нещото, което по потвърдени данни е заклало и не знам какво още поне пет човечета?! Какво ми става? Вживях се в нейната роля може би.
- Я да види дядо какво крие между крачетата си това лошо момиче? - предвидливо забих с пирони ръцете й над главата за пода. Хубаво е човек винаги да си носи чук и пирони, защото никога не се знае какво може да му се наложи. Писъци, но вече без вдъхновение.
Бръкнах между краката й и извадих най-странното нещо, което съм виждал за последните петстотин години от времето на инквизицията насам. Метална или по-скоро златна тръбичка с диаметър около осем сантиметра и дълга не повече от петнадесет. Единия край разширен като фуния, а другия заоблен навътре, за да не наранява дъното на влагалището или каквото там е това, но най- зловещото беше вътре в нея. Четири резеца на кръст без да се допират с косо начало… Тръбата на Тот! Значи не е забравена?! Наказанието за прелюбодейци в древен Египет. Ако мъж от по-низша каста ебе жената на някой разплут и мързелив богаташ или роб - свободна жена умира за греха си. Жрица от храма на Тот си слагала това странно, но ефикасно нещо между краката, а в устата си зъби от злато и остри до безумие и след като е възбудила достатъчно обречения му нарязвала онази работа като фиде. Като добавка преди да се е накрещял му отхапва гърлото и го оставят да се удави в кръвта си безкурест и хъхрещ. Гадна работа, но така са го измислили древните хора. Странното е, че след повече от три хиляди години някой се е сетил за това, а и защо ли?
- Интересно какво мислиш, че правиш с това нещо? Вживяваш се в преродена жрица или си обикновено куку? - питам си аз нали съм любопитен.
- Пусни ме, моля те… - мърмореше гласчето. Оттоците бяха станали с размерите на гюле и цвят на петнист и много зъл патладжан. Жалко, хубави глезени бяха.
- Не е верния тон, сестричке. Доказана кучка си ти и подозирам, че и куца си не по-малко опасна, но не в това е проблема. Пробвай да ми отговаряш на въпросите и може и да се смиля, но не се заклевам.
- Имаше човек, който много обичах… - започна тя, но определено не й беше до говорене, а и постоянните стонове вече ме дразнеха - … умирах за него, кълнеше ми се във всичко колко ме обича…
- Дотук нищо лошо, но подозирам развръзката е грозна.
- Грозна е. Чукаше се с майка ми при всеки удобен случай и накрая ме разкара заради нея. Това е. - и пак стонове. 
- Как измисли това нещо? - и показах тръбата и златното нещо избито от устата й, които тя познаваше по- добре и от мен.
- Измислена е много преди аз да се сетя. Нямам ли право да чета книги въпреки, че съм жена? - опитваше се да бъде саркастична.
- Ясно. И какво стана с гаджето и мама? - продължих да питам аз.
- Изкуших го за едно последно чукане. Не му хареса, а и взе, че умря, както можеш да предположиш. А майка ми умря в съня си. Помогнах й малко… - много я болеше, но толкова мъжко момиче не бях виждал. - И оттогава тръгнах на лов. Избирах си най-настоятелните от всички, които ми се слагаха, с особено внимание за женените или тези с приятелки и им давах това, което заслужаваха. Кой каквото търси - намира…
- А за мен защо? Не бях ли забавен, мил и добре представящ се в леглото? - попитах, за да задоволя себелюбието си.
-Беше перфектен без да е комплимент за теб, но е въпрос на принцип. Искам да те помоля нещо. - и ме погледна в очите без капка страх или нещо подобно.
- Казвай! - знаех вече отговора.
- Знам, че стигнал до тук няма да ме оставиш жива, поне не ме мъчи повече, колега! - Каза го спокойно, без стонове и най-решителния и вежлив тон, който един злодей може да чуе от друг такъв. Браво. Лицето й беше бледи и красиво, а ореола на страдание го правеше почти нереално. Силна е.
- А ако те пусна ще ме изпееш ли в полицията? А други ще убиваш ли? - лукавия аз.
