понеделник, 7 юни 2010 г.

Общи Потреби



Автор: Ангел Славчев
Издател: Самиздат
Формат: 115 Х 160
Година: 2010
Стр: 84
Тираж: 100 бр.
Цена: 0 лв.

Ангел Славчев е един приятен усмихнат младеж от фендъма, който често посещава сбирките на столичния клуб "Ефремов". Наскоро се оказа, че обичал и да пише! Резултатът - ей туй мъничко сборниче. Изключително скромен, Ангел отпечата стотина бройки от дебютната си книга и ги раздаваше на дошлите в клуба безплатно. На въпроса защо не иска пари за книгата (поне 2-3 лв на бройка, колкото му е струвало отпечатването), той свиваше рамене и с усмивка отвръщаше, че не иска да отнася псувни в случай, че прочелият книгата не я хареса и го е яд, че е дал пари за нея. Мъдър и добър отговор. Нека споделя с вас какво ми хареса и какво не в този миниатюрен сборник с девет миниатюрни фантастични разказчета:

+ На първо място корицата. Тоя слон рулира бе, хора;
+ оформлението като цяло е страхотно;
+ нещата, написани на първа страница - развеселяват ме неимоверно (например - откъде е произхода на този слон на корицата);
+ книгата е БЕЗПЛАТНА;
+ лек, неангажиращ стил на писане;
+ книгата е абсолютен ъндърграунд - миниатюрен тираж, безплатна, раздава се "само на наши хора", дето се вика, даже няма ISBN, култ;
+ материалите са под лиценз Creative Commons - интересно.

Какво не ми хареса:

- текста на задната корица ме хвърля в леко недоумение;
- все си мисля, че ако сборника беше кръстен на някой разказ в сборника, по-конкретно разказа "Етика на слонската задруга" щеше да си пасва с тази корица къде-къде;
- разказчетата са някак прекалено кратки. Ако условно приемем, че романът описва един цялостен, завършен свят, а разказите са отломки от този свят, то тези разказчета са по-скоро отломки от отломки;
- Нямам нищо против героите да не са българи и съответно да носят специфични за страната си имена, за разлика от някои хора. Обаче в един и същи разказ героите да се казват съответно Спайко, Хюго, Максим и Ели, в друг разказ - Моуки, Кумолай, Туаман и Хоусън, а в трети - Костадин, Нигер, Честър, Дейвид, Монако, Никсън, Воил, Мариана, Мърдок, Монкастър, Стефан и Джош ми идва малко прекалено дори и на мен.

Като цяло книжлето си струва, даже мисля, че Ангел смело можеше да му тури някаква цена, па макар и символична. Култът в това книжле е разказът "Дестилация на международното положение", който ми хареса най-много. Идеята за един омешан лагер, пълен с орки, елфи, джуджета и прочее, който воюва с подобен такъв и всички гледат да има ядене, пиене и ... тия три работи, ми допадна и ме забавляваше неимоверно много.

П.С. А, за малко да забравя. Eто оттука можете да си свалите книгата в електронен вариант, напълно безплатно, ако не успеете да я намерите в книжен формат. Все пак е безплатна, а тиражът както виждате по-горе - СИЛНО ограничен...

четвъртък, 3 юни 2010 г.

Душа Назаем



Автор: Тихомир Димитров
Издател: Фондация "КОМ"
Формат: 130 Х 200
Година: 2008
Стр: 242
Цена: 13 лв.

С усмивка затварям книгата на Тишо. Винаги се радвам, когато някой колега - млад, български писател пише на такова високо ниво.
Този роман, дами и господа, ми хареса изключително много. Силно го препоръчвам на тези, които успеят да се доберат до него, защото не е лесно - самиздат книгите са си ъндърграунд, какво да се прави. Нямам думи да го нахваля, и все пак ще трябва да започна:

+ Макар корицата на пръв поглед да ви изглежда дървена, на живо е много по-добра и оформлението си е на ниво;
+ Авторът притежава уникално добър стил на писане, четивен и увлекателен, бързо и неусетно, леко и ненатрапчиво пренася читателя в своят свят;
+ Да предупредя отсега заядливците, които ще задават въпроси от типа на ама-как-така-в-книга-писана-от-българин-почти-всичките-герои-не-са-българи-защо? Не задавайте този въпрос, моля ви, и ако такива дребни неща ви правят впечатление, по-добре не захващайте книгата;
+ Света на героите е описан изненадващо, учудващо добре и реално. Всичките са пълнокръвни и се вписват идеално в обстановката - и учителят по рисуване швед, който мечтае да срещне отново любовта, и ученичката японка, чието ежедневие е запълнено буквално до последната секунда, и тъгуващия по напусналата го жена алкохолизиран руски таксиджия, и бедния египтянин-екскурзовод, и свръхбогатия американски магнат... Връзката, изградена помежду тези така различни характери, е уникална;
+ "бе принуден да обича себе си, затова мразеше всички останали";
+ "олигарсите приличаха на едри, сити вълци сред стадо измършавели овце";
+ "нито едно престъпление не беше възможно без добре платеното съгласие на държавата";
+ "колко чиста и истинска е омразата на децата";
+ "Правилата са създадени, за да се спазват - успокояваше се тя, но тайничко си мечтаеше за свят с по-малко правила";
+ "мизерията и самотата бяха за честните като него";
+ "бедността не е порок, когато си умен".

Естествено, няма как и да не спомена някой и друг минус от книгата:

- мюсюлманите се молят не по 3, а по 5 пъти на ден;
- 240 страници текст, отпечатани с бледо мастило на груба хартия с 1,5 разряд + цена 13 лв = ЦИФРОМАНИЯ;
- основната идея на романа, тази, която се разкрива накрая, съм я чел преди още в разказа на Григор Гачев "Ясновидци".

"Душа назаем" обаче е страхотна книга. Уникален роман. Очаквам още нови книги от автора, неизвестен ми досега и с удоволствие бил прочел и други, ако има. Макар да не е от евтините, попаднете ли на нея, не се колебайте, а си я вземете. Удоволствието определено си струва, а както е казал мъдрецът - кеф цена няма.

вторник, 1 юни 2010 г.

Плячка от панаира на книгата

Най-нагло и безсърдечно откраднах темата от Христо (нищо, той ще ми прости) и реших и аз да се похваля с какво се сдобих от вече отминалия Пролетен панаир на книгата. Въпреки че това бе един от най-слабите панаири като предлагане - за разлика от Коледния през 2008-а, където вместо един етаж беше окупиран целия НДК, това бе панаира от който аз си накупих най-много книжки. Привлякоха ме отстъпките - книгите по-долу, които си напазарувах се предлагаха с отстъпка между 15 и 30% в зависимост от издателствата. И ако жена с пари е като луд с картечница, то аз, попаднал в помещение с книги съм като дете в сладкарница и разликата не е голяма. А днес е първи юни, денят на дететоооооо! Прочее, туй са заглавийцата по-долу, близките месеци МОЖЕ и да има ревюта по тях...