- На полицията и да искам не мога да кажа нищо и много добре го знаеш. Копелета съм убила пет, ще заровя още колкото мога, но не това е твоя проблем… - весело пламъче в очите й ме направи любопитен.
- А какъв е моя проблем, детето ми? - звучах мазен и доволен, за да я ядосам.
- Докато не те намеря и убия няма да се успокоя и това го знаеш. - знаех го. Виждах го в очите й. Най- после някой да е откровен до край с мен и да не го е страх. Доживях, но защо точно при такива обстоятелства се случва. Мислех, че само ние трябва да сме лицемерни и подли, а то хората ни иззеха функциите дотолкова, че никой вече не вярва в нас. Единствения смел представител на човешкия род се очертаваше да умре в адски мъки, че и по-лошо. Яд. - Но първо ще намеря баща ти, братя ако имаш, всичките ти приятели и ти ще бъдеш последен, за да те боли и да те е страх ако въобще последното знаеш какво е.
Това ми дойде в повече. Гордостта ми ме предаде, както стана с много преди мен, но такава ни е породата. Ето, че едно обикновено момиче можеше да е зло, брутално откровено и отмъстително все едно е дете на Лилит. Значи ще излезе прав онзи от кръста, че слепи са и само зло вирее в душите им и затова Големия татко ще спаси малцината, които гледат в него, а за останалите мор и огън. Как за нещо не сбърка това момче? Хората се превръщат в демони и дори не го разбират. Изяждат се обладани от страстите си и до последно отказват да видят простата истина- цял живот се кълнат, че мразят лъжата, а живеят в нея до последно. Но ето, че това дете е надживяло страховете и лицемерието макар в последните минути, които му остават. А знаем от един особено мъдър човек, в последната минута ако се разкаеш за греховете си, но от сърце може да ти бъде простено… Да я убия ли със смърт по- страшна от всичко видяно или просто да й отреже главата?
- Как искаш да умреш, красива моя? - любопитно ми е да разбера.
- Не вярвам да го направиш, но ако наистина те интересува - с нож в сърцето. - непоколебима е. Наистина го иска. Не мога да не изпълня подобно желание. И тогава добави - И искам да те гледам в очите докато го правиш. Силен си и искам да усетя какво са виждали, когато аз съм била отгоре. Винаги ги гледах до последната искра живот. Исках да уловя последния миг и да усетя смъртта им. Не успях, дано ти имаш късмет.
Това беше наистина красиво. И е жена?! Не вярвах, че могат да бъдат нещо повече от суетни пазачки на репродуктивните си органи, но явно чудеса стават. Взех ножа. Прекрачих я и седнах върху нея. Гледахме се. Тя ми се усмихна. Личеше й, че я боли, но тя беше вече над това. Беше приела смъртта си спокойно, с разбиране и се наслаждаваше на последните си секунди, колкото й позволяваха силите. Бях седнал върху тяло плуващо в езеро от кръв. Нямаше страх, нямаше гняв и лъжи. Спокойствието на апокалипсиса в един умален вариянт. Красива е.
- Целуни ме! Правиш го наистина хубаво. Искам пак и за последно!- усмивка, която има светец, който на кладата преди да се е отделил от земята още и вижда Господ. Силата на извисените. 
Аз на себе си не вярвам, а какво остава на хората, но не можех да й откажа това. Ако само се опита да ме захапе или нещо подобно ще й отрежа главата. Наведох се над нея. Устните ни се сляха. Целувка, която се помни завинаги. Болка и страст. Безвремие. Всичко изчезна и останахме само ние в едно. Никога не са ме целували така, толкова отчаяно и с такова желание… Усетих го с цялото си тяло. Премина през мен като вълна. Изгори ме и ме възбуди. Тя искаше да живее. До истерия обичаше живота, но знаеше, че е късно за нея. Всяка секунда й беше награда, но не молеше за милост. Приемаше съдбата си по начин непознат за мен. Целуваше ме не за да си отмъсти, не защото съм аз, а защото така се прощаваше с живота и за последен път да усети страстта, която я изгаряше. Скорпион. Разкошна е…
- Хвани ме между краката и ме гали докато свърша, но ме убий миг след като дойда на себе си, за да гледам, моля те!… - гледаха ме очи на жена горяща от страст, с молба пред която е безсилен и Господ. Предадох се.
Бръкнах между краката й. Застена. Затворила очи се отдаваше на най-мощния си инстинкт. Тялото й трепереше, изви се по онзи специфичен начин в кръста и нададе писък на триумф, когато жена достига небето. Изправи се почти седнала. Пироните бяха преминали през китките й и сега тя оставаше след себе си кръв и жили като марионетка закачена за пода. Между краката й се изстреля струя от соковете й - мощна и обилна. На тласъци. Не усещаше нищо друго освен огъня в себе си. Падна назад и за секунда помислих, че е умряла. Тогава ме погледна с големите си очи.
- Давай, сега е момента! - прошепна едва.
Замахнах. Удар по-бърз от светкавица. Краят… не беше това. Христос е опрощавал грехове и е учел всички така да правят на ближния си, когато сгреши. По-велик е от мен и добре знам това. Винаги се вслушвам в авторитетите. Ако нямаше хора като нея кой щеше да сее страх и смърт на земята? Само ние? Защо да не разделим черната работа с такива истински чисти проводници на злото? Защо да спасяват невинни и безсмислени души, а перли като тази да горят в ада много преди наистина да им е дошло времето. “За да правиш зло, върши добро”, както казва една наша поговорка. Вярно, беше убила най-добрия ми приятел за последните десет години, но в края на краищата такава е била съдбата му. А и хората не трябва да се съжаляват, те са взаимно заменяеми.
- Знаеш ли, за всичко съм съгласен с теб. Но колкото и да ти е неприятно ще живееш. - казах това и вдигнах гардероба от краката й. Грозна гледка. Вдигнах я внимателно и я понесох към леглото. От уредбата Мерилин Менсън се вживяваше в ролята на зъл. Чекиджия.
- Защо?… Нали ми обеща… - шепнеше гласчето и оставяше кървава диря след себе си.
- Искам само да ти покажа защо не трябва да ме търсиш, за да ми отмъщаваш и ако си научиш урока няма да се наложи всичко това да го повтаряме, детето ми.
Поставих я на леглото. Погледнах нагоре както правят всички пророци по филмите за драматичност. Една малка тайна ще издам. Всъщност всичките чудеса на Христос и колегите му не са нищо повече от перфектно владеене на неща като трансмутация и подобни. Независимо на кой се кланяш, когато стигнеш до сърцевината и същността разбираш, че няма добро и зло, бяло и черно, а само чиста първична енергия, на която ние даваме образ и име, за да ни е лесно да живеем или да си мислим, че го правим. В основата е чисто желание и волята го превръща в реалност, колкото и измамна да е тя. Битието е узаконена от Небесния илюзия, за да си има своя нескончаем и презабавен сериaл, а и да си намира поводи да ръси чуми и мълнии за забавление. Както и да се смее на глупостта човешка до припадък. Не на последно място е и факта, че ние също трябва някъде да се доказваме не само, защото сме добри артисти и садисти. Всичко е само в главите ви програмирани копеленца. Жертви на заблуди. Слепци и блудници. Погрешен опит някой да наподоби себе си, но от пръст направени. Докоснах краката й. Топлина. За някои това би минало за чудо, за мен е рутина. Изцеление. Глупости. Връщах избраната форма в изходна позиция и променяш линията на съдбата. Лесно е, когато знаеш как. Какви хубави крака има това дете. Докоснах ръцете й. Вече са онези нейните без дупки и рани. Прегърнах я. Целунах я, но тези неща нямат отношение към случая. Спеше съня на прераждането и само засъхналата кръв щеше да и покаже, че не е сънувала. Дано разбере. Дано извърви пътя си до край. Аз тук приключих и урока е ясен. Не го разбрахте ли? Съжалявам, нямам време да повтарям…

АВТОР: MAXX THE WIZARD

Няма коментари:

Публикуване на коментар